№ 351
гр. Русе, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520102968 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК.
Постъпила е искова молба от А. В. А. против Т. С. П., в която се твърди,
че по силата на съдебно решение от 23.05.2019г. по гр.д. № *** от 2019г. на
Районен съд – Русе, родителските права по отношение на роденото от
съвместното им съжителство дете К.А.В., роден на 11.08.2013г., били
предоставени на майката, при нея било определено местоживеенето на детето,
а на бащата определен режим на лични контакти с детето и издръжка, която да
му заплаща. Режимът на лични отношения на бащата бил изменен със съдебна
спогодба одобрена на 30.04.2024г. по гр. д. №***/2023г. на Районен съд - Русе.
Присъдената издръжка, която бащата дължал била последно определена в
размер на 270лв. с решение от 06.07.2023г. по гр.д. № ***/2023г. на Районен
съд - Русе.
Ищецът счита, че е налице промяна в обстоятелствата, при които са
определени мерките относно упражняване на родителските права спрямо
детето, като същите към настоящия момент не били ефикасни и не били
съобразени с най-добрия интерес на детето и родителския капацитет на
страните. Това се отразявало неблагоприятно върху поведението на К.,
предизвиквайки безпокойство, напрежение, агресия, която рефлектирала
1
отрицателно и върху успеха му в училище и отношенията му с другите деца.
Твърди се, че майката упражнява психически, вербален и физически тормоз
над К., като го заключвала на терасата и в кухнята на апартамента, в който
живеела с детето. Твърди се, че на 19.05.2024г. имало инцидент между
майката и детето, при който и двамата били наранени. За случая били
сигнализирани органите на полицията, както и Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Русе. Детето било и освидетелствано пред съдебен лекар във
връзка с получените наранявания при инцидента. Както този инцидент, така и
предходни случаи на агресивно поведение на майката спрямо детето ищецът
счита, че са основание за преразглеждане на въпроса относно упражняване на
родителските права. Счита се за по-пригодния родител, който следва да
упражнява родителските права, разполагал с необходимите условия, както
битов така и в социален план за отглеждане и възпитание на детето.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето К. на бащата А.
В. А., да се определи местоживеенето му в неговия дом в с. ***, на ул. ***,
както и да се определи режим на лични контакти на майката с детето и
издръжка, която да му заплаща в размер на 270лв. месечно.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че от
раждането на детето, то винаги е живяло с нея, като тя полагала изцяло и в
пълен обем всички грижи за неговото възпитание и отглеждане, както и за
подготовката му за учебния процес. Разполагала с необходимите битови
условия за отглеждане на детето и полагала необходимите усилия за да го
мотивира да се справя с учебните си задължения, както и със социалните си
контакти извън училище. Твърди, че спазва определени правила при
възпитание на детето, което с оглед на възрастта си (навлизане в пубертета) се
стремяло да избягва и да заобикаля тези правила, като проявявало собствен
характер, което ставало повод за напрежение между тях двамата, което обаче
далеч не било свързано с упражняване на физическо насилие от страна на
майката. Сочи се, че инцидентът от 19-ти май е в резултат от проявено
агресивно поведение от страна на детето, а не от страна на майката. Оспорва
да е упражнявала както физическо, така и психическо насилие спрямо детето.
Счита, че тя е по-пригодния родител, който следва да продължи да упражнява
родителските права по отношение на детето К., поради което се моли молбата
2
да бъде оставена изцяло без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са родители на детето К.А.В., род. на 11.08.2013г., и
понастоящем живеят разделени.
С Решение №***/23.05.2019г. по гр.д.№***/2019г. на РС – Русе,
упражняването на родителските права по отношение на детето К. са
възложени на майката и при нея е определено местоживеенето му, а на бащата
е определен режим на лични отношения и контакти с детето, както и
издръжка, която да му заплаща. Издръжката последно е изменена с постигната
между двамата родители спогодба, утвърдена на 06.07.2023г. по гр.д.
№***/2023г. по описа на РС – Русе.
