Решение по адм. дело №251/2025 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 1367
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Красимира Селенова
Дело: 20257230700251
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1367

Смолян, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА
   

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700251 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по жалба на Я. Б. Ч. от [населено място], [улица], чрез адв. В. от Адвокатска колегия - [населено място], срещу Заповед № 290/15.07.2025 г. на Кмета на [община], с която е разпоредено на жалбоподателя да премахне за своя сметка изградени без строителни книжа Полумасивна едноетажна сграда изпълнена от дървена конструкция с размери в план 5,90/740 м. и височина 2,10; дървена беседка с размери в план 3,00/3,00 м. и височина 2,10 м.; паянтова дървена постройка с размери в план 5,60/8,00 м. и средна височина 2,30 м. и кокошарник изпълнен от бетонни блокчета и тухли с размери в план 2,60/3,27 м. и средна височина 1,80 м. изградени в ПИ с идентификатор 31111.15.13 по КККР на [община]. В жалбата се сочи, че Заповедта е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административно производствените правила, като същата противоречи на материалноправни разпоредби, както и е в несъответствие с целта на закона.

Твърди се, че не е взето предвид, че Ч. е наемател на горния имот от 30 години и строителството е извършено със знанието и съгласието на наемодателя. Освен това строежите са изпълнени преди 2001 г. т.е. попада в приложното поле на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Във връзка с горното, административния орган умишлено не е посочил годината на изграждането им, което е съществено нарушение, доколкото подлежат на премахване незаконни строежи единствено и само ако същите не са търпими, а в настоящия случай те са търпими. Имотът, в който са изградени горните обекти попада в територия, без устройствен план, поради което на основание чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, предназначението на имота до влизане в сила на план се определя от фактическото му ползване, освен ако използването противоречи на закона. Имотът е в обхвата на чл. 8, ал. 2 от ЗУТ и се намира в земеделска територия. Начин на трайно ползване на имота е нива и е невъзможно да се направи съответствие със ПУП.

От друга страна се твърди, че изграденото е допустимо и е съвместимо с основното предназначение на земите, тъй като служи за съхранение на стопанска продукция и отглеждане на животни и с оглед периода на изграждането, такъв вид постройки са били допустими съгласно Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, издадена на основание чл. 201 от ЗТСУ и отменена отм. ДВ. бр.85 от 6 ноември 2012 г.. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а" от същата в земеделска земя без да се изисква промяна на предназначението се разрешава застрояване, свързано с ползването им, като при имоти с площ над 10 дка, могат да се изграждат стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка (приложението). С оглед на това изграденото изцяло попада в обхвата на т.1 и т. 2 от списъка, тъй като служи за съхранение на растителна продукция и като паянтовата дървена постройка служи за отглеждане на животни. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи разрешение за строеж в земеделски земи се издава от главния архитект на общината въз основа на писмено искане на собственика, към което се прилагат изрично посочени в Наредбата документи. Горните обекти са били допустими, с оглед начина им на изграждане и предназначението им, като са спазени и отстоянията, разписани в чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Сочи се, че строежът е допустим и по ЗУТ, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУТ е допустимо изграждане на обекти, без промяна предназначението на земята за застрояване, чиито функции са съвместими с предназначението на имота.

На следващо място твърди, че съгласно клаузите на договор за наем в качеството му на наемател е могъл да извършва подобрения в имота, които са съвместими с неговото предназначение /а в случая горните подобрение категорично са такива/ със съгласието на Наемодателя, като наемодателя е дал съгласие за това, доколкото е налице изрично писмено съгласие обективирано в Писмо с изх. № ДН-02-140/21.01.2017 г. на ОДЗ - [област].

