МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 2343/2019г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е образувано по тъжба на
Д.Н.Н. ЕГН: **********
***,
който в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу М.К.Г.
– родена на ***г***, ***, български
гражданин, ЕГН: **********, за това, че в периода от началото на месец февруари
2018г. до 11.04.2019 г. включително, в гр. Пловдив, не е изпълнила съдебно
решение, а именно – Решение № 4344 от 13.12.2017 г. по гр.д. № 5123/2017г., по
описа на ПРС, ІІ бр. състав, влязло в законна сила от 09.01.2018 г., относно
лични контакти на детето А. Д. Н. ЕГН: **********
с неговия баща – Д.Н.Н. ЕГН: ********** - по чл. 182,
ал. 2 от НК.
Частният
тъжител Н., чрез своя повереник - адвокат М. поддържа обвинението, сочи че подсъдимата
М.Г. е извършила престъплението описано в частната тъжба по чл. 182, ал. 2 от НК, същото е доказано, както от обективна така и от субективна страна. Посочва,
че от събраните гласни доказателствени средства става ясно, че М.Г. е укривала
детето, умишлено е преустановила всякакъв контакт на детето с бащата, по този
начин същата го от чуждила от него и е действала по свой замислен план, първоначално
е казала на частния тъжител, че ще се върне и заминава само, за да постави
ваксината на детето в А., но всъщност е излъгала същият като тя е имала намерение
трайно да се установи и да заживее в А., като понастоящем продължава с
действията си да нарушава законовата разпоредба на чл. 182, ал. 2, не изпълнява
съдебното решение влязло в сила на ПРС. Сочи, че същата е действала с пряк
умисъл и продължава да действа с такава с ясното съзнание, че ограничава родителските права на бащата на малолетното
дете А. и нарушава и законови разпоредби от НК, като по този начин осуетява
изпълнението на цитираното съдебно решение. По отношение на наказанието взема
становище, че в конкретния случай се касае за особено тежък случай, тъй като майката с особена дързост и
смелост не се явява, не изпраща процесуален представител, това е едно нехайство
от нейна страна, при положение че призовката е получена от бащата, същата е уведомена, че има заведено дело, но с не
изпитва и респект от това, от факта, че срещу нея се води наказателно
производство и същата може да бъде наказана по съответния ред. Поради това и
доколкото разпоредбата предвижда наказание за особено тежки случаи „Лишаване от
свобода“ до 6 месеца, предала на същата да
бъде наложено най-тежкото, което наложено условно, ще подейства превъзпитателно
не само на нея, но и на обществото като цяло, тъй като се наблюдава една
тенденция на засилващи се такива престъпления, във връзка с нарушаване на
съдебни решения и едва ли не това дава на майката една широта в действията й
несъобразяване не само със желанията и
чувствата на бащата, но това е едно нехайство и несъблюдаване на законите в
Република България.
Частният
тъжител Н. заявява, че е съгласен с казаното от повереника си, не знае какво да кажа, искам да си види детето.
Подсъдимият не се явява, не взема
становище. Спрямо същият производството производството
се гледа по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, съгласно определение на съда от
03.09.2019г..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.К.Г. е родена на ***г***,
***, български гражданин, ЕГН: **********.
Частният тъжител Д.Н.Н. и подсъдимата М.К.Г. живеели на семейни начала, като от
тяхното съжителство на ****г. се родило детето им – А. Д. Н. ЕГН: **********.
С Решение № 4344 от 13.12.2017г. по гр.
дело № 5123/2017г. по описа на ПРС – II бр. състав, влязло в законна сила на 09.01.2018г., упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете А. Д. Н. ЕГН: ********** се предоставили на майката –
подсъдимата М.К.Г., като се определило местоживеене на детето при майката – ****.
За бащата – тъжителят Н. бил определен режим на лични отношения с детето А. Д.
Н. , както следва – до навършване на пет и половина годишна възраст на детето,
бащата имал режим на лични отношения – всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10:00 часа до 18:00 часа за месеците от май до септември
включително, а през останалото време на годината – за времето от 10:00 часа до
18:00 часа, като за първите два месеца от определения режим срещите между
бащата и детето да се осъществяват така, че в първия един час майката да
присъства на същите, след приключване на срещите бащата да връща детето на
майката. След навършване на пет и половина годишна възраст на детето бил
определен режим както следва - всяка първа и трета събота от месеца за времето
от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване в
дома на бащата за летните месеци и от 10:00 часа на съботния ден до 17:00 часа
на неделния ден през останалото време.
На неустановена дата, през месец февруари
на 2019г., подсъдимата М.К.Г., заедно с детето А. Д. Н. напуснали страната със съгласието на тъжителя Н.,
като уговорката между родителите била, че майката и детето заминават за А. и
трябва да се върнат в България до началото на месец март на 2019г..
