Решение по дело №164/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 17
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 12 август 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20215520200164
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Раднево , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20215520200164 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 127/10.05.2021 г. на ***** Директор
на РИОСВ – Стара Загора, с което на „Мини Марица изток" ЕАД, експлоатиращо рудник
„Трояново – 1” с. Трояново, общ. Раднево, със седалище и адрес на управление гр. Раднево,
общ. Раднево, обл. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №13, Булстат №*********,
представлявано от инж. *-** изпълнителен директор за нарушение по чл. 48, ал. 1, т.3 от
Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД гр. Раднево, с ЕИК
*********, представлявано от Изпълнителния директор **** чрез упълномощения
юрисконсулт Ж. обжалва същото, като прави конкретни оплаквания за неговата
незаконосъобразност. Моли съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, алтернативно – моли съда да намали размера на
имуществената санкция до минимално предвидената такава в чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си процесуален
представител –юрисконсулт Славова, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с. з. и не
взема становище по жалбата.
1
Районна прокуратура-гр.Раднево, не е изпратила представител и не е взела
становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 08.12.2020 г. от М. Д. М.- главен експерт в РИОСВ гр. Стара Загора е съставен
АУАН № 127/08.12.2020 г. Актът е съставен във основа на извършена проверка /Протокол
от проверка № П-№ 1098 от 02.07.2020 г. на Кредитирана лаборатория Екоконсулт
Инженеринг ООД град Бургас.
В АУАН е отразено, че на 24.06.2020г. е извършена контролна проверка на
рудник „Трояново – 1” с. Трояново на Мини Марица изток” ЕАД от експерти на РИОСВ –
Стара Загора (протокол от проверка № 1098 от 02.07.2020г.г.) във връзка със задължителен
емисионен контрол на отпадъчни води, при която е взета 1 брой водна проба отпадъчна вода
в точка на заустване № 1 – канал (вход на дюкера). Направените физикохимични анализи на
взетата проба отпадъчна вода показват превишение на индивидуалните емисионни
ограничения, въведени с разрешително за заустване на отпадъчни води №
33120022/10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017 г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив в
точка на заустване № 1 – канал (вход на дюкер) по показатели – сулфати, както следва:
сулфати –646 mg/l, при ИЕО – 400 mg/l;

Актосъставителят е приел, че по описания начин „Мини Марица изток " ЕАД – гр.
Раднево е нарушило чл. 48, ал. 1, т.3 от Закона за водите, като не спазва условието в
Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.09 г., актуализирано с
Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за
управление на водите в ИБР гр. Пловдив част „ Индивидуални емисионни ограничения на
отпадъчните води за заустване № 1-канал (вход на дюкер) за превишения на индивидуалните
емисионни ограничения по показатели сулфати.
АУАН бил съставен в присъствието на представител на жалбоподотеля, предявен
и връчен на същия. По тези факти няма спор по делото.
Против съставения АУАН, в законоустановения срок не са постъпили писмени
възражения.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно Постановление №
127/10.05.2021 г. на ***** Директор на РИОСВ – Стара Загора в обстоятелствената част, на
2
което, административно – наказващия орган /АНО/, е възприел описаната в АУАН,
фактическа обстановка. АНО е приел, че деянието съставлява нарушение на чл. 48, ал. 1, т.3
от Закона за водите. АНО на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е определил и
наложил на „Мини Марица изток” ЕАД, административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 25000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и
като взе предвид факта, че по съществото на нарушението не се спори от жалбоподателя.
Това бе причината да се заличат от списъка на свидетелите допуснатите до разпит
актосъставител и свидетел по акта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозира е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда
в тази насока са следните:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които опорочават процедурата и издаденото наказателно
постановление и са основания за отмяната му като незаконосъобразно.
