Решение по адм. дело №681/2025 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на П. С. К., [ЕГН], от гр. Батак, [улица], с посочен съдебен адрес: гр. Пазарджик. [улица], адв. К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1357253 от 30.05.2025г., издадена от Т. Д. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пловдив с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца.

 

3. Жалбоподателят счита, че оспорената принудителна административна мярка е наложена при липсата на фактически и правни основания за това.

Твърди, че в случая, не е имал качеството на водач на моторно превозно средство. Възразява се, че издадената от административния орган заповед не е мотивирана. Счита се, че противоправно, административния орган не е съобразил резултатите от протокола за изследване на дадената от К. кръвна проба.

Иска се оспорената заповед да бъде изцяло отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Ответника Т. Д. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пловдив, в представено по делото писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че с оглед установения към момента на извършване на проверката посредством техническо средство резултат от 0.6 ‰, не само е имал право, но и е бил задължен да наложи принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, доколкото административно наказващия орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Иска се оспорената заповед да бъде потвърдена. Възразява се по отношение на размера на адвокатския хонорар, претендиран като разноски от жалбоподателя.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Според нарочно съставената разписка, оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 30.05.2025 г., а жалбата срещу й е регистрирана в деловодството на администрацията на 04.06.2025 г., тоест жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес.

 

III. За фактите:

 

6. Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3966311 от 30.05.2025 г., съставен от Т. Д. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пловдив. Според въпросния удостоверителен документ, установено при извършена проверка на 30.05.2025 г., около 00:25 часа, в гр. Пловдив, [улица], в посока юг – север е, че П. С. К., управлява собствения лек автомобил „Опел Инсигния Спорт Турър“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰ до 0,8 ‰, като при извършената качествена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA 0180 е отчетен резултат от 0,6 ‰ алкохол в издишания от водача въздух. Посочено е, че водача лъха на алкохол.

Издаден е талон за медицинско изследване № 258613, връчен на К. на 30.05.2025г. в 01:25часа.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

 

7. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1357253 от 30.05.2025г., е издадена от Т. Д. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пловдив, въз основа на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са дословно възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен акт.

Прието от административния орган е, че в случая са налице материално правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка предвидена в чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.

 

8. По административната преписка са приобщени :

- Протокол за премината последваща проверка на процесното техническо средство;

- Справка за нарушител/водач П. С. К. в която е отразено, че от момента на издаване на свидетелство за управление на МПС – 16.02.2009 г. до момента, спрямо К. са издадени три броя наказателни постановления и единадесет броя електронни фиша ;

- Заповед № 8121з – 1524 на министъра на вътрешните работи, относно определяне на органите, които да осъществяват контрол по ЗДвП, между които и областните дирекции на МВР;

- Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, относно определяне на длъжностни лица от състава на областната дирекция, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,б. ”а”. т. 6 и т. 7 от ЗДвП;

- Талон за медицинско изследване № 258613 от 30.05.2025 г.;

- Протокол № А11397 за вземане на биологична проба за употреба на алкохол на 30.05.2025 г. в 02:00 часа;

- Протокол № 1476 от 30.05.2025 г., издаден от сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ към ОД на МВР, Пловдив, в който е отразено, че в изследваната основна кръвна проба, взета от П. С. К., [ЕГН] е установено наличие на алкохол - етанол в концентрация 0,44 g/L (промил, ‰).

 

9. В хода съдебното производство се представи Мотивирана резолюция № 25-1030-М000205 от 05.06.2025 г. на началник група в ОД на МВР, Пловдив за прекратяване на административнонаказателното производство, образувано с Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3966311 от 30.05.2025 г. Основанието това да бъде сторено е констатацията на административния оглед, че с оглед резултата от изследването на кръвната проба дадена от К. не се установява в случая да е налице състав на извършено административно нарушение.

 

IV. За правото:

 

10. Според чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно

средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи(курсива мой).

 

11. В случая, няма съмнение, че с оглед резултата от проведеното лабораторно изследване на кръвната проба, взета от П. К., не е установено наличие на алкохол в кръвта надвишаващо 0,5 ‰. Това ще рече, че не е проявена нито една от хипотезите, възведени в прежде цитираната правна норма.

Постановената при това положение заповед за прилагане на принудителна административна мярка е фактически и правно необоснована.

Тя ще следва да бъде отменена.

 

V. За разноските :

 

12. Констатираната незаконосъобразност на административния акт, предполага, на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Такива, преки и непосредствени разноски се констатираха в размер на 1100,00лв. С оглед възражението на ответната страна, следва да се съобрази, че според приложимата във връзка с чл. 144 от АПК, разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Доколкото в случая, материалният интерес не е установен по делото, то последно посочената сума може да бъде съобразена като ориентировъчен критерий, включително и с оглед обстоятелството, че правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед резултата постановен с Решение на Съда Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. не са задължителни.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1357253 от 30.05.2025г., издадена от Т. Д. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пловдив с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Пловдив, да заплати на П. С. К., [ЕГН], от гр. Батак, [улица], сумата от 1100,00 (хиляда и сто) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.