№ 203
гр. Враца, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500277 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 4753/25.06.2025г., подадена от П. С. Б., ЕГН ********** от ***, чрез
пълномощника му адв. М. С., АК-Враца, против решение № 44 от 10.03.2025г.
постановено по гр.д. № 1199/2024г. на Районен съд – Козлодуй в неговата
цялост, с което е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл. 124 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че П. С. Б., не дължи на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
ЕИК ***, сумата 1 665.93 лв. представляваща стойността на консумирана и
неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.02.2001 г. - м.12.2003г.,
ведно с направените разноски в размер 19.04 лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2004г. по ч.гр.дело № 298/2004г. на РС - Козлодуй
и е образувано изпълнително дело № 211/2004г. по описа на СИС при Районен
съд – Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност, като
неоснователен и недоказан, и е осъден да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП
юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00 лева.
1
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на Козлодуйския
районен съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода
на районния съд, че молбата за присъединяване на изпълнително дело №
211/2004г. към изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC -
Козлодуй прекъсва давността, тъй като това не е същинско изпълнително
действие, а административно такова и не може да прекъсне давността, както и
че в случая е налице присъединяване на изпълнителни дела между същите
страни, а не присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Счита
също за неправилен извода на съда, че в случая приложение следва да намери
ТР № 3/2020г. по тълк. дело № 3/2020г. на ВКС, тъй като това решение е
неотносимо към спора. Споделя становището на съда, че в случая приложение
следва да намери Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр.д. № 3/80 на
Пленума на Върховния съд, според което по време на изпълнителното дело
давност не тече, както и практиката на Върховния съд отпреди приемане на
същото постановление, която е все още актуална, според която съгласно
чл.117 ЗЗД, при прекратяването на изпълнителното производство на някое от
основанията по чл.330, ал. 1 ГПК (сега чл. 433, ал. 1 ГПК), започва да тече нов
давностен срок от прекъсването, а така също и правната уредба и съдебната
практика преди ТР № 2/2015г. на ВКС, според която в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.330, ал. 1 ГПК (сега чл. 433, ал.1, т.8 ГПК), поради т. нар.
„перемпция" по силата на закона. Поддържа, че след като изпълнителното
производство по изпълнително дело № 211/2004г. по описа на CИC при PC -
Козлодуй е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., то е
приложимо даденото с него задължителното тълкуване на чл.116 от ЗЗД,
според което погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. При приложението на посочената съдебна практика
жалбоподателят счита, че с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело от 06.07.20204г. е прекъснат давностния срок, като
същият е спрян до прекратяване на изпълнителното дело. Посочва, че след
образуване на изпълнително дело № 211/2004г. по описа на СИС при КРС не
са извършени никакви изпълнителни действия, които да прекъсват давността,
че няма и доброволно плащани суми от длъжника, поради което и с оглед
2
разпоредбата на чл.330 ГПК (сега чл.433, ал.1, т.8 ГПК), на 06.07.2006г.
изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено по право.
Тъй като прекратяването на изпълнителното дело е преди приемане на ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС, следва са се приложи тълкуването, дадено в ППВС №
3/1980г., че погасителна давност не е текла докато е траел този изпълнителен
процес (т.е. до 06.07.2006г.) и че новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство
- 07.07.2006г., а не от 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ВКС. Тъй като давността е петгодишна и
предвид липсата на релевантни изпълнителни действия, които да я прекъснат,
то същата е изтекла на 07.07.2011г. Предвид прекратяване на делото и
настъпване на давността за вземането на 07.07.2011г. счита за неотносими към
вземането подаваните след 2013г. молби по изп. дело № 10/2002г. на СИС при
КРС. При тези съображения жалбоподателят счита, че предявеният иск с
правно основание чл.439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, се явява основателен и
като такъв следва да се уважи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение на Районен съд Козлодуй и постанови друго, с което уважи изцяло
предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски за две
съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „АЕЦ Козлодуй”
ЕАД, гр.Козлодуй, чрез представляващия го изпълнителен директор И. Т. А., е
постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е
неоснователна. Твърди, че правилно PC-Козлодуй е отчел обстоятелството, че
от момента, в който заповедта е влязла в сила, е започнала да тече нова
давност, която всякога е 5 години /чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/. Позовава се на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на задължителните указания в т.
