№ 863
гр. Варна, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502716 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. № 2669/03.02.2022 г. от адв. А.Т. А. –
пълномощник на М. СТ. Р., в която е обективирано искане за допълване в частта за
разноските на Решение № 115/28.01.2022 г., постановено по настоящото дело. Молителят
сочи, че с крайния си акт ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски,
направено с отговора на въззивната жалба. Твърди, че по делото е представен договор за
правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, съгласно който и с оглед изхода от
спора, на адвоката се следва адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Моли съда да се произнесе според направената претенция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Б. КР. Н., чрез адв. Б.Б., в
което изразява становище за неоснователност на молбата за допълване.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законово
установения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. КР. Н. чрез адвокат Б.Б. срещу
решение № 262361 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 7133 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което по иска на М. СТ. Р. в качеството й на
майка и законен представител на детето М. Б. Н. ЕГН ********** срещу Б. КР. Н. е изменен
размера на определената със съдебна спогодба, постигната по гр.д.№ 6529/2019 г. на
Районен съд – Варна, издръжка, дължима от Б. КР. Н. в полза на детето М. Б. Н. чрез
неговата майка и законен представител Мария Станиславова Р., като същият е увеличен от
155 лева на 300 лева месечно, считано от подаване на исковата молба /29.06.2020 г./ с падеж
от пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание член 150 от СК; осъден е Б. КР. Н. да заплати на адвокат А.А. сумата от 191,49
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
пред първа инстанция съобразно уважената част на иска, на основание член 78, алинея 1 от
1
ГПК във връзка с член 38, алинея 2 от ЗАдв; както и е осъден Б. КР. Н. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 208,80 лева,
представляваща дължима държавна такса по изменения размер на издръжката, на основание
член 78, алинея 6 от ГПК. Както и насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението
в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за изменение на вече определената
издръжка за разликата над присъдения размер от 300 лева до 370 лева.
С Решение № 115/28.01.2022 г. ВОС ПОТВЪРЖДАВА решение № 262361 от
23.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 7133 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна,
деветнадесети състав.
Съставът на въззивния съд не се е произнесъл по искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение, направено в отговора на въззивната жалба от М.Р., чрез адв.
А.А..
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски.
По правилата на чл. 78 ГПК, следва да се присъдят сторените от страните разноски
съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковете. Когато и двете страни по спора са
обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено от въззивната инстанция,
направените от страната разноски по собствената й въззивна жалба, следва да останат за
нейна сметка, но направените разноски, относими към защитата срещу подадената от
другата страна въззивна жалба, следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК / в
този смисъл определение № 336/07.05.2013 г. по ч.т.д. № 638/2012 г. на ВКС, II т.о./.
В молбата е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
поради оказана безплатна правна помощ на М.Р..
Видно от материалите по делото адв. А.А. е осъществявал процесуална защита в
полза на М.Р. във въззивното производство. За оказаната безплатна правна помощ са
представени 2 броя договори за правна защита и съдействие (л. 17 и л. 21). В
настоящия случай, поради неоснователност на насрещната въззивна жалба и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Р. има право само на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени по защита срещу въззивната жалба на Красимир Н.,
съразмерно на материалния интерес.
Тъй като са налице предпоставките по чл. 78 от ГПК за ангажиране на
отговорността на насрещната страна и се установява осъществяването на безплатна
правна помощ, на адвоката се следва възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното, молбата по чл. 248 от ГПК се явява основателна и Б.Н.
следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.А., възнаграждение от 300 лв., за
оказаната от него защита на ищеца и настоящ въззиваем по отхвърлената въззивна
жалба, определено съответно на обжалвания материален интерес , а Решение №
115/28.01.2022 г., по в. гр. дело № 2716/2021 г. по описа на ВОС да бъде допълнено в частта
за разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 115/28.01.2022 г., по в. гр.
дело № 2716/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Б. КР. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна да заплати на адв. А.Т.
А. от АК - Варна, сума в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на М. СТ. Р. по
настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във връзка с чл. 248 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3