РЕШЕНИЕ
№ 985 22.06.2010г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На десети юни две хиляди и десета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
КИДЕРОВА
Секретар З.М.,
като разгледа докладваното от
съдията Кидерова
гражданско дело № 852 по описа за
2010 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Б.К.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.”Мара Гидик” № 17, ет.1 – адв.К.Т., против И.С.С. с ЕГН ********** ***, за прекратяване на гражданския
им брак поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Ищцата предявява
и небрачни искове : за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца – малолетната Мария-Магдалена и
непълнолетната Елена с обичаен режим на лични контакти на бащата с децата; за
осъждане на ответника да заплаща месечни издръжки на децата в размери от 80 лв.
за Мария-Магдалена и 150 лв. за Елена; за предоставяне ползването на семейното
жилище, находящо се на посочения в исковата молба адрес на ищцата. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски. Представя и ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата
поддържа исковете си. Заявява, че не желае произнасяне относно вината за
брачното разстройство.
Ответникът представя писмен
отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК. Заявява, че не желае
прекратяване на брака. Излага доводи за брачно разстройство, но счита, че
същото е временно и поправимо. При условията на евентуалност от уважаване на
иска за развод заявява, че не оспорва иска за предоставяне упражняването на
родителските права на ищцата и ползването на семейното жилище; претендира
определяне на посочен по-разширен режим на лични контакти с децата.; оспорва
исковете за издръжка на децата над сумата от 60 лв. Предявява искане за
присъждане на наемно обезщетение за ползването на семейното жилище от ищцата в размер
на 300 евро месечно без ДДС. Предявява иск за възстановяване на предбрачното
фамилно име на ищцата.. Не се явява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите
на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният брачен иск е с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 18.05.1991г. в гр.Асеновград, за което е съставен акт за граждански брак № 86/ 18.05.1991г. От брака си страните имат две ненавършили пълнолетие деца - малолетната Мария-Магдалена, родена на ***г., и непълнолетната Елена, родена на ***г.
По делото е представено влязло в сила съдебно решение № 454/ 16.03.2010г., постановено по гр.д. № 341/ 2010г. по описа на БРС, с което са наложени следните мерки за защита на ищцата и непълнолетното дете от домашно насилие, осъществено от ответника на 11.01.2010г. и 14.01.2010г. : отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище, забрана ответникът да се приближава до ищцата и непълнолетното дете на по-малко от 100 метра и определяне на временно местоживеене на двете деца при майката. Съдебната заповед е издадена на 18.03.2010г. Мерките са постановени за срок от 5 месеца, който на основание чл.20 от ЗЗДН изтича на 18.08.2010г. От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Костадинов /баща на ищцата/ се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от началото на годината, отношенията им са се влошили през последните 7-8 години, не са основани на взаимно уважение и общи грижи за семейството. Въпреки близката родствена връзка на свидетеля с ищцата, преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са основани на трайни непосредствени впечатления от брачния живот на страните, безпротиворечиви са и не се опровергават от други събрани в хода на производството доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за развод
за доказан по основание. Съпрузите не живеят съвместно и отношенията им не са
основани на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство,
поради което брачната им връзка е изпразнена предписаното й от закона и от
добрите нрави съдържание /чл.14 и 15 от СК/. Тази брачна връзка съществува само
формално и е лишена от социалната си функция. За този извод съдът се основава и
на факта, че законът установява доброволността на брачния съюз като основен
принцип на семейните отношения /чл.2 т.3 от СК, чл.3 предл.3 от СК-отм./, който
в настоящия случай не е налице, предвид изразеното от ищцата по делото
категорично желание за прекратяване на брака. По тези съображения съдът намира,
че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49 ал.1
от СК и това фактическо състояние обуславя извод за основателност на иска за
развод, който следва да бъде допуснат от съда.
На
основание чл.49 ал.3 от СК съдът не дължи произнасяне относно вината за
брачното разстройство, тъй като никой от съпрузите не го е сезирал с това.
Относно
упражняването на родителските права :
Изслушани
по реда на чл.15 ал.1 от Закона за закрила на детето, децата на страните
Мария-Магдалена и Елена заявяват категоричното си желание след развода да живеят
с майка си. Желанието на децата се подкрепя и от явилия се в съдебно заседание
социален работник при Д”СП” – гр.Бургас - Иванка С.. В същия смисъл са и
становищата на двете страни, поради което съдът приема, че в интерес на децата
е упражняването на родителските права по отношение на тях да бъде предоставено
на майката.
Въз
основа на становищата на непълнолетните деца и констатациите на Д”СП” –
гр.Бургас, отразени в представения по делото социален доклад, съдът приема, че
между децата и бащата съществува добра емоционална връзка, поради което
основателно се явява искането на ответника за определяне на по-разширен режим
на лични контакти, а именно : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 часа в събота до 18 часа в неделя, един месец през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск, както и Коледните и Великденските празници – всяка нечетна
година. Този режим на лични контакти следва да се изпълнява след изтичане на
срока на постановените по гр.д. № 341/ 2010г. по описа на БРС мерки за закрила
на 18.08.2010г.
