№ 121
гр. В., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ГПЙ
ВРГ
при участието на секретаря НИН
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20251300500005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. И. Ф. с ЕГН ********** и адрес: с. Г.,
обл. В., ул. „П** чрез адв.-пълномощник В. Т. от САК и заявен съдебен адрес: гр.С., НДК,
площад „Б**, адвокатска кантора „ВЕК“, против Решение № 677/09.11.2024., постановено
по гр.д.№ 173/2024г. по описа на РС-В..
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от ищцата иск, за лишаване от
родителски права по отношение на детето И. С.а А.а с ЕГН **********, като неоснователен,
както и предявеният при условията на евентуалност иск на М. И. Ф. против ответника С. А.
С. иск за ограничаване на родителските права по отношение на детето И. С.а А.а с ЕГН ***.
Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника 1350лв. - разноски за
първоинстанционното производство.
С въззивната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в противоречие със събраните в производството доказателства.
Във въззивната жалба се оспорва на назначената и приета от съда съдебно-
психологическа експертиза, изготвена от вещото лице ПМ, като неправилна и за това, че не
е изследвала нивото на интелигентност на малолетното дете И., както и в частта за
наличието на „синдром на родителско отчуждение“. Твърди се, че не става ясно по какви
причини районният съд е отхвърлил иска за ограничаване на родителските права, доколкото
1
липсват мотиви в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове за лишаване/евентуално за
ограничаване на родителските права и присъждане на направените по делото разноски.
Моли Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което
да уважи предявените при условията на евентуалност искове за лишаване от родителски
права , евентуално за ограничаване на родителските права на бащата С. А. С. по отношение
на детето И. С.а А.а с ЕГН ***.
Моли да бъде допусната и изслушана допълнителна съдебна експертиза, изготвена от
три вещи лица от списъка на Софийски градски съд, със специалност детска психология,
която да отговори на въпросите: Налице ли е синдром на родителско отчуждение, какво е
емоционалното съС.ие на детето след среща с бащата.
Заключението на назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, се
оспорва едва с въззивната жалба с твърдения за неправилност на същата.
Съдът е намерил искането за неоснователно тъй като видно от протокола от с.з , в
което е изслушано вещото лице психолог, заключението не е било оспорено и е прието от
съда, поради което е преклудирана тази възможност съгласно разпоредбата на чл.266,ал.3
ГПК.
По искането за прилагане на ДП№ 643/2024 г. Същото е приложено и прието по
делото.
Иска се присъждане на разноските по производството за двете инстанции.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна С. А.
С., чрез адв.-пълномощник Б. К. от АК-В., със заявен съдебен адрес: гр.В., ул.’’Д**, е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените
съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от въззивника, до
законоустановения минимум.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е иск за лишаване от родителски права с правно основание чл. 132, ал. 1, т.
1 и т. 2 от СК, а при условията на евентуалност е предявен иск за ограничаване на
родителски права - чл. 131, ал. 1 от СК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на малолетното дете И. С.а А.а,
2
родено от фактическото съжителство на страните. Детето се отглежда от майката, която
полага грижи за него, а бащата не проявява никакъв интерес към детето, не полага грижи, не
се интересува от нея, не спазва установения режим на лични контакти по гр.д. № 459/2022г.
по описа на РС - В.. Детето реве и изпитва ужас и страх от бащата. Посочва се, че
ответникът е агресивен. В исковата молба са изложени случки на конфликт между ищцата и
ответника относно твърдението за агресивно поведение, както и ситуация през м. декември
2021г., когато ответникът проявил агресивно поведение към майка си. Посочва се също, че
ответникът формално превеждал сумата от 250.00 лева - определена издръжка за детето,
като се бил дезинтересирал от него. Посочено е също, че било образувано гр. дело №
2326/2023г. по описа на РС - В. за домашно насилие против ответника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права бащата
по отношение на малолетното дете, а при условията на евентуалност се иска ограничаване
на родителските права.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба , чрез упълномощен процесуален
представител е оспорил исковете като неоснователни. Изложил е съображения, че не са
налице основанията за лишаване от родителски права. Ответникът е изключително
привързан към детето си. След фактическата раздяла на страните през м. 10.2022г. когато
детето е било на 1г. и 7м., същите имали нормални отношения и разбирателство за
отглеждане на детето. Бащата е посещавал детето и е полагал грижи за него, но това било за
кратко. След като ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, започнала да отказва на
ответника да посещава детето, не отговаряла на телефонните му обаждания. Поради това,
същият завел иск по чл. 127 от СК, за което било образувано гр.д. № 459/2022г. по описа на
РС - В. Страните постигнали споразумение, като на ответника бил определен режим на
лични контакти с детето, както и да плаща месечна издръжка. Твърди се, че той изпълнява
споразумението като редовно заплаща издръжка за детето, но ищцата не изпълнява своята
част от споразумението и отказва контакти на бащата с детето. Научила е детето, че
ответникът не е неин баща, а детето нарича „тати“ мъжът, с когото ищцата живее. Ищцата е
изпращала на ответника звукозаписи, на които детето го обижда като му казва, че не е неин
баща, а мъжът, с когото тя живее. Посочено е също, че ищцата проявява вербална агресия по
отношение на ответника, когато същият поиска да види детето. Същият няма контакт с
детето от м. 10.2023г.
