МОТИВИ към Решение №13/24 януари 2018г.,
постановено по ЧНД №699/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Производството
е по чл.32 ал.1 във връзка с чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и е образувано за
разглеждане въз основа на постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, за признаване и изпълнение на решение за прилагане на
финансови санкции, постановено от постановено
от Полицейски президиум Райнпфалц, гр.Шпайер, Германия,, спрямо българския
гражданин И.Д.Р. ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че следва да се признае
решението за налагане на финансовата санкция.
Защитникът на засегнатото лице И.Д.Р. признава отразеното в удостоверението задължение.
Съдът, като обсъди отразеното в
изпратеното Удостоверение във връзка с доводите и становищата на страните,
намери за установено следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение
№500028567459 от 09.03.2017г., постановено от Полицейски президиум Райнпфалц,
гр.Шпайер, Германия, влязло в сила на 05.05.2017г., с което на българския
гражданин И.Д.Р. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция за допуснато
нарушение на чл.4 ал.3, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO),
чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 15 от Федерален каталог на
финансовите санкции (Bkat) в размер на 108,50 евро с левова
равностойност по курса на БНБ към 09.03.2017г. 212,21 лв. Административното
нарушение, за което е наложена глобата, се изразява в това, че на 08.12.2016г.
в 12,41 часа като водач на товарен автомобил с регистрационен номер ....,
движейки се в землище Графшафт по федерална автомагистрала 61 при 179,800-ия
километър по посока гр.Кьолн, засегнатото лице не е спазило минимално допустимо
разстояние от движещото се пред него превозно средство от 50 м при движение със
скорост от над 50 км/час на автомагистралата.
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на несъдебен орган за налагане на
финансова санкция. В случая решението на несъдебния орган на немските власти
има статута на решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска. Касае се за
решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от засегнатото лице И.Д.Р., попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
случаи. Извършеното административно нарушение представлява поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата. Установи се, че засегнатото лице е
регистрирано с постоянен и настоящ адрес на територията на Р България.
Не е налице нито едно от основанията,
при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за
налагане на финансова санкция на несъдебен орган, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1
от ЗПИИРКОРНФС. Същото е в писмена форма, придружено е с превод на
български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на
съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице И.Д.Р. за
същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение
за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Р
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такова деяние.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на
изпълнение, е за финансова санкция в размер на 212,21 лв. по курса на БНБ
към деня на постановяване на решението – 09.03.2017г. Същото е постановено
срещу пълнолетно, съгласно българското законодателство, лице, което може да
носи наказателна отговорност. Производството срещу И.Д.Р. е било писмено, като
същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава, лично
или чрез упълномощен според националния закон представител, за правото си да обжалва решението, както и
за сроковете на обжалването му.
По гореизложените съображения и на
основание чл. 32 ал. 1 във връзка с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът призна Решение
№500028567459 от 09.03.2017г., постановено от Полицейски президиум Райнпфалц,
гр.Шпайер, Германия, влязло в сила на 05.05.2017г., с което на българския
гражданин И.Д.Р. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция за допуснато
нарушение на чл.4 ал.3, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO),
чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 15 от Федерален каталог на
финансовите санкции (Bkat) в размер на 108,50 евро с левова
равностойност по курса на БНБ към 09.03.2017г. 212,21 лв.
След признаването на акта съдът постанови
същият да бъде незабавно изпратен на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, за
изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.