РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на десети март
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Ц.В., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 344/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от П.Д.И.,
ЕГН **********, чрез адв. И.В., срещу електронен фиш серия К №. на
ОДМВР С., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400
лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и
правото му на защита. Поддържа, че в ЕФ не е посочена категорията МПС и
териториалната структура на МВР. Твърди, че не се установява къде е извършено
нарушението и къде е било разположено АТСС, Поддържа, че на съответния пътен
участък не е действал пътен знак за регулация на максимално допустимата
скорост. Твърди, че липсва снимка на разположение на уреда.
Жалбоподателят
не се явява и изпраща представител в съдебно заседание. Депозирана е писмена
защита. С молба от …. се претендират разноски.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай липсват данни
за датата на връчване на електронния фиш, поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок.
На
. г. в . часа на автомагистрала Т.., в района на км 49+800 с посока гр. П.,
чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с
автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "БМВ 330Д"
с рег. № със скорост от 144 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
От
направена справка се установило, че цитираният автомобил е собственост на П.Д.И..
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 140 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 50 км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № г., се
установява, че на г. в 20,49 часа автомобил с рег. № е
засечен със скорост от 144 км/ч. От удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № на преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до . От протокол № г. от проверка на преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от . до
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР С. е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от … г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № . . г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване
на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка
на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и
очевидно не е изготвена. Налице е нарушение, но то по характера си е такова, че
не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено
достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ
характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му.
По
отношение на останалите доводи в жалбата. Неоснователно е възражението, че в ЕФ
не е посочена категорията на управляваното МПС и това води до
незаконосъобразност на ЕФ, тъй като не се оспорва, че въззивникът е
управлявал лек автомобил, за който разрешената скорост за движение е била 90
км/ч, а освен това посочването на категорията на управляваното МПС не е сред
предвидените в закона реквизити на ЕФ. Неоснователно е възражението, че в ЕФ не
е посочено териториалната структура на МВР, тъй като в заглавната част на ЕФ
изрично е посочено „ОДМВР С.“. Неоснователно е възражението, че не се
установява къде е извършено нарушението
и къде е било разположено АТСС, тъй като от писмо от АПИ на стр. 62 от делото,
както и от останалите доказателства по делото се установява, че мястото е в
достатъчно степен индивидуализирано.
По отношение на възраженията на жалбоподателя в молбата от .. (стр. 40 от делото). Неоснователно е възражението, че не става ясно за коя дата се отнася протокола по чл. 10 от Наредбата и на коя дата е работило АТС, тъй като видно от самия протокол в графа дата на използване е посочена дата .. (съвпадаща с датата на твърдяното нарушение), а в графи „нарало на работа“ и „край на работа“ е посочено съответно 20,30ч. и 22,00ч. (според ЕФ нарушението е извършено в 20,49ч.). Неоснователно е възражението за неяснота по отношение на индивидуализацията на мястото за контрол по изложените в предишния абзац съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Неоснователно е възражението, че не е посочено начало и край на контролирания участък, тъй като тези графи се попълват в случай на режим на измерване „Д- в движение“, а процесният такъв е „С- стационарен“, респ. попълването на тези графи не е необходимо (отляво на графите е посочено, че същите се попълват при режим измерване „Д“). Неоснователно е възражението, че ЕФ следва да бъде отменен, тъй като в протокола по чл. 10 не са посочени обстоятелства във връзка преминаването на АТСС на метрологична проверка, тъй като, макар тази графа действително да не е попълнена, информацията за това се съдържа в представения по делото протокол за проверка. Относно останалите възражение съдът намира, че същите не касаят съществени нарушения, които да доведат до отмяна на ЕФ.
Независимо
от гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по следните
съображения:
По
отношение на временната организация на движението по делото са представени
Заповед №… г. и Заповед №… г.. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено на
… г..
От
Заповед №.. се установява, че съгласно т. 2 от същата, организацията на
движението следва да се въведе за срок от 10,00ч. на 30.08.2018г. до 10,00ч.
на .. Другата представена по делото Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. е с
дата на издаване след извършване на твърдяното нарушение, като е
отбелязано, че влиза в сила след като копие от Протокол по т.2 се представи в
АПИ, т.е. няма как да се приеме, че е действала към момента на извършване на нарушението на 02.09.2018г..
Следователно в случая не са представени доказателства, че заповед на АПИ за
ВОБД е действала към момента на установяване на твърдяното нарушение, т. е. не
беше доказано от въззиваемата страна, в чиято тежест е това, че на .. е било
налице въведено ограничение на скоростта, обуславящо извършването на
нарушението.
В
определение от .. РС- И. е указал на АНО
да представи Заповед относно временната
организация и безопасност на движението (ВОБД) във връзка с твърдяното
нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. До приключване на съдебното
следствие не бяха представени доказателства, от които по категоричен начин да
бъде установено, че на … г. на посочения участък от АМ Т. км. е имало валидно
въведено ограничение на скоростта от 90км/ч.
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С молба от .. жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.
Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №. на ОДМВР С., с който на П.Д.И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв..
ОСЪЖДА ОДМВР – С. да заплати на П.Д.И., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: