№ 324
гр. *****, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500603 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 962/09.07.2025г. по гр.д.№ 3699/2024г. на РС-
*****, с което е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр. ***** против РС-
***** и Окръжен съд- ***** иск за присъждане на обезщетение в размер на 6
000 лева, за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на гр. д. № 958/2023г. по описа на ОС- ***** в
разумен срок, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба К. Т. излага доводи, че решението е невалидно,
недопустимо, както и неправилно, поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и
до неправилно прилагане на материалния закон, предвид изложените в
мотивната част правни изводи. Сочи се, че не са обсъдени всички доводи и
относимите към тях доказателства, като решението не отразява
действителното правно положение между страните, поради което се иска да
бъде прогласено за нищожно, обезсили, отмени и се върне делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Съдът не обсъдил в
мотивите наведените от страните доводи и възражения- процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила и практиката на ВКС.
Прокуратурата на РБ не била конституирана като контролираща страна с
нарочен акт на съда. Счита решението и за неправилно, тъй като
постановилият го съдия следвало да се отведе от разглеждане на спора
съгласно чл. 22 ал.1 т.6 ГПК- ищецът К. Т. и **РС, в който докладчика по
1
делото престирал своя труд, били страни по гр.д. №321/2025г. на ОС- *****. В
жалбата се твърди още, че не били дадени правилни указания на страните за
разпределената им доказателствена тежест, не били обсъдени относимите
доказателства.
Ответникът ОС- ***** оспорва жалбата с подадените писмен отговор и
становище по делото, като я счита за неоснователна и недоказана. Моли съда
да потвърди обжалвания акт и присъди разноски в размер на 450 лв.
Районен съд- ***** не е подал отговор на въззивната жалба и становище
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура- ***** изразява становище за
неоснователост и необоснованост на въззивната жалба и счита, че решението
на първата инстанция следва да се потвърди.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата, отговора на
същата и доказателствата по делото, приема следното:
Ищецът К. Т. е предявил против РС- ***** и Окръжен съд- ***** иск с
правно осн. чл.2б ЗОДОВ- да бъдат осъдени солидарно да му заплатят
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото
на разглеждане и решаване на гр. д. № 958/2023г. по описа на ОС- ***** в
разумен срок, в размер на 6 000 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Първата инстанция е отхвърлила предявеният иск, излагайки
съображения, че не е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, поради което предявеният от него иск по чл. 2б от
ЗОДОВ се явява неоснователен: гр. д. № 958/2023г. на Окръжен съд- ***** е
продължило малко повече от 3 месеца- образувано на 8.12.2023г., след
допуснато изменение на предявения иск по гр.д. № 2026/2023г. на Районен
съд- *****, насрочено за разглеждане в открито заседание на 31.1.2024г.,
което е отложено по искане на ищеца, насрочено е ново открито заседание за
5.3.2024г., в което делото е обявено за решаване, а решението е поставено на
19.3.2024г.; гр.д. № 2026/2023г. на Районен съд- ***** е образувано на
29.9.2023г. и е приключило с определение от 12.10.2023г., с което е допуснато
изменение на предявения иск, респ. производството е прекратено и делото е
изпратено на Окръжен съд- *****.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са наведени от жалбоподателя доводи за нищожност,
както и за недопустимост на обжалваното решение.
Обжалваният съдебният акт е постановен в изискуемия по чл.20 ГПК
състав на съда, при упражняване на правораздавателната власт на съда, в
необходимата форма и съдържание. Решението е мотивирано в съответствие с
изискванията на чл.235,ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и обективира волята на съда
по ясен и разбираем начин. Обсъдени са доказателствата по делото и
доказаността на исковата претенция съгласно очертания предмет на спора с
предявения от ищеца иск по чл.2б ЗОДОВ, като са изложени кратки, но
конкретни /за посочените в исковата молба производства/ фактически и
правни изводи по спора.
Предвид изложеното няма основание да се приеме, че обжалваното
решение е постановено при липса на мотиви.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустим иск съгласно
2
спорният предмет по делото, въведен от ищеца с исковата молба- чл.2б
ЗОДОВ, с който е претендирано солидарно заплащане от ответниците на
сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№
958/2023г. по описа на ОС- ***** в разумен срок, ведно със законната лихва
от предявяване на иска. Посочено е, че към момента на предявяване на иска
производството не е приключило с окончателен съдебен акт- подадена е
въззивна жалба и образувано производство пред Апелативен съд- *****,
чието разглеждане не е било приключило към момента на подаване на
исковата молба по настоящото дело. Няма произнасяне на
първоинстанционния съд извън предмета на иска или по непредявен иск, което
да обуславя приложимостта на някоя от хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Спазено е изискването на чл.10,ал.1 ЗОДОВ и съдебните заседания в
първоинстанционното производство са проведени с участието на прокурор от
РП- *****, който е изразил своето становище.
