Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3994 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, против Г.К.Д. с ЕГН **********,***,
в която се твърди, че между ищеца и ответника бил сключен Договор за мобилни
услуги от 14.02.2017г., сключен за мобилен номер ***, по избрана абонаментна
програма Стандарт 15,99лв., за срок до 04.02.2019г. Сочи се, че абонатът взел и
мобилно устройство на изплащане марка Huawei Y II Black,
посредством 23 месечни вноски в размер
на по 5,89лв. Въз основа на този договор ответника ползвал предоставените от
дружеството мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер ***. Излага се, че
съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор при ползването на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз
основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя, като
при сключване на индивидуален договор
потребителя бивал уведомен за датата от месеца, на която щяла да му бъде
издавана фактура, а неполучаването й не го освобождавало от задължението за
плащане на дължимите суми. Твърди се, че за потребените
от ответника услуги по процесния договор за периода
от 14.02.2017г. до 17.05.2017г. били издадени следните фактури: 1.фактура
№***за отчетения период на потребление 16.02.2017-17.02.2017 с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 29.09лв. /с ДДС/, от
които: 14.27лв./без ДДС/-за абонаментен план Стандарт 15.99лв., 5.89лв.-вноска
лизинг, 0.27лв. /без ДДС/ - други услуги /номера ***/, 4.79лв.-разговори с ***.
Дължимата сума била платима в срок 05.03.2017г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 2. фактура №
**********/18/03/2017г. за отчетения период на потребление
18/02/2017-17/03/2017г. - начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 370.04лв. /с ДДС/, от които: 13.32лв./без ДДС/-за
абонаментен план Стандарт 15.99лв., 5.89лв.-вноска лизинг, 0.14лв./без
ДДС/-разговори към „Грижа за клиента”, 290.00лв.-други услуги с добавена
стойност. Дължимата сума била платима в срок 02.04.2017г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Излага
се, че абонатът потребил, но не заплатил стойността
на мобилните услуги общо в размер на 399.13лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 03/2017г. и месец 04/2017г. Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. С Кредитно известие №***за извършена корекция
по дълга била сторнирана сумата в размер на
-5.68лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на
5.89лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 399.13лв., за предходните
три отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в
размер на 399.34лв. Поради неизпълнението на абоната да заплати стойността на
ползваните и фактурирани услуги, на
основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, *** прекратил едностранно договора с ответника за ползваната от него
абонаментна програма и издал по абонатен номер *** крайна фактура № ***. с
начислена обща сума за плащане в размер на 824,04 лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 301.01лв.;
фактурирана била цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на 123.69лв. и била включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода в размер на 399.34лв. Излага се, че поради прекратяване на
договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство
марка Huawei Y3 II Black били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договорите за лизинг, сключени към
абонаментите за мобилен номер ***, „Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД“. Неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, като били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
след месец 05/2017г., когато били издадени крайните фактури №***., съгласно
уговорения погасителен план, както следва:- За
устройство марка Huawei Y3 II Black, взето във връзка с мобилен номер *** се
дължала цената в размер на 123.69лв след
месец 05/2017г., съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски бил след м.05/2017г. до м.01/2019г.
Навеждат се доводи, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът Г.К.Д. се
съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, *** имало право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 потребителят бил длъжен да
заплаща определените от *** цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ***
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г.К.Д.. Съгласно
сключените договори за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалните договори се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било посочено, че,
всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на ***. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурявал достъп до услугите, за
които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора
и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 399,34лв., дължима по
издадените процесни фактури за периода от
14.02.2017г. до 17.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира се също
така да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 123,69лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски.
С молба от 05.03.2020г. ищецът пояснява, че сумата за
предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на 123,69лв., дължими за периода
от м.май 2017г. до м.януари 2019г. не били претендирани
в заповедното производство, а там била търсена стойност на услуги до
17.05.2017г. Видно е и от приложеното заповедно производство, че са били
присъдени вземания до 17.05.2017г. за потребени до
тогава услуги.
Ищецът
е пояснил с молбата си от 05.03.2020г.
обстоятелствата, касаещи претендираното
вземане за сумата от 290лв. Твърди, че сумата
представлява разходвано потребление извън месечния пакет. Услугите с добавена
стойност включвали номера, свързани с получаване на специфична информация,
консултация или развлечение. Обажданията и SMS-и към номера с добавена стойност се таксували извън
пакета, който бил част от плана и цената на услугата се добавяла към цената на
самия разговор или SMS. Търговецът,
който ползвал такъв номер следвало да е обявил цената на разговорите към него
за минута или към услугата, която се заплаща чрез SMS.
Сочи се, че услуги с добавена стойност можели да
бъдат следните: SMS услуги е добавена стойност;
Гласови услуги с добавена стойност; SMS паркиране; SMS дарение и други.
Ответникът Г.Д. е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, чрез особения представител адв.Л.П., с
който оспорва исковите претенции. Навеждат се доводи, че договора от
14.02.2017г. бил нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД, поради противоречието му с чл.228, ал.1, т.4 от ЗЕС. Твърди, че на
ответника не били предоставени при сключване на договора приложимите Общи
условия в съответствие с нормата на чл.147а, ал.1 от ЗЗП. Оспорва също така да
е ползвал фактурираните от ищеца услуги. Счита, че договора за лизинг на молбилно устройство не бил развален законосъобразно, поради
което лизинговите вноски не били изискуеми предсрочно.
Съдът като прецени събраните в
хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на
указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***. по описа на *** и се явява
допустим.
