Решение по дело №262/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по подадена касационна жалба от директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, чрез пълномощника юрк.П., срещу решение № 24/03.04.2024 г., постановено по АНД № 310/2023 г. по описа на Районен съд Берковица. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление № К- 003092/24.10.2023 г. , издадено от директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, на оспорващото дружество „Максима България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], ет.2, представлявано от управителя П. П. П., с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 12 500 лева за нарушение на чл.68в, във вр.с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

Като касационни основания в жалбата се твърди незаконосъобразност, „съдът не е направил обективна преценка на изложените в НП факти обстоятелства, които да с в съответствие с изискванията на ЗЗП, а е направил свой прочит и тълкуване на нормите, което е довело до порочност на решението..“ Твърди се прекомерно висок размер на присъдените на дружеството съдебни разноски. При изложени аргументи в

касационната жалба, е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника адв.Н.В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира адвокатски хонорар.

Представителят на ОП Монтана, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Сочи, че решението на районния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон, като излага подробни аргументи в тази насока, въз основа на които предлага същото да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл. 63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационния контрол за законосъобразност е решение № 24/03.04.2024 г., постановено по АНД № 310/2023 г. по описа на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно постановление № К- 003092/24.10.2023 г. , издадено от директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, на оспорващото дружество „Максима България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], ет.2, представлявано от управителя П. П. П., с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 12 500 лева за нарушение на чл.68в, във вр.с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

При постановяване на решението си, районният съд е обсъдил подробно всички факти и обстоятелства, посочил е и приложимите правни норми, както национални, така и на Регламент /ЕО/ 110/2008. В решението съдът е изложил подробни съображения защо не следва да се приеме твърдяното от контролните органи нарушение – нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 , предл.1/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр.с чл.68г, ал.4, във вр.с чл.68 в от ЗЗП. Изложените в решението на въззивния съд мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция, която не намира за нужно да ги преповтаря. Очевидно в хода на производството става дума за алкохолни напитки и при коректно отразените данни на самата бутилка – етикет с подробно информация за съдържанието, едва ли може да се приеме, че е налице заблуждаваща, подвеждаща информация, която да е вменена като нарушение на търговеца. Дори да е налице разминаване в изписване наименованието, което е прието от административния орган като противоречие, това не може да се вмени като вина на търговеца, предвид факта, че същият така ги е получил от доставчика.

При безспорно установената фактическа обстановка, съдът приел, че административнонаказателната отговорност на дружеството неправилно е ангажирана, поради което правилно и обосновано издадената НП е отменено от въззивния съд.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, постановен от компетентния съд по местоизвършване на деянието, за което е наложена имуществената санкция, който го е разгледал в надлежен състав по своевременно подадена въззивна жалба на санкционирания търговец. Решението е постановено при правилно възприети факти и посочени обстоятелства, поради което правилно е приложен материалният закон.

Настоящата касационна съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на НП, същите се подкрепят от представените по делото доказателства и са в съответствие със законовите изисквания. Настоящият съдебен състав не споделя изложените доводи в касационната жалба относно „не е направил обективна преценка“, т.к. в хода на производството са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Настоящата инстанция не споделя и изложения довод за „прекалено висок размер на разноските“, предвид размера на наложената от органа имуществена санкция.

Що се отнася до претендираните разноски в настоящото касационно производство, предвид заявената в касационната жалба евентуална прекомерност, настоящата инстанция намира, че претендираният адвокатски хонорар в касационното производство, в размер на 1525 лева/ 1830 лева с ДДС/, определен по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид действително е прекомерен, производството пред касационната инстанция не се отличава с правна сложност, а и въззивната инстанция вече е присъдила разноски въз основа на размера на наложената имуществена санкция. По тези съображения настоящата инстанция намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.18, ал.4 от цитираната Наредба № 1, в размер на 500 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/03.04.2024 г., постановено по АНД № 20231610200310 по описа за 2023 г. на Районен съд Берковица.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, да заплати на „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 500/петстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.