№ 335
гр. гр.Велинград, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100515 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за установяване съществуване на вземане на
адвокат Г. Х. Б. с ЕГН ********** от Община Велинград за сумата в размер на
13696,45 лв., ведно със законната лихва за периода от 24.03.2025год., до
изплащане на вземането произтичащо от Протокол № 6/12.03.2025год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 136/12.03.2025год. на Адвокатски
съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в
полза на Община Велинград по ИД 631/2018 г. по описа на ЧСИ Мария
Ангелова, за което е издадена Заповед № 163/25.03.2025 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2025 г. по ч. гр. д. 282/2025 г. на
РС Велинград.
Ищецът твърди, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение №
163/25.03.2025 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
282/2025 год. по описа на Районен съд Велинград, с която е разпоредено
длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 13696,45 лв. - главница,
ведно със законната лихва за периода от 24.03.2025год. до изплащане на
вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по ИД 631/2018 г. по описа на
ЧСИ Мария Ангелова, определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3
ЗАдв., държавна такса в размер на 127,93 лв. и 1181,79 лв. - адвокатско
възнаграждение.
С исковата молба ищецът Б. излага, че е издадена Заповед №
1
163/25.03.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
25.03.2025 г. по ЧГД № 282/2025г., по описа на Районен Съд - Велинград,
срещу която е подадено възражение по чл. 415 ГПК и в срок се предявява
настоящия иск. Излага, че по ч.гр.д. № 781/2019 г. на Районен съд Велинград
ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз
основа на пълномощно изх. № 92-00/2830/13.08.2019 год. на К. Т. К., в
качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и
съдействие между Община Велинград, като възложител и Адвокат Г. Б., като
изпълнител по ИД 631/2018 г. по описа на ЧСИ Мария Анеглова г. не бил
подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на
приключване на делото. Затова адвокатът поискал да му се определи
възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. С Протокол № 6/12.03.2025 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 136/12.03.2025 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
да му се определи възнаграждение в размер на 13696,45 лева с ДДС, за
извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.
гр.д. № 781/2019 год. на Районен съд Велинград. Предвид изложеното моли
искът му да бъде уважен. Претендира разноски в заповедното и в настоящото
исково производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и
като съобрази представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
От приложеното ч. гр. д. № 282/2025 г. на Районен съд Велинград се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
163/25.03.2025 г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г. Х.
Б. сумата от 13696,45 лв. главница, дължима на основание Протокол №
6/12.03.2025г. и Решение № 136/12.03.2025г. на Адвокатски съвет- Пловдив за
определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за
извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ИД 631/2018
г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, ведно със законна лихва за периода от
24.03.2025г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта за изпълнение
длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск. Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, като паричното вземане, предмет на иска е идентично с паричното
вземане по издадената заповед за изпълнение, поради което същият е
допустим.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна
защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат
2
при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено
с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е императивно изискване - договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За разлика от пълномощното за
процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно
само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора между адвокат и клиент
не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено
писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен писмено и дали
доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът
се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса
възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и
изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато
договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в
писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е
задължил да окаже правно съдействие.
В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е
уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство,
сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗА.
При липса на договор или когато страните по договора не са определи размера
му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от
адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет
за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането
настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на
уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото /в този
смисъл Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., Г. К., III г. о.
на ВКС/.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 19.02.2019 г. ответникът Община
Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Христов Б. -АК Пловдив, да го
представлява по ИД 631/2018 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова г. по описа
на Районен съд-Велинград, за което е съставено пълномощно в писмена
форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във
всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия.
От представеното по делото уведомление за наложени запори се
установява, че по ИД са наложени запори върху всички вземания на длъжника
Община Велинград, получени от трети лица, а именно: „Булрайзен“ ЕООД,
„Маркита – 3“ ООД, „Лагуна Травел“ ООД и още други юридически лица.
С уведомление изх. № 1835/18.02.2019 г. длъжникът е уведомен, че по
3
изпълнително дело 631/2018 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова е
присъединено и вземането на „Канбан“ ООД, в размер на 1129742,26 лв.
На 21.02.2019 г. с препоръчано писмо с обратна разписка е изпратена
молба от адв. Б. по ИД, с която моли да се конституира като процесуален
представител по изпълнителното дело и да получава всички съобщения и
призовки, адресирани до Община Велинград.
На 12.03.2019 г. ЧСИ Ангелова изпраща уведомление до Община
Велинград, че е наложила възбрани върху четири поземлени имота, за
удовлетворяване на вземанията на взискателите.
На 16.04.2019 г. адв. Б., в качеството му на пълномощник на Община
Велинград, на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК оспорва заключението на
вещото лице по извършена оценка на възбранените недвижими имоти, след
извършен опис на същите, заради което ЧСИ е дала указания на длъжника да
внесе хонорар за повторна оценка.
На 17.04.2019 г. длъжникът е уведомен, че на 19.04.2019 г. в 14,00 ч. ще
се предяви разпределение на събрани суми по изпълнителното дело, като адв.
Б. е изпратил имейл, с който моли да му бъде изпратен препис от
разпределението. ЧСИ Мария Ангелова е поставила резолюция, обяснявайки
реда за предявяване на разпределение.
Междувременно адв. Б. е уведомил ЧСИ за имената на вещото лице,
което да извърши повторна оценка на описаните недвижими имоти.
На 24.06.2019 г., съответно на 08.07.2019 г. са изпратени съобщения до
длъжника, за насрочени поредни публични продани върху възбранените
имоти.
На 15.07.2019 г. е изпратена призовка за поредно предявяване на
разпределение.
На 12.08.2019 г. е изпратено съобщение до Община Велинград, чрез адв.
Г. Б. за налагане на запор върху вземания от трети лица.
Изпратени са още призовки за предявяване на разпределения, съответно
от 19.08.2019 г., 27.09.2019 г., 18.11.2019 г., 12.12.2019 г.,
Със съобщение с изх. № 9482/29.08.2019 г. ЧСИ Мария Ангелова
уведомява длъжника, чрез адв. Б., че е изготвено Постановление за възлагане
на недвижим имот, като му е указано за правото на обжалване.
Насрочено е ново изпълнително действие – предявяване на оценка по
повод настъпила промяна в недвижим имот, което е насрочено за 22.11.2019 г.
На 30.05.2019 г. Община Велинград, чрез адв. Б. е уведомена, че на
05.06.2019 г. ще се предяви ново разпределение на събрани суми
Между Община Велинград и адв. Б. не е подписван Договор за правна
защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.
С Решение № 136/12.03.2025 г., обективирано в Протокол №
4
20/13.09.2023г., на адвокат Г. Б. АК Пловдив, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 13696,45 лв. с ДДС за
извършване на правни действия по ИД 631/2018 г. по описа на ЧСИ Мария
Ангелова.
От представеното по делото пълномощно е видно, че на ищеца е
учредена представителна власт за извършване на правни действия от името на
ответника по ИД 631/2018 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, които не са
ограничени по обем, до приключване на делото. Доколкото пълномощното е
подписано от адв. Б., съдът намира, че довереникът е приел да ги извърши и
между страните е сключен неформален договор за поръчка.
В изпълнение на упълномощителната сделка Г. Б. е осъществил
процесуално представителство на ответника по ИД 631/2018 г. по описа на
ЧСИ Ангелова, получавал е съобщения за множество изпълнителни действия,
а именно: съобщения за запори, възбрани, насрочени публични продани на
недвижими имоти, множество съобщения за насрочване на предявяване на
разпределения. Подал е възражение срещу оценка на описани недвижими
имоти, като е изпълнил задължението си да посочи вещо лице, което да
извърши повторна оценка.
Избирайки сам довереника и учредявайки му неограничена
представителна власт, ответникът е предоставил свобода на доверителя да
преценява конкретните правни действия, които да извърши. Макар тази
свободна преценка да не е неограничена, предвид че адвокатът при
изпълнение на поръчката следва да действа добросъвестно, в случая не се
установява в изпълнение на пълномощията си адвокат Б. да е предприел
действия, които са незаконосъобразни или противоречат на интересите на
доверителя. Не са предприемани процесуални действия, с които
производството да се забавя неоправдано, с цел допълнително начисляване на
хонорар, нито ответникът да е подведен, че правните действия ще имат за
последица благоприятен за него резултат.
Договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за
който се прилагат специалните правила на ЗАдв. Дължимостта на адвокатско
възнаграждение е безусловно и за всяка инстанция, съгласно чл.36 ал.1 от ЗА.
Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от
правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл.35 ал.4 от ЗАдв,
когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без
възможност същото да продължи, каквато хипотеза в случая не е налице.
Съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор,
определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа
на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските
възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на
страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че
5
липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне /в този смисъл Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. №
3961/2013 г., т. к., II т. о. на ВКС/. Същото е определено с Решение №
386/20.09.2023 г. на Адвокатски съвет-Пловдив, обективирано в Протокол №
6/12.03.2025г. в размер на 13696,45 лв. с ДДС за извършване на правни
действия ИД 631/2018 г. по описа на ЧСИ Ангелова, поради което е
установено по размер.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
възнаграждението не е заплатено.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба не е депозирал отговор
на исковата молба, поради което и на основание чл. 133 ГПК са преклудирани
всички възражения, които е могъл да направи в рамките на производството.
Не е изразено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
както по съществото на делото, дължимо на адв. Б., така и на неговия
процесуален представител адв. С..
Поради гореизложеното, съдът счита предявеният иск за основателен и
следва да се уважи.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 273,93 лева за
държавна такса по гр. д. 515/2025 г. Районен съд Велинград.
В случая, ответникът Община Велинград не е направил възражение за
прекомерност на разноските на кредитора, нито в заповедното, нито в
исковото производство, поради което същите следва да се присъдят в пълен
размер.
Тъй като ищецът е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
С. С. -АК Пловдив се дължи адвокатско възнаграждение за защита по
предявения иск, определен от съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото следва да се
определи на 1959,22 с ДДС. При определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, съдът отчете, че адвокатската работа е високо
квалифицирана, като в случая е било необходимо също време за подготвяне
на документите по делото, изготвяне на искова молба, запознаване с
изготвения доклад по делото, както и излагане на аргументи в откритото
заседание. С оглед на горното съдът намира, че в процесния случай не следва
да се определя адвокатско възнаграждение под определения в Наредба № 1 за
определяне на адвокатските възнаграждения минимум.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
6
за разноски в заповедното производство.
В производството по ч. гр. д. 282/2025 г. на Районен съд Велинград на
ищецът се дължат разноски за държавна такса в размер на 273,93 лв. Тъй като
в това производство ищецът е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
С.-АК Пловдив се дължи адвокатско възнаграждение, определен от съда по
реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за размерите на адвокатски възнаграждения,
възлизащо на 1181,79 лв. с ДДС.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд-
Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, ЕГН: ********** с адрес
гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 13696,45 лв.
/тринадесет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и пет
стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни
действия в полза на Община Велинград по ИД 631/2018 г. по описа на ЧСИ
Мария Ангелова г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение
№ 136/12.03.2025год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол №
6/12.03.2025год., ведно със законната лихва за периода от 24.03.2025год., до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 163/25.03.2025 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 282/2025 г. по
описа на Районен съд-Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, ЕГН: **********с
адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна
такса в размер на 273,93 лв. /двеста седемдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки/ по гр. д. 515/2025 г. на РС Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен
номер ********** с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1,
адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 515/2025. на РС Велинград, в
размер на 1959,22 лв. с ДДС /хиляда деветстотин петдесет и девет лева и
двадесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
7
Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с
адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна
такса в размер на 273,93 лв. /двеста седемдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки/ по ч. гр. д. 282/2025 г. на РС Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен
номер ********** с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1,
адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 282/2025 г. на РС Велинград,
в размер на 1181,79 лв. с ДДС /хиляда сто осемдесет и един лева и седемдесет
и девет стотинки с ДДС/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8