Излагат се доводи, че в съседство на горния имот Ч. има регистриран и животновъден обект ферма за говеда съгласно Удостоверение № 5152/23.10.2020 г., при което във връзка с осъществяваната от него земеделска дейност и отглеждане на животни освен собствените земеделски земи, ползва под наем и земеделски земи от държавен поземлен фонд, с грижата на добрия стопанин. Сградите и постройките, които се твърди да са извършени в горния имот не са незаконни, а попадат в приложното поле на и на сега действащата Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението

По отношение на обекта, посочен като Дървена беседка с размери 3,00м./3,00 м. и височина 2,10 м. счита, че същия попада в приложното поле и изключението на чл. 151, ал 1, т. 12 от ЗУТ и не се изисква разрешение за строеж в т. 12. градински и паркови елементи с височина до 2,5 м. над прилежащия терен, при което констатацията на административния орган, че тази беседка е незаконна доколкото не е налице разрешение за строеж, предвид факта, че за същата не се изисква такова доколкото е елемент градински и парков елемент по чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ то и не подлежи на премахване. Моли за отмяна на Заповедта и да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли за отмяна на заповедта, като сочи че имотът го ползва повече от 30 г. като първоначално договорите били за 5 години, а след това за десет и след 2023 г. след като е извършил редица подобрения е поискал да поднови договора, вкл. изчистил и укрепил речното корито, с което увеличил ползуваемата площ.

Ответника, Кмета на [община], редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител, с което заявява, че в случай, че не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа даденото становище и моли да се постанови съдебен акт, като се отхвърли жалбата. Моли да бъде приобщено и заключението на вещото лице, както и да се присъдят разноски в полза на [община].

Твърди се, че в документите представени по настоящото производство, не са налице материали, които да удостоверят съгласие на наемодателя, което е в разрез с договорните взаимоотношения между страните, уредени с Договор № 07/13.12.2013 г. Счита за неоснователен и наведения от жалбоподателя довод, че за дървената беседка върху бетонова площадка е размери в план - 3,00 м./3,00 м. и височина 2,10 м., не се изисква строително разрешение, тъй като попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ.

В случая са налице незаконни строежи по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за които не са издадени строителни книжа и същите противоречат на императивните правила по чл. 148 ЗУТ, поради което подлежат на премахване.

Заинтересованата страна, Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], редовно и своевременно призована, се представлява от юриск. Ч., оспорва жалбата, като поддържа становището на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място]. Сочи за безспорно установено, че процесните сгради са изградени върху земеделска земя, част от държавния поземлен фонд, без извършена промяна на предназначението и без разрешение за строеж. С оглед на това, същите представляват незаконно строителство по смисъла на чл. 225 от ЗУТ. Жалбоподателят не притежава правно основание за застрояване върху земеделска земя, поради което моли, съдът да потвърди заповедта на Кмета на [община], като законосъобразна и правилна, и отхвърли жалбата като неоснователна.

По делото е допусната СТЕ, по която вещото лице след извършен оглед и замерване на място върху скица на част от имот с идентификатор ПИ 31111.15.13 е нанесла обектите с техните х-ки, а именно:

1. Едноетажна сграда с размери в план с 5,90м./7,40м. и височина на етажа 2,10 м. и дървен навес към нея се ползват за хранене, отдих и почивка, както и за складиране на селскостопански инвентар. Според функционалното си предназначение и конструкция сградата попада в категория - т. 5 на чл. 137 от ЗУТ.

2. Паянтова постройка с размери в план - 5,60м./8,00м., с едноскатен покрив, покрит с ламаринени листове се ползва за отглеждане на животни и за складиране на сено. Според функционалното си предназначение постройката представлява стопанска сграда и като такава попада в обхвата на категория - т. 6 на чл. 137 от ЗУТ.

3. Дървена беседка с размери в план 3,00м./3,00м. и височина 2,10 м. - ползва се за отдих и почивка. Според функционалното си предназначение постройката представлява второстепенна спомагателна постройка на допълващо застрояване и като такава попада в обхвата на категория - т. 6 на чл. 137 от ЗУТ. По показател височина, дървената беседка с Н=2,10 м. попада в обхвата за височина до 2,50 м. за градински елементи и уточнила, че за градински и паркови елементи с височина до 2,5м. над прилежащия терен не се изисква разрешение за строеж, съгласно т. 12 на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, като в Наредба №1 за номенклатура на видовете строежи, както и в чл.151, ал.1 и §5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ не е посочена дефиниция за „градински елементи“ и не е ясно дали беседката попада в обхвата на „градинските елементи“, за които не се изисква разрешение за строеж.

