№ 18524
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110110687 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „
ФИРМА“ ЕАД срещу Б. В. Н. , с която са предявени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл.345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 543,33лева ,
представляваща общ размер на задължения ,посочени във Фактура №
**********/20.05.20г. въз основа на договор за мобилни услуги от
18.12.19г., сключен с „ФИРМА“ЕАД за предпочетен номер ******** и
договор за лизинг на мобилно устройство С.Г. А10 32GB Dual Black , от
които 271,33 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги , от която сума в р-р на 88,05лева – дължима при предсрочното
прекратяване по вина на потребителя в размер на месечните абонаменти от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, и 183,28лева -
неустойка, представляваща разлика между стандартна цена на мобилното
устройство , съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и
заплатената от длъжника при предоставяне на устройството ;
Сумата от 151,81лева, представляваща задължения за вноски по договор
за лизинг на мобилното устройство , формирана от броя на останалите
дължими вноски по договора , които са станали предсрочно изискуеми
поради прекратяване на договора за лизинг на мобилно устройство по вина
на лизингополучателя на осн. ОУ към договора за лизинг, и 120,19лева –
неплатени задължения за минал период , посочени във фактура №
**********/20.05.20г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 7103/2022 г., по описа на СРС, 69 състав.
1
Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с
ответника по предоставяне на мобилни услуги по посочения договор за
далекосъобщителни услуги и общите условия към него, като поради
неизпълнение от страна на ответника да заплати дължимите суми за
предоставените услуги, договорът бил прекратен едностранно от ищеца.
Отделно от това посочва, че ответникът преустановил плащанията и по
сключения договор за лизинг, поради което ищецът обявил вземанията за
лизингови вноски за предсрочно изискуеми съгласно чл. 12 от Общите
условия на договора за лизинг. Поддържа, че за задълженията на ответника
била издадена фактура № **********/20.05.20г., №**********/20.12.19г.,№
**********/20.01.20г., и фактура №**********/20.02.20г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор –възражение на исковата
молба от ответника Б. В. , с който оспорва предявените искове , като навежда
твърдения, че не е ползвала в рамките на процесния период посочения апарат
и телефонен номер. Посочени са и други възражения от личен и субективен
характер- наведени са твърдения, че в минал период ответницата е губила
документа си за самоличност. Възразява, че апаратът е ползван евентуално от
друго лице , като не са ангажирани доказателства и не са направени
доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД: За
основателността на предявения иск за главница за месечни абонаментни
такси и потребени услуги и за лизингови вноски, в тежест на ищеца е да
докаже верността на наведените от него твърдения, а именно, че е било
налице валидно възникнало облигационно отношение с твърдяното от ищеца
съдържание; предоставянето на описаните в исковата молба мобилни услуги,
респ. предаването на лизинговата вещ, както и размера на дължимите суми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е бил сключен процесният договор за мобилни услуги от
18.12.2019 г. за мобилен номер ******** , както и че е бил предоставен
мобилен апарат С.Г. А10 , 32ГБDual Black с посочени в договора СИМ карта
и ИМЕИ на телефона със срок на договора 24месеца , по силата на който
ответникът дължи месечен абонамент в размер на 27,99 лева за срок от 2
години (до 18.12.2021 г.), като дължимостта на месечния абонамент не е
уговорена в зависимост от наличието на определено минимално месечно
потребление от страна на абоната. От представените по делото писмени
доказателства се установява и че между страните е бил сключен и твърденият
договор за лизинг от 18.12.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил
да предостави на ответника за временно и възмездно ползване мобилно
устройство марка С.Г. А10 , 32ГБDual Black с посочени в договора СИМ
2
карта и ИМЕИ на телефона срещу лизингова цена в размер на 183,77лева,
платима на равни месечни вноски от по 7,99 лева всяка за срок от 23 месеца
.Договорите съдържат подпис на потребител с имена Б. В. В., като същите не
са оспорени от ответницата по делото.
При така установените обстоятелства се налага извод, че в тежест на
ответника е възникнало задължение да заплаща уговорените по двата
договора месечни такси и лизингови вноски .
Ищецът претендира такива в размер на 120,19лева за периода 18.12.2019
г. –19.04.2020 г., които представляват месечни такси и лизингови вноски, и за
които са издадени представени по делото фактури , описани в исковата молба
и приложени от ищеца към нея. От своя страна
ответникът не твърди и не ангажира доказателства претендираните суми да са
заплатени, поради което предявените искове за главница за посочената в общ
размер сума за такси и лизингови вноски се явяват основателни.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че е неоснователно
възражението на ответника, че по делото не са ангажирани доказателства
лизинговата вещ да е предадена на ответника, тъй като видно от
отбелязванията в сключения между страните договор, ответницата В. се е
подписала в знак на съгласие , че устройството й е предадено във вид годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики, както и е окомплектовано с цялата документация,
вкл. гаранционна карта. Ответницата в срока за отговор на исковата молба не
е оспорила подписа , положен под договорите, с което са поети процесните
задължения.
Предвид изложеното с оглед основателността на предявените искове за
главница същите следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане.
По претенцията за сумата в размер на 151,81 лева, представляваща
предсрочно изискуем остатък на лизингови вноски: За да е основателен
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на облигационно правоотношение по валиден договор за лизинг на
цитираното устройство, предоставяне на обекта на лизинговия договор и
уговорената цена. Както бе отбелязано в случая от представения договор за
лизинг се установява, че ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване устройство марка С.Г. А10 , 32ГБDual Black с посочени в
договора СИМ карта и ИМЕИ на телефона срещу лизингова цена в размер
на 183,77 лева, разсрочена на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 7,99
лева за срок от 23 месеца (до18.12.2021 г.). Съгласно инкопорирания в чл. 6
на договора погасителен план към датата на приключване на съдебното
дирене всички процесни суми за лизинговите вноски са били изискуеми, а
3
последното следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК
(ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г., по описа на ОСГТК на ВКС),
поради което следва да се приеме, че всички процесни задължения за
лизингови вноски са дължими и изискуеми. Следователно в тежест на
ответника е да докаже погасяване на задължението . Доколкото липсват
доказателства за погасяване на тази сума, предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
в общ размер на 271,33лева –неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги, от която сумата в р-р на 88,05лв.- -неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в р-р на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, но ненадвишаваща
трикратния размер на месечните абонаменти , и за сумата от 183,28 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване ,претендирана на осн. чл.11, б. „б“ от
договора за мобилни услуги – и представляваща разлика между стандартната
цена на мобилното устройство съгласно ценовата листа към датата на
сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставяне на
устройството , съответстваща на оставащия срок на договора.
За основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника по валиден
договор за мобилни услуги, наличието на валидна клауза за неустойка в
случай на предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на уговорената
неустойка. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил задълженията си.
В разглеждания случай предвид събраните по делото доказателства
ищецът не е провел пълно доказване на твърдението си, че процесните
договори са прекратени предсрочно , а последното е предвидено като
елемент от фактическия състав на вземането за неустойка.
При това положение и при приложение на правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса , претенцията на ищеца за сумата в
общ размер на 271,33лева- -неустойки при предсрочно прекратяване на
договори за услуги , се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в
настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Съразмерно на уважените искове, на ищеца се следват разноски за исковото
4
производство в размер на 240,67лева , и в размер на 192,73 –по заповедното
производство по ч. гр.д. № 7103/22г.
Ответницата не е претендирала разноски, поради което такива не следва
да й бъдат присъждани , съразмерно на отхвърлените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА“ЕАД /
с предходно наименование „ФИРМА “ ЕАД/, с ЕИК *******, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД,
че Б. В. В. , с ЕГН ********** , дължи на „ФИРМА“ЕАД / с предходно
наименование „ФИРМА “ ЕАД/ сумата в размер на 151,81 лева,
представляваща задължения за вноски по договор за лизинг на мобилно
устройство „С.Г. А10 32 GB Dual Black от 18.12.19г., представляваща
останали незаплатени деветнадесет дължими вноски , както сумата от
120,19лева –представляваща незаплатени задължения по договор за мобилни
услуги за предпочетен номер ******** от 18.12.19г., посочени във фактура
№ **********/20.05.20г. , ведно със законна лихва за периода от 11.02.22г. до
изплащане на вземанията , за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 7103/22г. на СРС, 69с-в,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на неустойки за предсрочно
погасяване на договори за услуги за сумата от 88,05лева – представляваща
неустойка за три месечни такси на осн. чл. 11, б.“а „от договора , и за сумата
от 183,28лева – разликата за цена на устройство без абонамент и
преференциалната цена по договора за лизинг на мобилно устройство от
18.12.19г. , на осн. чл. 11, б.“б“ от договора за мобилни услуги, ведно със
законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б. В. В. , с ЕГН **********, да заплати на „ФИРМА“ЕАД / с
предходно наименование „ФИРМА “ ЕАД/, с ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 240,67 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 192,73 лева – разноски в заповедното
производство по ч. гр.д. № 7103/22г. на СРС, 69 с-в.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5