Основателно е възражение на жалбопадателя досежно нарушение на разпоредбата
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно непълно и неясно описание на деянието в АУАН и в
НП, което също нарушава правото на защита на лицето, привлечено към административно-
наказателна отговорност, тъй като е посочено допуснатото неизпълнение на условие
„Индивидуални емисионни ограничения в Разрешително за заустване на отпадъчни води
№3312022 от 10.06.2009, последно актуализирано с Решение №РР-3184/12.10.2017г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР град Пловдив
в точка на заустване №1- канал/вход на дюкер за установено превишение на
3
индивидуалните емисионни ограничения по показател –сулфати. С чл. 48, ал. 1, т.3 от ЗВ се
вменява общо задължение за изпълнение на издаденото разрешително. Точното посочване
на нарушената разпоредба е от съществено значение, за да може да се установи дали изобщо
се вменява някакво задължение, а също и да се прецени дали е налице правилно приложение
на санкционната разпоредба. В конкретния случай, АНО си е позволил в диспозитива на
наказателното постановление да посочи различно изпълнително деяние на посоченото
нарушение, което е заустване на отпадъчни води в повърхностен обект- язовир Ковачево /
като се противоречи с мястото на установяване на нарушението, установено в
обстоятелствената част на наказателното постановление- а именно Рудник Трояново-1/, като
с това нарушава условията за емисионни норми, въведени с Разрешително за заустване на
отпадъчни води – посочено по-горе. Санкцията е наложенана основание на чл. 200, ал. 1, т.
2 от ЗВ - предвиждаща санкция за конкретни нарушения, свързани с неспазване на
условията за ползване на водни обекти, като се отклоняват от условията предвидени в
разрешителното. Съдът счита, че неясно е посочено извършеното нарушение, което би
трябвало да бъде-не поддържа необходимото качество на водата в съответствие с
издаденото разрешително. Заустването на водата в повърхностен воден обект в язовир село
Ковачево, което се намира на територията на Рудник Трояново – север, село Ковачево не
дава възможност нито да се разбере категорично в какво точно се изразява нарушението,
нито точно къде е извършено. В обстоятелствената част на наказателното постановление е
посочено, че пробата е взета от Рудник „Трояново-1”, а в диспозитива на същото
постановление се говори за заустване в язовир Ковачево, което служебно е известно на съда,
че се намира на територията на Рудник „Трояново-север”, село Ковачево.
Мястото на извършване на нарушението не е ясно посочено както в акта, така и в
наказателното постановление, поради съображенията, изложени по-горе от съда.
Съгласно чл.201, ал.9 от Закона за водите, установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по
реда на ЗАНН.
От формална страна, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.201, ал.2 от Закона за водите, от длъжностно лице -
Директора на РИОСВ Стара Загора.
Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от
компетентен орган, съгласно чл.201, ал.1 от Закона за водите, съгласно Заповед № РД-462 от
07.07.2017 година на Министъра на околната среда и водите, в която актосъставителя М. е
изрично посочен.
Административно процесуалните правила и срокове за издаване на акта и
наказателното постановление, визирани в чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са спазени.
В настоящото производство, в тежест на административно наказващия орган е да
4
докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от
лицето, посочено като нарушител. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
счита, че не е установено по несъмнен начин извършено административно нарушение.
Наложена е имуществена санкция на ЮЛ, по отношение на което отговорността е
безвиновна, т. е не следва да се търси отговорност на конкретно физическо лице от
дружеството.
Разрешителното, което жалбоподателя притежава, е издадено на основание чл. 46,
ал.1, т.1, б. “г ” и т.3 от ЗВ, за заустване на отпадъчни води, при ползване на воден обект –
отпадъчни води. С него са определени мястото на заустване и индивидуалните емисионни
ограничения по потоци и места на заустване.
Не е спорно по делото, че на 24.06.2020 г. е извършен мониторинг на отпадъчните
води, за установяване дали се спазват емисионните норми. Вида на проверката е определен с
разрешителното, и тя се извършва два пъти в годината, чрез еднократна проба. В конкретния
случай пробата е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 6 от 9.11.2000
г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти. При проверката е съставен протокол № 1098
от 02.07.2020г. от Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС като е отразена
установената фактическа обстановка - за обекта има издадено разрешително за заустване на
отпадъчни води, взета е водна проба от мястото на заустване № 1 в Канал/вход на дюкер/.
Въз основа на резултатите от физико - химичния анализ е съставен акта за установяване на
административно нарушение, с който е започнало настоящото производство.
Въпреки всичко това, съгласно практиката на Административен съд Стара Загора
решение №1 от 10.02.2020г. по к.а.н. дело № 490 по описа за 2019 г посочените
нарушения касаещи липса на точно посочване на мястото на извършване на нарушението и
описанието на самото нарушение са достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление.
След като прие разглежданото нарушение за недоказано по несъмнен начин
поради допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление №
127/10.05.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
гр.Стара Загора, с което на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД със седалище и адрес на
5
управление гр. Раднево, обл. Стара Загора, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” №13 ЕИК
*********, представлявано от инж. Андон Андонов – изпълнителен директор за
административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500.00 /две хиляди и
петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд-Стара Загора.


Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6