Със съдебна спогодба от 30.04.2024г., утвърдена по гр.д.№***/2023г. по
описа на РС – Русе е изменен режима на лични отношения на бащата с детето,
като е определен следния режим: всеки втори и четвърти петък, събота и
неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване,
както и 30 дни през лятото, които са, както следва: всяка четна година да са от
първи до 15 юли и от първи до 15 август, а всяка нечетна година да са от 15 до
30 юли, включително и от 15 до 30 август, включително; официални
празници: всяка четна година по време на Коледните празници (24, 25 и 26
декември) и Великденските празници (Разпети петък, Велика събота и
Великден) от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден с
преспиване и новогодишните празници (31 декември и 01 януари) през всяка
нечетна година с преспиване, (като за нечетна година се счита годината, в
която попада датата 31 декември) – от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа
на последния ден с преспиване; - лични празници: рождения ден на детето 11
август – всяка четна година от 09.00 часа на 11 август до 18.00 часа на 12
август и на рождения ден на бащата 25 януари – от 09.00 часа на 25 януари до
18.00 часа на 26 януари с преспиване, (в случай, че рожденият му ден съвпада
с учебен ден на детето да го взема в 18.00 часа на 25 януари и да го върне в
18.00 ч. на 26 януари, като се задължава да го заведе на училище; майката ще
бъде с детето на своя рожден ден 19 февруари, (ако този ден съвпада с режима
на лични отношения с детето бащата няма не го взема при себе си или ако го е
взел ще го върне на майката в 18.00 часа на 19 февруари, като то ще остане
при нея до 18.00 часа на 20 февруари. При осъществяване на режима на лични
3
отношения с детето К., бащата следва да го взема и връща от и в дома на
майката в гр. Русе.
На 19.05.2024г. в дома на майката в гр. Русе е възникнал спор между нея
и детето относно ползването от последното на смартфон, който спор е
прераснал в инцидент при който двамата взаимно са се наранили.
Непосредствено след случая майката уведомила органите на МВР и е
потърсила спешна медицинска помощ.
Според представената епикриза от отделение по „Неврохирургия“ към
УМБАЛ „Канев“ АД, след инцидента, Т. П. е пролежала в отделението от
20.05 до 22.05.2024г., констатирано е, че има счупване на обритално дъно,
закрито, поставена и е диагноза „мозъчно сътресение, без открита
̀
вътречерепна травма“.
След този инцидент детето е взето от своя баща и за връщането му
майката е потърсила съдействието на ЧСИ, с помощта на който детето е
предадено от дядото и бабата по бащина линия на 04.06.2024г., за което
обстоятелство е съставен протокол по чл. 344 вр. чл. 528 ГПК от ЧСИ В.Н..
За случая от 19.05.2024г. бащата на К. е сигнализирал ДСП гр. Русе,
както и е депозирал молба за защита на детето по реда на ЗЗДН. По
последната е образувано гр.д.№***/28.05.2024г. В молбата бащата е
преразказал сведения от детето, че то е било „провокирано“ от своята майка,
както и, че за да се защити от нея и нанесъл удар с юмрук в лявото око.
̀
Според представеното по делото СМУ от 20.05.2024г., при
освидетелстването на детето К. (очевидно по инициатива на бащата),
съдебният медик е установил кръвонасядания по дясното му рамо и десния
горен крайник, одрасквания по дясна гривнена става и трети пръст на дясна
ръка. Установените наранявания е посочено, че могат да се получат по начина
съобщен от детето, а именно, че на 19.05.2024г. около 13,00-14,00 часа майка
му го затворила в стая и като искал да излезе от нея той счупил стъклото на
вратата, след което майка му го ударила с телефона по рамото и го дръпнала за
ръцете.
Във връзка с инцидента от 19 май е образувано възпитателно дело
***/2024г. по описната книга на МКБППМН – Община Русе по отношение на
детето К.. От събраните и проверени по делото доказателства, Комисията е
установила, че на 19 май, по обяд, малолетният К. искал да ползва телефона
на своята майка, защото на него имало инсталирана игра, също и да гледа
4
„Тик-Ток“. Той имал свой телефон, но на него нямало инсталирана въпросната
игра. Майката очаквала обаждане и отказала да предостави телефона си.
Тогава К. станал агресивен и започнал да дърпа телефона от ръката и, отказала
̀
да му го даде и напуснала стаята, а той тръгнал след нея и започнал да я
блъска и обижда, като настоявал да му даде телефона, защото му било скучно,
уморил се да рисува и да си играе на компютъра. Майката опитвайки се да
предотврати напрежението вървяла от стая в стая и докато била в хола чула
счупване на стъкла. Установила, че синът и е счупил стъклото на кухненската
̀
врата. Той продължил да крещи срещу нея и да настоява да вземе телефона.
Без да очаква получила от него удар с юмрук в лявото око, след което паднала
на земята, а той започнал да я удря в главата, да я рита и да блъска масата към
нея, хвърлил телефон и чаша по нея. Тя не очаквала такава физическа агресия
и се обадила на тел. 112 от телефона на К., тъй като нейният бил вече счупен.
На място пристигнал полицейски екип и екип на спешна медицинска помощ,
който като констатирал нараняванията на майката настоял да я откара в
болнично заведение. Пред полицейските служители детето продължило да се
държи агресивно към своята майка и да я обвинява. Тъй като детето не
можело да остане само, майката позвънила на бащата да дойде и да го вземе.
С оглед така установената фактическа обстановка, с решение от 23.07.2024г.
