О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.03.2020 г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на шести март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3110 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
122 ГПК.
Образувано е първоначално пред
Софийски районен съд по предявен от „З.Б.И.“ АД срещу Д.Т.С. осъдителен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 815 лева, включваща
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 800 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, въз основа на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица № BG/02/116001706811, за
нанесени вреди на Росица Димитрова Митева, на 24.02.2017 г. в гр. Варна, като Д.Т.С.
е напуснала мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С определение от 30.01.2020 г.
съставът на СРС е прекратил производството по така предявения иск на основание
чл. 113 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Варна.
Настоящият съдебен състав на ВРС намира, че не е местно
компетентен да се произнесе по иска, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 113 ГПК
предвижда специална местна подсъдност по потребителски спорове, за спазването
на която съдът следи служебно съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Съгласно посочената
процесуална норма „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес - по постоянния.“
В случая предмет на делото е
регресна претенция на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ срещу застрахования делинквент. Действително последният е страна
по сключен с ищцовото дружество договор за застраховка, но отговорността му в
разглежданата хипотеза произтича не от клаузите на сключения договор, а от
разпоредбата на закона /чл. 500 КЗ/. В този смисъл не може да се приеме, че
ответникът има качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на
чл. 2, ал. 2 КЗ, респ. че приложение намира правилото на чл. 113 ГПК.
За
пълнота следва да бъде отбелязано, че в разглеждания казус се явява неприложима
и специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която касае искове за
обезщетение по КЗ, предявени от увреденото лице срещу застраховател,
Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,
но не и искове, предявени от самия застраховател.
При
липсата на основание за специална местна подсъдност, за която съдът да следи
служебно, прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност би било
допустимо единствено след изрично релевирано възражение от ответника в срока по
чл. 131 ГПК, каквото в случая не е налице.
Поради горните съображения
настоящият състав счита, че компетентен по образуваното дело е съдът, изпратил
го на ВРС, поради което съставът на ВРС следва да повдигне спор по чл. 122 ГПК.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОВДИГА
спор за подсъдност пред Окръжен съд – Варна, между
Районен съд – Варна и Софийски районен съд, за разглеждане на искова молба с
вх. № 2023369/11.09.2019 г. на СРС по предявен от „З.Б.И.“ АД срещу Д.Т.С.
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 815 лева,
включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 800 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, въз основа на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № BG/02/116001706811,
за нанесени вреди на Росица Димитрова Митева, на 24.02.2017 г. в гр. Варна,
като Д.Т.С. е напуснала мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 122 ГПК.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд – Варна за произнасяне.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: