№ 415
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-011061 от
24.11.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. А. А., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че жалбоподателят оспорва наказателното
постановление за това, защото е използвал устройство „свободни ръце“ по
време на движение.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, излага
аргументи по същество и предлага същата да бъде оставена без уважение,
наказателното постановление бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
1
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.01.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“
на 17.01.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.11.2021г., около 10:45 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Съединение“ до
бл.№ 148, свидетелят Х. Н. Р., в качеството му на *** сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – Пловдив извършил проверка на движещо се на
същото място лек автомобил марка „Киа Карнивал“ с рег.№ „***“, за който
забелязал, че водачът на същия, по време на движение, държал мобилен
телефон в ръката си, без да използва устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му. При това свидетелят Р. установил, че
гореописаният автомобил бил управляван от жалбоподателя А. А. А..
С оглед на горното, на място свидетелят Р. съставил АУАН с бланков №
018878 от 04.11.2021г. срещу А. А. А. за нарушение на нарушение на чл.104А
от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Х. Н. Р.. Последният не помни
конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид изтеклото време
до разпита на същия и обстоятелството, че последният работи като ***,
съответно – логично е, че всекидневно извършва дейност свързана с проверки
водачи на МПС, поради което е нормално да не помни конкретен случай от
преди няколко месеца. Въпреки горното, свидетелят Р. изцяло поддържа
посоченото в АУАН, след предявяване на същия, както и описва начина, по
който се констатират горните нарушения. Съдът намира показанията на
2
свидетеля Р. за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което А. А. А., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата – за
това, че на 04.11.2021г., около 10:45 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Съединение“
до бл.№ 148, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Киа Карнивал“ с рег.
№ „***“, като е използвал мобилен телефон по време на управление на
3
моторното превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в
смисъл, че е използвал устройство „свободни ръце“ по време на движение.
Същото възражение е изцяло недоказано, като доказателства в горния смисъл
не се сочат от жалбоподателя и не се установяват по делото.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Именно предвид формалния характер на
нарушението, не подлежи и изобщо не е възможно да бъде коментирано
твърдението на жалбоподателя за липсата на вредни последици.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното на
основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата наказание с
тежестта на нарушението на чл.104А от Закона за движението по пътищата,
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-011061 от
24.11.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. А. А., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5