Установява се от приложените преписи на Заявление за
пренасяне на номера в мрежата на *** и Договор за мобилни услуги от
14.02.2017г., че. между ответника Г.Д. и “Т.Б.” ЕАД е бил подписан договор със
задължение за оператора да предоставя описани мобилни услуги при стандартен
месечен абонамент в размер на 15,99лв. Съглашението е било сключено за срок от
24 месеца.
Установява се също така, че на 14.02.2017г. страните са сключили
и Договор за лизинг, по силата на който на ответника е било предоставено
мобилно устройство на изплащане за срок от 23 месеца при обща цена от 172,97лв.
с включен ДДС, платима на посочени месечни лизингови вноски.
От приложените Общи условия за взаимоотношения с
потребителите на мобилни услуги, е видно, че според предвиденото в т.26 заплащането на ползваните услуги е следвало
да се извършва въз основа на фактура, която
се издавала ежемесечно на името
на потребителя, на
дата, за която той бил уведомен при сключване на индивидуалния договор, а неполучаването й не го освобождавало от задължението за плащане на
дължимите суми. Според
предвиденото в т.19б, б.“в“ от ОУ, операторът имал право да прекрати
едностранно индивидуалния договор с абоната, в случай на неплащане на дължимите
суми в предвидените срокове.
Видно е от приложените Общи условия на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, че
според предвиденото в чл.12, ал.2 от същите, месечните вноски и всички други
дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги, сключени от лизингополучателя,
както и при забава на плащания по договора за лизинг.
Установява се от обективираното в
сочените по-горе договори, че потребителя е декларирал с подписа си, че е бил запознат с приложимите
към всяко от съглашенията Общи условия.
Установява
се също така от заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
което се кредитира от съда като обективно и компетентно, както и от приложените
преписи на издадени от ищеца фактури за периода от 18.02.2017г. до 18.05.2017г.,
че по процесния
договор за мобилни услуги от 14.02.2017г. са били издадени посочените в
исковата молба фактури, както следва :
- фактура
№***за отчетения период на потребление 16.02.2017-17.02.2017 с начислена за
периода сума в размер на 29.09лв. /с ДДС/, от които: 14.27лв./без ДДС/-за
абонаментен план Стандарт 15.99лв., 4.91лв. /без ДДС/ -вноска лизинг, 0.27лв.
/без ДДС/ - други услуги, 4.79лв. /без ДДС/ -разговори с *** или общо 24,24лв.
без ДДС;
- фактура № ***. за отчетения период на
потребление 18.02.2017-17.03.2017г. с начислена за периода сума в размер на
370.04лв. /с ДДС/, от които: 13.32лв./без ДДС/-за абонаментен план Стандарт
15.99лв., 4.91лв./без ДДС/-вноска лизинг, 0.14лв./без ДДС/-разговори, 290.00лв./без
ДДС/-СМС услуги или общо 308.37лв. без ДДС; С кредитно известие №***е била
извършена корекция на дълга, с което
общото задължение по посочените две фактури възлязло на 399.34лв.
- фактура
№ ***. с начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги
в размер на 301.01 лв. и оставащи неплатени
лизингови вноски по сключения договор за лизинг в общ размер на 123.69лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ответника Г.Д.
дължи на ищеца „Т.Б.” ЕАД претендираната в исковото и
представляваща част от присъдената в заповедното производство главница за
стойност на ползвани далекосъобщителни услуги в размер на 399.34лв. по процесния договор от 14.02.2017г. Установи се от
експертното заключение, че тази сума представлява сбора от уговорените и
дължими месечни такси за предоставени по възникналите правоотношения услуги, ползвани
допълнителни услуги, както и дължими през съответните отчетни периоди лизингови
вноски за закупена на изплащане вещ.
Неоснователни
са релевираните от ответника възражения за нищожност
на договора, т.к. потребителя изрично е декларирал с подписа си запознаването с
приложимите Общи условия, като последните в съвкупност с договора изпълват съдържанието на чл.228, ал.1, т.4 от ЗЕС.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че
ответника дължи заплащане и на сумата от 123.69лв., представляваща изискуеми
вноски по сключения между страните Договор за лизинг от 14.02.2017г., за които
е била настъпила предсрочната изискуемост към датата на издаване на фактура № ***., на основание чл.12, ал.2 от
приложимите към договора ОУ, а към датата на завеждане на исковата молба е
изтекъл и крайния уговорен срок по това правоотношение – двегодишен от
сключване на договора. Безспорно е, че предоставеното по този договор
устройство е останало за ответника.
Ищецът не е претендирал в настоящото
производство начислената в последната от сочените фактури неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявените
искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се
признае за установено съществуването на присъденото в заповедното производство
вземане на ищеца за главница в размер на 399.34лв., представляваща незаплатени предоставени
от оператора мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане,
както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 123.69лв.,
представляваща незаплатени вноски по Договор за лизинг от 14.02.2017г.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на 205лв. В
исковото производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер
на 75лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв., за особен
представител в размер на 300лв. и за вещо лице в размер на 200лв. или общо
разноски в размер на 755лв. С оглед изхода на спора така сторените разноски са
изцяло дължими.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.К.Д. с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 399.34лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 14.02.2017г.
до 17.05.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от вземането, за което е издадена
Заповед №***за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.02.2019г.
по ч.гр.д.№***. по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД Г.К.Д. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 123.69лв.,
представляваща неизплатени вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от
14.02.2017г.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.К.Д. с ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните
суми: сумата от 205лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 755лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: