№ 29
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20242230201122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба на М. И. А., с ЕГН **********, от гр.
С., против НП № 24-0804-005420/20.06.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР,
Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 2000
лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 30 точки.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и
неоснователност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че
жалбоподателката не е извършила нарушенията, за които са й наложени
наказания. Излага аргументи за допуснати съществени нарушения на закона,
които опорочават НП. Поради изложеното моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.Взема писмено становище в което моли да се потвърди
обжалваното наказателно постановление.При евентуалност прави възражение
за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2024 г., във връзка с изпълнение на служебните си
задължения, полицейските служители комисар св.Д. К. и св.Е. С. пътували със
служебния автомобил по пътен участък SLV1083 с.Т.- гр.С., когато около
17:50 ч. видели че по този участък на 1 км. посока към кв.“.......“ се движи лек
автомобил „БМВ 525 Д“ с рег.№ ............. При разминаването на двата
автомобила, св.К. видял, че леката кола се управлява от лицето М. А., за което
му било оперативно известно, че от април 2024 г. е установена да управлява
същото МПС след употреба на наркотични вещества, водачката имала и
спътник на предната седалка. На св.К. било оперативно известно и това, че
във връзка с това престъпление на лицето М. А. е отнето СУМПС, но въпреки
това продължава да управлява същото МПС. Поради това, полицейските
служители св. К. и св.С. направили обратен завой със служебния автомобил и
последвали движещата се кола посока кв.“.......“ като през цялото време се
движили зад нея и поддържали визуален контакт. Когато достигнали до
подходящ и безопасен участък за спиране, на разширение, отляво на пътя
преди напоителния канал, полицейските служители препречили пътя на
водачката, за да преустанови движението си и предприели действия по
извършването на проверка. В този момент леката кола„БМВ 525 Д“ с рег.№
............, управлявана от същата водачка лицето М. А. спряла и същата
прескочила седалките вътре в колата и се прехвърлила на задните седалки.
Когато св.С. се приближила до вратата на шофьорското място и я отворила,
под педалите за управление на колата била останала едната обувка на
водачката, която се преместила на задната седалка. Полицейските служители
извършили проверка на документите на водачката, при което същата им
представила единствено личната си карта. При направена проверка с РСОД и
справка с ОДЧ се установило, че водачката не притежава СУМПС, тъй като
същото е отнето и иззето от органите на МВР. При установяването на
самоличността й, полицейските служители установили, че водачката е
действително лицето М. И. А., за която св.К. имал оперативна информация, че
е установена през април месец същата година да управлява под въздействието
на наркотични вещества и тогава е отнето и СУМПС. Поради това полицаите
незабавно поискали подкрепа от колегите си от сектор „Пътна полиция“, за да
може водачката да бъде изпробвана за употреба на алкохол и наркотични
вещества.
На място пристигнал полицейски екип от сектор „Пътна полиция“ в
състав от св.Ж. З. и св.П. В., които поканили водачката да бъде изпробвана за
употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества. Водачката била
поканена да й бъде направена проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ № ARRD-0034 за употреба на алкохол и проверка с
техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ № ARRD-0022 за употреба на
упойващи вещества, които две проверки тя категорично отказала. Поради
2
това на жалбоподателката й били издадени талон за медицинско изследване №
117469 и талон за медицинско изследване № 117470 и същата била
съпроводена от полицейските служители до Спешното отделение при МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“-С.. На място в болницата жалбоподателката отказала
да даде кръв за кръвна проба за медицинско изследване за употреба на
упойващи вещества по издадения й талон за медицинско изследване №
117470. Жалбоподателката дала в 19:10 кръв само за другото изследване за
употреба на алкохол въз основа на издадения й талон за медицинско
изследване № 117469. За отказа да даде кръв за биологично изследване за
употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и за дадената от нея
проба за изследване за употреба на алкохол бил съставен протокол от д-р М.
Балчева от 24.05.2024 г.
Въз основа на това на М. А. бил съставен АУАН №
GA1270324/24.05.2025 г. от мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“
ОДМВР -С. св.Ж. З., за извършено нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата и за извършено нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателката на
24.05.2024 год., която след като се запознала със съдържанието му го
подписала и не вписала възражения и обяснения.
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-
005420/20.06.2024 г. от Началник Сектор в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“,
с което са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 2000
лева на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева на
основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 30
точки. НП било лично получено от жалбоподателката на 21.08.2024 г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Ж. З., Д. К., Е. С. и П. В., както и
приобщените писмени доказателства съдържащи се в
административнонаказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
3
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
По отношение на първото установено нарушение, описано в точка
първа от обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че от
представените писмени доказателства, както и от изслушаните свидетели в
съдебно заседание не бе установено жалбоподателката А. да е извършила
първото описаното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
което е описано в съставения й акт за установяване на административно
нарушение и издаденото срещу нея наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително на
24.05.2024 г. в 17:50 часа жалбоподателката се е движела в общ.С., по път
Общински №SLV3095, на км.1, в посока към кв.“.......“, с управляван от нея
лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег.№ ............, когато е била спряна за проверка
от полицейски служители св.К. и св.С., които въз основа на установеното са
преценили, че следва да поискат съдействие от екип на сектор „Пътна
полиция“, за да бъде извършена проверка с техническо средство на
жалбоподателката за установяване употреба на алкохол и за употреба на
наркотични вещества.
От свидетелските показания на всички разпитани свидетели се
установява, че жалбоподателката категорично е отказала да й бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи
вещества, както и да й бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. Отново от показанията на всички
посочени по-горе свидетели се установява, че въз основа на тези откази на
жалбоподателката са били издадени и надлежно връчени талон за медицинско
изследване № 117469 и талон за медицинско изследване № 117470, в които е
бил отбелязан час на явяване за даване на биологичен материал в лечебно
заведение, което се потвърждава и от приложените копия на самите
гореописани талони за медицинско изследване. Видно обаче, от приобщените
по делото заверено копие на протокол, изготвен от д-р М. Балчева от
24.05.2024 г., както и от заверено копие на приемо-предавателен протокол от
24.05.24 г. относно предаване на кръвна проба, жалбоподателката е дала кръв
за изследване за установяване употребата на алкохол по връчения й талон за
медицинско изследване № 117469. Това се потвърждава и от показанията на
полицаите св.В. и св.З., които разказват, че са я откарали в лечебното
заведение, където е дала кръв за изследване единствено по този талон за
установяване употребата на алкохол. Видно от приложената по делото
медицинска документация, това обстоятелство е отбелязано и в приложеното
копие на лист от журналът на Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“-С..
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
атакуваното наказателно постановление конкретно е посочено, че
жалбоподателката отказва проверка с техническо средство за установяваване
4
употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнила предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта й. Видно обаче от гореописаните
доказателства, жалбоподателката е дала кръв за това изследване, като
кръвните проби са били взети и запечатани със стикери № 117469-03 и №
117469-04 от д-р Балчева и предадени с приемо-предавателен протокол на
служител от СНТЛ ОД МВР С..
Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление в
тази му част е издадено без да са налице всички предпоставки на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН – безспорно установяване на извършването на нарушението и
неговата вина. В този смисъл наказателното постановление се явява
незаконосъобразно поради недоказаност на твърдяното нарушение по точка
първа на НП – чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Производството от административно - наказателен характер, изисква да
се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Отговорността на санкционирания не може да бъде ангажирана въз
основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи
несъмнено. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на
безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в акт за
установяване на административно нарушение от лицето, сочено като
нарушител.
Въз основа на всичко описано, съдът намира че наказателното
постановление в тази му част е незаконосъобразно, поради недоказаност и
неправилно приложение на закона, поради което счита че следва да бъде
отменено за това нарушение като незаконосъобразно. По отношение на
наложеното отнемане на общо 30 точки по Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г.,
съдът счита също за неправилно и незаконосъобразно в частта, относно
отнемането на 15 контролни точки, предвидена в санкция по чл.6, ал.1, т.3 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. относно първото нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП.