Видно от приложения протокол от 14.07.2022г. по гр.д. № 459/2022г. по описа на
Районен съд - В. е, че страните са постигнали споразумение относно упражняването на
родителските права по отношение на детето, режима на лични контакти и издръжката му,
като са се съгласили упражняването на родителските права да бъдат възложени на майката -
ищцата по делото, а на бащата е определен режим налични контакти с детето да има право
да го вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа
на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, като детето се придружава от
майката, както и за великденските празници, като след навършване на петгодишна възраст
3
на детето, бащата ще има право да го взима при себе си за една седмица през лятото с
преспиване, без детето да бъде придружавано от майката, а след навършване на
шестгодишна възраст на детето - един месец през лятото с преспиване, без детето да бъде
придружавано от майката, който период да не съвпада с редовния годишен платен отпуск на
майката. Бащата се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250.00
лева.
От представените по делото платежни документи е видно, че ответникът редовно
изплаща издръжка на детето в определения размер.
От представения по делото социален доклад, изготвен от социалния работник при
Д”СП”, отдел ’’Закрила на детето” - В., се установява, че от съвместното съжителство на
страните се е родило детето И.. От м. 10.2020г. страните са разделени. От тогава бащата
вижда детето много рядко. Майката твърди, че бащата не търси детето. Бащата твърди, че
майката осуетява контактите му с детето. Пред социалните работници е показал изпратени
от ищцата клипове, в които се чува и вижда как ищцата съобщава за новия баща на детето и
как детето не иска да вижда биологичния си баща. При разговор на социалния работник с
детето, същото е заявило, че има баща и това е тати Зари, както и че има брат Влади. За
баща си С. е споделило, че не може да каже нищо хубаво. От направеното социално
проучване се установява, че за детето се полагат добри грижи от неговата майка,
подпомагана от съжителя си.
Изслушан в съдебно заседание, социалният работник е посочил, че детето И. не
говори за бащата С. с думите „баща ми“ или „татко ми“, а казва „С.“. То знае кой е С..
Нарича „татко“ съжителя на майката. Детето е на 5 години и по детски разбира нещата и ги
разказва. Казва, че не желае да се вижда с баща си, защото тя си има друг баща и брат.
Според социалния работник може би семейната среда, в която живее детето е помогнала то
да бъде толкова категорично в отказа си да вижда бащата. Детето живее с майката и
съжителя на майката. Майката и съжителят й живеят заедно от около една година и
половина, а преди тази година и половина майката и детето са живели заедно със сестрата на
майката. Те са живели заедно от раждането на детето до м. октомври 2020 г, около една
година и нещо.
Бащата дава издръжка на детето, която плаща по банков път. През 2024 г. същият е
пуснал жалба в Д“СП“ поради това, че му се възпрепятстват срещите с детето. Социалните
работници посетили адреса, установили, че И. почти го е забравила.
Социалният работник посочва също, че в Д „СП“- В. не са получавани сигнали във
връзка с поведение на някой от родителите, което застрашава здравето и живота на детето.
Бащата живее на територията на Д“СП“ - В. в гарсониера, в която всичко е както трябва за
един нормален живот, нищо не застрашава живота на детето.
Вещото лице ПМ по назначената и приета от съда съдебно - психологическа
експертиза, дава заключение, че детето е будно, интелигентно и общително, но когато
говори за биологичния си баща става напрегнато и категорично заявява, че не иска да го
вижда. И. твърди, че се страхува от него, но повод за това е спомен от време, когато е била
4
на една година и седем месеца и той я ударил. Петгодишното момиченце категорично не
желае да се вижда с биологичния си баща като отрича авторитета му. Назовава го с обидни
думи, дава квалификации, които са несвойствени за детската му възраст и вероятно са
чувани нееднократно от възрастни, които са авторитети за него. Реакциите на детето по
отношение на биологичния баща категорично са вследствие на синдром на родителско
отчуждение, според който възприятието за бащата е изцяло негативно и отричащо
необходимостта от присъствието му в живота на детето. Детето дори отказва да приеме
факта, че С. е неин баща. Връзката с майката е много силна, детето търси нейното
одобрение, било е свидетел на много скандали и коментари по адрес на биологичния баща.