Въпреки горното и след напускане на
страната, подсъдимата М.К.Г. на неустановена дата, в началото на 2019г., заедно
с детето А. Д. Н. не се завърнали в
България Тъжителят Н. ги търсил многократно на известния адрес, включително в
присъствието на свидетеля А.Н., но не ги открил. Подсъдимата не отговаряла на
известните телефонни номера и прекъснала всякаква връзка с тъжителя, който бил
в неизвестност за нея и детето си.
На 12.04.2019г. частният тъжител Н.
подал частна жалба до РС – Пловдив, по която било образувано настоящото
производство.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа
обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както следва:
От
показанията на свидетелите А.П.Н. и М.С.Б. се установява, че подсъдимата Г. на неустановена
дата, през месец февруари на 2019г. е напуснала Р.България, прекъснала е
всякаква връзка с тъжителя, същият я търсил многократно на известния адрес в
гр.Пловдив, но не я намерил, нямал никаква връзка с нея. Съдът намира
показанията на свидетелите Н. и Б. за логични, последователни, непротиворечиви,
съответстващи както по между си, така и на останалата доказателствена
съвкупност по делото, поради което приема същите като истинни. От последните се
установява, че подсъдимият Г. не е изпълнила съдебното решение относно лични
контакти на детето А. Д. Н. с неговия
баща – Д.Н.Н..
Горната
фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно:
От
заверено копие от Удостоверение за раждане № ********** се установява, че на ****г.
е родено детето А. Д. Н. , с родители – подсъдимия М.К.Г. и частния тъжител Д.Н.Н..
От
заверено копие от Решение № 4344 от 13.12.2017 г. по гр.д.
№ 5123/2017г., по описа на ПРС, ІІ бр. състав, се установява режима на лични
контакти на детето А. Д. Н. с неговия
баща – Д.Н.Н., а именно – за тъжителят Н. бил
определен режим на лични отношения с детето А. Д. Н. , както следва – до
навършване на пет и половина годишна възраст на детето, бащата имал режим на
лични отношения – всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа
до 18:00 часа за месеците от май до септември включително, а през останалото
време на годината – за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, като за първите два
месеца от определения режим срещите между бащата и детето да се осъществяват
така, че в първия един час майката да присъства на същите, след приключване на
срещите бащата да връща детето на майката. След навършване на пет и половина
годишна възраст на детето бил определен режим както следва - всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа
на неделния ден, с преспиване в дома на бащата за летните месеци и от 10:00
часа на съботния ден до 17:00 часа на неделния ден през останалото време.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият М.К.Г. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
182, ал. 2 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че в периода от
07.04.2018г. до 11.04.2019 г. включително в гр. Пловдив не е изпълнила съдебно
решение, а именно – Решение № 4344 от 13.12.2017 г. по гр.д. № 5123/2017г., по
описа на ПРС, ІІ бр. състав, влязло в законна сила от 09.01.2018 г., относно
лични контакти на детето А. Д. Н. ЕГН: **********
с неговия баща – Д.Н.Н. ЕГН: **********.
От обективна страна се
установява, че подсъдимият М.К.Г. е родител на детето А. Д. Н. ЕГН: **********.
Установява се още, че като
такава, същата е задължено лице съгласно влязло в сила Решение № 4344 от
13.12.2017 г. по гр.д. № 5123/2017г., по описа на ПРС, ІІ бр. състав, влязло в
законна сила от 09.01.2018 г, поради което е била длъжна да осигури лични
контакти на детето А. Д. Н. ЕГН: **********
с неговия баща – Д.Н.Н. ЕГН: **********, съгласно
посоченото в решението, а именно – до
навършване на пет и половина годишна възраст на детето, бащата имал режим на
лични отношения – всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа
до 18:00 часа за месеците от май до септември включително, а през останалото
време на годината – за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, като за първите два
месеца от определения режим срещите между бащата и детето да се осъществяват
така, че в първия един час майката да присъства на същите, след приключване на
срещите бащата да връща детето на майката. След навършване на пет и половина
годишна възраст на детето бил определен режим както следва - всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа
на неделния ден, с преспиване в дома на бащата за летните месеци и от 10:00
часа на съботния ден до 17:00 часа на неделния ден през останалото време.
