Определение по адм. дело №498/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.171 т.1 б. з / гг от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от М. С. М. [ЕГН] от гр. Н. Пазар, ул.»Мизия» №20, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1770614/ 23.10.2025 г., издадена от инспектор в сектор ПП при ОДМВР-Шумен, в която на осн. чл. 166 ал.4 от АПК е обективирано искане за спиране на изпълнението на административния акт.

Освен доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество. По отношение на искането за спиране на изпълнението се посочва, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до ежедневни загуби, изразяващи се в претърпени вреди и пропуснати ползи, с оглед невъзможността да упражнява професионалната си дейност, доколкото работи на длъжност „шофьор“ на товарен камион, за което е представен трудов договор № 44/25.04.2024 г. На следващо място се сочи, че е единствен родител, който полага грижи и отглежда малолетното си дете, за които обстоятелства не са представени доказателства.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал.1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Налице е допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение. На следващо място, разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя допустимостта на искането за спиране на изпълнението – да не се предвижда забрана за съдебен контрол. Такава забрана ЗДвП не съдържа. На трето място, условие за допустимост на искането е наличие на оспорване срещу законосъобразността на административния акт, по отношение на който специален закон допуска предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото с жалбата срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1770614/ 23.10.2025 г., издадена от инспектор в сектор ПП при ОДМВР-Шумен, е направено искането за спиране.

С оглед на горното искането за спиране по което е образувано настоящото адм.д. №498/2025 г. е ДОПУСТИМО за разглеждане.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

В жалбата е посочено особено искане със съдържание да се спре изпълнението на заповедта като се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до ежедневни загуби, изразяващи се в претърпени вреди и пропуснати ползи, с оглед невъзможността да упражнява професионалната си дейност и да получава възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК и тяхното съществуване не следва да се доказват от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в същия чл. 60, ал.1 от АПК предпоставки, но в своя полза. В резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл. 60, ал.1 от АПК личен интерес, противопоставим и с по-голяма тежест от презумирания от законодателя интерес. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно-поправими вреди за себе си. Според правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като трудно-поправими вреди, които касаят ценности като живот и здраве. Необходимо е и да се докаже високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

На следващо място, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон - ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на юридическите лица). Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно вредите които ще има жалбоподателя са преценени като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който следва да бъде защитен. Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. и преустановяване на трудова дейност и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал.1 от АПК. В подкрепа на горното, по делото действително е приложен трудов договор на молителя, от който е видно, че трудовата функция, която му е възложена е „шофьор“, което само по себе си не попада в приложното поле на понятието значителна или труднопоправима вреда, респ. не би могло да се противопостави на обществените отношения, чиято защита се цели с допускането на предварително изпълнение. Вън от горното, останалите доводи, свързани с това, че молителят отглежда сам малолетно дете, не са подкрепени от никакви доказателства и не следва да се кредитират поради недоказването им.

Отделно от това, от молителя не се посочват нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на заповедта.

Още един аргумент за неоснователност на така мотивираното искане е и фактът, че евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен акт – било имуществени или неимуществени такива, подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК, поради това не могат да бъдат третирани като основание за спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.

В случая запазване живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, е особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че молителят не е доказал , че за него е налице интерес, противопоставим на презумирания от законодателя в чл. 60, ал.1 от АПК, нито е доказал вероятното настъпване на значителна материална вреда или труднопоправима вреда в своя патримониум.

Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки по чл. 166, ал.2 вр. ал.4 от АПК за постановяване спиране изпълнението на оспорения акт.

Водим от горното и на осн. чл. 166, ал.3 вр.ал.2 вр. ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особено искане за спиране предварителното изпълнение по чл. 172 ал.6 от ЗДП на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1770614/ 23.10.2025 г., издадена от инспектор в сектор ПП при ОДМВР-Шумен, депозирано от М. С. М. [ЕГН] от гр. Н. Пазар, ул.»Мизия» №20 и съдържащо се в жалба срещу същият административен акт.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.