№ 301
гр. Пазарджик, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Х. Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Х. Георгиев Гражданско дело №
20225220101851 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
ГПК от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Панайот
Волов“№29, етаж 3, представлявано от Я. Б. Я.- в качеството му на управител,
срещу Д. В. Х., ЕГН-********** от с. ............., ул. ........................, обл.
Пазарджик.
В подадената искова молба се твърди, че ищецът е подал Заявление по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. Същата е връчена на Д. В. Х. при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възниква правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу нея/него. Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за
изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 3999374, сключен на
09.12.2020г., между Д. В. Х./Заемател/ и “Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1500 лв.,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
както и Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2020 г. между Д.
В. Х./Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД /Поръчител/. Сочи
1
се, че датата на Договор за паричен заем с № 3999374 е 09.12.2020 г., видно от
представените доказателства, а не както погрешно, поради техническа грешка
е посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
10.12.2020 г. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите
реквизитите на договора за паричен заем напълно съвпадат - номер, страни и
предмет. В тази насока е Определение № 1127 от 19.10.2021 г. по ГД
2527/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, 7-ми граждански състав.
Длъжникът се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1576.08 лв.,
ведно с договорната лихва на 12 погасителни вноски за срок от 12 седмици,
всяка в размер на 131.34 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва). По задължението няма извършени плащания. Към момента
дължимата главница по Договор за паричен заем № 3999374 е в размер на
1500.00 лв.
Твърди се, че в тази връзка на 09.12.2020 г. между Д. В. Х./Потребител/
и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД /Поръчител/ е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство с № 3999374, по силата на който
потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
*********, по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя пред
„Изи Асет Мениджмънт" АД, за изпълнението на всички задължения на
Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 3999374, както
и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за
паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума;
задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.
В Договор за предоставяне на поръчителство № 3999374 е уговорено,
че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по
сключения Договор за паричен заем в указания срок да предостави
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Страните са уговорили, че за поемане на всички задължения по Договор за
паричен заем № 3999374, Потребителят дължи възнаграждение по
гаранционна сделка (поръчителство) на Поръчителя в размер на 463.92 лв.,
платимо разсрочено на вноски.
2
Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 76.08 лв. за
периода от 18 декември 2020 г. - датата на първата вноска до 05 март 2021 г. -
датата на настъпване на падежа на договора. Длъжникът Д. В. Х. не е
изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно
условията на договора за паричен заем, поради което на 02.08.2021 г.
Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправил искане в писмен вид за
изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което представям с исковата молба.
Вследствие на това Дружеството-поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е заплатило дължимата сума в пълен размер на 1713.94 лв. към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на 02.08.2021 г., като прилага доказателство за
направеното плащане. След това съгласно клаузите от Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството-поръчител е встъпило в правата
на удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт“ АД - и от този
момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по
съдебен ред срещу Заемателя.
Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 05 март
2021г. - последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на
настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава да не
изпълнява задълженията си съгласно Договор за паричен заем № 3999374 от
09.12.2020г. и Договор за предоставяне на поръчителство.
На 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-продажба
вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02.08.2021 г. между
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК
********* (цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
********* (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Към настоящата искова молба
прилага препис извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, в
3
което фигурират само данните на ответника, доколкото личните данни на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда.
Сочи се, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е упълномощило
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството си на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Към настоящата
искова молба прилага и моли съда да приеме Уведомление за извършена
цесия от името на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД чрез „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, което моли да се връчи на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на
постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по
т. д. 12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда
като факт от значение на спорното право.
Оформен е петитум с който се иска от съда, след като вземе предвид
гореизложеното, да бъдат призовани с ответника в съдебно заседание и след
като се увери в основателността на предявения иск, да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД има следните вземания от Д. В. Х. по Договор
за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020 г.: останала и непогасена главница в
размер на 1500.00 лева; останала и непогасена договорна лихва в размер на
76.08 лв. за периода от датата на първата вноска - 18 декември 2020 г. до 05
март 2021г. - датата на последната вноска; мораторна лихва върху
непогасената главница по Договор за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020 г.
в размер на 156.85лв. за периода 19 декември 2020 г. - датата на изпадане в
забава по задължението до датата на подаване на заявлението - 22 февруари
2022 г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
4
Моли съда да осъди Д. В. Х. да им заплати направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в размер на 350,00 лв. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника. В съдебно заседание, ответникът се представлява от
адв. Р. в качеството му на особен представител.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.
№713/2022г. по описа на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на
01.03.2022г. “Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД с ЕИК
********* е отправило искане до съда за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №359 от 02.03.2022г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредено длъжникът Д. В.
