Решение по КНАХД №476/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. З. Ч., [ЕГН]; с адрес гр. София, ул. Тунджа“ № 20, ап. 1 чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. А. Б., АК Русе, срещу Решение № 2025/07.05.2025 г., постановено по АНД № 181119/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1085-003124/24.09.2024 г., издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, изречение четвърто от ЗДвП на Чаралозова е наложена глоба в размер на 200,00 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на В. З. Ч. против Наказателно постановление № 24-1085-003124/ 24.09.2024, издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, с което е наложено глоба за установено нарушения на ЗДвП – нарушение на чл. 50, ал. 1, съгласно който На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на наказателното постановление на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано като нарушението е доказано по несъмнен начин.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Чаралозова е санкционирана за това, че на 22.08.2024 г., около 12:05 часа, в Община Русе, на път втори клас № 21, на кръстовище, образувано от този път и път без име, водещ към с. Сандрово като водач на лек автомобил „Шевролет каптива“, рег. № [рег. номер], при управлението на последния (собственост на Г. Р., [ЕГН]) не съобразява поведението си с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и не пропуска движещия се по пътя с предимство автомобил с рег. № [рег. номер], реализирайки пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети. За инцидента е съставен АУАН бл. № GA 1353026 и протокол за ПТП № 1879561. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 200 лева.

Настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН препраща към мотивите на въззивната инстанция, които споделя напълно като намира, че в хода на въззивното производство фактическата обстановка е напълно изяснена - районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства и правилно е преценил същите в тяхната съвкупност.

Съдът намира за неоснователни релевираните в касационната жалба възражения.

Сочи се в жалбата, че автомобилът на Чаралозова не е бил в движение. Този въпрос не е спорен между страните – свидетелите М. В. А. ( а не А., както е записано в жалбата; л. 54 – обратна страна) и актосъставителят К. К. (л. 50) са единни в позицията си, че автомобилът на Чаралозова не е бил в движение. Спорът между страните е къде точно е бил спрян. Настоящият касационен състав споделя установяванията, направени от въззивната инстанция във връзка с местоположението на автомобила, управляван от Чаралозова. След като не е спорно, че автомобилите не са местени, и не е спорно, че автомобилът „Шевролет каптива“ се завъртял след удара, ясно се установява, че последният не е спрян на необходимо разстояние от главния път и този автомобил е навлязъл в лентата на главния път, при това част от него е върху двойната непрекъсната линия. А. Ч. беше спряла да изчака преминаващите автомобили на необходимото отстояние от главния път, при удара на нейния автомобил същият щеше да се окаже в крайпътната нива, а не върху пътя Силистра – Русе. В този смисъл правилно е ценен снимковия материал при постановяване на оспореното съдебно решение.

Предявените доказателствени искания за повторен разпит са актосъставителя и допускане на съдебно-автотехническа експертиза са процесуално недопустими. Съгласно нормата на чл. 63в от ЗАНН Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 220 от АПК въвежда забрана за фактически установявания - Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следва да се посочи, че в цялата касационна жалба се изразява несъгласие с показанията на актосъставителя, а се иска на база неговите повторни показания да се допусне експертиза за установяване местоположението на автомобилите, участници в инцидента. Касационният състав подчертава, че напълно споделя мотивите на въззивната инстанция относно отказа за повторен разпит на актосъставителя и относно допускането на експертиза.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото, в полза на касационната жалбоподателка разноски не се следват.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2025/07.05.2025 г., постановено по АНД № 181119/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.