Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Габрово, 08.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
открито съдебно заседание на двадесети и трети февруари, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯН АТАНАСОВ
и секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА, като разгледа докладваното
от съдия Атанасов адм. дело № 245 по
описа за 2022 година на
Административен съд – Габрово, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Делото е образувано по жалба на
Г.П.Т., с постоянен адрес ***, подадена чрез редовно упълномощен процесуален
представител, адвокат Н.Н. - Г.. Оспорва се заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-5241/ 02.12.2022 г.,
издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен
/РДАА/, с искане за нейната отмяна като неправилна и незаконосъобразна. Тъй
като жалбата е депозирана директно в Административен съд – Габрово, вх. №
СДА-01-2160/ 15.12.2022 г., с Разпореждане № 1164/ 16.12.2022 г. съдът е
изискал от РДАА – Плевен изпълнение на задълженията по чл. 152, ал. 2 и ал. 3
от АПК, като в указания тридневен срок с писмо, вх. № СДА-01-2191/21.12.2022
г., административният орган е представил административната преписка по издаване
на обжалвания акт и е приложил списък на страните в производството.
С атакуваната заповед, на
основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № 1011503 /УВЛТА/.
Мярката е наложена за срок от една година за това, че на 09.11.2022 г., като
водач на лек таксиметров автомобил – собственост на трето лице, Г.Т. извършвал
таксиметров превоз на поименно посочени в заповедта лица, без да е включил
таксиметров апарат. Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за уважаването й,
свързани с допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, състоящо се в издаване на ЗППАМ без да са изследвани обстойно всички факти
и обстоятелства от значение за установяване отговорността на водача. Посочва и
друг порок на заповедта
– органът е извел правните си изводи въз основа на различен от приложения към
преписката АУАН, съдържащ вероятно други констатации. Счита това за достатъчно
основание за отмяна на ЗППАМ, тъй като АУАН е първичният документ, въз основа
на който органът прави заключение за издаване на процесната заповед. Прави
искане за отмяна на оспорения ИАА и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по делото –
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, в качеството му на орган, издал процесната
заповед, не се явява и не се представлява. В писмото, придружаващо
административната преписка, твърди, че оспорената заповед е съобразена с
материалните и процесуални правила при издаването й, поради което моли тя да
бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните по делото
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл.
168, ал. 1 във вр. с чл. 146
от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП директорът на РДАА – Плевен е издал обжалваната в настоящото производство
заповед № РД-14-5241/ 02.12.2022 г. за прилагане на принудителна
административна мярка, с която за срок от една година на Г.П.Т. е наложена
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП – временно
отнемане на удостоверението му на водач на лек таксиметров автомобил № 1011503,
поради извършване на таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров
апарат. Според ЗППАМ на 09.11.2022 г., около 7:30 ч., в гр. Габрово, на ул.
„Йосиф Соколски“ № 22, при извършване на проверка за спазване разпоредбите на
ЗДвП, ЗАвтП, и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове инсп.
И.И.К. и гл.инсп. В.К.Г., двамата служители в РДАА – Плевен, са установили, че Г.П.Т.
като водач на лек таксиметров автомобил марка Дачия, модел Сандеро, с рег. № ****,
категория М1, собственост на С.Т.И., извършва таксиметров превоз на пътници - М.С.Н.и
В.Д.К., без да е включил таксиметров апарат. Това е прието за административно
нарушение по чл. 38 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от Министъра на транспорта, поради което на водача е съставен
цитиран в заповедта АУАН № 326931 от 13.09.2022 г. и му е иззето УВЛТА, рег. №
1010528, поверено за пазене на РДАА – Плевен.
Видно от разписка, съдържаща
се в ЗППАМ, заповедта е връчена лично на адресата на 07.12.2022 г., а жалбата
против нея е подадена в АСГ на 15.12.2022 г., в рамките на установения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок.
При това положение подадената
срещу заповедта жалбата е редовна и допустима, като подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата подлежи на разглеждане по същество, с
оглед нейната основателност.