Изготвеният в първоинстанционното производство доклад по делото е с
изискуемото по чл.146 ГПК съдържание. Дадената от съда правна
квалификация на иска не е неправилна. Съдът при произнасянето си по
допустимостта на иска е отчел обстоятелството, че се касае за неприключло
съдебно производство към датата на предявяването му.
С протоколно определение от 01.04.2025г. /протокол рег.
№495/03.04.2025г./ съдията- докладчик разглеждащ гр.д.№3699/2024г. по
описа на РС- ***** не е уважил искането на ищеца за отвод. По делото не се
установява да са били налице предпоставките на чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Наличието на искове, предявени от ищеца Т. срещу РС- *****, в чийто
персонален състав е включен съдията- докладчик, не обосновава обективно и
оправдано съмнение в безпристрастността и незаинтересоваността му по
конкретното дело, а резултата от производството по тях не зависи от
производството по настоящото дело. **РС не е страна по спорното
материално правоотношение- предмет на настоящото дело, за да се
презюмира пристрастие при разглеждането му и заинтересованост от изхода
му. Не е налице нарушение на критериите за "безпристрастност на съда",
постановил обжалвания съдебен акт- от данните по делото не се установяват
конкретни обстоятелства, които биха могли да окажат влияние върху
безпристрастността на състава на съда, постановил обжалваното решение, при
решаване спора по делото и основание да се отведе в някоя от хипотезите на
чл.22,ал.1 ГПК и в частност по чл.22,ал.1, т.6 ГПК поради липсата на
обективни обстоятелства, относими към субективния (лично познанство или
отношения между съдия и страна по делото, които са от такова естество, че да
сочат на липса на безпристрастие),или към обективния критерий (участие в
повече от един етап от разглеждане на делото по същество; в две свързани
дела; в различно качество- като адвокат и съдия, свидетел или вещо лице и
др.).
Решението е допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са
правилно възприети от първоинстанционния съд и оплакванията на
жалбоподателя, че съдът е допуснал процесуални нарушения, свързани със
събирането на доказателства, и не е изяснил действителното фактическо
3
положение между страните, са изцяло голословни.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто извод е
достигнал и първоинстанционният съд. По делото не е установено наличието
на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б
от ЗОДОВ, а именно- чрез свои действия или бездействия ответникът да е
причинил забавяне при разглеждане на образуваното пред него производство.
Гражданско дело № 2026/2023г.на РС- *****, е образувано на 29.09.2023г. и
приключило с определение от 12.10.2023г., с което е допуснато изменение
/увеличение / на предявения иск, поради което съобразно правилата за родова
подсъдност производството е прекратено и делото е изпратено на ОС- *****,
където е образувано гр.д. № 958/2023г. на 08.12.2023г. На 05.01.2024г. са
дадени указания до ищеца за изправяне на нередовности. Насроченото о.с.з.
за 31.01.2024г. е отложено по искане на ищеца. Насрочено е ново о.с.з. за
13.02.2024г., което също е отложено по молба на ищеца. Последното о.с.з. е на
05.03.2024г., в което делото е обявено за решаване, а решението е постановено
на 19.03.2024г.- в инструктивния срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Видно е, че
откритите заседания са насрочвани ритмично, а отлаганията са поради
невъзможност за явяване на ищеца. Не е налице забава в действията на съда,
още по-малко- неразумен срок, в който същото да е разгледано.
Прекратяването на производството по 2026/2023г.на РС- ***** и изпращането
му в ОС- ***** е извършено своевременно. С бързина и ритмичност са
извършени и процесуалните действия от съда по гр.д. № 958/2023г. на ОС-
*****, като всички отлагания на делото са по молби на ищеца с означени в тях
пречки за явяване по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК, т.е. съдът е обезпечил в
максимална степен възможността му за участие в производството. В този
смисъл производството се характеризира с разумна продължителност, при
постигнат от съдилищата баланс между интересите на ищеца за възможно
най-бързо получаване на решение, от една страна, и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на производството, от друга.
Предвид гореизложеното обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Разноски: С оглед осъщественото процесуално представителство на ОС-
***** от лице- служител с юридическо образование /съдебен помощник/ и
заявената претенция за възнаграждение, такова следва да се присъди в размер,
ненадхвърлящ максималния за съответния вид дело, определен по реда на
наредбата по чл.37 ЗПрП /чл.10 ал.3 ЗОДОВ/. Съдът приема, че размерът на
възнаграждението следва да се определи според чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, предвид конкретната правна и фактическа
сложност на делото, поради което на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ, вр. чл.25
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ищецът следва заплати на
ОС- ***** сумата 200 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
РС- ***** не претендира разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 962/09.07.2025г., постановено по гр.д.№
3699/2024 г., по описа на РС- *****.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН:**********, от гр. *****, ул. ***** №9А да
4
заплати на Окръжен съд- ***** разноски по делото в размер на сумата 200
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5