МКБППМН наложила на К. В. възпитателна мярка по чл. 13, ал.1 т.3
ЗБППМН за срок от една година – задължително да участва в консултации за
преодоляване на отклонения в поведението.
В съдебно заседание на 23.07.2024г. детето К. е изслушано по реда на чл.
15 ЗЗДет. Споделя, че същия ден е било при едни хора, които приличат на
„социални“, бил там заради случката при която „се сбих с мама“. Твърди, че е
мрънкал на майка си за телефона и започнали да се карат. Ядосал се, че го
затворила в кухнята, искал да удари вратата, но ударил стъклото и го счупил.
Майка му се ядосала и го ударила по гърба с телефона си и го накарала да
чисти счупените стъкла, като го бутнала към тях. Понеже той можел да падне
върху тях, а бил с къс ръкав я ударил по лицето с юмрук. Първо не видял къде
я ударил, но после видял, че е в окото. Счупил и кост, но той бил цяла седмица
̀
„като патладжан по рамото“. Нея я боляло много, но за кратко, а него също го
боляло силно, но за по-дълго време. Признава, че имало и друг път, когато е
удрял и ритал майка си. Детето заявява, че знае за образуваното от баща му
дело и че му е „писнало от тези дела“. Изразява желание да живее с баща си, а
5
с майка си да се вижда събота и неделя, да ходи при нея толкова често, колкото
сега ходи при баща си, т.е. да се „обърне режима“. Казва, че ще е „малко
разочарован“, ако нещата останат както са сега, защото „тати е завел това
дело с цел, а и аз искам да стане така както иска той, защото и двамата
виждаме как стават нещата, когато съм при мама“. Детето заявява, че се
чувства по-добре със своя баща, който гледал и на двамата да е добре, налагал
правила, а майка му ограничения. Казва, че иска да отиде при баща си, и да
вижда по-рядко майка си и иска това, защото „не знае какво ще се случи след
примерно пет години, ако не се поправя в начина си на мислене“.
С Решение №***/01.11.2024г. по гр.д.№***/2024г., районният съд е
отхвърли молбата на бащата А. А. за постановяване на мерки за закрила по
реда на ЗЗДН по отношение на сина му и във връзка с инцидента от
19.05.2024г. Бащата е обжалвал решението на първоинстанционния съд. С
протоколно определение от 13.12.2024г. по в.гр.д.№***/2024г. на ОС – Русе,
производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните (майката
и бащата на детето К.).
Свидетелят И.В.Д. установява, че познава бащата А.. Между него и сина
му К. имало добра връзка и уважение. Спомня си, че А. му споделил, че на 19
май е „станал бой между майка и син, но не мога да кажа кой кого е набил“.
Свидетелят работел заедно с ищеца в „***“ на смени – първа и втора,
съответно от 5,30ч. до 14,00ч. и от 14.00ч. до 22,00ч.
Свидетелката К.Д.И., майка на ищеца, установява, че синът и довел у
̀
дома им детето К. на 19.05.2024г.и то имало синини на рамото си, както и
драскотини. Споделило пред баба си, че майка му го затворила на терасата,
той искал да влезе, тя не го пускала и той решил да счупи стъклото, като
преди това имало „някакви скарвания“, за които свидетелката не можела да
каже нищо. Детето споделило, че било дърпано от майка си и бито от нея с
телефон, както и го карала да събира счупените стъкла. Детето споделило, че
искало да се „спаси от своята майка“ и за да се откопчи от нея я ударил.
Свидетелката заявява, че детето „едва ли е видял къде я удря“. На
свидетелката не и е известно дали бащата и детето са посетили майката в
̀
болницата след инцидента. Докато детето било при бащата след 19-ти май, той
му купил дрон. И. установява, че с бащата на ищеца живеят също в село ***,
на пет минути разстояние от него и помагали в отглеждането на детето. Когато
К. бил със своя баща всичко било добре организирано, играело на вън и не
6
ползвало често телефон. Тя лично му помагала в ученето и когато майката не
можела да се справи с детето и да го накара да пише, то идвало с учебниците
си при баща си събота и неделя. Свидетелката установила от тетрадките на
детето, че в тях не било писано от началото на учебната година. Когато го
попитала защо не е писано, какво е правила майка му, а то отговаряло, че
вечер тя си гледала телефона и не му обръщала внимание. За инцидента от 19-
ти май, свидетелката (след като изрично е попитана) заявява, че „посъветвах
детето, че не се прави така“, че „не е нормално едно дете да удря майка
си“, но „то ми каза, че тя го е ядосала“.
Свидетелката Ц.П.М. установява, че познава Т. и детето и К..
̀
Свидетелката имала две деца, които учели в училището на К.. Ходели си на
гости и на разходки заедно. В жилището на майката имало добри условия,
било близо до училището на детето и то можело спокойно да ходи и да се
връща пеша. Според свидетелката отношенията между К. и майка му били
добри, научил бил руски, посещавал руския клуб, имал хоби да търси
буболечки и поначало не бил агресивен към други деца и хора, включително и
към своята майка.