10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС №
3/1980 г. досежно спиране течението на погасителна давност в изпълнителния
3
процес, които следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015г., вкл. и по
висящите към този момент изпълнителни производства. Счита, че в хода на
делото е опровергана и оборена основната защитна теза на ищеца, а именно:
че присъединяването на изпълнително дело № 211/2004 г. с предмет
процесното вземане към преждеобразуваното между същите страни за друго
вземане изпълнително дело № 10/2002 г. е валидно изпълнително действие,
което прекъсва давността за процесното вземане, и счита, че неправилно
ищеца се позовава на разпоредбата на чл. 457, ал. 2 от ГПК досежно
последиците от присъединяването, която в случая е неприложима. Поддържа,
че по делото е доказано, че за процесното вземане по ИД № 211/2004 г. след
присъединяване към него на вземането по ИД № 10/2002 г. взискателят „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД всяка година е искал извършването на изпълнителни
действия, поради което погасителната давност не е била изтекла, нито до
предприемането на действията по принудително изпълнение по ИД № 10/2002
г. по описа на СИС при PC-Козлодуй, нито към момента на предявяване на
исковата молба от ищеца. Посочва, че правилно районният съд е взел предвид,
че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното производство по ИД №
211/2004 г. /присъединено към ИД № 10/2002 г./ има извършени изпълнителни
действия, които прекъсват погасителния давностен срок, като последното
действие по него е молба от взискателя „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с искане за
насрочване на опис на движими вещи - собственост на ищеца и длъжник по
изпълнителното дело, от дата 22.04.2024 г. Моли съда да остави в сила
обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй, като правилно и
законосъобразно и да остави без уважение въззивната жалба на П. С. Б., като
неоснователна и недоказана, като му присъди и направените по делото
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
равно на адвокатското такова.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
4
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 вр. чл. 439 от ГПК от
П. С. Б., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, против „АЕЦ Козлодуй"
ЕАД, ЕИК ***, гр. Козлодуй, с искане за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата 1 665.93 лв., представляваща
стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия и топла вода за
периода м. 02.2001 г. - м. 12.2003г., ведно с направените разноски в размер
19.04 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.05.2004г. по
ч.гр.дело № 298/2004г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело №
211/2004г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на
вземанията по давност, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът П. С. Б. твърди, че на 28.05.2004г. в полза на
ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 298/2004г.
на PC - Козлодуй срещу него за сумата 1 665.93 лв., представляваща
стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия и топла вода за
периода м. 02.2001г. - м. 12.2003г., ведно със законната лихва и направените
разноски в размер на 19.04 лв. Въз основа на изпълнителния лист и подадена
на 06.07.2004г. молба от ответното дружество „АЕЦ Козлодуй" ЕАД е
образувано изпълнително дело № 211/2004г. по описа на СИС при PC -
Козлодуй. Поддържа, че в молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал извършване на справки за имущественото състояние на
длъжника, но не е посочил принудителен способ, както и че в изпълнение на
възложените му от взискателя правомощия съдебният изпълнител е събрал
информация за имущественото състояние на длъжника, но не е предприел
принудителни действия. Посочва, че ПДИ е връчена на длъжника на
16.07.2004г., но в срока за изпълнение не са последвали доброволни плащания.
Изтъква, че с молба от 01.07.2013 г. взискателят е поискал вземането по
изпълнително дело № 211/2004г. да бъде присъединено към вземането по изп.
дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, тъй като страните са
едни и същи; искането е уважено от съдебния изпълнител, който с
разпореждане е присъединил делото в същия ден и от този момент вземането
5
по процесния изпълнителен лист е започнало да се ползва от действията,
които взискателят е извършвал по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС при
PC – Козлодуй. Твърди също, че посоченото изпълнително дело е образувано
по молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД от 15.01.2002г. въз основа на изпълнителен
лист от 20.12.2001г., издаден по гр.д. № 299/2001г. на PC – Козлодуй, както и
че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал
извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, но не е
посочил принудителен способ, както и че в изпълнение на възложените му от
взискателя правомощия съдебният изпълнител е събрал информация за
имущественото състояние на длъжника, но не е предприел принудителни
действия. Такива са предприети на 21.05.2003г., когато взискателят е поискал
извършване на опис на движими вещи на длъжника. След получаване на
съобщението за насрочен опис длъжникът е направил три доброволни вноски
на 06.06.2003г., на 11.06.2003г. и на 07.07.2003г., с които е погасил част от
задължението си по делото, след което длъжникът не е извършвал други
плащания, а взискателят в продължение на повече от 10 години не е посочвал
принудителни способи и не е предприемал действия по делото. Посочва, че
следващото изпълнително действие по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС
при PC – Козлодуй е извършено едва на 25.09.2013г., когато взискателят е
поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника. Поддържа, че
по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC – Козлодуй от страна на
взискателя не са предприемани изпълнителни действия в периода 07.07.2003г.
– 07.07.2005г., т.е. повече от две години, и в този период длъжникът не е
правил вноски за погасяване на задължението си, поради което, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на 07.07.2005г. е настъпило по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство по това дело, без значение, че
ДСИ не е издал постановление, с което да констатира настъпилото
прекратяване. Поради това счита, че всички молби, подадени от взискателя
след тази дата, с които е поискано предприемането на изпълнителни действия
по делото, са неотносими и незаконосъобразни и не са довели до прекъсване
на давността. С оглед на изложеното ищецът счита, че вземането, предмет на
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 298/2004г. на PC - Козлодуй е погасено по
давност, в каквато насока излага подробни правни съображения.
В срочно подаден отговор ответникът „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.
Козлодуй е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди,
че доводите в исковата молба не кореспондират с приложените документи по
6
ИД № 211/2004 г. по описа на СИС при PC – Козлодуй /присъединено към ИД
№ 10/2002 г./ и не отразяват правилно фактическата обстановка по
изпълнителното производство, като излага подробни съображения за това.
Моли съда да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан предявеният
иск като му присъди направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение, равно на адвокатското такова.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства и са приложени заверени
копия от материалите по изпълнителни дела № 211/2004г. и № 10/2002г., и
двете по описа на СИС при PC – Козлодуй, както и от материалите по другите
присъединени изпълнителни дела. Първоинстанционният съд е приел, че
вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за
предоставяне на топлинна енергия и топла вода, което вземане е такова за
периодични плащания, че същото е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, както и че от момента, в който заповедта е влязла в сила е
започнала да тече нова давност, която всякога е пет години /чл.117, ал.2 ЗЗД/.
Районният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по
тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на Върховния съд, както и на
нормата на чл. 330, ал. 1 ГПК (сега чл. 433, ал. 1 ГПК) и чл. 117 ЗЗД, и е
стигнал до извод, че в случая новата погасителна давност е започнала да тече
най-рано от 26.06.2015г., че след тази дата същата е прекъсната с
предприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело №
211/2004г., присъединено към изпълнително дело № 10/2002г. по описа на
СИС при РС - Козлодуй, по което са поискани запори върху банковите сметки
и сейфове на ищеца, възбрана на недвижим имот в полза на взискателя, опис
на движими имоти и МПС, като последното действие по него е молба от
взискателя за насрочване опис на движими вещи на ищеца от 22.04.2024г. В
заключение съдът е приел, че спрямо процесното вземане не е изтекла
петгодишната погасителна давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:
Установи се, от приложения по делото изпълнителен лист от
28.05.2004г., че с влязло в законна сила определение № 16 от 04.05.2004 г.,
постановено по ч.гр.д. № 298/2004 г. по описа на Районен съд Козлодуй,
ищецът П. С. Б. от гр.Козлодуй, обл.Враца е осъден да заплати на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД сумата 1665.93 лв., представляваща стойността на ползвана и
незаплатена топлинна енергия и топла вода за периода м. 02.2001г. -
м.12.2003г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2004г.
7
до окончателното изплащане на задължението и направените разноски в
процеса в размер 19.04 лв. Посочено е в самия изпълнителен лист, че е
издаден в производство по чл. 237 и чл. 242 до чл. 249 от ГПК /отменен/.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД на 06.07.2004 г. е образувано изпълнително дело № 211/2004г.
по описа на СИС при РС - Козлодуй за принудително събиране на сумите по
листа, като с молбата за образуване взискателят е поискал от съдебния
изпълнител извършване на справки за притежаваните от длъжника движими
вещи, недвижими имоти, банкови сметки, получавано трудово
възнаграждение и пенсия, но не е посочил принудителен способ. В
изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебния
изпълнител е поискал информация за имуществото на длъжника от НАП,
КАТ, РУСО и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не е предприел
принудителни действия. ПДИ е връчена на длъжника на 16.07.2004г., но в
срока за изпълнение не са последвали доброволни плащания.
По изпълнителното дело е приложена молба вх. № 1974 от 01.07.2013г.
от „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, подадена по изпълнително дело № 10/2002г. по
описа на СИС при РС – Козлодуй, с която взискателят е поискал вземането по
изпълнително дело № 211/2004г. да бъде присъединено към вземането по
изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС - Козлодуй, тъй като
страните са едни и същи.
Копие от изпълнително дело № 10 по описа за 2002г. на СИС при РС –
Козлодуй е приложено към първоинстанционното дело на РС-Козлодуй. От
същото се установява, че е образувано на 15.01.2002г. по молба на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД с приложен изпълнителен лист от 20.12.2001г., издаден въз
основа на решение № 204/01.10.2001г. по гр.д. № 299/2001г. на РС-Козлодуй
срещу длъжника П. С. Б. от гр.Козлодуй, като с молбата за образуване
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи изпълнителни
действия върху движимото имущество на длъжника, находящо се на
регистрираният му адрес. Последвали са молби от взискателя за извършване
на справки за имущественото състояние на длъжника, като съдебния
изпълнител е поискал информация за имуществото на длъжника от НАП,
КАТ, РУСО и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не е предприел
принудителни действия. С молба от 21.05.2003г. взискателят е поискал на
основание чл.344 ГПК съдебният изпълнител да наложи запор и пристъпи към
опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в неговото жилище в гр.
Козлодуй. С призовки за принудително изпълнение страните са уведомени за
насрочен опис на движими вещи на длъжника на 16.05.2003г. С вносни
8
бележки от 06.06.2003г., 11.06.2003г. и 07.07.2003г. длъжникът е внесъл част
от дължимите суми. С молби от 06.07.2007г. и от 14.05.2013г. взискателят
отново е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки от съответните
администрации за притежаваните от длъжника движими вещи и недвижими
имоти, МПС и сключени трудови договори, които справки са изискани.
По изпълнителното дело е приложена молба вх. № 1974 от 01.07.2013г.
от „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, с която взискателят е поискал вземанията по
изпълнителни дела № 211/2004г. и № 96/2012г. да бъдат присъединени към
вземането по изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС -
Козлодуй, тъй като страните са едни и същи, както и изискване на нови
справки за имущественото състояние на длъжника.
С молба от 25.09.2013г. взискателят е поискал извършването на опис на
движими вещи на длъжника, находящи се на адреса му в гр.Козлодуй, и
съдебният изпълнител е насрочил описа на 21.10.2013г., за което е призовал
страните. За извършеният опис е съставен протокол за опис на движими
имущество от 21.10.2013г., в който е отразено, че не са намерени движими
вещи, годни да бъдат описани и осребрени.
В периода от 21.10.2013г. до 09.04.2015г. длъжника е направил 9 бр.
доброволни вноски. След спиране на плащанията по молби на взискателя
съдебният изпълнител е извършил ново проучване на имущественото
състояние на длъжника.
С молба от 23.06.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори
върху банковите сметки и сейфове на длъжника и на неговата съпруга В. Б., а
с молба от 02.10.2017г. е поискал налагане на запор върху банковите сметки и
сейфове само на съпругата длъжника. Със запорно съобщение от 17.10.2017г.
е наложен запор върху ½ част от авоара по банкова сметка на съпругата
длъжника в „Юробанк България“ АД.
С молба от 01.12.2017 г. от взискателя е направено искане за
насрочване опис на движими вещи на длъжника, находящи се в дома му в
гр.Козлодуй, и такъв е насрочен от ДСИ на 13.02.2018г., съответно на същата
дата е съставен и протокол за опис на движими имущество.
С молба от 23.01.2018 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител
да спре принудителното изпълнение по изп. дело № 10/2002г. като се е
задължил да внася месечна вноска от 150,00 лева за погасяване на
задължението му.
9
По молба на взискателя е насрочен нов опис на движими вещи на
длъжника, който е насрочен от съдебния изпълнител за 29.10.2018г., на която
дата е съставен протокол за опис на движими имущество.
С молби от 29.01.2020 г. и от 08.06.2020г. от взискателя са направени
поредни искания за насрочване опис на движими вещи на длъжника и такъв е
насрочен от ДСИ на 29.10.2020г.; съответно на тази дата е съставен и протокол
за опис на движимо имущество.
По молба на взискателя от 17.11.2020г., на същата дата съдебният
изпълнител е поискал от съдията по вписванията при РС-Козлодуй да впише
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
На 11.04.2021 год. от взискателя е направено поредно искане за
насрочване опис на движими вещи на длъжника и такъв е насрочен за
20.06.2022 г. Последвала е нова молба от 09.11.2022 год. от взискателя за
насрочване опис на движими вещи на длъжника и такъв е насрочен за
28.03.2023 г., съответно на посочената дата е съставен и протокол за опис на
движимо имущество. Последната молба на взискателя за извършването на
опис на движими вещи и МПС на длъжника е от 22.04.2024г., съответно описа
е насрочен за 11.06.2024г., на която дата е съставен и протокол за опис на
движимо имущество.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предмет на спора е съществуването на парично задължение,
произтичащо от извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 от ГПК
(отм.), въз основа на което се е развило производство по чл. 237 и чл. 242 до
чл. 249 от ГПК /отменен/ за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание.
С оглед на това предявеният иск е такъв по чл. 124, ал.1 от ГПК. Това е
така, тъй като предвидената в чл. 424 от ГПК възможност за оспорване на
вземането по исков ред от страна на длъжника предполага осъществено
производство по глава 37 от ГПК. Изпълнителният лист за процесната сума е
издаден не по реда на заповедното производство, а по реда на чл. 237 и сл. от
ГПК (отм.). Това води до извод, че пред длъжника възможността за защита е
била по чл. 250 от ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 9 от ГПК нов, а при пропускане на
предвидения в тази правна норма срок - чрез предявяване на възраженията за
оспорване на вземането по исков ред с оглед чл. 254 от ГПК (отм.), т.е. чрез
10
предявяване на отрицателен установителен иск. Упражняването на това право
с оглед изложеното за чл. 424 от ГПК е възможно и след 01.03.2008 г., като
основанието на исковата претенция е чл. 124, ал.1 от ГПК.
Предмет на спора по отрицателния установителен иск по чл. 124, ал.1
вр. с чл. 439 от ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело
и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени
както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г.
на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение
№ 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, както и на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, всички имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
При съобразяване на същите, съдът приема, че от датата на образуване на
изпълнително дело № 211/2004г. по описа на СИС при РС – Козлодуй до
приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на
изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече от датата на
изискуемостга на вземанията погасителна давност и по време на
изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на
изпълнителния процес, но се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Следва също да се обсъди и института на прекратяване на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемция” и последиците от
това за прекъсването на погасителната давност.
В решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК,
11
постановено по реда на чл. 290 ГПК, се посочва, че както доктрината, така и
съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1
ГПК (отм.), поради т. нар. „перемпция" и то по силата на закона, независимо
дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в случаите,
когато перемпцията е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г. и при
действието на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че ако съставът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1 ГПК (отм.), е осъществен към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на релевантния
(двугодишен) срок, а ако е осъществен към дата, следваща приемането на ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата погасителна давност започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023
г., ОСГТК, е разяснено, че по изпълнителните дела, образувани за
принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015
г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително
осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на
предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното
производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало
второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ППBC № 3/18.11.1980 г. указва
началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече
от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага
чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на
12
тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила.
При действието на постановлението на Пленума на ВС, искането на
взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на
изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е
образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015
г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента
на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в
хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване,
тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според
значението им в съответния тълкувателен акт.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
211/2004г. по описа на СИС при РС – Козлодуй е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 06.07.2004
г. за образуване на изпълнителното дело взискателят „АЕЦ-Козлодуй” ЕАД е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е
преди този срок, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
След образуване на изпълнително дело № 211/2004г. по описа на СИС
при РС – Козлодуй - на 06.07.2004 г., по него не са извършвани никакви
изпълнителни действия; извършването на такива дори не е било поискано с
молбата за образуване, нито с последваща молба на взискателя. По делото не
са извършвани и доброволни плащания от длъжника. Следователно, в рамките
на две години от образуване на изпълнително дело не са извършени никакви
изпълнителни действия по това дело, нито по искане на взискателя, нито
служебно от ДСИ, които да водят до прекъсване на давността.
Такива изпълнителни действия не са извършвани и по присъединеното
13
изпълнително дело № 10 по описа за 2002г. на СИС при РС – Козлодуй.
Същото е образувано на 15.01.2002г., като с молбата за образуване
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи изпълнителни
действия върху движимото имущество на длъжника, по която молба
съдебният изпълнител не е предприел принудителни действия. Последвала е
молба от 21.05.2003г., с която взискателят е поискал на основание чл.344 ГПК
съдебният изпълнител да наложи запор и пристъпи към опис на движимите
вещи на длъжника, който опис е насрочен на 16.05.2003г. С вносни бележки от
06.06.2003г., 11.06.2003г. и 07.07.2003г. длъжникът е внесъл част от
дължимите суми. Всички тези действия и плащания обаче са извършени преди
06.07.2004 г. – датата на образуване на изпълнително дело № 211/2004г. по
описа на СИС при РС – Козлодуй. Едва с молба от 25.09.2013г. (т.е. повече от
девет години след образуването на изпълнително дело № 211/2004г.)
взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника.
Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.)
предвижда, че изпълнителното производство се прекратява когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Тази норма представлява своеобразна санкция за бездействието на
взискателя след образуване на изпълнителното производство и произтича от
спецификата на същото. В този смисъл висящността на изпълнителния процес
се поддържа не служебно, а от взискателя, който трябва да посочва
изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Ето защо ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.).
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция"
настъпва по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически
факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Изложеното води до извод, че на 06.07.2006 г. изпълнителното
производство по изпълнително дело № 211/2004г. по описа на СИС при РС –
Козлодуй е прекратено по право на основание чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.)
14
(чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), въпреки че съдебният изпълнител не е издал
постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Това е така,
тъй като в течение на двегодишния период по чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.)
(чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) след образуването на делото дружеството взискател
не е поискало извършване на изпълнителни действия формиращи конкретен
изпълнителен способ, нито пък съдебният изпълнител е извършвал такива.
Извършените от съдебният изпълнител действия за проучване на
имущественото състояние на длъжника, чрез справки в различните служби, не
представляват изпълнителни действия, съгласно посоченото ТР, и не могат да
доведат до прекъсване на давността. Действия по принудително изпълнение,
по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, представляват такива действия, които
пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано
до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени
към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя.
Както бе посочено по-горе, ако е осъществен съставът на чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.), новата погасителна давност за
вземането започва да тече от изтичане на 2-годишния срок по посочената
разпоредба (с оглед приетото по-горе, че ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10 не намира приложение спрямо
приключили до постановяването му изпълнителни производства), независимо
от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление
изпълнителното производство.
Тъй като прекратяването на изпълнително дело е преди приемане на ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид изложеното по-горе, по
отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването,
дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна
давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес (т.е. до 06.07.2006
г.) и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата
на прекратяване на изпълнителното производство – от 07.07.2006 г., а не от
26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС.
По отношение на вземанията за неизплатена топлинна енергия е
приложима кратката 3 - годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения
съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през
15
определени периоди от време, като с оглед спецификата на продаваната от
топлофикационните дружества стока, насрещните престации на абонатите им
имат характер на периодични плащания. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГТК по т.д. № 3/2011 г.
С оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по
отменения ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо (в този смисъл е
задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 42 от 26.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, и решение № 94 от 27.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК). Това е така, защото изпълнителният
лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. "в" - б. "л" ГПК (отм.) се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е
установено съществуването на вземането на кредитора. С определението на
съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на
заявеното от молителя основание, поради което характерът на задължението
не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното
изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се
оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно
погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК отм./. Правните последици на
акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което при прекъсването на давността
срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение (Решение № 438 от 3.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 1639/2023 г., III г. о., ГК). Ето защо, новата погасителна
давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право на
взискателя за „АЕЦ-Козлодуй“ ЕАД срещу длъжника е 3-годишна.
Предвид липсата на релевантни изпълнителни действия по
изпълнително дело № 211/2004г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, както и
по изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй в
продължение на тригодишен период (от 07.07.2006 г. до 07.07.2009 г.), в който
не са настъпили и обстоятелства, които да прекъсват давността, то същата е
изтекла на 07.07.2009 г. и считано от тази дата е погасена възможността
16
претендираните суми по изп. лист от 28.05.2004г., издаден по ч.гр.д. №
298/2004г. на РС – Козлодуй да се събират принудително.
Молбата на взискателя „АЕЦ-Козлодуй“ ЕАД, с която е поискал от ДСИ
извършването на опис на движими вещи на длъжника по изпълнително дело
№ 10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, е подадена на 25.09.2013г.,
респ. описа е извършен на 21.10.2013г., т.е. след посочената дата - 07.07.2009
г., поради което погасителната давност за вземането му по изпълнителния лист
против ищеца в настоящото производство вече е била изтекла. Поради това и
подаването на тази молба не е произвело последиците, предвидени в чл. 116,
б. "в" ЗЗД, респ. чл. 117, ал. 1 ЗЗД, тъй като тези последици настъпват само по
отношение на вземане, което не е погасено по давност.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че вземането на ответника в
настоящото производство „АЕЦ-Козлодуй“ ЕАД по изпълнителен лист от
28.05.2004г., издаден по ч.гр.д. № 298/2004г. на РС – Козлодуй, по който е
образувано изп. дело № 211/2004г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, е
погасено по давност, поради което и сумите по изпълнителния лист са
недължими. Поради това предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл. 439 във вр. с от ГПК, се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
Като е отхвърлил иска първоинстанционният съд е нарушил
материалния закон. Затова обжалваното решение е неправилно, поради което
следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, и
вместо него да бъде постановено друго, с което се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от
28.05.2004г., издаден по ч.гр.дело № 298/2004г. на PC – Козлодуй, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 211/2004г. по описа на ДСИ при
Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
По разноските в процеса:
Като законна последица от отмяната на решението, съдът следва да се
произнесе по разноските както в първата инстанция, така и за въззивното
производство.
Доколкото искът е основателен, ищецът има право на разноски по
делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. С определение № 898/11.10.2024г.
районният съд е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски по делото,
респ. същият не е направил такива, поради което не му се дължат. В полза на
17
същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 800,00 лева,
съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по
чл.80 ГПК, приложени на л.38-39 в първоинстанционното дело.
С оглед резултата от обжалването, отправеното своевременно искане и
на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, на въззивника се дължат
направените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 800,00 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК, приложени по настоящото
дело.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 44 от 10.03.2025г., постановено по гр.д. №
1199/2024г. на Районен съд – Козлодуй в неговата цялост и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
ЕИК ***, гр. Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор И. Т. А.,
че П. С. Б., ЕГН ********** от ***, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяването им по
давност сумата 1 665.93 лв., представляваща стойността на консумирана и
неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.02.2001 г. - м.12.2003г.,
ведно с направените разноски в размер 19.04 лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2004г. по ч.гр.дело № 298/2004г. на РС - Козлодуй
и е образувано изпълнително дело № 211/2004г. по описа на ДСИ при Районен
съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, гр. Козлодуй,
представлявано от изпълнителния директор И. Т. А., ДА ЗАПЛАТИ на П. С.
Б., ЕГН ********** от ***, направените разноски за адвокатско
възнаграждение от 800,00 лева в производството пред районния съд и от
800,00 лева във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19