Създадени са нови семейни отношения - мама, тати, брат Влади и детето, като място за
биологичния баща не е отредено.
Според вещото лице, е нарушена нормалната комуникация между двамата родители,
което дало отражение и върху отношението на детето към бащата. Вещото лице посочва, че
детето демонстрира нежелание за общуване с бащата, категорично не иска да се вижда със
своя баща. Не го нарича баща, нарича го С.. Детето казвало, че се прави на добър, той е
егоист. Според вещото лице това са думи, които едно 5- годишно дете едва ли осмисля.
Категорично се касае за наличие на синдром на родителско отчуждение, при който изцяло
позитивно се възприема само единият родител и изцяло негативно се заклеймява вторият
родител. Това е нетипична реакция на 5-годишно дете, което тотално да неглижира
биологичния си баща.
Според вещото лице, всяко едно дете биологично е свързано със своите родители.
Всеки опит да бъде прекъсната връзката с един от двамата родители води до изграждане на
непълна личностна характеристика. Когато двама родители се разделят, е въпрос на
родителска отговорност да позволят на детето да общува и с двамата родители. Ако тази
комуникация е невъзможна с положителен очакван резултат, поне детето би трябвало да
познава своите родители и да има възможност да не прекъсва заложената му биологична
връзка с тях. В случай като този, според вещото лице, най - правилният подход е бил детето
да познава биологичния си баща и да му бъде обяснено, че мама вече живее с друг брачен
партньор, който също полага грижи за нея. Лесно е да се обясни на детето, че тя е много
добра и затова има двама татковци, които се грижат за нея. Детето е достатъчно
интелигентно, за да приеме тази ситуация.
Вещото лице посочва в съдебно заседание, че ако се стигне до ограничение или
лишаване на родителските права, синдромът на родителско отчуждение, така или иначе е
факт, в това съС.ие би се задълбочил. Най-логичният подход би бил, ако преди детето да
навърши 7-годишна възраст отношенията между родителите се нормализират.
Вещото лице психолог БГ, който е изследвал психичния статус на ответника е
посочил, че ответникът не страда от психично заболяване, липсват данни за зависимост, не
са налице отклонения в поведението му.
5
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е доловил да има такива тенденции
за агресивно поведение у ответника, както и не е доловил патологични находки в
личностновата му характеристика.
ВРС е дал вяра на приетите по делото експертизи като обективни и компетентно
изготвени.
В първоинстанционното производство са разпитани две групи свидетели, посочени от
страните по спора, чиито показания са кредитирани от съда, доколкото съответстват на
събраните по делото доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят
предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Страните не спорят, че са родители на И. С.а А.а, родена на 11.03.2019г. , видно от
приложеното удостоверение за раждане от 15.03.2019г. Същото, след фактическата раздяла
на родителите му, живее при майка си в гр. В.. Спорен между страните е въпросът дали
бащата е полагал някакви грижи и дали е давал средства за издръжка за дъщеря си.
Първоинстанционният съд е приел, след преценка на събрания доказателствен
материал, че след фактическата раздяла с майката на детето си, ответникът не се е
дезинтересирал от дъщеря си, нито трайно е пренебрегнал родителските си задължения,
6
поради което е отхвърлил иска като неоснователен. Този извод е правилен поради следните
съображения:
Отношенията между родители и деца са правно уредени в СК, като по съществото си
представляват права и задължения на родителите по отношение на техните деца да полагат
грижи за последните, за тяхното физическо, умствено, нравствено и социално развитие, за
тяхното образование и за личните им и имуществени интереси – чл.125 СК. Родителите
носят задължението да възпитават децата си, да формират възгледите им, а това е възможно
чрез осъществяване на личен контакт помежду им, на базата на личен пример на родителите,
с проява на подкрепа, обич и привързаност. Наред с това, родителите имат задължение да
издържат своите деца, като им осигуряват издръжка, която да е подходяща с оглед нуждите и
правилното развитие на децата.
Тези отговорности следва да се поделят поравно между двамата родители в интерес
на детето, както повеляват чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1 СК. При неосъществяване на така
описаните действия без основателна причина от единия или и от двамата родители, следва
да се приеме, че е налице виновно и укоримо неизпълнение на родителските задължения. За
да се стигне до лишаване от родителски права обаче, следва да се има предвид че по
същността си това се явява една крайна и изключителна мярка, към която следва да се
пристъпи само когато по несъмнен начин са доказани законовите предпоставки за това, като
водещ е интересът на детето.
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родител може да бъде лишен от родителски права
тогава, когато той без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. На първо място, следва да се установи, че между родителя и детето трайно и
поС.но липсва връзка със съдържание, в което се реализира посоченият комплекс от права и
задължения на родителя. На второ място, следва да се установи, че родителят не предоставя
средства за издръжката на детето в съответната необходима форма. Тези две предпоставки
следва да са налице кумулативно, като доказателствената тежест пада върху ищеца в
първоинстанционното производство чрез правилата на пълно и главно доказване.
Специално в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК се имат предвид особено тежките
случаи, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето. Лишаването на родителя от правата му върху
неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при
доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят
създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или
хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и
развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от права, е наличие на
субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на
обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на РС, че не са доказани двете
хипотези на чл. 132 ал.1/ СК, т.к. след раздялата на страните те са престанали да
контактуват поради нежеланието на майката за контакти с бащата и ограничаване на
7
контактите му с детето, довело до нарушаване на определения режим на лични отношения
със споразумението помежду им. Установено е по делото от събраните доказателства, че
това се дължи на нежеланието на детето да вижда биологичния си баща и липсата на
съдействие от страна на майката да поощри детето да контактува с баща си. В случая ВРС е
установил, че е налице е синдром на родителско отчуждение в тежка форма. Пълното
отричане на този родител, даваните негативни квалификации и обиди от дете на такава
крехка възраст за неговия баща, са проекция на средата, в която детето се отглежда и
възпитава и в голяма степен зависи от насоката, дадена от родителя, с когото детето основно
общува.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото не се установява поведение на
ответника, съставляващо заплаха за личността, здравето и възпитанието на детето, за да се
претендира същият да бъде лишен от родителски права, респ. родителските му права да
бъдат ограничени. Видно е, че ответникът е неосъждан, срещу него няма образувани и
неприключени наказателни производства. От приложеното във въззивното производство
ДПЗМ №643/24 г. не може да се направи друг извод, тъй като не е установено лицето ,
извършило деянието, за което се води разследването. Налице са данни за извършени
нарушения по ЗДвП, но същите нямат отношение към настоящия спор. Заключението на
вещото лице психолог Георгиев е, че ответникът не страда от психично заболяване, липсват
данни за зависимост, не са налице отклонения в поведението му.
От събраните по делото доказателства, се установява, че са налице конфликти между
страните по делото, което е показател, че с поведението си родителите въвличат детето в
техните спорове.
Не са налице и предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на ответника
от родителски права поради това, че без основание трайно не полага грижи за детето.
Напротив, с оглед постигнатото между страните споразумение, ответникът плаща
ежемесечна издръжка на малолетното си дете въпреки нарушения режим на лични контакти.
Плащането на издръжка е паричния еквивалент на полагани грижи за детето от другия
родител на когото не е възложено упражняване на родителските права.
При условията на евентуалност е предявен иск за ограничаване на родителските
права. Съгласно разпоредбата на, чл. 131, ал. 1 от СК, когато поведението на родителя
представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето,
районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските
права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи
осъществяването им на друго лице. Съгласно ал. 2 на същия член, мерките по ал. 1 се вземат
и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни
причини родителят не е в съС.ие да упражнява родителските си права.
ВРС правилно е приел, че не са налице никакви данни за опасно поведение от страна
на ответника по отношение на детето му, най-малкото защото ответникът е възпрепятстван
да упражнява определения режим на лични контакти с детето. Безспорно се установи, че
същият не страда от психично заболяване, няма установени зависимости, нито има
8
отклонения в поведението си и същото да е застрашаващо по някакъв конкретен начин за
детето. Поради това и предявеният иск при условията на евентуалност за ограничаване на
родителските права е отхвърлен като неоснователен.
Представените по делото доказателства са обсъдени всестранно и въз основа на тях са
направени задълбочени правни изводи, които настоящата инстанция споделя на осн. чл. 272/
ГПК.
В обобщение следва да се каже, че районният съд е направил законосъобразен и
обоснован извод като е приел, че не са налице основанията на закона за лишаване/
респ.ограничаване на ответника от родителски права, поради което постановеното решение
следва да се потвърди.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да понесе сторените разноски за
въззивната инстанция от насрещната по жалбата страна в размер на 500лв.– изплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025г.
Направеното възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение
от насрещната по жалбата страна съдът приема за неоснователно, поради следните
съображения:
Съдът счита, че изплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия не е
прекомерно – леко надвишаващо минималния размер по чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ от 450лв., като
съдът отчете фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални
действия от адвоката – обстоен отговор на въззивната жалба, осъществено процесуално
представителство в проведените открити съдебни заседания.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 677/09.11.2024г., постановено по гр.д. № 173 по описа
на Районен съд – В. за 2024 г..
ОСЪЖДА М. И. Ф. с ЕГН ********** адрес: с. Г., обл. В., ул. „Първа“ № 11 да
заплати на С. А. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „С***, направените по делото
разноски в размер на 500лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл.280 ГПК
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10