№ 221
гр. гр. Добрич , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500358 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3 в.вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по
частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Московска“ №9, чрез упълномощения юрисконсулт В.Л. срещу определение
№260751/02.04.2021г. по ч.гр.д.№3675/2020г. на Добричкия районен съд, с което е
постановено спиране на принудителното изпълнение по изп. д. №2021*0400151, образувано
от ЧСИ Н.Н., рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич по отношение
на длъжника В. П. Ч., ЕГН ********** от гр.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист
и заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадени
по ч.гр.д. №3765/2020г. на ДРС.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението на първоинстанционния
съд и се настоява за неговата отмяна.
В писмен отговор насрещната страна В. П. Ч. оспорва жалбата като неоснователна и
настоява за потвърждаване определението на районния съд.
След като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, съдът
намира за установено следното:
Производството по ч.гр.д.№3765/2020г. по описа на ДРС е образувано по заявление на
„Банка ДСК“ ЕАД с вх.№ 267931/22.12.2020г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК – извлечение от сметка и изпълнителен лист срещу
длъжниците В. П. Ч., Д.Б.Т., С.Д.Д. и П.О.М. следните суми: 10000 /десет хиляди/ евро, /с
1
левова равностойност 19558.30 лв./, съставляващи част от неиздължена главница по договор
за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и
допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение
№2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011г., Допълнително споразумение
№4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключен между
кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД
/чиито правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, дължима в общ размер на 176310.03 евро към
22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 10000 евро, считано от датата
на подаване на заявлението – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Заявлението е удовлетворено, като е издадена заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно
изпълнение на описаните парични задължения и изпълнителен лист /поправени с
разпореждане №260276/11.01.2021г.
Въз основа на изпълнителния лист за събиране на сумите по заповедта е образувано изп.д.
№2021*0400151 на ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС.
С молба с вх.рег.№264577/15.03.2021г. /уточнена с молба с вх.рег.№265388/01.04.2021г./ В.
П. Ч. е поискал от заповедния съд да спре принудителното изпълнение по заповедта по
подробно изложения съображения, включително за погасяване на задължението по давност.
С обжалваното определение №260751/02.04.2021г. заповедният съд е постановил спиране на
принудителното изпълнение по изп. д. №2021*0400151, образувано от ЧСИ Н.Н., рег. №* в
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич по отношение на длъжника В. П. Ч.,
ЕГН ********** от гр.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед
№260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадени по ч.гр.д.
№3765/2020г. на ДРС.
Частната жалба е допустима, доколкото е депозирана в рамките на срока по чл. 420, ал. 3
ГПК и е изпълнено изискването, установено в чл. 420, ал. 2 ГПК, молбата за спиране на
изпълнението да бъде подадена в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да уважи молбата на длъжника В.Ч. и да
постанови спиране на принудителното изпълнение по отношение на същия
първоинстанционният съд е приел, че възражението на длъжника за погасяване на
задължението по давност е основателно.
Възражението за изтекла погасителна давност е материалноправно възражение и може да
бъде преценявано единствено в исковото производство, където да се събират доказателства
и правят евентуални оспорвания относно валидното възникване на задължението, момента
на изискуемостта на задълженията, съответно спиране и прекъсване на давността.
Производството по чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е формално и едностранно. В това производство съдът ограничава
проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на
2
представения с молбата документ, в случая извлечение от счетоводни книги. За да може да
се иска спиране на принудителното изпълнение, длъжникът следва да предяви в срока по чл.
414 ГПК възраженията срещу заповедта за незабавно изпълнение, като ги подкрепи с
убедителни писмени доказателства или да представи надлежно обезпечение, по реда на чл.
180 и чл. 181 ЗЗД, а възражението за изтекла погасителна давност, с оглед характера на
заповедното производство може да бъде предмет на обсъждане, само и единствено в
исковото производство, в което няма ограничения пред доказването.
С оглед това въззивният съд намира, че молбата на В.Ч. по чл.420, ал.2 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Като е достигнал до обратните правни изводи, заповедният съд е постановил
незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането на В.Ч. за спиране на
принудителното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Претенцията за определяне на разноски в полза на частния жалбоподател в настоящото
производство е основателна. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 15 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260751/02.04.2021г. по ч.гр.д.№3675/2020г. на Добричкия районен
съд, с което е постановено спиране на принудителното изпълнение по изп. д.
№2021*0400151, образувано от ЧСИ Н.Н., рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд гр.Добрич по отношение на длъжника В. П. Ч., ЕГН ********** от гр.Д., образувано въз
основа на изпълнителен лист и заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на
парично задължение, издадени по ч.гр.д. №3765/2020г. на ДРС, вместо което
ПОСТАНОВЯВА
ОСТАВЯ без уважение искането на длъжника В. П. Ч., ЕГН ********** от гр.Д. за спиране
на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК на принудителното изпълнение по изп. д.
№2021*0400151, образувано от ЧСИ Н.Н., рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд гр.Добрич по отношение на длъжника В. П. Ч., образувано въз основа на изпълнителен
лист и заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение,
издадени по ч.гр.д. №3765/2020г. на ДРС.
ОСЪЖДА В. П. Ч., ЕГН **********, гр.Д. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №9 сторените в настоящото
производство разноски в размер на 15 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4