№ 2146
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110206658 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К №
9730099 на СДВР срещу Е. П. З., ЕГН: **********, с който е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за административно
нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с
чл.182 ал.4 вр.ал.1 т. 3 от ЗДвП, извършено на 04.12.2023г. в условията на
повторност.
Жалбата е бланкетна и не съдържа доводи за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, представя писмени
бележки, претендира разноски за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
За нарушение от 01.05.2022г. бил издаден ЕФ серия К с № 7389988
1
против Е. З.. Същият няма данни по делото, въпреки изрично изисканите от
съда доказателства, кога и на кого е връчен, данни за връчването му липсват,
като същият не бил и заплатен,
На дата 04.12.2023 г. в 12:23 часа в с гр. София, на бул. Царица Йоанна
номер до 15 с посока от бул. Д-р Петър Дертлиев към бул. Вардар
жалбоподателката Е. З. управлявала МПС – МЕРЦЕДЕС С 300 БЛУТЕК
ХИБРИД вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер СВ****СТ със
скорост на движение от 75 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важимо общо за
населеното място, което представлявало превишение от 25 км/ч. Нарушението
било установено и заснето с ATCC № MD1195 поставено на бул. Царица
Йоанна номер до 15 с посока на заснемане на автомобилите, движещи се от
бул. Д-р Петър Дертлиев към бул. Вардар.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е С.Б.,
обстоятелство, което не се оспорва, а се доказва от приложената справка.
След заснемане на нарушението, на собственика на автомобила – Б. бил
издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8433148 на СДВР.
На 03.07.2024г. същата попълнила декларация, като посочила, че не тя, а
жалбоподателката З. била управлявала посоченото в ЕФ МПС, като същото
било върнато на собственика на 05.12.2023г. Към декларацията приложила и
копие на СУМПС на жалбоподателката. Първоначално издадения ЕФ бил
анулиран и бил издаден обжалваният ЕФ Серия К №9730099.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от
протокол от 14.03.2023г., приложен по делото.
Видно е, че АТСС е използвано в срока на последващата проверка, като
съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията независимо, че срокът на
валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, АТСС се счита
за одобрен тип поради преминала последваща проверка, противно на
изложеното в жалбата.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място,
наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е
извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение,
датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 78 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.
2
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от
3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се
установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е
и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно
посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя
като лице, посочено в декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
Спазени са всички срокове за съставяне на ЕФ. Датата на връчване е
различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване,
които са спазени от жалбоподателя. Без значение е каква е процедурата за
връчване на ЕФ и дали същата е спазена при положение, че жалбата срещу ЕФ
е подадена в срок. Към момента на връчване на ЕФ процедурата по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя е приключила.
В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е
нарушение, доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат
такъв реквизит. Подобна информация касае единствено информиране на
наказателното лице за правата му, за които същото следва да почерпи
информация от закона, като очевидно в случая жалбоподателят е упражнил
надлежно и не се нарушава правото му на защита.
Спазени са сроковете за неговото издаване. Доколкото видно от справките
от СДВР ОПП, изискани от съда, жалбата срещу ЕФ е депозирана в срок и
същата е допустима.
Не се доказа твърдяната в ЕФ повторност, доколкото въпреки изисканите
от съда доказателства от ОПП СДВР не са в състояние да приложат надлежно
изготвена разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на ЕФ
серия К с № 7389988 против З., обусловил според СДВР повторността на
нарушението. При положение, че няма безспорни доказателства ЕФ да е бил
3
връчен, респективно жалбоподателят да се е запознал с него, както и същият
да е влязъл в сила, то недоказано остана твърдението за наличие на този
признак на по-тежкия състав на административно нарушение, под който е
подведена деятелността на жалбоподателя. Видно от справката на ОПП СДВР
няма данни за връчване на този електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган
и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в
чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-
532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната
техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се
издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за
видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които
органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната
система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и
стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокол.
Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по
образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В
допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на
тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма
е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания
4
ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е
посочено мястото на нарушението, датата и часа на извършването му, че се
касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената
скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира
че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в случая, е описаното
нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че
поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на
ЕФ, чл.57 и чл.42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН,
нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези
документи. В този смисъл датата на издаване на ЕФ не е реквизит на самия
ЕФ, а органът на издаване – СДВР е посочен надлежно в ЕФ.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по
силата на самата разпоредба на закона (чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда
максимална скорост за движение на територията на населено място за тази
категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено. Пътят се намира в населено
място общото ограничение е винаги 50 км/ч, съответно е следвало
жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място.
Липсва, видно от материалите по делото, друго ограничение на скоростта за
движение, обстоятелство, което и жалбоподателката не оспорва.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.
19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не
се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а
само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
5
орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е
било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено
място, без наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна
от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е следвало да се спазва
общото ограничение от 50 км/ч и да се избира скорост на движение в тази
максимална граница.
Протоколът за използване на АТСС съдържа необходимите реквизити,
попълнен е съобразно предвиденото.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за
обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не
предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на контролните
органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на
техническото средство. Нарушението е заснето през 2024 година и към тази
дата задължение на контролните органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
АТСС, която е надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй
като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество, което
обезсмисля и събирането на доказателства за издател на ЕФ, каквито искания
са направени. Същата е преминала периодична проверка и възраженията на
жалбоподателя са неоснователни.
Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към
моментна нарушението, е налична и снимка на самата система за
видеоконтрол, приложена към материалите, изпратени от
административнонаказващия орган и надлежно попълнен протокол.
6
В този смисъл нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици на
деянието си, искал и е целял тяхното настъпване, избирайки скорост за
движение над допустимата.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в
случая 50 км/ч за съответния вид превозно средство за населено място.
Движейки се с 75 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение, поради
което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т.3
ЗДвП.
Доколкото обаче признакът повторност не беше доказан в рамките на
производството, за което мотиви бяха изложени по-горе, ЕФ следва да бъде
изменен като от правната квалификация следва да отпадне приложението на
чл.182, ал.4 от ЗДвП (повторност) и санкцията следва бъде намалена от 200 на
100 лева, каквото наказание „глоба“ предвижда чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде изменен.
С оглед изхода на делото разноски се следват и на двете страни, като СДВР
претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед обстоятелството,
че ЕФ следва да се измени, се определя в размер на 40 лева.
Жалбоподателката не претендира разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9730099 на СДВР
срещу Е. П. З., ЕГН: **********, с който е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.4
вр.ал.1 т. 3 от ЗДвП, извършено на 04.12.2023г. , като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието от такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4
вр.ал.1, т.3 от ЗДвП в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП И НАМАЛЯВА наложената глоба от 200 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА Е. П. З., ЕГН: ********** да заплати по сметна на СДВР
сумата от 40 лева – юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8