5
По отношение на второто описано нарушение, в пункт втори на
наказателното постановление по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно това
отнасящо се до отказа на жалбоподателката да й бъде извършена проверка с
тест за установяваване употребата на наркотични вещества или техни аналози
и не изпълнението на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, съдът намира за правилно описано в съставения й АУАН и
издаденото и въз основа на него НП.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че състава на административното нарушение по т.2 от НП, а именно по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, е осъществен. Установено е, че жалбоподателката като водач на
лек автомобил БМВ 525 Д“ с рег.№ ............, на 24.05.24 г. около 17:50 ч. е била
спряна за проверка по път Общински №SLV3095, на км.1, в посока към
кв.“.......“, при която е отказала да й бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на упойващи вещества както и, че й е бил
издаден и надлежно връчен талон за медицинско изследване № 117470, в
който е бил отбелязан час на явяване за даване на кръв в лечебно заведение.
Както по-горе бе описано от разпитаните свидетели К., С., З. и В. се
установява, че жалбоподателката категорично е отказала на мястото на
проверката да й бъде извършен тест за употреба на упойващи вещества с
техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“, именно поради това й е бил
издаден и връчен талон за медицинско изследване № 117470, заверено копие
от който е приложено по делото, по който тя категорично е отказала да даде
биологичен материал и в болничното заведение.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа две правила за
поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за
последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1.
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2. не
изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
настоящото производство е видно, че жалбоподателката е осъществила
състава и на двете нарушения, включени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, отнасящото
се до посоченото в точка втора на НП. Същото е възпроизведено текстово,
6
както в АУАН, така и в НП- отказала е да й бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотично вещества или техни аналози, както и
не е изпълнила предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Видно от приложената медицинска документация, цитирана и по-горе в
настоящото дело, в частност заверено копие от лист от журналът на Спешното
отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-С., заверено копие от протокол,
изготвен от д-р М. Балчева от 24.05.2024 г., както и от приложеното заверено
копие на приемо-предавателен протокол от 24.05.24 г. относно предаване на
кръвна проба се установява, че водачката А. е бил откарана в лечебното
заведение от св.В. на 24.05.24 г. в 19:05 часа, където същата е отказала да даде
кръв за изследване за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по
издаденият й талон медицинско изследване № 117470. Видно от посочените
доказателства, жалбоподателката действително е дала проба за изследване по
единия й издаден талон № 117469, пробите, по които били запечатани със
стикери № 117469-03 и № 117469-04, но същите касаят установяването
употребата на алкохол в кръвта, като освен това в протокола от медицинското
заведение точно е посочено, че „кръв и урина за тест за наркотични вещества
не се взе, поради отказ“. Всички тези обстоятелства се потвърждават от
разпита на св.Ж. З. и св.В., които са съпроводили жалбоподателката до
Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-С. и са категорични,
че същата не е дала проба точно за установяването потребата на наркотични
вещества и техни аналози.
Съдът не споделя изложените в жалбата възражения, че
жалбоподателката е дала две кръвни проби запечати със стикери № 117469-03
и № 117469-04, защото същите били дадени за двата вида изследвания по
издадените талони № 117469 и № 117470. На първо място видно от разпита на
всички полицейски служители, извършили й проверката, както и от
показанията на двамата, които са я придружили до медицинското заведение
св.В. и св.З., жалбоподателката категорично е отказала да даде проба за
изследването за употреба на наркотични вещества, а е дала проба само за
изследване за употреба на алкохол в кръвта й. Това, както по-горе бе описано
се потвърждава и от описаното от приложената по делото медицинска
документация. На следващо място, видно от съдържащия се в кориците на
приложеното по делото друго АНД 768/2024 по описа на РС-С., Протокол
№91/27.05.2024 г. /л.35 от ДП към АНД 768/24 г./, експерт от специализирана
химическа лаборатория към С“НТЛ“ – ОД на МВР-С. е извършил химическо
7
изследване за определяне единствено на концентрация на алкохол в проба
кръв, взета от жалбоподателката. В този протокол е описано, че опаковката на
пробите отговаря на изискванията на Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Описано е още, че пробите са запечатани със стикери с номера
117469 03 и 117469 04, като действително е посочено, че е изследвана едната
проба със стикер номер 117469 03 и не се доказва наличието на етилов
алкохол в нея. Съдът намира за неоснователно оспорването от страна на
процесуалният представител на жалбоподателя, че всъщност тези две проби
жалбоподателката е дала за двата вида изследвания за алкохол и за наркотици,
тъй като намира че процедурата за вземане на проби за химическото
изследване в случая е въз основа на спазването на изискванията на Наредба
№1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Именно в чл.15, ал.2 от тази Наредба
е посочено, че при изследване за концентрация на алкохол в кръвта се вземат
две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от които с
обем не по-малък от 4 мл., а в ал.3 на същата разпоредба е регламентирано, че
за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се
вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една
проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. За осигуряване на
необходимото количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни
епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и производител.
Причината да бъдат вземани две проби кръв за изследване за алкохол и две
проби кръв и една урина за изследване на наркотични вещества, според
описаното в разпоредбите на тази Наредба е, че едната от кръвните проби,
както за алкохол, така и за наркотични вещества се съхранява като контролна,
а другите кръвни проби и пробата урина се използват за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване. Именно поради това изискване
медицинското лице д-р Балчева е взела и запечатала две проби, за да бъде
изследвана кръвта на жалбоподателката за употреба на алкохол, а видно от
всички събрани и обсъдени доказателства по делото други две проби кръв и
една за урина не са взимани от жалбоподателката за изследване за наркотични
вещества. Версията на жалбоподателката би се потвърдила, ако в
административно наказателното производство на 24.05.2024 г. от водачката в
медицинското заведение бяха взети общо четири кръвни проби / като за
8
изследване за алкохол и за наркотици същите са с различни милилитри/, както
и една проба урина, което по настоящото производство не се установи.
Съдът счита, че щом участва в движението по пътищата като водач на
автомобил жалбоподателката при проверка е длъжна да изпълнява указанията
на проверяващите и да не отказва извършването на проверка. Поради това
напълно правилно и законосъобразно е санкционирана като нарушител, като в
хода на административното производство не са допуснати нарушения, които
да са довели до накърняване правата на жалбоподателя.
Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в предвидения
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като АНО правилно е посочил
основанието за налагането му. По отношение на наложеното отнемане на 15
точки по Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и
законосъобразно, доколкото констатацията, че е налице нарушение, което
следва да се санкционира по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, обвързва
наказващият орган с налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г., а именно отнемане на 15 контролни точки за това
нарушение.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и
доказаност на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и изрично направеното искане за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът следва да присъди на М. А.
заплатените от нея разноски за адвокатска защита. В конкретния казус е
доказано, че жалбоподателката е заплатила сумата от 1000 лева за адвокатски
хонорар, за която е налице надлежно пълномощно и сключен договор за
правна защита и съдействие. С оглед направеното възражение за
прекомерност, по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, адвокатско
възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна
сложност на делото. В конкретния случай делото не се отличава с фактическа
и правна сложност. С оглед на това и при незадължителен за съда и страните
минимален размер Наредба № 1/2004 г., но при съобразяване, че се касае за
адвокатска защита в три съдебни заседания, настоящият състав намира, че
възнаграждението е прекомерно по см. на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. чл. 78,
ал. 5 от ГПК за горницата над 350 лева до 1000 лева. Предвид изложеното, на
жалбоподателя следва се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева за настоящото производство, като до
претендирания размер от 1000 лева, следва да се отхвърли, като
9
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 и чл.63д от ЗАНН
Районен съд- С., НО, 9-ти състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0804-005420/20.06.2024 г. на Началник Сектор в
ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, в частта с което на М. И. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ж.к.“........, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
на МВР са отнети общо 15 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0804-005420/20.06.2024 г. на Началник Сектор
в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, в частта с което на М. И. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ж.к.“........, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
на МВР са отнети общо 15 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР С. да заплати на М. И. А. с ЕГН ********** сумата
от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
съобразно съразмерността на отхвърлената част на НП, като ОТХВЪРЛЯ до
претендирания размер от 1000 (хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10