Относно
издръжката на децата :
Съгласно
разпоредбата на чл.142 ал.1 от ГПК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. В настоящото производство страните не представят доказателства
за доходите си. Видно от социалния доклад, майката понастоящем работи като
главен специалист „Връзки с обществеността и протокол” в Община Бургас, а
бащата се занимава със строително-монтажни работи и ремонтна дейност, като е
управител на „Претендент” ЕООД. При тези доказателства съдът приема, че двамата
родители са в състояние да реализират доходи от труд поне в размер на средната
за страната работна заплата, която за първото тримесечие на 2010г. е в размер
на 619 лв., респективно след данъчно облагане 557 лв. По делото няма
доказателства страните да имат алиментни задължения към други лица. Ето защо
съдът приема, че за нуждите на непълнолетната Елена бащата следва да заплаща
месечна издръжка в размер на 100 лв., а за малолетната Мария-Магдалена –
месечна издръжка в размер на 80 лв., като разликата до пълния обем на нужната
издръжка следва да се осигурява от майката.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Ползването
на семейното жилище :
По
делото не се спори, че семейното жилище на страните се намира на посочения в
исковата молба адрес на ищцата – гр.Бургас, ж.к.”Зорница” бл.72, ет.4, ап.14.
Видно от представения нотариален акт, жилището представлява апартамент с площ
от 83,48 кв.м, състоящ се от две спални, кухня-дневна-трапезария, баня-WC и мокро помещение, и същото е собственост на
„Претендент” ЕООД, управлявано от ответника И.С.. На основание чл.56 ал.1 от СК
съдът приема, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на
ищцата, при която ще живеят и непълнолетните деца. Този извод кореспондира със
становищата на страните и с обстоятелството, установено в социалния доклад, че
ответникът е със задоволена жилищна нужда, като същият обитава друг жилищен
имот съпружеска имуществена общност, находящ се в с.Черноморец.
Неоснователно
е искането на ответника за присъждане на наемна цена на основание чл.57 ал.2 от СК. Материалноправно легитимиран да предяви такова искане е само съпругът,
който собственик на жилище, предоставено за ползване по реда на чл.56 от СК. В
случая семейното жилище на страните не е собственост на ответника, а на трети
персонифициран правен субект – „Претендент” ООД, като по делото се съдържат
единствено данни, че ответникът е управител на това търговско дружество. По
тези съображения предявеното в настоящия брачен процес искане за определяне
размер на дължим наем е неоснователно и ще бъде отхвърлено.
Относно
фамилното име на съпругата :
Предвид
развода, следва да бъде уважен иска на ответника за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата, което видно от удостоверението на
граждански брак е Костадинова.
На
основание чл.6 т.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по
ГПК съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лв.,
която на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК следва да бъде заплатена от страните
по равно – всеки по 25 лв. На основание чл.7 от Тарифата ответникът дължи и
държавни такси в размер на 259,20 лв. за определените размери на издръжките на
непълнолетните деца, или общо сумата от 284,20 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като
дълбоко и непоправимо разстроен гражданския
брак, сключен на 18.05.1991г. в гр.Асеновград с акт за граждански
брак № 86/ 18.05.1991г. на ОбНС – Асеновград между Б.К.С. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Мара Гидик” № 17, ет.1 – адв.К.Т., и И.С.С. с ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетните деца Мария-Магдалена Иванова С.
с ЕГН ********** и Елена Иванова С. с ЕГН **********, на МАЙКАТА.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
контакти на бащата И.С.С. с ЕГН **********
с децата Мария-Магдалена Иванова С. с
ЕГН ********** и Елена Иванова С. с ЕГН **********, който да се изпълнява след
18.08.2010г. : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа
в събота до 18 часа в неделя, един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както и Коледните и Великденските празници – всяка
нечетна година.
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното си дете Мария-Магдалена Иванова С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Б.К.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.”Мара Гидик” № 17, ет.1 – адв.К.Т., месечна издръжка в размер на 80 лв.
(осемдесет лева), начиная от предявяването на иска на 10.02.2010г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** ***, да заплаща на непълнолетното си дете Елена Иванова С. с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и
законен представител Б.К.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.”Мара Гидик” № 17, ет.1 – адв.К.Т., месечна издръжка в размер на 100 лв.
(сто лева), начиная от предявяването на иска на 10.02.2010г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка на детето
Елена за разликата над уважения размер до предявения размер от 150 лв. (сто и
петдесет лева).
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Бургас, ж.к.”Зорница” бл.72, ет.4, ап.14, на ЖЕНАТА, при която ще живеят и
непълнолетните деца Елена и Мария-Магдалена.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.С.С. за осъждане на Б.К.С. да му заплаща месечна
наемна цена за ползването на семейното жилище в размер на 300 евро без ДДС.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно
име – КОСТАДИНОВА.
ОСЪЖДА Б.К.С. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Мара Гидик” № 17, ет.1 – адв.К.Т., да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса от 25
лв. (двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН **********
***, да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса от 284,20 лв. (двеста осемдесет и четири
лева и двадесет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :