№ 15624
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110145456 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осми май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 45456 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.
София, бул. „Х**************, против „*****************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Л************ представлявано от изпълнителните директори
Г*************** и против „Ф**************ОД, с ЕИК *****************ъс седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л************ ап. 40-46, представлявано от
управителя ******************в, за приемане за установено по отношение на
„И*****************“ АД, че Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г. е
нищожен поради противоречие със закона, като при условие на евентуалност е предявен иск
за нищожност на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г.
поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и за приемане за
установено по отношение на „Ф**************ОД, че Договор за предоставяне на
поръчителство № 4766660 от 04.04.2023 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване нищожност на същия договор
поради заобикаляне на закона, претендира присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 04.04.2023 г. сключила с
„И*****************“ АД договор за паричен заем в размер на 1 000 лв., която сума
следвало да бъде върната на 22 погасителни вноски, при договорен лихвен процент от 35 %,
годишен процент на разходите от 41,01 % и общо дължима сума по кредита от 1 082,62 лв.
По силата на чл. 4 от същия договор ищцата сключила с „Ф**************ОД договор за
предоставяне на поръчителство № 4766660, с който да бъде обезпечен договора за заем.
Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство
възлизало на 413,38 лв. или 37,58 лв. за всяка вноска. Излага твърдения, че е погасила
предсрочно договора за заем и е заплатила сумата от 1 070 лв., от които: сумата от 1 000 лв.
за главница, сумата от 20 лв. – лихва и сумата от 50 лв. – възнаграждение за поръчителство.
Оспорва договорите за заем и поръчителство като нищожни. Твърди, че в договора за заем
била посочена само абсолютната стойност на годишния процент на разходите /ГПР/, като
липсвала методика за формиране на ГПР. Сочи, че не е ясно дали в ГПР по процесния
договор за заем е включено възнаграждението за поръчителство, поради което е нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага твърдения за нарушаване на изискването и
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като заплащането на сумата по договора за поръчителство било
елемент от общия разход, а сключването на договора за поръчителство било въздигнато като
елемент от сключването на договора за заем, с което бил заобиколен законът. Сочи, че
ответниците са свързани лица по смисъла на закона, като печалбата на
„Ф**************ОД от извършената търговска дейност се разпределяла в полза на
2
едноличния собственик на капитала „И*****************“ АД. Със сключването на
договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит, като
непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения за
нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските
правоотношения. Сочи, че срещу задължението за плащане на възнаграждение по договора
за поръчителство не поучавал насрещна престация. Излага подробни съображения относно
нищожността на сключените договори, позовава се на съдебна практика. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „И*****************“ АД, с който оспорва
исковите претенции като неоснователни. Излага твърдения, че сключения договор за
потребителски кредит съответства на изискванията на ЗПК, включително на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а размерът на ГПР съответствал на Приложение 1 към ЗПК,
както и на изискванията на чл. 19 от ЗПК. Излага подробни съображения във връзка с
начина на формиране на ГПР. Твърди, че при сключване на договора е действал
добросъвестно, като на ищцата бил предоставен стандартен европейски формуляр, в който
били описани условията и параметрите на отпуснатия кредит. Също така твърди, че след
запознаване с условията по договора потребителят изразил желание за сключване на
договор. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество „И*****************“ АД,
редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по
съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ф**************ОД, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е част
от договора за кредит. Твърди, че сключеният между страните договор за поръчителство е
действителен и е породил правното си действие, като „Ф**************ОД е финансова
институция по смисъла на чл. 3а от ЗКИ и е вписано по надлежния ред в регистъра на БНБ
като дружество с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по
занятие. Оспорва изложените твърдения за нищожност на договора и сочи, че същият не
попада в приложното поле на ЗПК. Излага подробни аргументи, оборващи твърденията на
ищеца за нижощност на договора за поръчителство, позовава се на съдебната практика и на
практиката на СЕС. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни,
претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
3
В съдебно заседание ответното дружество „Ф**************ОД, редовно
призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на
спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД. Направени са
възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за паричен
заем № 4766660 от 04.04.2023 г. се установява, че същият е сключен между
„И*****************“ АД и С. Й. И., по силата на който „И*****************“ АД е
предоставило на ищцата кредит в размер на 1 000 лв. за срок до 08.09.2023 г., при договорен
фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40,01 %, като
договорът е сключен при общи условия, с приложен към договора погасителен план и
справка за извършените плащания от ищеца.