Х. /настоящ ответник/ да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД следните суми: главница в размер на 1 500лв., договорна
лихва в размер на 76.08лв. за периода 18.12.2020г до 05.03.2021г., мораторна
лихва в размер на 156.85лв. за периода 19.12.2020г до 22.02.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Видно от т.12 на заявлението вземането произтича от договор за
паричен заем №3999374 от 09.12.2020г, сключен между „Изи Асет
мениджмънт“АД и Х., договор за поръчителство под същия номер и дата на
сключване между ответника и „Файненшъл България“ЕООД поръчител и
Рамков договор за покупко – продажба на вземания от 02.03.2020г и
Приложение №1 от 02.08.2021г сключен между
ищцовото дружество и „Файненшъл България“ЕООД с
ЕИК202513690.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по правилата
на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №2678 от 29.04.2022г. заповедният съд
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
5
разпореждане е връчено на заявителя на 11.05.2022г. , който е изпълнил
указанията в едномесечния преклузивен срок.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415,
ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна –
заявителя в заповедното производство, в хипотезата на връчване на заповедта
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета
на настоящото исково производство.
По същество съдът намира следното: От представените с исковата
молба писмени доказателства се установява, че на 09.12.2020г. между
ответника като кредитополучател и и от другага страна кредитодателя „Изи
Асет Мениджмънт“АД с ЕИК *********, е сключен договор за паричен заем
№3999374, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде на
ответника заемна сума в размер на 1 500лв. Ответникът се е задължил да
върне заетата сума на 12 равни седмични погасителни вноски всяка вноска в
размер на 131.34лв. В чл.2, т. 5 на договора са фиксирани падежните дати на
всяка вноска като първата вноска е платима на 18.12.2020г, а последната е
платима на 05.03.2021г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по
заема 40%, както и Годишен процент на разходите -46.62 % като по този
начин и съгласно уговореното в чл.2,т.7 от договора общата сума, подлежаща
на връщане е 1576.08лв.
Съгласно чл.3 от договора с подписването му заемателят удостоверява,
че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума като договорът
има силата на разписка за предадена,съответно получена заемна сума.С чл.4
от процесният договор за заем е уговорена клауза за предоставяне на
обезпечение в 3 дневен срок от сключване на договора –
алтернативно както следва: 1/ две физически лица- поръчители, отговарящи
на определени условия, 2/ банкова гаранция с бенефициер- заемодателя и 3/
одобрено от заемодателя дружество –поръчител, което предоставя
гаранционна сделка.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява ,че на същата дата 09.12.2020г и под същия номер, между
„Файненшъл България“ЕООД с ЕИК ********* и ответника Х. е сключен
6
договор за предоставяне на поръчителство №3999374/09.12.2020г., по силата
на който Х. / потребител/ възлага, а „Файненшъл България“ЕООД с ЕИК
********* се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“АД за обезпечение на задълженията по процесния договор. За
поемане на посоченото задължение е уговорено възнаграждение на
поръчителя в размер на 463.92лв. , платимо разсрочено на вноски, дължими
на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за
паричен заем.
Със сключен сключен на 02.03.2020г. Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения, „Файненшъл България“ЕООД в качеството на цедент
е прехвърлило в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД в качеството на цесионер вземанията си, които има към
потребители/ трети лица/ за дължими възнаграждения по сключени договори
за предоставяне на поръчителство , както и вземания за извършени
гаранционни плащания по договори за заем на клиенти / трети лица/.Страните
са се споразумели цедентът да прехвърли на цесионера свои изискуеми
вземания като същите се индивидуализират в Приложение № 1 към този
договор.
В кориците на делото се съдържа уведомление за извършената цесия ,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника Х., като по делото няма
данни цесията да е съобщавана на длъжника преди процеса, поради което
съдът приема, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията, включително копие от уведомлението за
цесия на особения представител на ответника, разпоредбата на чл.99, ал.3 от
ЗЗД е изпълнена и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомление от цедента ,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда.
От представените писмени доказателства е видно, че е отправено
искане от „Изи Асет Мениджмънт“АД до „Файненшъл България“ЕООД да
заплати на „Изи Асет Мениджмънт“АД задължения , за изпълнението на
които отговаря солидарно със съответния потребител.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
7
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД. Материалноправната
си легитимация ищецът обосновава с договора за цесия, сключен с
„Файненшън България“ЕООД, по който договор е цесионер, а дружеството
„Файненшън България“ЕООД е цедент. Твърди се, че цедентът в качеството
на поръчител на Х. е заплатил на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД
суми, предмет на договора за потребителски кредит от 09.12.2020г., поради
което е встъпил в правата на кредитора срещу длъжника.При прехвърляне на
несъществуващо вземане договорът за цесия не е недействителен, а цедентът
отговаря по реда на чл.100, във вр. с чл.82 във вр. с чл.79 от ЗЗД / виж
Определение №524/19.07.2011г на ВКС по търг.д.№186/2010г. на второ г.о./
В настоящия случай съдът намира, че в полза на цесионера не се е
породило вземане по реда на чл.146 от ЗЗД , тъй като договорът за
поръчителство е нищожен поради липса на основание. Съгласно чл.138 от
ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение като договорът за
поръчителство може да съществува само за действително задължение,
каквото в случая не е налице, поради следните съображения:
Предвид съдържанието на правата и задълженията по кредитното
правоотношение, същото попада в предметния обхват на специалните норми
на Закона за потребителския кредит- чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.22 от
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК повелява, че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредата и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определение в Приложение№1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи / лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв
вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени
8
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е услуга в
полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема/
чл.4 от договора/.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК това допълнително плащане се отнася до
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР. Няма данни това
възнаграждение да е включено в ГПР, който ГПР, видно от договора кредит е
в размер на 46.62 % / без да е посочено изрично какво точно се включва в
това стойностно изражение/, а същото е в значителен размер. Ето защо съдът
счита, че включването на възнаграждението за поръчителство в размера на
ГПР би довело до надхвърляне на законовото ограничение от 50%, предвид
останалите посочени в договора параметри.
Ето защо съдът приема, че посочения в договора за заем годишен
процент на разходите от 46.62% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна,
заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. с
чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната
на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключване на договора. Следва да се отбележи,че договорите за
кредит и поръчителство са сключени чрез едно и също лице , като
представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един
номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД. От извършена служебна справка в
Търговския регистър се установи, че едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител „Файненшъл България“ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт“АД/ кредитор на ответника/. Предвид изложеното съдът счита,
че е налице „скрито“ възнаграждение за кредитора.Този извод се подкрепя и
от факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД и е платимо също на
последния.
Ето защо съдът счита, че кредиторът цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК като се преследва забранена от закона цел –
9
неоснователно обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита.
Насочването на заемателя към учредяване на обезпечение от свързано
дружество- финансов гарант, което не събира възнаграждението си
предварително, а го добавя към погасителната вноска по заема, води до
извода, че възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко свързан
с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването
му/ още повече, че е отразено в погасителния план, подписан от двете страни
по кредитното правоотношение/, тоест това възнаграждение представлява „
общ разход по кредита“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, макар
недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за
кредит.След като оскъпяването на кредита чрез добавяне на възнаграждение
на свързан с кредитора поръчител не е надлежно обявен на потребителя на
основание чл.22 , във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за кредит,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е недействителен.
Договорът за поръчителство, сключен между Х. и праводателя на ищеца
„Файненшъл България“ЕООД е акцесорен и единственото основание за
сключването му е договорът за потребителски кредит. Предвид
недействителността на договора за кредит липсва и основание за сключване
на договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид изложеното съдът намира, че праводателят на ищеца,
респективно ищецът не е придобил срещу ответника твърдените материални
права по чл.146 от ЗЗД, произтичащи от договор за поръчителство и
погасяване на задълженията на длъжника по същия . Ето защо исковете за
главница и договорна лихва следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид акцесорният характер на претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД
последната следва да бъде отхвърлена в цялост.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3, представлявано от Я. Б. Я.- в
качеството му на управител, срещу Д. В. Х., ЕГН-********** от с. .............,
10
ул. ........................, обл. Пазарджик искове с правно основание чл.422 от ГПК
за признаване за установено по отношение на Д. В. Х., ЕГН-**********, че
съществува вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК-********* за следните суми: останала непогасена главница по
Договор за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020г. в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева; останала непогасена договорна лихва в размер на
76.08 лв. за периода от датата на първата вноска - 18 декември 2020 г. до 05
март 2021г. - датата на последната вноска; мораторна лихва върху
непогасената главница по Договор за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020 г.
в размер на 156.85лв. за периода 19 декември 2020 г. - датата на изпадане в
забава по задължението до датата на подаване на заявлението - 22 февруари
2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /01.03.2022г./ до окончателното изплащане на сумата
, за които суми е била издадена Заповед №359 от 02.03.2022г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№713/2022г по описа на
РС-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11