4. Едноетажна постройка с размери в план 3,60м./3,20м., външно неизмазана - кокошарник. Според функционалното си предназначение постройката представлява стопанска сграда и като такава попада в обхвата на категория - т. 6 на чл. 137 от ЗУТ.

При така събраните доказателства, съдът установи следното: По делото не се спори, че поземлен имот с идентификатор 31111.15.13 по КК на [населено място] се ползува в продължение на повече от 14 години от жалбоподателя, като наемател, като и че е собственост на ДПФ „Земеделие“, вкл. и обстоятелството, че за същите няма строителни книжа и не е учредено право на строеж.

Видно от приложения Договор № 07/03.12.2013 г. за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, е безспорно обстоятелството, че Я. Ч. е наемател на ПИ е идентификатор 31111.15.13 но КК на [населено място], като срокът е 10 години, съгласно т. 6 от Договора.

Съгласно т.25 от Договора, Я. Ч., в качеството му на наемател на ПИ с идентификатор 31111.15.13 по КК на [населено място], може да извършва подобрения в него, само с изразено писмено съгласие на наемодателя. Ако подобренията включват строителни работи, за които се изисква строително разрешение. Наемателят следва да получи предварително писмено съгласие на Наемодателя преди започване на строителството и да го извърши при спазване на съответните законови разпоредби.

На л. 102 от делото е подвързано становище от Директора на ОД „Земеделие“ – [област] до МЗХ, ОДЗ - [област] по заявление на Ч. за изразяване на съгласие относно енергоснабдяването на имота с изх. № ДН-02-140 от 31.01.2017 г.

Със Заповед № РД-05-214 oт 15.12.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - [област] е назначена комисия, която да извърши теренна проверка за състоянието и ползването на имоти от ДПФ на територията на [област]. С констативен протокол от 19.06.2018 г. комисията е констатирала, че в част от поземлен имот 31111.15.13 от КККР на [населено място], м. „Г.“ има построени едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от около 45 кв.м. ВЪРХУ бетон на площадка, беседка със застроена площ oт около 9 кв.м., върху бетонен фундамент и бетонирани пешеходни алеи, като е установено, че строителството е извършено от г-н Я. Ч.. На 25.07.2018 т. е издаден АУАН №10, в който е посочено, че лицето е нарушило чл. 2, ал. 1 oт ЗЗОЗ и чл. 3, ал. 2, изр. Първо от ППЗОЗЗ и използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Издадено е и Наказателно постановление № НП-190/04.09.2018 г., с което на г-н Ч. е наложено административно наказание „глоба“, която е платена доброволно от лицето.

Видно от доказателствата по делото до Министър на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ - [област] чрез Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ МЗХГ - [област] е подадено заявление от Я. Б. Ч. с peг. индекс АР-10 от 05.10.2018 г. С цитираното заявление Ч. иска предварително съгласие на Министъра на земеделието, храните и горите за определяне на площадка във връзка със започване на процедура за изработване на подробен устройствен план за изграждане на обект: “Ф.“, в част от поземлен имот с идентификатор 31111.15.13 от КККР (имот № 015013 от КВС) на [населено място], местност “Г.”, [община], [област], върху 4000 кв. метра земеделска земя съгласно чл. 47, ал. 14 от ППЗСПЗЗ.

С писмо до ОДЗ – [област], с копие до Ч. от 18.10.2018 г. е констатирано, че същия има животновъден обект и през 2017 г. е изградил едноетажна постройка в част от имота след което с ново писмо от 28.11.2018 г. до Директора на ОДЗ-[област] и копие до Ч. е установено, че изразяването на предварително съгласие от Министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 24в от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 14 от ППЗСПЗЗ за изработване на подробен устройствен план, съгласно чл. 29 от Закона за опазване на земеделските земи - промяната на предназначението на земеделски земи от държавния поземлен фонд необходими за изграждане на обекти на техническата инфраструктура или на други обекти, може да се извърши след като лицата ги придобият в собственост или им бъде учредено право на строеж върху тях.

