№ 5617
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110167579 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на деветнадесети май 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
67579/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „.. 15, ет. 6 твърди, че с договор за цесия от 28.07.2016 г. са му прехвърлени
1
вземанията по договор за потребителски кредит № *********/27.09.2015 г. с
кредитополучател ответника М. Л..., ЕГН: **********, адр. гр. София, ... Твърди, че по
силата на договора за кредит ответника получил сумата от 700 лв. , която се задължил да
върне на 60 равни седмични вноски, състоящи се от главница, лихва и такса до 20.11.2016 г.
Твърди, че ответника не върнал нито една вноска по кредита, като останал задължен със
следните суми: 700 лв. – главница, 148,58 лв. лихва за забава за периода 15.03.2018 г. –
12.03.2021 г. Посочените суми му били цедирани с горепосочения договор за цесия. Ето
защо, твърди, че поискал присъждане на сумите по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да
влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за
установено, че ответника му дължи сумите в размер на : 700 лв. – главница, 148,58 лв. лихва
за забава за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло по съображения по отговор на исковата молба. Предявява
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
С договор за цесия от 28.07.2016 г. /л.л. №№ 9-18 и 20-23/ са прехвърлени на ищеца
вземанията по договор за потребителски кредит № *********/27.09.2015 г. /л.л. №№ 5-6/ с
кредитополучател ответника. Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 43-47/ и договора,
по силата на последния ответникът е получил сумата от 700 лв. , която се е задължил да
върне на 60 равни седмични вноски, състоящи се от главница, лихва и такса до 20.11.2016 г.
Ответникът не е върнал нито една вноска по кредита, като е останал задължен със следните
суми: 700 лв. – главница, 148,58 лв. лихва за забава за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г.
Посочените суми са били цедирани на ищеца с горепосочения договор за цесия. Видно от
приложеното заповедно дело, ищецът е поискал присъждане на сумите по реда на чл. 410 и
сл. от ГПК, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК,
което е попречило заповедта да влезе в сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране от заемодателя на отдадена в заем главница и договорена
2
лихва, както и лихва за забава. Следва да се докаже и договора за цесия. Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, задължение на заемателя по договор за заем е да върне
заетата сума, а съгласно разпоредбата на ал. 2 от същия член, заемателят дължи лихва, ако
това е уговорено писмено. Както се установи по-горе, между страните е налице
облигационна връзка, породена от цесия на вземания по договор за паричен кредит, по
който договор за кредит ответника е получил сумата от 700 лв. , като в писмения договор се
е задължил да върне по-голяма сума. Писмената уговорка за връщане на сума, надвишаваща
получената, е уговорката за лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Задължението за лихва
за забава следва от падежа на неплатените седмични вноски – чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. По делото се установи, че цедираните задълженията на ответника са както
следва: 700 лв. – главница, 148,58 лв. лихва за забава за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г.
– колкото са претенциите, във връзка с които суми следва да се обсъди възражението на
ответника за изтекла погасителна давност.
Основателно е, обаче, възражението на ответника за изтекла погасителна давност, поради
следното: както се установи по делото, ответникът се е задължил да върне получената в заем
сума и възнаградителна лихва на равни вноски. Тези отнапред ясни по размер и падеж
вземания на ищеца са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се
погасяват с изтичането на специалната 3-годишна давност. Със същата давност се погасяват
и вземанията за законна лихва. По делото се установи, че крайния падеж на такова
периодично вземане е 20.11.2016 г. – най-късната дата от която тече давност за съответно
последното периодично вземане. От тази дата тече 3-годишната давност и е изтекла на
20.11.2019 г. – преди подаването на исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, на
29.03.2021 г. Следователно, искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „..
15, ет. 6 за признаване за установено, че ответника М. Л..., ЕГН: **********, адр. гр. София,
.. му дължи следните суми като задължения по договор за потребителски кредит №
*********/27.09.2015 г., прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г. : 700 лв. –
главница, 148,58 лв. лихва за забава за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4