Свидетелят Н. А. Н. установява, че познава Т. и К. и често им гостувал.
Жилището им се намирало в близост до училището на К., било скоро
ремонтирано и на детето било осигурено всичко необходимо, имало собствена
стая, телевизор и компютър. К. имал „любяща майка“, споделял след училище
станалото през деня, имали приятелски отношения и когато бил без нея му
липсвала. Също така имало случаи между двамата, когато спорели относно
ползването на телефон, като майката се опитвала да ограничи това ползване, а
детето се опитвала да надделее и да играе на телефона.
По делото не е изискано изготвянето на социален доклад, тъй като в
приложеното към него гр.д.№***/2023г. (предходното образувано от бащата
със същия предмет) и приключило месец преди образуване на настоящото,
има изготвени два социални доклада от 2024г.
Според доклада на ДСП – Две Могили, жилището на бащата е в село ***
и представлява едноетажна къща, с три стаи, баня и тоалетна. Едната стая е
спалня и се ползва от бащата и детето, когато то му гостува. Определената
стая за детска по думи на бащата ще се ремонтира, третата стая не се използва.
Кухнята е и трапезария. Банята е за ремонт. Жилището е обзаведено с най -
необходимите мебели и уреди. Отоплението е с камина на твърдо гориво и
7
климатик, който е поставен в коридора. По информация от бащата, основната
храна се приготвя от прародителите по бащина линия К. и В.И., които живеят
в същото населено място. Социалните работници са установили, че А. А.
работи на постоянен трудов договор в ЕМЦ Дистрибюшън ЕООД с. Иваново,
като заварчик линия тръби и получава месечно възнаграждение в размер на
минималната за страната работна заплата, като всеки месец получава и
коефициент трудово участие. Работи на смени по предварително изготвен
график - първа, втора и редовна смяна. Работното време е следното: първа
смяна от 05.30 ч. до 14.00 ч., втора смяна от 14.00 ч. до 22.30 ч. и редовна
смяна от 08.30 ч. до 17.00 ч. Социалните работници са установили, че бащата
спазва установения му режим на лични контакти с детето и не са изложили
свое становище във връзка с пискането му за възлагане на родителските права.
В доклада изготвен от ДСП – Русе е посочено, че основните грижи по
отглеждането и възпитанието на К. се полагат от неговата майка, която
получава необходимата подкрепа от своите родители. Физическото и
психическото развитие на детето отговарят на възрастта му. К. заедно със
своята майка живеят в жилище, нейна собственост в гр. Русе, **********.
Жилището представлява двустаен апартамент обзаведен функционално с
мебели и електроуреди, необходими за едно домакинство. Поддържано е чисто
и подредено, К. има обособена самостоятелна стая, в която към момента на
посещението от социалните работници се извършва ремонт. Майката работела
по трудов договор като лаборант редовна смяна. Детето се познавало и
контактува с членовете па разширеното семейство, както по бащина, така и по
майчина линия. Има изграден приятелски кръг като в гр. Русе, така и в село
***. Записан е и посещава занималня след приключване на учебните часове.
Според класния му ръководител г-жа Т.Р., К. е в добри взаимоотношения със
съучениците си. Поведението му през учебните часове е променливо, старае
се и участва активно в учебния процес, образователното равнище на К. е
много добро, справя се с учебните задачи И двамата родители проявявали
интерес към детето. В проведения индивидуален разговор със социалните
работници, К. споделя, че се чувства спокойно и добре в клас, заявява, че е
привързан към своите родители баба и дядовци, не среща трудности в
комуникацията си с тях.
По делото е изготвена съдебна психологична и психиатрична
експертиза, според заключението на която при детето К. се констатира
8
варираща като степен и динамика ситуитивна тревожност, пряко свързана с
взаимоотношенията между родителите. Детето е привързано към майка си, на
лице са и доверителни отношения. К. изразява обич и топло отношение към
родителя си, но в голяма част от случаите се откроява ярък негативизъм в
емоционално - поведенчески аспект, основан на обвинение за различията в
поставените към него изисквания и правила от тези на бащата. Не е наличен
конфликт на лоялност.
Между К. и баща му са установени близки емоционални и доверителни
отношения, детето изразява привързаност и желание за близост. Наблюдава се
стремеж при момчето да приема доводи и аргументи от страна на баща си,
като достатъчно издържани и да ги верифицира, като тежест. От проведените
разговори с К., личи силното желание да получава одобрението на баща си и
неговата подкрепа. Предвид факта, че фигурата на бащата не е заемала
мястото начело на "масата" в семейството в голяма част от ежедневието на
момчето, вземайки под внимание половите и възрастовите му особености,
силните противоречия между различните възпитателни модели, които следват
двамата родители спрямо него, установените при майката по-строги
изисквания и правила, налагащи и ограничения при нужда - всичко това
предопределя в избора на К. ясно да личи лоялност към родителя, при който
санкциониращият елемент няма възможност да се прояви, предвид
сравнително краткото време прекарвано заедно.
Според вещите лица при К. се наблюдава силно манипулативно
поведение, обусловено от ситуацията, в която се намира, поставя изисквания,
желания и капризи, които, ако не бъдат удовлетворени и задоволени, пораждат
напрежение в отношенията основно с майката. Склонен е да придаде
значимост или обратното – да неглижира събития и случки, както и да ги
интерпретира по различен начин от действителността, за да омаловажи или
оправдае свои действия. В заключението е посочено, че децата използват
манипулативен подход или изопачават действителността по същите причини,
поради които и възрастните го правят - за да избегнат наказание, за да получат
предимство, за да се защитят от нежелано последствие или просто, за да си
повдигнат самочувствието, т.е. една лъжа показва желанието и чувството на
детето да се предпази, да получи похвала или да се почувства гордо. Понякога
лъжат, за да угодят на възрастните или защото не искат да ги разстроят. Често
те се чувстват, като хванати в капан, уплашени са, че ще бъдат наказани или
9
отхвърлени, чувстват се заплашени или разбират, че с лъжата ще направят по
лесен собствения си живот или този на някой друг.
Установеното в хода на изследванията силно желание от страна на
детето К. да получава подкрепата и одобрението на баща си и обоснованото от
този факт наличие на конфликт на лоялност спрямо него, предопределя
зависимост от мнението и отношението на бащата и близките му към майката.
Според заключението, към настоящия момент в поведението на К. се
наблюдава тенденция към епизодично изразяване на негативно отношение
към майка му и незачитане в такива ситуации на авторитета и като родител.
̀
Тази тенденция е обоснована от наличния трайно установил се тежък
конфликт между родителите му и стремежът на момчето да не бъде
отхвърлено от баща си. Ако срещите между майка и дете бъдат с рязко
силно ограничен интензитет, това би повлияло негативно върху близката
им връзка, тъй като е възможно да се наложи мнението у К., че майката е
лош, несправящ се родител и той постепенно да се дистанцира от нея.
Предложеният от бащата режим на лични отношения не би повлиял
негативно върху психиката на детето, но при условие, че бъдат
променени взаимоотношенията между двамата родители.
Към настоящия момент не се констатира отклонение от нормалното
психо-емоционално развитие на детето.
Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители.
Родителският капацитет и на двамата родители позволява всеки един от
тях да полага пълноценни грижи за отглеждането и възпитанието на детето К.
В., задоволявайки неговите емоционални, физически и социални потребности.
В отношението на майката се отчита зрялост, наличие на ясна визия за
неговото личностово развитие в бъдеще, емоционална грижа и установени
правила в общуването, стремеж да бъде анализиран всестранно и разрешен
всеки проблем. От страна на бащата, взаимодействието с момчето се основава
на стремеж детето да надгражда умения и знания, да провокира интереси у
него в различни области, да бъде емоционално удовлетворено и социално
активно. Бащата притежава необходимия ресурс, за да бъде родител с
изискващите се качества и умения за тази роля. Получава помощта и
подкрепата на своите близки. Поведенческите и характерологични особености
открояват налагане на личната позиция, като аргументирана и вярна в
стремежа към функциониране като доминиращ родител. Констатира се
10
известна емоционална незрялост, предвид неглижирането на проблема с
взаимоотношенията между детето и майка му. Силно необходимо е да се
промени нагласата към другия родител - майката и съществено да се
подобри комуникацията с нея, допускайки диалог, обсъждане и зачитане
на позицията и мнението и по въпросите, касаещи отглеждането и
̀
възпитанието на сина им.
Майката притежава необходимия родителски капацитет, за да се справи
успешно с отглеждането и възпитанието на детето К. В.. Получава помощта и
подкрепата на близките при упражняването на родителските си ангажименти.
Отчита необходимостта от промяна във взаимоотношенията между нея и
бащата на детето, в интерес на детето. Изразява желание за поддържане на
комуникация и диалогичност по отношение на обсъждане и вземане на
решения, касаещи потребностите, ежедневието и личностовото израстване на
сина и.
̀
Предвид наличните конфликтни отношения, в интерес на детето би било
подобряване на комуникацията и взаимодействието между двамата родители.
Наложително е и се препоръчва семейна консултиране при специалист, в
дългосрочен аспект. Необходимо е и двамата родители да общуват помежду
си и пред детето по начин, който не би оказал влияние върху отношението
и поведението на К. и същевременно да подкрепя авторитета на ответния
родител.
Налице са изразено конфликтни взаимоотношения между разделените
родители. Комуникацията между тях практически липсва, а отношението на
единия към другия родител е изцяло обвиняващо. Предвид тази ситуация,
която датира от дълъг период време, обстоятелствата, касаещи дела за
насилие, крайните различия и несъвместимост на принципи, житейски
мироглед и методи на възпитание, са позволили К. В. да бъде привлечен в този
конфликт, не само като свидетел, но и като участващ в него.
Стремежът на всеки един от родителите да изложи позицията си за
отношенията помежду им - причини и възникнали впоследствие събития, се
проявява пред детето, предвид ангажираността със съдебния спор и отзвукът
му върху ежедневието на цялото семейство. В проведените срещи с
родителите се забелязва отсъствие на допирни точки помежду им и обсъждане
на случки пред детето с обвинения един спрямо друг. На този силно
емоционално негативно украсен фон контрастира отсъствието на
11
желание за съдействие от страна на бащата за промяна в нагласите на
детето към майка му, като част от коментарите му в присъствие на детето
катализират невъздържаното поведение от страна на К..
Данните, получени в хода на изследването и тези в документацията по
делото сочат вербализиране на негативно отношение от страна на бащата
и спрямо майката чрез изразени обвинения за несправянето и като
̀
родител, които детето е възприело в ежедневната си комуникация към
нея, като манипулиране на ситуации, в които не желае да спазва
правила. Такъв тип отношения кореспондира с отхвърляне авторитета на
майката и би имал отрицателно въздействие върху психиката и
емоционалното развитие на К. в перспектива. Ако това поведение се наложи
като тенденциозно, то би ескалирало и провокирало емоционален дискомфорт
при тях и липсата на ясна визия за подражателен модел на семейно
разбирателство и благополучие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК – за
изменение на определени между страните родителски права и задължения. За
да бъдат променени родителските права и задължения, утвърдени с предходно
съдебно решение или съдебна спогодба, следва в настоящото производство да
е установена съществена промяна в обстоятелствата, довели до постановеното
решение по тези въпроси, както и исканата промяна да е в интерес на детето.
Промяната би могла да е относно възможността на някой от родителите да
изпълнява родителските си задължения, промяна в отношенията родител- дете
и др. В конкретния случай се иска промяна на постигнато между двамата
родители споразумение. Всяко споразумение между родителите е в интерес на
детето/децата и е по-добро от най-справедливото решение на съда. Поради
това за да бъде променено вече постигнато споразумение, следва тази промяна
да бъде аргументирана с проявили се негативни последици или вероятното
настъпване на такива (най-вече за детето) от прилагането на действащото
споразумение и обосновано да се допусне тяхното отстраняване с исканата
промяна.
Искането на бащата за промяна е основано най-вече на настъпилия
инцидент между майката и детето на 19-ти май 2024г., който му е дал повод
както за образуване на настоящото производство, така и такова по реда на
12
ЗЗДН срещу майката. Въпреки, че решението на МКБППМН към Община
Русе не е обвързващо за съда, настоящият съдебен състав намира, че това
решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка и
изцяло споделя изводите на Комисията за поведението на детето, че същото
излиза извън рамките на общоприетите норми за нормално поведение на дете
на възрастта на К. и е необходимо да бъдат взети мерки за коригирането му.
Именно случилото се на 19-ти май следва да бъде повод родителите на К. да се
замислят за опасността пред която го изправят с водените между тях
множество дела, постоянните и неразрешените им конфликти свързани с
родителската им отговорност. Двамата родители са носители не толкова на
родителски права, а на родителски задължения, които предполагат такова
тяхно поведение, което да бъде съобразено с най-добрия интерес на детето им.
Анализът на цялостното поведение на двамата родители, отношението им към
случилото се на 19-ти май, становищата, които са изразили в проведените
няколко открити съдебни заседания с тяхно участие, дават основание да се
приеме, че родителят с по-висок родителски капацитет е майката на К.. Както
и вещите лица са посочили в заключението си, тя е родителят, който осъзнава
и установя по-строги изисквания и правила, налагащи и ограничения при
нужда, което предопределя в избора на детето ясно да личи лоялност към
родителя, при който санкциониращият елемент няма възможност да се прояви,
предвид сравнително краткото време прекарвано заедно. Тази нейна
отговорност (включително и задължение да налага ограничения както се
изразява детето) обаче бащата не осъзнава, като проявна форма на това
неосъзнаване е реакцията му веднага след инцидента от 19-ти май, само въз
основа на казаното от детето и преди изясняване и анализ на цялата ситуация
да образува нови две съдебни производства срещу майката, които негативно
се отразяват върху детската психика и логично водят като резултат девиантно
поведение на детето, включително и по отношение на майката. Дори след
изясняване на фактите около инцидента на 19-ти май, бащата продължава да
неосъзнава тежестта на постъпката на детето, както и че със собственото си
отношение насърчава тези постъпки. Вещите лица също са отчели това, като в
заключението си са посочили, че „на този силно емоционално негативно
украсен фон контрастира отсъствието на желание за съдействие от страна на
бащата за промяна в нагласите на детето към майка му, като част от
коментарите му в присъствие на детето катализират невъздържаното
13
поведение от страна на К.“. Вещите лице са изразили притеснение, че ако
бащата не коригира отношението и поведението си насочено към отхвърляне
авторитета на майката, това би имало отрицателно въздействие върху
психиката на детето. Както от заключението на изготвената експертиза, така и
от личните впечатления придобити от съдебния състав, на този етап бащата не
е склонен да коригира поведението си и неосъзнава необходимостта от това.