Уточнено е че в чл. 47, ал. 20 от ППЗСПЗЗ изрично е указано, че министърът на земеделието и храните издава заповед за учредяване право на строеж върху земи от ДПФ, след утвърждаване на площадка и влизане в сила на подробен устройствен план, само в случаите, когато по реда на специален закон е предвидено, че учредяване правото на строеж се извършва без търг или конкурс, определени с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Закона за енергетиката.

От представените документи е прието, че инвестиционното намерение на г-н Я. Ч. за изграждане на обект „Ф.“, е извън случаите по чл. 62, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 47, ал. 20 от ППЗСПЗЗ, поради което няма основания за изразяване на предварително съгласие на основание чл. 24в от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 14 от ППЗСПЗЗ, за изработване на ПУП, с който се засяга поземлен имот с идентификатор 31111.15.13 по КККР на гр. с площ от 26991 кв. метра земеделска земя, шеста категория с НТП - нива, ДПФ - собственост на държавата като същият е рекултивирано старо речно корито.

Прието е, че към настоящия момент целия имот е отдаден под наем с договор № 07 от 03.12.2013 г. на лицето Я. Б. Ч. за срок от 10 стопански години считано от 2013/2014 стопанска година. Същото лице в продължение на повече от 14 години ползва и стопанисва целия имот с правно основание, като за този период се е доказал като добър земеделец. Многократно е укрепял, почиствал и възстановявал части от имота след наводнения. Г. Ч. е регистриран земеделски производител без прекъсване на регистрацията. В близост до имота господин Ч. има регистриран животновъден обект във връзка с който лицето си е позволило през 2017- 2018 г. да изгради едноетажна стопанска сграда в част от имота.

С писмо от 10.05.2019 г. лицето и ОДЗ-[област] се уведомяват, че по преписка, постъпила в Министерство на земеделието, храните и горите с вх. № 66-3223/27.08.2019 г., със заявител Я. Б. Ч., с искане на предварително съгласие на основание чл. 47, ал. 14 от ППЗСПЗЗ за определяне на площадка във връзка с със започване на процедура за изработване на Подробен устройствен план за изграждане на обект: „Сгради за отглеждане на селскостопански животни и съхранение на растителна и животинска продукция“ в част с площ 4000 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 31111.15.13. по КККР на [населено място], целият с площ 26,991 дка за определяне на площадка във връзка със започване на процедура за изработване на проект на ПУП за изграждане на обект: „Сгради за отглеждане на селскостопански животни и съхранение на растителна и животинска продукция“ в част с площ 4000 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 31111.15.13. по КККР на [населено място], същата е върната с писмо № АО-2053/28.11.2018 г. на МЗХГ. Констатирано е че предвид липсата на нови обстоятелства, няма основания за изразяване на предварително съгласие на основание чл. 24в от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал 14 от ППЗСПЗЗ, за изработване на ПУП, с който се засяга поземлен имот с идентификатор 31111.15.13 по КККР на [населено място], собственост на държавен поземлен фонд.

Със Заповед № РД-04-50/07.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - [област] е назначена комисия за извършване на теренна проверка на поземлен имот с идентификатор 31111.15.13. по КККР на [населено място], с площ 26.991 дка, собственост на ДПФ с начин на трайно ползване - ливада. При проверката на място комисията е констатирала, че към настоящия момент в горепосочения поземлен имот има извършено строителство и изградени съоръжения, а именно - масивна едноетажна сграда е площ около 45 кв.м. и навес към нея с площ около 6 кв.м., беседка с площ около 9 кв.м., паянтова стопанска постройка, в която се съхранява сено, с площ около 40 кв.м., оранжерия с площ около 68 кв.м., полиетиленова оранжерия, в която се съхранява сено с площ около 56 кв.м., фургон с площ около 15 кв.м., кокошарник с площ около 8 кв.м., а около сградата и беседката е отлята бетонова пътека с ширина около 1 м.

С писмо вх. № 66-00-984/19.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - [област] се уведомява общинска администрация за извършено строителство и изградени съоръжения, а именно - масивна едноетажна сграда е площ около 45 кв.м. и навес към нея с площ около 6 кв.м., беседка с площ около 9 кв.м., паянтова стопанска постройка, в която се съхранява сено, с площ около 40 кв.м., оранжерия с площ около 68 кв.м., полиетиленова оранжерия, в която се съхранява сено с площ около 56 кв.м., фургон с площ около 15 кв.м., кокошарник с площ около 8 кв.м., а около сградата и беседката е отлята бетонова пътека с ширина около 1 м. Иска се съгласно Закона за устройство на територията, от Кмета на община З. да разпореди премахването на извършеното строителство и изградените съоръжения е имот 31111.15.13 по КККР на [населено място].

На 28.11.2023 г., от длъжностни лица от Общинска администрация [община], в присъствието на Я. Ч., са извършили проверка на място, при която е констатирано извършено строителство на: Полумасивна едноетажна сграда, изпълнена от дървена конструкция и топлоизолация, с размери в план 5.90м/7.40м и височина на етажа - 2.10 м. Дървена беседка върху бетонова площадка с размери в план 3,00м/3,00м и височина 2,10м. Паянтова дървена постройка с размери в план 5,60м/8,00м и средна височина 2,30м. Покрив - едноскатен, покрит с ламарина. Кокошарник, изпълнен от бетонови блокчета и тухли с размери в план 2,60м/3,27м и средна височина 1,80м.

Съставен е констативен протокол № 25/28.11.2023 г.

С писмо, с изх. № 94-00-4740/05.12.2023 г., изпратено на господин Я. Ч., е обявен Констативният протокол, като му е указан 7-дневен срок за премахване на извършеното от него строителство в имота. Съгласно обратна разписка от 12.12.2023 г. писмото с получено лично от господин Ч. на 11.12.2023 г., след което е входирано възражение, с вх. № 94-00-4877/18.12.2023 г. от Я. Ч., чрез адв. Е. В., против констативен протокол с твърдения за започнала процедура за уреждане на облигационни отношения между страните по договора за наем. С писмо, с изх. № 94-00-410/02.02.2024 г.е даден срок до 1 (един) месец от получаване на писмото, за предоставяне доказателства в тази насока, като писмото е получено от адв. В. на 23.02.2024 г. но няма данни в този срок да са изпълнени дадените указания. С ново писмо, с вх. № 66-00-843/10.06.2024 г., Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], моли да бъде уведомен какви мерки ще бъдат предприети от Кмета на [община], след което в Общинска администрация З. е постъпило възражение, с вх. № 94-00-2153 от 19.06.2024 г., от господин Я. Ч., адресирано и до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място]. В същото се сочи, че е дългогодишен наемател на имота и във връзка със стопанисването е облагородил същия и от речни наноси го е превърнал в използваема ливада, като е насипал същия с плодородна почва и оградил речното корито, за да не бъде отнесен. В тази връзка представя онагледяване на състоянието на имота. Сочи се в същото, че имота му е необходим във връзка с отглежданите животни и цитира чл.2 от Наредба №19/2012 г., според която разпоредба не е необходима процедура по промяна на предназначението на земята и че горните обекти попадат в приложното поле на чл. 151 от ЗУТ и за тях не се изисква строително разрешение. В тази връзка се сочи, че ако не му се отдаде под наем имота ще бъде принуден да закрие животновъдния обект. От Областна дирекция „Земеделие“ не е предоставено становище във връзка по възражението.

На 28.06.2024 г. от Общинска администрация З. е изпратено напомнително писмо № 94-00-2265, до господин Ч. за предприемане на действия по доброволно премахване постройките и съоръженията от имота. На основание чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е съставен Констативен акт № 94-00-814/12.03.2025 г. започване на административно производство за премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. Констативният акт е изпратен до Ч. и е получен на 18.03.2025 г. като в указания срок, не е постъпило възражение, след което е издадена оспорената заповед.

С оспорената заповед е прието, че полумасивната едноетажна сграда, дървена беседка, паянтовата дървена постройка и кокошарникът са изградени без строителни книжа в ПИ с идентификатор 31111.15.13 на КК на [населено място], м. „Г.“, и без съгласието на собственика на имота - ДПФ. Изградени са в отклонение на законовите норми, разписани в Закона за устройство на територията чл. 137. ал. 3 и чл. 148. ал. 1 от ЗУТ Във връзка с горното и на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1. т. 1 и 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията е наредено на Я. Б. Ч. да премахне за своя сметка изградените, без необходимите строителни книжа гореописаните обекти, изградени в ПИ с идентификатор 31111.15.13 по КК на [населено място], [област].

Даден е срок за доброволно изпълнение - един месец от влизане в сила на заповед и предупреден, че при неизпълнение на горното, заповедта да се изпълни принудително при условията на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ и Наредба №24 за принудително изпълнение на заповеди за премахване па незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория или на части от тях. приета с Решение № Е 635 от 26.03.2014 г. на Общински съвет [община], в сила от 02.04.2014 г., като извършените разходи по премахване на описаните по-горе обекти да бъдат за сметка на извършителя - Я. Б. Ч..

При така установеното, съдът направи следните изводи: Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна.

Видно от събраните по делото доказателства, съдът намира, че заповедта дори да се приеме, че е издадена от компетентен орган /след като не е установена категорията на строежите, при издаването са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, като не са установени факти и обстоятелства от значение за случая, а именно, каква е категорията и вида на строежите, времето на тяхното извършване и необходимостта от издаване на строително разрешение, вкл. не е изследвана тяхната търпимост. Не са обсъдени доводите на жалбоподателя по повод приложението на чл.2, ал.1, т.2,б.а от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи т.е. изграденото попада ли в обхвата на т. 1 и т. 2 от списъка към приложението, тъй като служи за съхранение на растителна продукция и като паянтовата дървена постройка служи за отглеждане на животни, както и не е установено изграденото съвместимо ли е с основното предназначение на земите, като и начина на трайно предназначение на имота /който веднъж е определен, като нива, писмо АР-10-1 от 18.10.2018 г. от ОДЗ – [област], с копие до Ч., а след това като ливада /.

Не е установено по безспорен начин и времето, през което наемателят ползува имота /с оглед твърденията му - повече от 30 години, като органът сочи повече от 14 години/, вкл. времето на извършване на строителството, както и обстоятелството дали извършените подобрения са били необходими, тъй като се признава от собственика - ДФЗ, че имота е подобрен благодарение на няколкогодишните му усилия да го стопанисва, като добър стопанин, при което не е отчетено, че без извършените дейности не би могъл да се ползува като ливада и да служи за задоволяване на нуждите му като земеделски производител. Не е установено и времето на изграждане на всеки един обект, както и начина по който е установен този период, с оглед тяхната търпимост, като по този повод не са обсъдени направените възражения на жалбоподателя.

Основателни са и доводите, че след като в по-голямата си част, имота е бил речно корито, каква е била площта на наетия имот като ливада, нива или друг вид земеделско предназначение при сключване на първоначалния договор, като не е изяснено и кога е бил сключен такъв, преди 2013г. вкл. не е установено състоянието в което е даден под наем, предвид направеното онагледяване и признанието на собственика на имота, вкл. че е извършил редица необходими подобрения, които променили предназначението му и без тези подобрения имотът не би имал тази функционалност и стойност, не е взето предвид и липсва произнасяне на ДФЗ, доколко направените подобрения са увеличили стойността на имота и на каква цена, вкл. не обсъдено дали същите са били необходими. Не е обсъдено и обстоятелството и не се установява реда, по който да е необходимо учредяване на право на строеж за обектите - предмет на заповедта за премахване, още повече, че изграждането на същите са били за целите на земеделското ползуване, а също така речното корито е укрепено от жалбоподателя, за което е и налице задължение за общината да участва в нейното изграждане и за която му дейност не е обсъдена съответна процедура за овъзмездяване.

Както се посочи и по-горе, както в съставения КА в същия, така и в заповедта не е уточнено каква е категорията на строежите и след като имота не е променил предназначението си като земеделски имот следва ли да бъде съобразен с плана и за кои обекти от установените, като незаконни строежи е необходимо разрешение за строеж, при което оспорената заповед е издадена при липса на фактически мотиви.