Установява се също от
обективна страна, че със заминаването и извън България, невръщането и заедно с
детето до началото на месец март на 2018г., съответно – непредоставяне контакт
на бащата с детето, същата не е осигурила
лични контакти на детето А. Д. Н. с неговия баща – Д.Н.Н.,
съответно – не е изпълнила Решение № 4344 от 13.12.2017 г. по гр.д. №
5123/2017г., по описа на ПРС, ІІ бр. състав, влязло в законна сила от
09.01.2018 г., относно лични контакти на детето А. Д. Н. ЕГН: ********** с неговия баща – Д.Н.Н. ЕГН: **********.
От обективна страна за начална
дата на периода на деянието следва да се приеме 11.04.2019 г. – първата събота
на месец март 2018г. а за крайна – деня преди образуване на настоящото
наказателно производство - 11.04.2019 г.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от
подсъдимия Г. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Следва да
се посочи, че същата няма как да не съзнава, че прекъсвайки всякаква връзка с
тъжителя Н., то препятства същия да осъществява лични контакти с детето, по
който начин не изпълнява горното съдебно решение.
Ето защо, съдът призна
подсъдимия М.К.Г. – родена на ***г***, ***,
български гражданин, ЕГН: ********** за ВИНОВНА
в това, че в периода от 07.04.2018г. до 11.04.2019 г. включително в гр. Пловдив
не е изпълнила съдебно решение, а именно – Решение № 4344 от 13.12.2017 г. по
гр.д. № 5123/2017г., по описа на ПРС, ІІ бр. състав, влязло в законна сила от
09.01.2018 г., относно лични контакти на детето А. Д. Н. ЕГН: ********** с неговия баща – Д.Н.Н. ЕГН: ********** - престъпление
по чл. 182, ал. 2 от НК.
Същевременно съдът намери, че подсъдимия
М.К.Г. следва да бъде оправдана първоначално повдигнатото обвинение за това в
периода от началото на месец февруари 2018г. до 06.04.2018 г. включително в гр.
Пловдив не е изпълнила съдебно решение, а именно – Решение № 4344 от 13.12.2017
г. по гр.д. № 5123/2017г., по описа на ПРС, ІІ бр. състав, относно лични
контакти на детето А. Д. Н. ЕГН: **********
с неговия баща – Д.Н.Н. ЕГН: **********.
Обвинението в този период, а именно - от
началото на месец февруари 2018г. до 06.04.2018 г. се явява недоказано. Това е
така, доколкото по делото се установи, че между частният тъжител Д.Н.Н. и подсъдимата М.К.Г. е имало съгласие последната, заедно
с детето на неустановена дата, през месец февруари на 2019г., да напуснат
страната, със съгласието на тъжителя Н., при уговорка майката и детето
заминават за А. и трябва да се върнат в България до началото на месец март на
2019г.. Ето защо и следва да се приеме, че неосъществяването на личен контакт
между тъжител Д.Н.Н. и детето А. Д. Н. през месец февруари на 2018г. е било със
знанието и съгласието на тъжителя Н., ето защо и деянието за подсъдимия Г. в
този период се явява несъставомерно.
Ето защо и на основание чл. 304 от НК М.К.Г.
следва да бъде ОПРАВДАНА по първоначалното обвинение за периода от началото на
месец февруари 2018г. до 06.04.2018 г..
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че
обвиняемият М.К.Г. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава ХХVІІІ от НПК.
Също така предвиденото в НК наказание за престъплението
по чл. . 182, ал. 2 от НК е пробация и
глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване
от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. При осъществяване на престъплението не са причинени
съставомерни имуществени щети, които да подлежат
на възстановяване.
С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от страна на подъсимият Г. инкриминирано
деяние – престъпление по смисъла на
чл. 182, ал. 2 от НК съдът прие,
че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл. 182, ал. 2 от НК, както следва – подъсимият Г. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по
чл. 182, ал. 2 от НК е пробация и глоба от две
хиляди до пет хиляди лева,
а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до
шест месеца и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева,
подсъдимият Г. не
е осъждана за престъпление
от общ характер,
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,
както и не се налице предвидените в чл.78а,
ал.7 от НК изключения от приложното поле
на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това подсъдимият Г. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на
чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието
глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, като
отегчаващи обстоятелства съобрази следва да бъде отчетен значителния период на
бездействие на подсъдимия Г. – една година, пълното прекъсване връзката с
бащата и съответно – създадената неизвестност у последния за съдбата на детето
му.
От друга страна, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете – добрите характеристични данни на подсъдимия,
същата не е Г. не е осъждана за престъпление от общ характер, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК.
При посочения баланс
на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства,съдът намери, че на подсъдимият Г.
следва да бъде административно наказание „глоба” в размер, ориентиран към
средния такъв, поради което и определи такова в размер на 3 000 лева, като
счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното деяние и ще
съдейства в максимална степен за осъществяване предупредителното и
превъзпитаното въздействие на наказанието спрямо дееца.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.