Р Е Ш Е Н И Е
№ 227/10.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСКО НАНЕВ
2. ГЕОРГИ ВИДЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Станка Д., разгледа докладваното от съдия Нанев касационно административнонаказателно
дело № 92, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с глава ХII от АПК.
С Решение № 767/23.12.2019
г., постановено по АНД
№
1333/2019 г. по описа за 2019 г.,
Районен съд – Пазарджик е отменил Наказателно постановление № 00036 от
29.05.2019 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр.
Пазарджик, с което на д-р С.Д.В.-Д., с адрес ***, за нарушение на чл. 44 и чл. 58,
ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл. 212, ал. 1 от същия закон, й
е наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение РЗИ гр. Пазарджик е подала касационна жалба, чрез процесуалния си представител юрк. В.. В жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Пазарджик е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Иска се от административния съд да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да потвърди първоначално обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба – С.Д.В.-Д., редовно
призована, заявява чрез процесуалния си представител адв. Т. становище за
неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата. Счита
за правилни изводите на въззивната инстанция за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, с
оглед на което резонно е отменено и издаденото НП. Предлага административният съд да потвърди решението
на Районен съд – Пазарджик.
Административен съд – Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, същата
се явява неоснователна.
За да отмени обжалваното наказателно постановление,
Районен съд – Пазарджик е приел в мотивите си следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че при
извършена тематична проверка по имунопрофилактика, въз основа на проверени документи
на 05.04.2019 г. от инспектори в Дирекция „НЗД“ към РЗИ –Пазарджик, било
констатирано, че АПМП-ИП-д-р С.В.-Д., представлявано от жалбоподателката д-р С.В.-Д.,
в качеството си на общопрактикуващ лекар (ОПЛ), не била изпълнила т. 2 от
Предписание изх. № 259/18.02.2019 г. за незабавно обхващане на неимунизираните
с една доза комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, като не се
допуска необосновано отлагане. По време на проверката жалбоподателката
представила описи на пациенти от 24.02.2019 г., от които било видно, че не били
обхванати за горепосочената имунизация или реимунизация лицата М.М.Н., А.М.Н., К.Х.А.,
Ч.Н.С.и Т.Д.В.. От жалбоподателката било представено и сведение за първото
тримесечие на 2019 г. по Приложение № 7 към чл. 13, ал. 2 от Наредба №
15/12.05.2005 г. за имунизациите в Република България. От същото било
установено, че в графа отлагане по временни медицински противопоказания били
посочени 8 лица, която бройка съответствала на броя на необхванатите лица. Не
били представени обаче съпътстващи документи за конкретните причини за отлагане
от имунизациите на съответните лица, като напр. отразяване в амбулаторен лист
или личен амбулаторен картон на лицето и др.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл. 44 и
чл. 58, ал. 1 от 33, поради което на жалбоподателката бил съставен АУАН №
00036/15.05.2019 г. в нейно присъствие, който е бил предявен и връчен срещу
подпис. В акта жалбоподателката вписала саморъчни възражения, като посочила, че
подписва с особено мнение, тъй като не била съгласна, понеже това били деца с
проведена имунизация от други лекари по закона за имунизации.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадено
оспореното НП.
След като е обсъдил всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, районният съд е приел следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
В акта и в наказателното постановление, при описване
на нарушението е посочено, че жалбоподателката в качеството й на ОПЛ не
изпълнила т. 2 от Предписание № 259/18.02.2019 г. за незабавно обхващане на
неимунизираните с една доза комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и
рубеола, като не се допуска необосновано отлагане. От така посоченото първо не
става ясно дали се сочи наименованието на предписанието или самото съдържание
на предписанието. Видно от самото предписание, прието като писмено
доказателство по делото, е че АНО, а и актосъставителят, са възпроизвели
съдържанието на т. 2 от предписанието, а самото предписание е за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидимични мерки. Пак от същото става ясно, че е
издадено от държавен здравен инспектор при РЗИ – Пазарджик. Наименованието на
предписанието и неговия автор са задължителни обстоятелства – елементи от
фактическия състав на нарушението и непосочването им затруднява правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
По-нататък, щом АНО е приел, че е нарушена нормата на
чл. 44 от 33, която правна норма вменява в задължение към ФЛ и ЮЛ да изпълняват
задължителните предписания на държавните здравни инспектори, то тогава в
обстоятелствената част на НП е следвало да се посочи в какво се изразява
даденото задължително предписание и кое именно не е било изпълнено. Липсата на
съответствие между описанието на нарушението и посочената като нарушена правна
норма всякога накърнява правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Пороците в НП се задълбочават и с това, че не е посочена
дата и място на извършване на нарушението. От предписанието става ясно, че
срокът за изпълнението му е „веднага“. В самия 33, както и др. подзаконови
нормативни актове, издадени въз основа на същия, такъв срок не е упоменат и е
неясно какво е неговото значение. Би могло по пътя на тълкуването да се
разбира, че се касае за изпълнение в деня на издаване на предписанието.
Тези изводи на районния съд се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Основният недостатък, според настоящия касационен състав, е непосочване
на дата, на която е извършено нарушението. По делото не е взето предвид, в
случай че предписанието е връчено, кога същото е влязло в сила, и на коя дата
предписанието е следвало да бъде изпълнено. Това е следвало да се установи от
АНО, тъй като в самото предписание е посочен като срок само „веднага“, като
този срок е определяем, но е следвало да бъдат събрани доказателства от АНО за
датата, когато е възникнало задължението за изпълнение на предписанието.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Районният съд правилно и точно е издирил приложимите
правни норми и правилно е констатирал, че в проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд – Пазарджик приема, че доводите
на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и
релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 767/23.12.2019 г., постановено
по АНД № 1333/2019 г. по описа за 2019 г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/