№ 665
гр. София, 20.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600717 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М.А., назначена като служебен
защитник на лишения от свобода И. В. К., ЕГН:********** срещу определение по
протокол №2551 от 05.07.2022г. по Ч.Н.Д. №2250/22г. на СГС, с което е оставена без
уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца и 14
/четиринадесет/ дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
Жалбата е със следното основно съдържание:
Изразено е несъгласие с така постановеното определение на СГС, което
жалбоподателят счита за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо.
С жалбата се оспорва констатацията на първоинстанционния съд по
отношение липсата на втората предпоставка за постановяване на условно предсрочно
освобождаване на осъдения И.К., а именно, че не са налице достатъчно доказателства
за неговото поправяне, като се акцентира на факта, че осъденият няколко пъти е бил
награждаван, осъществявал е трудова дейност в пенитенциарното заведение и полага
усилия да придобие образователен ценз. Изтъкнато е също, че неизтърпеният остатък
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ се равнява на 6 /шест/ месеца и 14
/четиринадесет/ дни, както и се сочи, че И.К. има семейство, като е родител на 4 деца,
за които трябва да се грижи. Отправено е искане оспореното определение да бъде
отменено и да бъде постановено условното му предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по
1
делото и служебно провери правилността на атакуваното определение на СГС, намери
за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Изложените от защитата доводи за условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода са отчетени от първоинстанционния съд при вземане на решение
да остави искането без уважение. Същевременно първият съд правилно е стигнал до
извод, че не може да се приеме, че осъденият категорично се е поправил. Доводите в
тази насока следва да бъдат споделени и от апелативния съд, а именно:
Лишеният от свобода И. В. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в
Затвора- София за срок от 4 /четири/ години, наложено му с одобрено от съда
споразумение по НОХД №754/2021г. по описа на СГС за грабеж по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършен в условията на опасен рецидив (по
чл.29, ал.1, б.“Б“ НК) и в съучастие.
От данните по делото и най- вече от представената справка от 05.07.2022г.,
издадена от МП ГД“ИН“ Затвора- гр.София е видно, че е налице първата предпоставка
по чл.70, ал.1, т.2 от НК, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, осъденият И.К. е изтърпял фактически две трети от наложеното му
наказание, а именно: към 05.07.2022г. същият е изтърпял фактически 3 /три/ години и
08 /осем/ дни, от работа са зачетени 5 /пет/ месеца и 08 /осем/ дни или всичко 3 /три/
години, 5 /пет/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни, като неизтърпеният остатък е 06 (шест)
месеца и 14 (четиринадесет) дни.
Осъденият И.В. е постъпил в затвора на 15.02.2020г., като първоначално е
разпределен в група за обвиняеми и подсъдими, а впоследствие в съдебното
производството по глава 29 от НПК, на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато от
наложеното му наказание лишаване от свобода времето, през което осъденото лице е
било задържано и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 27.06.2019г., която дата е зачетена и
като начало на изтърпяване на наказанието. С одобреното от СГС споразумение, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието, който не е заменен и към настоящия момент. От друга
страна втората кумулативна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1 от НК изисква и
наличието на доказателства за поправянето на л.св. И.К.. Приложените по делото
доказателствата не сочат необратим процес на корекция и не могат да бъдат
интерпретирани еднопосочно. Първоинстанционният съд е изградил своите изводи,
след внимателна преценка на данните, съдържащи се в приложените по делото
2
материали, сред които са - доклад от 03.06.2022г. на ИСДВР, становище от
09.06.2022г. на началника на Затвора- гр.София и доклад от 28.06.2022г. за
пробационен надзор, изготвени по повод подадената молба за УПО, а също и данните,
обективирани в първоначалния план на присъдата от 07.06.2021г., експертен доклад от
31.05.2021г. на ИСДВР, данните от приложените в затворническото досие заповеди за
наложени наказания за допуснати дисциплинарни нарушения и заповеди за награди,
както и от всички останали материали по делото.
Настоящият състав на САС е на едно мнение с виждането на първостепенния
съд, че от цялостното поведение на г-н И.К. в условията на пенитенциарните заведения,
както и от данните от цитираните по-горе документи, че налице започване на
поправителен процес при осъдения, като същият е участвал в трудови дейности, полага
усилия за продължаване на образованието си като ученик в 6-ти клас, включва се и в
културно- масови и спортни мероприятия (участие в организирани турнири по табла,
посещава фитнес залата в затвора). Тук е необходимо да бъде отбелязано, че
полагането на доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС не представлява някакво
изключително положително поведение, а е обичайното такова в местата за лишаване
от свобода и освен това е от полза и за самия И.К., тъй като е свързано със зачитане на
работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
От друга страна, съобразно данните в гореспоменатите документи и
становища, представени от служителите на затворническата администрация, които
пряко са ангажирани с провеждането на корекционната работа и които имат
непосредствени възприятия от поведението на осъденото лице, е установено по делото,
че актуалната оценка на риска от рецидив е в средния диапазон, и рискът от сериозни
вреди за обществото също е среден, като независимо от осъществяваните до момента
корекционни мероприятия, същите остават непроменени спрямо първоначално
определените.
