ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 12.02.2021 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Камелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 88 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от С.А.М.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно
заседание М. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, не осъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда №
553/19.12.2018 г., постановена по НОХД № 1496/18 г. по описа на PC Видин,
потвърдена с Решение № 15/01.03.2019 год.на ОС Видин, М. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал. 2, вр.ал. 1 НК, като му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, при
първоначален "строг" режим.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 13.11.2020 год., като до момента е изтърпял
фактически 2 месеца и 29 дни, от работа му се зачита 1 дни, или общо изтърпяно
наказание в размер на 3 месеца.
Към момента
неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 1 месец.
При това
положение е видно, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното
му наказание лишаване от свобода, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1,
т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Поради
краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е правена, а в
плана за осмисляне на свободното време са включени зони, където са отчетени
трудности и частични дефицитите, като пълноценно оползотворяване на престоя в
затвора; ограничаваме на участието в субкултурни дейности; приучаване към
социално приемливи порядки и начин на живот в и извън затвора. Преценка на
минало поведение; повишаване мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване
на позитивните социални контакти.
Рискът от
вреди е бил с ниски стойности за служителите, лишените от свобода и самия него.
Рискът от
сериозни вреди за обществото след освобождаване от затвора е среден и се
определя от характера на извършеното престъпление.
В условията
на контролиран среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди се запазват
за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в
следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в М. се наблюдава
известна положителна промяна, но относително краткия престой в затвора не
позволява пълноценното проследяване на поведението му и отношението му към
режимните изисквания.
Лишеният от
свобода спазва изискванията на ЗИНЗС, няма извършени дисциплинарни нарушения и
наложени наказания. Не е награждаван поради липсата на положителни прояви до
момента.
По отношение
на престъплението отчасти признава вината си, но е слабо критичен към
извършеното деяние.
Поема
известна отговорност за действията си, но е склонен да омаловажава техния
характер и да търси самооправдания. Поради краткия престой, времето за
корекционна дейност и наблюдение на л.св. също е ограничено. Заложените цели в
плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем и за по-пълното им постигане,
работата с М. трябва да продължи. Необходимо е той да осъзнае в по-висока
степен причините довели до извършване на правонарушенията, да осъзнае
собствения принос в проблемите си и да е настойчив в търсенето на алтернативни
и законосъобразни начини за разрешаването им, като насочва вниманието си и към
негативните последици от действията си.
Според ИСДВР,
М. не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот - декларираното желание за промяна и
доброто поведение в условията на контролирана среда все още не дават разумна
увереност за настъпила трайна положителна личностова промяна и нагласа за
промяна на начина на живот, съобразявайки поведението си с установените правила
и норми в обществото.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у М., но все още има дефицитни зони, които са включени
в плана на присъдата и не са изпълнени.
Законът в нормата
на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като
критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по
време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Престоя
му в затвора е за пореден път за същото деяние - управление на МПС след
употреба на алкохол.
Формиращата
се устойчива криминална насоченост, моделът на незачитане ограниченията на
обществените норми и правила, както и злоупотребата с алкохол са индикации за
продължаване на престъпната дейност и представляват вероятност от извършване на
нови такива.
М. омаловажава
алкохола като проблем и не предприема конкретни стъпки за решаването му. В
криминалното минало има три осъждания за същото деяние, а именно престъпления -
по чл. 343 б от НК, без наложените по-леки наказания да са коригирали
поведението му, което е показателно за наличието на формиран модел на
извършване на идентични правонарушения и неустойчивост на нагласите за промяна
на досегашния начин на живот. На лице са слаби възможности за ограничаване
собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи
резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана
среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и
средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до
момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си
противоправен начин на живот.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за УПО, а именно, че М. е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО
преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.А.М., роден на *** год. в гр. Видин, българин,
български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,
определено му с Присъда № 553/19.12.2018 г., постановена по НОХД № 1496/18 г.
по описа на PC Видин, потвърдена с Решение № 15/01.03.2019 год.на ОС Видин в
размер на 4 месеца, с остатък от 1 месец.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: