№ 1022
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500959 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 211393/04.05.2021г. на Пловдивския районен
-ти
съд, Х гр. с. постановено по гр. д. №18524/18г., с което се ОТХВЪРЛЯ иска на
„Колиант“ ЕООД, ЕИК 20255273, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. Дунав №194 А против „Вокимекс“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Крушево №7 относно установяване, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на ищеца за сумите: 8944 лв. /осем
хиляди деветстотин четиридесет и четири лева/ неизплатена цена по договор за
продажба на ж.п. крепежни елементи - фактура № 97/24.08.2018г.; 85,11лв. /осемдесет
и пет лева и 11 ст./ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 25.08.2018г. – 27.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2018г. до окончателното заплащане, относно което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 8487 от 01.10.2018г. по ч.гр.д.
№15226/2018г. на Пловдивския районен съд, като неоснователен.
Жалбоподателят „Колиант“ ЕООД, ЕИК 20255273, със седалище гр. Пловдив
счита решението за неправилно и моли съда да го отмени като уважи предявения иск.
Въззиваемата страна „Вокимекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Пловдив моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
1
Няма спор, а и от представените и неоспорените преписи от фактура №
97/2408.2018г. и приемо – предавателен протокол към нея се установява, че „Колиант“
ЕООД, ЕИК 20255273 е доставило на „Вокимекс“ ООД, ЕИК ********* елементи за
железопътна инфраструктура на обща стойност 8 994лв.
Жалбоподателят твърди, че купувачът не е заплатил доставените елементи и
затова претендира да бъде осъден да ги заплати.
Основното възражение и спорен въпрос по делото е имат ли доставените вещи
недостатъци, дали са годни за обичайната им употреба и уведомен ли е доставчика за
тях и кога е направено това.
От заключението на техническата експертиза с вещо лице д-р инж. К. К. се
установява, че всички прегледани от него крепежни елементи не са нови, а са втора
употреба. Няма сертификати за качество, за да се установи техния произход.
Наблюдава се с просто око ръжда и шупли и затова тези елементи не би следвало да се
влагат в направата на железен път.
Тези констатации на вещото лице обосновават извода, че доставените крепежни
елементи не са годни за обичайната им употреба.
Относно момента на уведомлението на доставчика (продавача) поделото са
разритани свидетелите Г. и Х., които установяват, че прегледа на доставените
елементи е продължил три дни. Като се има предвид общото количество на детайлите
– 3 810 броя това време за проверка никак не е продължително, за да се установи
качеството на крепежните елементи.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че веднага след констатиране на
състоянието на доставените елементи управителя на дружеството купувач около един
месец е търсил контакт с доставчика, но никой не им е отговарял и едва след като са
звънели от други телефони, са се свързали с представител на жалбоподателя.
Изложеното налага извода, че купувачът незабавно с оглед характера и обема на
доставената стока е уведомил продавача за нейните недостатъци, поради което тя не е
одобрена по смисъла на нормата на чл. 194, ал.1, изр. второ от ЗЗД. За доставените
вещи с установените по – горе недостатъци, които ги правят негодни за обичайната им
употреба продавачът не може да претендира заплащане на продажна цена, защото не е
изпълнил задължението си да достави на купувача вещи с нужното качество. Затова
предявения иск за заплащане на продажната цена на доставените некачествени
крепежни елементи е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемото
дружество сумата от 1 000лв. разноски за адвокатски хонорар.
2
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211393/04.05.2021г. на Пловдивския
-ти
районен съд, Х гр. с. постановено по гр. д. №18524/18г.
ОСЪЖДА „Колиант“ ЕООД, ЕИК 20255273, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Дунав №194 А да заплати на „Вокимекс“ ООД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. Крушево №7 сумата 1 000 (хиляда)
лева разноски направени във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3