Р Е Ш Е Н
И Е № 260068
19. 08. 2021
год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На 16. 08.
2021 год.
В публично
заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 28 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна твърди в исковата
молба, че на
10.06.2020г. дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3026843 срещу А.Н.Б. с ЕГН: ********** за
сумата от 1094.29 лева. от които 999.47 лева- главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва
от i0.06.2020r.
до изплащане на вземането, 94,82 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2017г. до 01.06.2020г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултеко
възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело 1513/2020г.
по описа на Районен съд-Казанлък 5 с-в било уважено искането им и издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със
съобщение, получено от дружеството им на 27.08.2020г., съдията докладчик по
цитираното дело им указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането
си срещу А.Н.Б. с ЕГН ********** и адрес: *** надпартерен етаж, апартамент, в
едномесечен срок.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането им, били следните:
Ответникът бил клиент на
ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, ответника била клиент на ТЕ и за
нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
които се изготвяли от "Топлофикация София" ЕАД и се одобрявали от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения
между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX
от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за
заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането
на последния ден от месеца ответникът изпадал
в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана
законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016
г. „Топлофикация София" ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно
удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за
ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация
София" ЕАД на адрес:http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Ответникът използвал доставяната от дружеството ТЕ
през процесния период и към настоящия момент не бил
погасил задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в
която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите
за ТЕ за процесния имот са начислявани от
"Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Молят съда, след като се убеди в
основателността на изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение А.Н.Б.
с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София" сумата от 1094,29 лева,
от които 999.47 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 10.06.2020г.
до изплащане на вземането, 94,82 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2017г. до 01.06.2020г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултеко
възнаграждение.
Молят, да им бъдат присъдени сторените
разноски и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултеко
възнаграждение, в условията на евентуалност при положение, че съдът присъди
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски, молят да ги компенсира до
размера на по -малкото. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника, претендира разноски.
В законоустановения срок
е постъпил отговор на ИМ от ответната страна, като
оспорват същата като недопустима, неоснователна и недоказана. На второ място заявяват, че с преводни нареждания от 29.07.2020 г. ответникът
е заплатил доброволно задълженията си към ищцовото
дружество, а именно - претендираните в настоящото производство
- главница в размер на 999,47 лв. и лихва в размер на 94,82 лв. преди да получи
заповедта за изпълнение, изд. по ч.гр.д.№ 1513/2020 г. по описа на РС-Казанлък,
видно от връченото му съобщение на 11.08.2020 г.
В хода на
производството е конституирано като трето лице помагач на ищцовата
страна „ Техем сървисис „
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Проф.Г.Павлов № 3. Въпреки
предоставената на третото лице процесуална възможност същото не взема становище
по настоящото производство.
От събраните
по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Настоящото производство е образувано по искова молба,
подадена от Топлофикация София ЕАД срещу
А.Н.Б., като правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.
№ 1513/2020г по описа на РС Казанлък безспорно се установява, че в резултат на
заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС Казанлък е издал Заповед № 841/ 24.
07. 2020 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и ответник по настоящото
дело А.Н.Б. да заплати сумата 999. 47лева - главница, 94,82лв. законна лихва върху главницата от
10.06.2020г. до окончателно изплащане на сумата,както и разноски в размер на
75.00лв. от които 25.00лв ДТ и 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Изрично в тази
заповед е посочено, че произтича от доставена, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ
се в гр.София, общ.Възраждане, ул.Позитано № 22, 3-ти
надпартерен етаж, апартамент инсталация **********/аб.0346844.
С възражение подадено в срока от длъжника А.Н.Б. същият е възразил,
че имотът за който се претендира неплащане на топлинна енергия е отдаден
под наем и не се ползва от него. Освен
това, преди получаване на заповедта за изпълнение, наемателката заплатила
дължимата сума в пълен размер.С разпореждане от 18.08.2020 г. РС Казанлък е
указал на заявителя ,че следва да предяви иск за вземането си. В законоустановения срок такъв иск е бил заведен първоначално
пред РС Казанлък. От всичко гореизложено съдът приема, че е налице активната и
пасивната легитимация на страните.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, а и от назначените в хода на
развилото се гражданско производство експертизи безспорно се установява, че в
конкретния случай ответникът е клиент на ищцовото
дружество.
По горното
не се спори от страните.
В хода на
производството бе приета ССЕ изготвена от вещото лице М.К.. Тази експертиза не
бе оспорена от страните.Съгласно същата сумите за топлинна енергия, касаещи процесния пероид: главница – 999,47
лв. и лихва- 94, 82 лв. са платени на ищцовото
дружество на 29.07.2020 г.В тази връзка следва да бъде посочено, че РС Казанлък е издал Заповед № 841/ 24. 07. 2020 г., с която
е разпоредил и осъдил длъжника и ответник по настоящото дело А.Н.Б. да
заплати посочените суми, но съобщението за това е получено от Б. на 11.08.2020
г., т.е. преди да получи съобщението за изготвеното разпореждане длъжника по
заповедното производство по същество е заплатил присъдените суми.
Мотивиран от горното съдът приема,
че иска са явява неоснователен, заведен е след като длъжника по заповедното
производство е заплатил присъдените суми, и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
Съдът счита, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство / в тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК /.
Отговорността за разноски почива на необосновано от правна гледна точка предизвикан правен спор. Макар и да е оспорено предявеното в заповедното производство вземане, сумата е изплатена преди предявяване на исковата молба. Ето защо направените в рамките на исковото производство разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Предвид направеното възражение от ищцовата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника,съдът счита, че същото е основателно. Видно от приложеното пълномощно се установява, че между ответника и представляващия го адвокат е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 720,00 лв., което възнаграждение следва съдът да намали, по правилото на чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл. 36 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до размер на 310,00 лв., като се собрази, че настоящото производство не се отличава с действителна правна и фактическа сложност на делото.
Наличието на задължение към момента на депозиране на заявлението обаче задължава ответника да заплати следващите се разноски съответно за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Извършеното плащане не дава основание за извод да касае и това вземане, което налага да бъде възложено в негова тежест.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 422 от ГПК и чл. 235, чл. 259 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация София" ЕАД
ЕИК ********* представлявано от Александър Александров- Изпълнителен Директор,
чрез процесуален представител К.П. с адрес ***
иск за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника А.Н.Б. с ЕГН
********** ***
за сумата от сумата от
1094,29 лева, от които 999.47 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
10.06.2020г. до изплащане на вземането, 94,82 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2017г. до 01.06.2020г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение №841/ 24.07.2020 г. по гр. д. № 1513/ 2020 г. по описа на
РС Казанлък, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ Топлофикация София" ЕАД ЕИК
********* представлявано от Александър Александров- Изпълнителен Директор, чрез
процесуален представител К.П. с адрес *** да заплати на А.Н.Б. с ЕГН ********** *** с адрес
за призоваване гр. С , ул. „ Л „ № *, ап.*направените по делото разноски в
размер на 310,00 лв.- адвокатско възнаграждение определено по чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с
чл. 36 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА А.Н.Б. с ЕГН ********** *** с адрес
за призоваване гр. С , ул. „ Л „ № *, ап.*да заплати на „ Топлофикация
София" ЕАД ЕИК ********* представлявано от Александър Александров-
Изпълнителен Директор, чрез процесуален представител К.П. с адрес ***
направените по заповедното производство разноски в размер на 75,00 лв.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на трето лице помагач на ищцовата страна „ Техем сървисис „ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Проф.Г.Павлов № 3.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: