Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260199
11.11.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 711 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от
изпълнителните директори Борислав Иванов Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков,
със съдебен адрес ***, адв.С.Ф.М., против К.С.Д. с ЕГН:********** ***, иск с
правно основание чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с
чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че гаранционен фонд на основание чл.288
ал.1 т.2 б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ изплатил по щета
№110731/17.08.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 749,70лв. за
увреден при ПТП, настъпило на 14.04.2015г. в гр.Хасково автомобил, собственост
на М. К. П.. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки лек
автомобил „МАН“, собственост на „Титан Интернешънъл“, при движение в гр.Хасково
по бул.“България“ в района на спирката за обществен превоз преди комплекс
„21-ви век“ причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.461 вр.чл.483 от КЗ
ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана от 20.05.2016г.
ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до
сега не бил погасил задължението си. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558 ал.7 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 749,70лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение
по щета №110731/17.08.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
с който признава изцяло предявения срещу него иск. Твърди, че към момента е
направил частично плащане в размер на 250лв. Изразява желание за постигане на
спогодба за разсрочено плащане, като остатъка от главницата в размер на
499,70лв. и внесената държавна такса в размер на 50лв. да бъдат изплатени на
три месечни вноски, считано от 20.07.2020г. по 183,23лв. С молба от
15.09.2020г. се представя вносна бележка за заплатена сума от още 250лв. по
банковата сметка на ищеца. В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника представя платежен документ за допълнително заплатената сума от
250лв., като заявява в тази връзка, че предявения иск следва да се отхвърли
поради изплащане на претендираната сума.
С молба
вх.рег.№263111/14.10.2020г. процесуалният представител на ищеца прави искане за прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието на иска от
страна на ответника.
В срока за произнасяне процесуалният
представител на ответника представя доказателства за заплащане и на държавната
такса по сметка на ищеца.
С молба от 05.11.2020г. /също в срока
за произнасяне на решение/ ищецът от своя страна заявява, че на основание
чл.232 от ГПК оттегля исковата си молба, тъй като ответникът погасил
задължението си към него.
С оглед
гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е
направено признание на иска с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ във връзка с
чл.45 от ЗЗД, а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се
произнесе съобразно направеното признание по реда на чл.237 от ГПК. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по
същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е.
претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води
до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото
признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
изключващите го хипотези на чл.237 ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете,
уважавайки на това основание предявения иск. Доколкото обаче са представени безспорни докадзателства
за извършено плащане от страна на ответника на претендираната от ищеца сума,
както и заплатената от последния държавна такса за образуване на делото, съдът
счита, че иска следва да се отхвърли поради извършеното плащане в хода на
делото.
За пълнота
следва да се отбележи, че съдът няма процесуална възможност да прекрати делото
поради направеното оттегляне на иска в срока за произнасяне, тъй като на този
етап от съдебното производство се изисква и съгласието на ответника за това.
Предвид
гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 вр. ал.2 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори Борислав Иванов Михайлов и Стефан
Георгиев Стоилков, против К.С.Д. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.558
ал.7 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумата от 749,70лв., представляваща
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №110731/17.08.2015г.
обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, поради
извършеното плащане в хода на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.