В рамките на осъществявания
съдебен контрол се извършва проверка относно законосъобразността на прилаганите
принудителни административни мерки, а именно: компетентност на органа, наличие
на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката, спазване на
процесуалните правила и съответствие с целта на закона.
При преценка относно
компетентността на органа, издал оспорената заповед, съдът взе предвид, че съгласно
чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/ или
упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е
представила по делото заповед № РД-01-553/ 23.11.2021 г., с която
изпълнителният директор на ИААА е упълномощил изброени в седем точки длъжностни
лица, сред които по т. 4 фигурира и директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация", да прилагат с мотивирани заповеди
принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП. Такава длъжност
заема и авторът на обжалваната ЗППАМ № РД-14-5241/ 02.12.2022 г., поради което
съдът намира същата за издадена от компетентен орган, в обхвата на
предоставените му правомощия.
По смисъла на чл. 106а от
ЗАвтП принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на
административните нарушения. По своя характер тези мерки са вид административна
принуда, за прилагането на които е
предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна
отговорност. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, а предпоставка за издаването ѝ е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с АУАН. Поради това този акт се явява част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и от съществено значение за нейната
законосъобразност са точното и правилно посочване на номера и датата на АУАН,
въз основа на който се издава, описание на фактическите обстоятелства, името и
длъжността на актосъставителя.
С процесната заповед е
наложена мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП,
предвиждащи временно, за срок една година, да се отнема удостоверението на
водач на лек таксиметров автомобил за преустановяване на извършено от него
административно нарушение, в случая – извършване на таксиметров превоз на
пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Това
задължение на водача е установено в разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34/1999
г. за таксиметров превоз на пътници, според която след наемане на автомобила
водачът задължително включва електронен
таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/ и
превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае
друго.
С определение № 1178 от 22.12.2022 г. съдът е указал на
страните по делото разпределението на доказателствената тежест. Въпреки това, в
хода на настоящото производство ответникът не ангажира никакви допълнителни писмени
или гласни доказателства в подкрепа на становището за законосъобразност и
правилност на издадената заповед, изразено в съпроводителното към преписката писмо.
Освен съставения
АУАН и ЗППАМ, по делото не са представени доказателства относно факта на
регистрация на жалбоподателя като лице, осъществяващо таксиметрова дейност;
доказателства за собствеността на посочения в заповедта автомобил и за
регистрацията му като такъв, с който се осъществява таксиметрова дейност. Не е
приложено и копие на иззетото при проверката УВЛТА № 1011503, същото поверено за
пазене на РДАА – Плевен. Очевидно е, че по делото не е представена в цялост административната
преписка, за което ответникът е бил задължен с посоченото по-горе съдебно разпореждане
№ 1164/ 16.12.2022 г.
Но тъй като е обвързан с предмета на правния спор между
страните, настоящият съдебен състав не дължи изследване и произнасяне по изнесените
извън него въпроси относно правоспособността на водача и собствеността на таксиметровия
автомобил. Обстоятелството, че в момента
на проверката в автомобила е имало пътници и че ЕКАФП не е бил включен, също не
е предмет на спор по делото.
Спорно е наличието на фактическите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.
"а" от ЗАвтП за прилагането на процесната ПАМ, и по-конкретно
има ли извършеният превоз характеристиките на таксиметров по смисъла на закона.
Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП
превозите биват: „Обществен превоз“ – извършва се с МПС за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага /т. 1/, „Превоз на пътници“ – дейност на
лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага /т. 2/ и "Таксиметрови
превози" – „превози на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване
до определена от клиента цел“ /т. 26/.
От анализа на приложимите правни норми – легалната
дефиниция на понятието „таксиметров превоз“
по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП и разпоредбите на чл.
106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП за налагане на процесната ПАМ,
следва изводът, че мярката се налага при наличието на две кумулативни
предпоставки: извършване на таксиметров превоз на пътници от водача и невключен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит двама
свидетели – инсп. И.И.К. и гл.инсп. В.К.Г., посочени като свидетели на
вмененото на жалбоподателя деяние в оспорваната заповед.
От показанията им се установява, че на 09.11.2022 г. двамата
са извършвали пътен контрол в района на ул. „Йосиф Соколски“ в гр. Габрово, при
който са спрели за проверка управлявания от Г.Т. автомобил, с две пътнички в
него. И двамата свидетели твърдят, че ЕТАФП не бил включен, не са видели
размяна на банкноти между водача и пътничките, като от последните не били снети
обяснения по време на проверката. Съдът кредитира като еднопосочни и незаинтересовани
показанията на разпитаните по делото свидетели, а тези на свидетеля В.Г. не
кореспондират с образуваната административна преписка, доколкото в нея се
съдържат противоречиви данни относно акта за установяване на административно нарушение
и лицата, установили нарушението и подписалите се като свидетели при съставяне.
Съдът установи, че съгласно съдържанието на оспорената
ЗППАМ № РД-14-5241/ 02.12.2022 г., същата е издадена на основание АУАН № 326931
от 13.09.2022 г., съставен за нарушение на ЗАвтП, установено от двама служители
на РДАА – Плевен: инсп. И.И.К. и гл.инсп. В.К.Г.. Същевременно, по
административната преписка е приложен друг акт, а именно АУАН № 329953 от
09.11.2022 г., в който като актосъставител с име, длъжност и подпис фигурира
инсп. И.И.К., но като свидетел при установяване на нарушението, респ. при
съставяне на акта е вписано друго лице – С. Д. Д., с адрес: гр. Плевен, ул. „***“
№ 6а. Разпитаният по делото гл.инсп. В.Г. не е посочен в АУАН №
329953/09.11.2022 г. нито като присъствал на проверката, нито като свидетел при
съставяне на акта. Неясно е как административният орган се е позовал на АУАН за
извършено нарушение, установено от гл.инсп. В.Г. ***, за който в представената
преписка няма никакви писмени доказателства да е присъствал при извършване на
проверката и при установяване на извършеното нарушение.
Ответникът не изразява никакво становище досежно така
направеното възражение в жалбата срещу процесната заповед несъответствие между
приложения по преписката АУАН № 329953 от 09.11.2022 г. и АУАН № 326931 от
13.09.2022 г., въз основа на който е издадена процесната ЗППАМ.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на обжалваната ЗППАМ административният орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. Както бе посочено, основание за издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ е АУАН № 326931 от 13.09.2022 г. и съдържащите се
в него констатации. Като дата на извършване на проверката и установяване на
нарушението е посочена 09.11.2022 г., когато е съставен друг акт – АУАН с №
329953 от 09.11.2022 г., което от своя страна води до съмнение относно това въз
основа на кой всъщност акт е издадена процесната заповед. Номерът и датата на
съставяне на АУАН са негови съществени реквизити и в производството по
прилагане на ПАМ административният орган не може да издава заповедта си въз
основа на един АУАН, а да извлича данни за извършено нарушение от съдържанието
на друг АУАН. С оглед санкционния характер на производството по прилагане на
ПАМ, съдът счита, че допуснатото от органа нарушение на административно производствените
правила е от категорията на съществените и съставлява самостоятелно основание
за отмяна на процесната заповед.
На следващо място, съдът счита, че оспорената в
настоящото производство ЗППАМ е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 35
от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Административният орган е пристъпил към прилагане на
ПАМ, без да изясни действителния характер на извършения превоз. Изложената в
ЗППАМ фактическа обстановка не се установи по безспорен начин в хода на
съдебното производство по оспорване на заповедта. Обективираните в нея
обстоятелства не са конкретни, не сочат и не са достатъчно основание да се
приеме, че в случая е извършван таксиметров превоз, тъй като не е установено да
е договаряна цена на превоза, нито такава да е заплатена. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства
надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин характера на превоза и
е изградил извода си за извършване на превоз на пътници срещу заплащане при
липса на доказателства за факти, установяващи това. В конкретния случай липсват
безспорни и категорични данни за наличието на извършен от жалбоподателя превоз
на пътници срещу заплащане или срещу друга икономическа облага.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че не е установено по безспорен и несъмнен начин, че Г.Т. е извършвал
таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП. Установените по делото
факти и обстоятелства опровергават приетото от административния орган, че е
извършен таксиметров превоз на пътници, а след като превозът не е таксиметров,
то съдът счита, че за водача не е било налице задължение да включи
таксиметровия апарат по силата на чл. 38 от Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници.
При така изложеното следва да
се приеме, че обективно не е реализирана хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 7 от
ЗАвтП. В тежест на ответника е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в процесния ИАА. Независимо от указаната му още при
насрочване на делото доказателствена тежест, ответникът не ангажира
доказателства в тяхна подкрепа. От показанията на разпитания по делото актосъставител
инсп. И.К., а и от приложената по делото преписка не са налице данни за снемане
на обяснения от пътничките в автомобила. Такива не са изискани впоследствие и
от административния орган, което налага извода за бездействие от негова страна
при установяване наличието на всички елементи, определящи превоза именно като
таксиметров.
Като не е събрал допълнителни
доказателства – обяснения на превозваните в автомобила пътници,
административният орган е допуснал още едно съществено нарушение на
административно-производствените правила при издаване на процесната ПАМ. В този
смисъл Решение № 407 от 19.01.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 9553/2021 г., VII о.: „…административният орган не е взел
писмени обяснения от пътниците в автомобила, поради което не е установил
заплащането на превоза, което е характеристика на таксиметровия превоз“, както
и Решение № 7662 от 25.06.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 4579/2021 г., VII о.: „В тежест на административния орган е да
докаже елементите от състава, обосноваващи прилагане на мерките. Извършването
именно на таксиметров превоз на пътници следва да се докаже от административния
орган, а такова доказване в хода на производството не е проведено. Напротив,
последният си служи с понятието като извод, без да конкретизира чрез фактически
установявания, по повод какви констатации прави извод за извършване именно на
такъв вид превоз на пътници.“
По изложените в настоящия
съдебен акт съображения съдът приема жалбата за основателна. Оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-5241 от 02.12.2022
г. на директора на РДАА – Плевен, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т.
6 от ЗАвтП, следва бъде отменена като незаконосъобразна. Заповедта е издадена
от компетентен орган, в установената форма, но при описаните в настоящия
съдебен акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Тя се явява издадена и в
противоречие с целта на закона, тъй като налагането на ПАМ има за цел да
преустанови административните нарушения, съгласно чл.
106а, ал. 1 от ЗАвтП, а в случая
не е доказано, че е извършено описаното в заповедта нарушение, чието
преустановяване и предотвратяване се е целяло с налагането на тази принудителна
мярка.
С оглед резултата от делото,
следва да бъде изцяло уважена като основателна и доказана претенцията за заплащане на направените от
жалбоподателя разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция,
чийто общ размер възлиза на 1110,00 /хиляда сто и десет/ лева, съставляващи
10,00 /десет/ лева платена държавна такса, 100,00 /сто/ лева внесен депозит за
призоваване на двама свидетели и 1000,00 /хиляда/ лева заплатено в брой
възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие № 0054/ 13.12.2022
г. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес
възнаграждението е 1000 лв., какъвто в случая е и договореният и заплатен
хонорар, поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответника по
делото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-5241/02.12.2022 г., издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с която спрямо Г.П.Т.,
ЕГН:**********,***, на осн. чл.
107, ал. 1 от ЗАвтП е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т.
6 от ЗАвтП – временно отнемане на удостоверение на водач на лек таксиметров
автомобил № 1011503 за срок от една година.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – СОФИЯ да
заплати на Г.П.Т., с ЕГН:**********, с адрес ***, направените от него
разноски в настоящото производство в общ размер на 1 110.00 /хиляда сто и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на настоящия съдебен акт.
Препис от съдебното решение да
се връчи на страните в едно със съобщението.
/Д. Атанасов/