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
предоставяне на гаранция № 4766660 от 04.04.2023 г. се установява, че същият е сключен
между „Ф**************ОД и С. Й. И., по силата на който „Ф**************ОД в
качеството му на гарант се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на
парични задължения/ в полза на „И*****************“ АД за задълженията на С. Й. И. по
договор за паричен заем за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на
заемната сума в размер на 1 000 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и
задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането,
разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявените искови претенции срещу „И*****************“ АД съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „И*****************“ АД е
бил сключен Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно
валидността на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на
поръчителство.
По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради
противоречие със закона и противоречие с добрите нрави.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване
на изискванията на закона, като не се спори относно предоставяне на предварителна
информация на ищеца преди сключването му. Не се спори, че екземпляр от договора е бил
предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена
4
форма.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В чл. 2, т. 6 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент
по заема от 35 %, а в чл. 2, т. 8 – ГПР в размер на 40,01 %. Съдът намира, че в случая не е
нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният
процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за
неоснователен.
По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като
противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За
периода на договора от 04.04.2023 г. до 08.09.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е,
както следва: от 01.04.2023 г. – 2,47 на сто, от 01.05.2023 г. – 2,77 на сто, от 01.06.2023 г. –
2,96 на сто, от 01.07.2023 г. – 3,12 на сто, от 01.08.2023 г. – 3,29 на сто и от 01.09.2023 г. –
3,53 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 40,01 %
към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на
законната лихва. В чл. 2, т. 7 от договора е посочена и общата сума по договора от 1 082,62
лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Ето защо съдът приема, че договореният
лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между
страните възнаграждение е в размер на 82,62 лв. Съдът намира за неоснователна
претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
По отношение на претендираното основание за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, съдът намира следното:
Съгласно с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД нищожни са договорите,
които накърняват добрите нрави. Така наведеното основание е общо за всички договори,
включително и за договора за потребителски кредит. Съобразно със задължителната
практика на ВКС и като съобрази клаузите на процесния договор, съдът намира, че
договорът не страда от твърдения порок, при който договорът не би могъл да произведе
действие. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради
което същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед неоснователността на предявените главни искови претенции, съдът следва да
се произнесе по предявения евентуален иск на заявеното от ищеца основание.
5
С клаузата на чл. 4 от процесния договор е договорено задължението на заемателя в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от договорените обезпечения, като в т. 3 е посочено одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4766660 от
04.04.2023 г. се установява, че същият е сключен между „Ф**************ОД и Пламен
Иванов Димитров, по силата на който „Ф**************ОД в качеството му на гарант се е
задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на
„И*****************“ АД за задълженията на С. Й. И. по договор за паричен заем за сума,
покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 000 лв.,
задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. В чл. 3, ал. 1 от последния договор е уговорено
възнаграждение за гаранта в размер на 413,38 лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от
които в размер на 37,58 лв. Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност налагат извод, че уговореното възнаграждение за предоставена гаранция
не е включено в общата дължима сума от потребителя. Последната възлиза на общо 1 082,62
лв. и не включва договореното възнаграждение за поръчителя. Уговарянето на
възнаграждение за поръчителя, което не е включено в общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК води до заобикаляне на закона, поради
което и клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна.
С оглед основателност на претенцията за прогласяване нищожност на клаузата на чл.
4 от Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г. съдът намира, че следва да бъде
оставена без разглеждане претенцията за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 като
накърняваща добрите нрави.
По предявените искови претенции срещу „Ф**************ОД съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „Ф**************ОД е бил
сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4206135 от 19.07.2021 г. Спори се относно
валидността на договора.
Претендира се нищожност на две основания: противоречие с добрите нрави и като
евентуален е предявен иск за установяване нищожност на договора поради заобикаляне на
закона. С оглед поредността на основанията, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, макар и да е
предявен като евентуален иск, съдът намира ,че първо следва да се произнесе по евентуално
наведеното основание, а след това да изследва накърнени ли са добрите нрави.
Съгласно чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банката писмено се задължава за плати
на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в
нея. В конкретния случай ответникът не е банка по смисъла на закона, а банкови сделки и
по-скоро банкова гаранция може да бъде предоставена от банка. Независимо, че договорът е
6
именуван „договор за предоставяне на гаранция“, същият има характера на поръчителство
по смисъла на ЗЗД.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4766660 от
04.04.2023 г. се установява, че „Ф**************ОД, като поръчител, се е задължило да
спрямо кредитора на потребителя – „И*****************“ АД да отговаря за изпълнение
на задължението на потребителя. Ето защо съдът намира, че процесният договор не
противоречи на закона.
В чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № 4766660 от 04.04.2023 г. е
предвидено възнаграждение за поръчителя в размер на 413,38 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка в размер на 37,58 лв. на датите, на които се дължат и вноски от договора за
потребителски кредит. От приетия като доказателство погасителен план се установява, че
общият размер на вноската възлиза на 98,42 лв., включваща главница и лихва, по договора за
кредит, и 37,58 лв. по договора за поръчителство, представляваща възнаграждение, или общ
размер на вноската от 136 лв. Така договореното възнаграждение за поръчителя не е
включено в общата дължима сума по кредита. В чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на
гаранция № 4766660 от 04.04.2023 г. е посочено, че „И*****************“ АД е овластено
да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този договор, като е договорено, че при недостатъчност на сумата за
погасяване на изискуемите задължения, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта. Липсата на доказателства за овластяване на кредитора да приема
плащане по възнаграждение по договора за поръчителство, както и плащане по договора за
поръчителство с приоритет пред дължимите вноски по договора за потребителски креди,
налага извод, че се цели заобикаляне на закона, и облагодетелстване на едно трето лице
спрямо задължението по основното правоотношение – това по договора за потребителски
кредит. Горното налага извод, че така сключен, договорът за поръчителство заобикаля
закона, което го прави нищожен на това основание.
С оглед основателността на предявения иск на основание заобикаляне на закона,
съдът намира, че следва да остави без разглеждане предявения иск за установяване
нищожност на процесния договор поради накърняване на добрите нрави.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 100 лв., представляващи платена държавна такса, която следва
да бъде възложена по равно на ответниците. Ищцата има право и на разноски за адвокат. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е
предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер от по 480 лв. за уважения иск срещу всеки от ответниците,
7
представляващо минималното такова към момента на сключване на договора с включен
ДДС. В случая направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за
неоснователно с оглед присъждане на минималното възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалните представители на ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът
намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответниците не следва
да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от С. Й. И., с ЕГН
**********, от гр. София, бул. „Х**************, против „*****************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л************ представлявано от
изпълнителните директори Г*************** че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен
заем № 4766660 от 04.04.2023 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искови претенции за установяване по отношение на
ответника, че Договор за паричен заем № 4766660 от 04.04.2023 г. е нищожен поради
противоречие със закона, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената претенция за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем №
4766660 от 04.04.2023 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от С. Й. И., с ЕГН
**********, от гр. София, бул. „Х**************, против „Ф**************ОД, с ЕИК
*****************ъс седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л************ ап.
40-46, представлявано от управителя ******************в, че Договор за предоставяне на
поръчителство № 4766660 от 04.04.2023 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената претенция за установяване по отношение на
ответника, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4766660 от 04.04.2023 г. е
нищожен противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Л************ представлявано от изпълнителните директори Г*************** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „Х**************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Ф**************ОД, с ЕИК *****************ъс седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Л************ ап. 40-46, представлявано от управителя
******************в, ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр. София, бул.
„Х**************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/,
8
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Л************ представлявано от изпълнителните директори Г*************** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., от АК – Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „**********,
сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Ф**************ОД, с ЕИК *****************ъс седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „***********, представлявано от управителя
******************в, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., от АК – Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „**********, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9