Определение по дело №2303/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1044
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20215300502303
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1044
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502303 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.419 във вр. с
чл.418 и чл.417 т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. - П. Ф. М., ЕГН – **********,
гр.П., ул.“О.“ № 10, ет.3, ап.6, против Разпореждане за постановяване на
незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 6762/26.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от
ГПК по ч.гр.д.№ 10745/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с., с
което срещу него е постановено допускане на незабавно изпълнение в полза
на заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – *********. Моли да бъде
отменено разпореждането за незабавно изпълнение.
Въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – *********,
чрез юрк. М. Н., депозира писмен отговор, че частната жалба е
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
1
бъде разгледана.
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора главница в размер от ******** лв., за която се твърди да е
дължима по Договор за потребителски кредит № **********/12.08.2020г.,
сключен между страните, сума в размер от ******** лв.- договорна лихва,
дължима за периода 15.09.2020г.- 05.05.2021г., ******** лв. – обезщетение за
забава за периода 15.09.2020г. – 08.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
29.06.2021г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото за
държавна такса в размер на ******** лв. и ** лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
********** от 12.08.2020г. се констатира, че предоставеното от кредитора
финансиране е с цел покупка на стока / чл. 8 от договора/.
Към делото към Молба за спиране по чл.420 от ГПК от
длъжникът е представил Договор за покупко- продажба извън търговски
обект № 5022150 от 12.08.2020г., сключен между него и „Велмакс Лукс“
ЕООД, който касае стоката, за която кредиторът е осигурил финансиране. От
двата цитирани договора се извежда извод, че кредитното финансиране касае
покупка на стока в размер от ****** лв., която сума в предоставена от
заявителя по заповедното производство.
С Определение № 5812/03.08.2021г. по ч.гр.д.№ 10745/2021г. на
Районен съд –Пловдив, IV бр.с. е спряно производството по реда на чл.420
ал.2 т.1 от ГПК. От служебната справка се установи, че определението не е
обжалвано и е влязло в сила.
С частната жалба Д. - П. Ф. М. поддържа отново доводите,
изложени и в производството по чл.420 от ГПК, а именно, че е получил
стоките и когато ги е отнесъл в дома си, не е останал доволен от качеството на
същите. Предвид на това на осн.чл.50 ал.1 т.2 във вр. с чл.52 от ЗЗП преценил
да се откаже от договора за продажба, който бил сключен извън търговски
обект на дружеството „Велмакс Лукс“ ЕООД, в указания 14- дневен срок.
2
Стоките му били предадени на 12.08.2020г., като на 25.08.2020г. уведомил
търговеца, че се отказва от договора. Тъй като търговецът не предприел
действия да си прибере стоката, затова на 08.09.2020г. върнал стоките чрез
лицензиран пощенски оператор „Спиди“. Длъжникът възразява също, че е
поставен в подчертано неблагоприятно правно положение- от една стана, към
настоящия момент той е върнал стоката на продавача, а от друга продължава
да отговаря за заплащането на цената й /чрез договора за кредит /.
Прилага Бележка от 25.08.2020г. за изпращане чрез лицензиран
пощенски оператор „Спиди“, Бележка от 08.09.2020г., че е върнал стоките,
предмет на сключения договор за покупко- продажба.
Въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с писмения отговор
възразява, че правото на отказ от договор за покупко –продажба е уреден
нормативно в чл.52 от ЗЗП, а правото на отказ от договор за кредит е
регламентирано в чл.29 от ЗПК.
В случай, че длъжникът реши да се откаже от договора си за
целево финансиране, кредитополучателят следва да изпълни две отделни
кумулативни предпоставки: 1/. Да уведоми кредитора писмено в
законоустановения срок и 2/. Да върне главницата и дължимата лихва от
датата на усвояването до връщането на сумата. До настоящия момент
длъжникът не бил сторил нито едно от тях.
Въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна.
Съобразно нормата на чл. 50, т. 2 от ЗЗП, потребителят има право
да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския
обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без
да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в
чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на
стоките. В конкретния случай, между „Велмакс Лукс“ ЕООД и потребителят
М. е сключен договор за покупко- продажба от 12.08.2020г. извън търговския
обект. Предвид това, потребителят може да се откаже от договора в
горепосочения срок, без за целта на търпи негативи в своята правна сфера.
Вещта е предадена на 12.08.2020г., като на 25.08.2020г. /в
3
рамките на 14- дневния срок/, потребителят е изпратил до седалището и адрес
на управление на „Велмакс Лукс“ ЕООД изявление, че се отказва от договора
/видно от представената към молбата разписка за изпращане на документ
чрез лицензиран пощенски оператор/.
Съобразно нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят
упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора
извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере
стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на
търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не
по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на
търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52.
С оглед на тази нормативна регламентация по ЗЗП и приложените
писмени доказателства Договор за покупо-продажба извън търговски обект №
5022150/12.08.2020г., Бележка от 25.08.2020г. за изпращане чрез лицензиран
пощенски оператор „Спиди“, Бележка от 08.09.2020г., че е върнал стоките,
предмет на сключения договор за покупко- продажба, на този процесуален
етап водят до разколебаване на материално-правната сила на приложения към
заявлението акт по чл.417 от ГПК, въз основа на който е допуснато незабавно
изпълнение по чл.418 ал.1 от ГПК.
По отношение на приложението на чл.29 от ЗПК и всички спорни
аспекти, касаещи съществото на спорното вземане, те ще подлежат на
разглеждане в исковото производство по чл.422 от ГПК при условията на
процесуална възможност за заявяване на съответни докателствени искания.
Обжалваното Разпореждане за постановяване на незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 6762/26.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК, ще бъде
отменено, ще се отмени разпореждането за издаването на изпълнителен лист.
Издаденият вече изпълнителен лист от 27.07.2021 г. подлежи на
обезсилване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

4
ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане за постановяване на незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 6762/26.07.2021г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК по
ч.гр.д.№ 10745/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с., с което е
постановено допускане на незабавно изпълнение в полза на заявителя „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – *********, срещу Д.- П. Ф. М., ЕГН – **********,
гр.П., ул.“О.“ № 10, ет.3, ап.6.
Като вместо това постановява -
Оставя без уважение искането на заявителя „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК – *********, срещу Д.- П. Ф. М., ЕГН – **********, гр.П., ул.“О.“
№ 10, ет.3, ап.6, за допускане на незабавно изпълнение при издаване на
заповед по чл.417 т.2 от ГПК.
Отменя Разпореждането за издаване на изпълнителен лист,
инкорпорирано в Заповед № 6762/26.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК по ч.гр.д.№
10745/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с.
Обезсилва изпълнителен лист, изд. на 27.07.2021 г. от Районен
съд – Пловдив, IV бр.с., въз основа на Заповед № 6762/26.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от
ГПК по ч.гр.д.№ 10745/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5