Видно от показанията на свидетелката К. И., майка на бащата, последният
намира подкрепа у своите родители за настоящото си отношение към детето и
неговата майка. Анализът на изложеното от бабата по бащина линия дава
основание да се приеме, че установеното девиантно поведение на К. не среща
необходимото противодействие не само от бащата, а и от бабата. И двамата са
склонни да отричат авторитета на майката и да оправдават агресията на
детето към нея, което е израз на лош възпитателен подход, от който очевидно
резултатът се проявява. Свидетелката дори намира извинение за поведението
на детето на 19-ти май и отрича тежестта на провинението му употребявайки
за инцидента изрази като „някакви скарвания“, детето искало да се „спаси от
своята майка“, едва ли е видял къде я удря“, посъветвала го, че ни бива да удря
майка си, но то имало извинение за своите действия – „тя го ядосала“.
Добрите възпитателски качества изключват подобен вид оправдаване
действията на детето, а категоричното им отричане и дори санкциониране. В
този случай родителят следва да осъзнае проблема, който е възникнал с детето
и да не се опитва да извлича лични дивиденти от това и допълнително да го
използва за уронване престижа на другия родител, още по-малко да търси
причината само у другия родител. Липсват каквито и да е данни бащата да е
изразил пред сина си негативно отношение към постъпката му, защо не и да
го е наказал, а точно обратното, засвидетелствал е подкрепата си за това което
е направил със своята майка, включително и непосредствено след това му е
закупил играчка дрон. Тази постъпка е достатъчно показателна, като не е било
необходимо бащата да обяснява на детето защо му прави този подарък.
Моментът в който е подарен е важен.
За разлика от бащата, майката демонстрира осъзнаване на причините за
девиантното поведение на детето, отчита необходимостта от промяна във
взаимоотношенията между нея и бащата на детето, в интерес на детето.
Изразява желание за поддържане на комуникация и диалогичност по
отношение на обсъждане и вземане на решения, касаещи потребностите,
14
ежедневието и личностовото израстване на сина и. Както вещите лица
̀
(психолог и психиатър), така и социалните работници изготвили двата
социални доклада сочат, че майката разполага с необходимия родителски
капацитет да отглежда детето и въпреки липсата на подкрепа за това от
бащата (дори точно обратното) е правила това успешно и до момента.
Случаят от 19-ти май, дал повод на бащата за образуване на настоящото
производство, не разкрива обстоятелства опровергаващи горния извод за
качествата на майката. Общоизвестно е, че съвременните деца са силно
зависими от електронни устройства и без употребата им бързо губят интерес
към всичко, с което се занимават, „става им скучно“. Полагащия ежедневни
грижи родител неминуемо се сблъсква с този проблем и проява на добри
възпитателски качества е опитът му да ограничи ползването на тези
устройства, при което логично би станал „ограничаващ“ родител и това не би
се харесало на детето. Не всичко което се прави за да се угоди и хареса на
детето е в негов интерес и логично е то да не осъзнава това, още повече на
възрастта на детето К.. Не е обаче оправдано това да не се осъзнава от другия
родител, независимо от ролята му във възпитаните но детето. Анализът на
случилото се от 19-ти май не разкрива лоши родителски качества у майката, а
напротив, дори тя да ударила с телефон детето по рамото, след като то е
проявило непредизвикана агресия, е напълно обяснимо, дори и оправдано от
гледна точка на моментното безсилие и стрес които е изпитала.
Съобразявайки всичко изложено по-горе и подробният анализ направен
от вещите лица относно взаимоотношението на родителите и детето им,
принципната роля на бащата и майката в живота на момче на възрастта на К.,
функциите, които следва да имат двамата родители и взаимодействието, което
трябва да си оказват във възпитанието му, включително и опасността ако
контакта на детето с майката бъде силно ограничен това да повлияе негативно
върху близката им връзка, тъй като е възможно да се наложи мнение у детето
К., че майката е лош, несправящ се родител и той постепенно да се дистанцира
от нея, опасността за която при установеното поведение и отношение на
бащата е осезаема, не следва да се уважава молбата на бащата. В интерес на
всяко дете е да поддържа контакти и с двамата си родители. Особеностите на
конкретния случай дават основание да се приеме, че ако бъде запазено
съществуващото положение (детето да е приоритетно при своята майка
съгласно утвърденото между родителите споразумение), то няма да загуби
15
връзката със своя баща и неговата роля в живота му ще продължи да бъде
съществена, но обратното може да бъде подложено на съмнение, че при
уважаването на молбата на бащата, ролята на майката ще бъде постепенно
омаловажена и тя няма да има съществена роля в живота и възпитанието на
К., което би могло да доведе до друг тип сериозни увреждания в психиката му,
което на този етап бащата не осъзнава. Едва при промяна на цялостното
отношение на бащата към възпитанието на детето и към неговата майка би
могло да се помисли за промяна в упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето.
С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира,
че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет да
полагат грижи за детето К., но към настоящия момент по-пригодния родител
да прави това е майката.
Освен това, съобразявайки установеното относно битовата и
социалната среда на двамата родители, следва да се приеме, че майката и в
това отношение разполага с по-добри условия. Същата има собствено
жилище, което се намира на пешеходно разстояние от училището на детето, в
същото е оборудвала детска стая, справя се с всички домакински задължения
самостоятелно. Не същото би могло да се каже за бащата. Към момента на
изготвянето на социалния доклад част от жилището му (банята, детската стая
и още една от стаите) не са били ремонтирани. За приготвянето на храна
разчита основно на своите родители, живеещи в същото село. Липсва
възможност за самостоятелно придвижване на детето от село *** до
училището му в гр. Русе, което го прави зависимо от грижи на възрастен и то
по възможност разполагащ с автомобил. Съобразявайки това и
обстоятелството, че бащата работи на смени, то очевидно няма да е в
състояние да води и взема ежедневно детето от училище. Не без значение е и
необходимостта от значителни разходи за ежедневния транспорт на детето.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че са налице няколко
самостоятелни основание да се отхвърли молбата на бащата. Първото е не е
налице съществено изменение в обстоятелствата настъпили след 30.04.2024г.,
когато двамата родители са постигнали спогодба относно родителските си
права и задължения. Въпреки, че не е изрична част от тази спогодба,
естеството на същата предполага, че към него момент бащата е приемал
правилността на решението, с което родителските права са възложени на
16
майката. Между одобрението на тази последна спогодба и образуването на
настоящото производство са минали само 28 дни, в които е настъпил
въпросния инцидент от 19- ти май, който според изложеното по-горе не може
да обоснове исканата промяна. На следващо място и към настоящия момент
установеното по делото сочи майката като родителят с по-висок родителски
капацитет и разполагащ с по-добри битови условия за отглеждането на детето.
Всичко това и риска от отчуждаване на детето от майката при уважаване на
молбата дава основание това да не бъде направено.
Никоя от страните не поискала в условията на евентуалност, при
отхвърляне на молбата съдът да измени действащия към момента режим на
лични отношения и контакти на бащата с детето. Не са налице и основания за
служебното му изменяне. Режимът е достатъчно разширен и позволява
достатъчно участие в живота на детето и на бащата, което според
доказателствата по делото безспорно е така. Единствената хипотеза за
разширяване на тези контакти е „споделените родителски грижи“, но такива
съдът не може да определи със съдебно решения. Единствено родителите
могат да вземат решение за това и да го изпълнят, ако между тях има нужното
доверие и разбирателство, което към настоящия момент очевидно не е налице.
Видно от становището на майката и установеното нейно поведени,
включително анализирано и от вещите лица, тя е склонна за диалог и
разбирателство с бащата, но за последния не може да се каже същото. Ако той
успее това да промени в своите възгледи, би могло да се постигне равно
участие на родителите в живота на детето им, което би било най-доброто за
него.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
При този изход на спора в тежест на молителя следва да се възложат
направените от ответницата разноски за настоящото производство
(адвокатски хонорар и депозити за вещи лица) в общ размер на 1557,77лв.
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от А. В. А. ЕГН********** със
17
съдебен адрес гр.Русе, ул. „Църковна Независимост“ №18, ет.4 против Т. С. П.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** иск за промяна на определените
с Решение №***/23.05.2019г. по гр.д.№***/2019г. и съдебна спогодба от
30.04.2024г. по гр.д.№***/2024г. и двете по описа на Районен съд – Русе мерки
относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на
лични контакти и издръжката на детето им К.А.В., род. на 11.08.2013г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. А. ЕГН********** със съдебен адрес гр.Русе, ул.
„Църковна Независимост“ №18, ет.4 да заплати на Т. С. П. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ********** сумата от 1557,77лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
18