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че при осъдения И.К. се запазват
почти без промяна дефицитите в зоните на нуждите, както следва: настоящо
правонарушение- користно- насилствен извършител, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив (по чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК) и ескалира по сериозност в
сравнение с минали правонарушения; наличие на криминално минало (осъждан, което
е видно от приложените в затворническото му досие справки за съдимост);
междуличностни проблеми- констатирани са прояви на агресивно поведение преди и
след постъпването му в затвора (като видно от заповед №324 от 31.07.2020г. на
началника на Затвора, осъденият има наложено дисциплинарно наказание по повод
участието му в масово сбиване на обвиняеми и подсъдими лица на територията на
затвора), наличен проблем с овладяването на гнева и самоконтрола; умения за
мислене- в определена степен притежава способност за разпознаване на проблемите,
3
не може да ги разрешава по социалноприемлив начин, частично осъзнава
последствията от действията си; образование и обучение- без образователен ценз, като
тук е необходимо да се отбележи, че е регистрирана частична позитивна промяна в
тази зона, предвид полагането на усилия от страна на И.К. (като ученик в 6-ти клас) за
продължаване на образованието му в местата за лишаване от свобода; констатирана е
употреба на алкохол от осъдения в затвора (за което са му налагани дисциплинарни
наказания със заповеди №130 от 27.04.2021г. и №106 от 02.04.2021г. на началника на
Затвора). Правилен е извода на първоинстанционния съд, че гореизложените дефицити
и обективираните колебания в поведението на осъденото лице, не могат да обосноват,
че към настоящия момент е налице трайна и необратима промяна в нагласите,
ценностната система и мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот
извън местата за лишаване от свобода у осъдения И.К..
Освен това от данните по делото е видно, че осъденото лице от 19.05.2021г.
изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при строг режим, като по
делото няма данни за последваща промяна на режима, от което следва, че спрямо И.К.
не е реализирана прогресивната система за плавно преминаване от по- строги към по-
облекчени условия на надзор и охрана, т.е. целите и задачите на прогресивната
пенитенциарна система не са изпълнени докрай.
Действително през отделни периоди от изтърпяване на настоящото наказание
се наблюдават и известни позитивни промени при И.К., свързани най- вече с
полагането на доброволен труд по време на изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода, с участието му в културно- масови и спортни мероприятия, с
полагането на усилия за продължаване на образованието му, като това му
положително поведение е отчетено, както от пенитенциарната администрация, за което
говорят заповедите за награди (заповеди №212 от 28.04.2022г., №42 от 31.01.2022г.,
№541 от 08.11.2021г. и №153 от 29.03.2021г. на началника на Затвора), така и от
първоинстанционният съд. Но не могат да не бъдат подминати и гореспоменатите
дисциплинарни нарушения, които остават като констатирани факти по делото и следва
да се преценяват наред с всички други данни по делото. Коментираните нарушения
обективират извода, че при лишения от свобода К. е налице склонност към нарушаване
на правилата относно вътрешния ред в пенитенциарното заведение и засвидетелстват
за едно колебливо поведение у осъденото лице, въпреки наличието и на
гореспоменатите положителни прояви.
Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на СГС, че
корекционната работа с осъдения И.К. следва да продължи и през неизтърпения
остатък от наложеното му наказание в условията на пенитенциарното заведение, които
остатък, при това не е малък (шест месеца и четиринадесет дни) и позволява
продължаване на корекционната работа (включително и с ИСДВР психолог съгласно
4
приетото в първоначалния план на присъдата от 07.06.2021г.) до цялостното
изтърпяване на наказанието.
Казано обобщено и въззивният съд приема, че може да бъде направен
обоснован извод, че при л.св.И.К. е започнал процес на поправяне, но не и до степен,
която да обезсмисли по- нататъшното изпълнение на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“. Не са налице убедителни и еднопосочни доказателства, сочещи
на трайна и необратима положителна промяна при И.К., поправителният процес не е
изцяло завършен, което обосновава необходимостта корекционното и възпитателното
въздействие спрямо осъденото лице да продължи и през неизтърпяния остатък от
наложеното му наказание, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на нагласите,
поведението и мисленето на лишения от свобода.
Обстоятелството, че л.св.И.К. принципно има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните
правила, които следва да се спазват там, не означава, че осъденият се е поправил до
такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се
направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е
безпредметен и той вече е до такава степен приключил, че няма какво повече да се даде
като корекция, защото дължимото поведение в затвора, участието в трудови,
образователни, спортни и културно- масови мероприятия и липсата на нарушения на
реда трябва да са правило при изпълнение на наказанието, от което не следва да се
приеме априори , че са налице основанията за предсрочно освобождаване.
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия
момент не са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за
постановяване на претендираното от осъдения И.К. условно предсрочно
освобождаване, поради което обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2551 от 05.07.2022г., постановено по НЧД.
№2250/2022г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. В. К.,
ЕГН:********** за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 6 (шест) месеца и 14 (четиринадесет)
дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
5
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6