Заповедта е издадена и при допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 219 от ЗУТ, като в същата се сочи, че извършеното строителство е в ДПФ, без да бъде отчетено, че същото е за целите на земеделския производител и нуждите за поддържане на животновъдния обект. Не е уточнено и според договора за наем какви са последиците при прекратяването му и дали се дължи обезщетение за извършените подобрения, които според функционалното си предназначение са направили имота, годен за ползване облагородили имота и благодарение на това се е ползвал, като няма данни да съществува пречка да продължи да се ползва според предназначението си, вкл. след като същия е извън регулация, приложими ли са разпоредбите на ЗУТ.

На следващо място не са посочени и конкретните правни основания, като същата сочи чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, без да уточнява конкретната хипотеза на чл. 223. Според чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) (1) За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:1. спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи; 2. спира изпълнението на строежи, части от тях или отделни строителни и монтажни работи с нарушения по чл. 224, ал. 1 и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции; 3. забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите; 4. забранява захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на строежи по т. 1 и 2;5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) забранява влагането на строителни продукти, които не отговарят на изискванията по чл. 169а, ал. 1, и извършва проверки в местата за производство на строителни продукти; 6. забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация; 7. забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други; 8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи; 9. предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им; 10. разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други; 11. налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции.

(2) За строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район): 1. констатират незаконни строежи и строежи с нарушения; 2. констатират нарушения при ползването на строежи или на части от тях; 3. изпълняват заповедите за спиране, за забрана на ползването, за забрана на достъпа до строежи и строителни площадки и за премахване на незаконни строежи; 4. контролират изпълнението на мероприятията за възстановяване на територии с особена териториалноустройствена защита; 5. установяват други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му; 6. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) създават и поддържат регистър на издадените наказателни постановления от кмета на общината (района) или от оправомощено от него длъжностно лице.

Заповедта не е съобразена и с целта на закона - ЗСПЗЗ, като видно от заключението на вещото лице, извършеното строителство е изцяло в подкрепа на дейността на земеделския производител и с оглед предназначението на земята. Липсват констатации относно приложимостта на общата хипотеза на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, на която се позовава жалбоподателят, както и мотиви относно наличие на изключенията от това правило по чл. 109, ал. 2 и 3 ЗУТ. Не е обсъдено кога и какви процедури по чл. 21 ЗОЗЗ са били проведени или следва да бъдат осъществени по смисъла на чл. 151, ал. 1, т.12 от ЗУТ и чл.12, ал.3 от ЗУТ.

Не са изложени обстоятелствата, въз основа на които е установено, че строежът подлежи на премахване именно от Кмета на [община], като се има предвид, че на първо място не се сочи категорията и няма категорични изводи в какво точно се състои тази незаконност на всеки един, за да е установена необходимост от премахване и за издаване на разрешение за строеж.

Основателни са и доводите, че не е обсъдено в цялост, направеното възражение от жалбоподателя, като не са взети предвид твърденията, че за извършеното строителство не е налице необходимост от издаване на строително разрешение и промяна на предназначението. Служителите не са посочили и категорията на строежите, без констатация, че процесните обекти служат за нуждите на земеделския производител, като същевременно същия не е изведен от владението на имота.

Изложеното в мотивите е неясно и непълно, като изводите не сочат необходимостта от издаване на процесната заповед.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което и оспорената заповед следва да се отмени с последиците по чл. 143 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба на Я. Б. Ч. от [населено място] [улица]чрез адв. Е. М. В. от Адвокатска колегия - [област], Заповед № 290/15.07.2025 г. на Кмета на [община], с която е разпоредено на жалбоподателя да премахне за своя сметка изградени без строителни книжа: Полумасивна едноетажна сграда изпълнена от дървена конструкция с размери в план 5,90м./7,40м. и височина 2,10м.; дървена беседка с размери в план 3,00м./3,00м. и височина 2,10 м.; Паянтова дървена постройка с размери в план 5,60м./8,00м. и средна височина 2,30 м. кокошарник изпълнен от бетонни блокчета и тухли с размери в план 2,60м./3,27м. и средна височина 1,80 м., изградени в ПИ с идентификатор 31111.15.13 по КККР на [населено място].

Осъжда О. З. да заплати на Я. Б. Ч. от [населено място], [община], разноски по делото в размер на 1810,00 лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия: