РЕШЕНИЕ
№ 19690
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110175101 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от К. Д. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу „Н.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за прогласяване недействителността
на Договор за потребителски кредит № ****-*************/19.02.****г., сключен между
страните.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността, на на
клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ****-
*************/19.02.****г., предвиждащи заплащане на неустойка в размер на 420 лв. и
лихва в размер на 38,75 % от главницата по кредита.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.**** г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *****************, по силата на който ответника е предоставил
на ищеца сумата от 500 лв. за срок от 6 месеца, при ГЛП 38,75 % и годишен процент на
разходите- 46,42. Излагат се подробни съображения за недействителност на отделни клаузи
от договора, както и на целия договор. Твърди, че в ГПР не е включена неустойка за
непредставяне на гаранция в размер на 420 лв.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност. Навежда твърдения, че клаузата за
неустойка е валидно договорена и отговаря на всички изисквания на закона, какъвто е и
процесния договор. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
По делото са събрани писмени доказателства.
1
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността сключения между
страните Договор за потребителски кредит № ****-*************/19.02.****г.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита от 500
лв. е получена от ищеца. Не се спори също, че кредитодателят – ответник по делото, е
небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищеца е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед
предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Ищеца твърди, че процесния договор е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на
правилата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и е със шрифт по-малък от 12. По делото не е изслушано вещо
лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на шрифта е по-малък
от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на ищеца, за наличие на
заболявания на очите, което да представлява затруднение да се запознае със съдържанието
на договора. Видно от приложения по делото договор, същия е с достатъчно голям и четлив
размер на шрифта, което позволява договорът да бъде прочетен от физически здраво лице, за
което липсват данни за заболявания. Предвид това, възражението за нищожност на договора
на първото предвидено основание в чл. 22 ЗПК се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Съдът намира за неоснователни и твърденията за липса на установен в договора
механизъм за изчисляване на ГПР. За да изпълни задължението си за информиране на
потребителя кредитодателят е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата
дължима по договора сума - сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя ( § 1, т.2 от ДР на ЗПК ), без да е необходимо да бъдат сочени
конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира информираността на
потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора и
възможността да извърши преценка на цената. В чл. 11 от процесния договор са посочени
изискуемите от закона параметри на отпуснатия заем, като уговореният ГПР в размер на
46,42 %, е съответен на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Страните са уговорили, че месечната
погасителна вноска е в размер от 93 лв. с посочени падежни дати на отделните вноски. По
този начин за длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на
задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти.
На следващо място съдът намира, че уговорената между страните в чл. 11, ал. 1 от
договора възнаградителна лихва не е нищожна на посочените от ищеца основания. Съгласно
посочената клауза от договора размерът на договорната лихва е фиксиран процент - 3,23 %
на месечна база, или - 38,75 % на годишна база и ГПР - 46,42 %. Уговорения размер на
договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие
с изискванията на закона. Преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената
възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции - а именно да представлява
2
възнаграждение за предоставения за ползване финансов ресурс, от който кредитиращата
институция се лишава за срока на действие на договора.
По отношение на наведеното основание за противоречие с добрите нрави, съдът
намира претенцията за неснователна, като ответното дружество е предоставило кредит на
ищеца при договорен лихвен процент, който се явява възнаграждение за предоставения
кредит и не цели обогатяване за сметка на потребителя. За пълнота следва да се посочи, че
преди сключване на договора на ищеца е била предоставена информация и същият е имал
възможност да сравни предоставяната от ответника финансова услуга с други сходни
услуги, предлагани на кредитния пазар и да направи избор. Отделно от това ищецът е имал
право да реализира правото си на отказ по смисъла на чл. 29 ЗПК в законоустановения срок,
което не е сторил. Ето защо съдът намира, че сключеният между страните договор не
противоречи на добрите нрави и претенцията на предявеното основание следва да бъде
отхвърлена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за недействителност на
целия договор е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При условията на евентуалност, ищеца е навел съображения за недействителност на
клаузата на чл. 6 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
420 лв. при непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора. Съдът намира, че така
уговорената клауза, действително е недействителна, като противоречаща на добрите нрави,
но същата не води до нищожност на целия договор. Договореният размер на неустойката от
420 лв. е 84 % от стойността на отпуснатия кредит от 500 лв. Така договореният размер
съдът намира необосновано висок, още повече че липсват данни за намаляване на
кредитоспособността на потребителя по време на действие на договора и настъпване на
вреди за кредитора.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. В конкретния случай по делото
не са направени възражения от ответника относно претърпени загуби или пропуснати ползи,
които биха могли да обосноват претендиране на неустойка в посочения размер. Така
претендираната неустойка в договора, сключен между страните, излиза извън присъщите й
функции, поради което за съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата,
предвиждаща неустойка е неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху
представените от ответното дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето
защо, претенцията на ищеца за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка за
нищожна, като неравноправна, се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. С оглед уважената
част от исковите претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на на основание
чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА на адв. Д., сумата от 240,00 лв., с ДДС, възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 180 лв. юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата 80 лв. за
държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Д. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу „Н.“ ООД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за прогласяване нищожността на
сключения между страните Договор за потребителски кредит №
****0*************/19.02.****г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № *****************/19.02.****г., сключен между К. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ и „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, сумата от 240,00 лева (двеста и четиридесет лева) с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца К. Д. С..
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 180,00 лева (сто и
осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 лв. (пет лева) за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4