Решение по адм. дело №1137/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 8371
Дата: 2 октомври 2025 г.
Съдия: Стоил Ботев
Дело: 20257180701137
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 8371

Пловдив, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СТОИЛ БОТЕВ
   

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ административно дело № 20257180701137 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г. А. К. , [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13, против ревизионен акт № Р-16001624003484-091-001 от 05.03.2025г., издаден от С. И. – началник сектор, възложил ревизията, и К. Я. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 143 от 12.05.2025г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - [населено място] относно допълнително установени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022г. в размер на 8 023лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 996,17лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Прави се възражение против провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е доказано по несъмнен начин проявлението на посочените от ревизиращия екип обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В жалбата се съдържат подробни съображения относно налични парични средства към началото на ревизирания период, с посочване на източник дарение и заем. Направени са конкретни възражения за неточност в изчисленията на паричния поток, чрез невключване в приходната част на паричния поток на получена парична сума от дружеството „Пегасус Хорс“ ЕООД и включване в разходната му част на суми, които фактически не са заплащани от ФЛ, а от дружества, на които той или членове на семейството му са собственици Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, но не е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № ПФ-16001624000026-073-001 от 11.07.2024г. Събраните при проверката доказателства са приобщени надлежно към доказателствения материал по ревизионното производство.

Началото на ревизионното производство е сложено със ЗВР № Р-16001624003484-020-001/15.07.2024г., издадена от С. И. - началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР – 23.07.2024г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001624003484-020-002/21.10.2024г. е определен нов краен срок на ревизионното производство – до 23.12.2024г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представена по делото заповед № РД-09-518/22.03.2014г. на директора на ТД на НАП – [населено място]. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен да изпълнява функциите на ръководител на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-2277/30.11.2023г. и РД-09-3377/22.11.2024г. на директора на ТД на НАП – [населено място].

Съставен е ревизионен доклад № Р-**********-092-001/06.01.2025г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение, с приложени към него писмени доказателства. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001624003484-091-001/05.03.2025г., в който са обсъдени направените от РЛ възражения и са изложени подробни аргументи за тяхната неоснователност.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентни административни органи.

От фактическа страна съобразно отразеното в РД, РА и в решение № 143/12.05.2022г. съдът установи, че предмет на обжалване са данъчни задължения по ЗДДФЛ, в следствие на следните направени констатации:

Жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през ревизирания период. РЛ е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от трудови правоотношения, доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество и през 2022г. – предоставени заеми на две ФЛ в общ размер на 101 220лв. К. е едноличен собственик на капитала и управител на 5бр. ЮЛ, посочени в РД. През ревизирания период има ненавършило пълнолетие дете.

През ревизирания период са установени извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти и МПС, както следва:

-с нотариален акт № 186 от 10.10.2023г. е закупен недвижим имот – апартамент в [населено място], [улица], ет. 12, ап. 61 за сумата от 90 000лв., част от нея в размер на 67 846лв. заплатена авансово на 02.03.2022г., останалата част в размер на 22 154лв. – на 10.05.2023г. /извън ревизирания период/;

-с нотариален акт № 14 от 07.02.2020г. е придобит чрез дарение недвижим имот – парцел от 310кв.м и самостоятелен обект от сграда с площ от 15,42кв.м, находящ се в [населено място], [улица].

През ревизирания период са закупени и продадени 3бр. МПС, посочени в таблица на стр. 5 от РД (л. 31).

В хода на предхождащата ревизията проверка жалбоподателят е декларирал, че разполага с налични парични средства в брой към 01.01.2020г. в размер на 5 700лв., към 01.01.2021г. в размер на 8 750лв. и към 01.01.2022г. в размер на 800лв. В последствие са посочени допълнително постъпили парични средства към началото на 2022г., с източник дарение от баба му В. З. в размер на 9 000лв. и в общ размер на 59 400лв. /6 х 9 900лв./ по договори за заем от П. Т. Х., служител в дружеството „Пегасус хорс“ ЕООД /заемодателката е починала към настоящия момент/. През 2022г. са установени доходи от източници банков кредит, обезпечен с ипотека, в размер на 250 000лв., от които са усвоени парични средства в размер на 210 546лв., доходи от продажба на МПС, възлизащи на обща стойност 14 800лв. и доходи от предоставени услуги по договор за ползване на електронен подпис в размер на 6 516лв.

През 2022г. са установени извършени разходи от К. под формата на предоставяне на заеми в общ размер на 101 220лв. на лицата Я. В. Н. /69 220лв./ и К. М. Ш. Б. /32 000лв./ и внесени по банков път парични средства в общ размер на 129 000лв. на дружествата, на които е едноличен собственик на капитала: „Пегасус Хорс“ ЕООД – 45 000лв., „Джи 94“ ЕООД – 83 000лв. и „Дик 2007“ ЕООД – 1 100лв.

В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на РЛ, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е превишение на направените разходи над декларираните и получени от К. доходи за 2022г. със сумата в размер на 80 230,18лв. (таблица на л. 48 гръб – 49). Несъответствието се дължи основно на предоставените парични средства на ФЛ и ЮЛ, както и на невключване в началното салдо на паричните средства на твърдените като получени от дарение и заеми. В констативната част на РД, предхождаща съпоставката на приходите и разходите /л. 48 – 48 гръб/ ревизиращите органи по приходите са направили подробни пояснения на сумите, посочени като начално салдо на парични средства към 01.01.2022г., сумите, включени в приходната и разходната част на паричния поток.

След тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход с неустановен произход установеното несъответствие, представляващо превишение на направените разходи над доходите с установен източник. Изчислена е по реда на чл. 122 от ДОПК обща данъчна основа за доходи по чл. 17 от ЗДДФЛ като сбор между декларираните от РЛ доходи и установените такива по чл. 122 от ДОПК, възлизаща на 86 746,18лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 8 674лв. и след приспадане на внесения данък по ГДД в размер на 651лв. е изчислена дължима сума за довнасяне в размер на 8 023лв., ведно с прилежащите лихви.

В хода на административното обжалване на РА са извършени допълнителни проверки в ИС на НАП по отношение твърденията на жалбоподателя за получени парични средства с източник дарение и заем за период преди ревизирания и за получени парични средства в брой от собственото му дружество „Пегасус Хорс“ ЕООД през ревизирания период. След анализ на информацията от ИС на НАП са намерени за правилни констатациите на ревизиращия екип за невъзможност на дарителя и заемодателя за предоставяне на жалбоподателя на твърдените като получени парични средства в брой. По отношение твърдението за получени парични средства в брой от ЮЛ са изложени допълнителни аргументи, че същите се основават на данни в частни документи, съставени за целите на обжалването на РА. Намерено е за основателно единствено твърдението за некоректно изготвен паричен поток с включване в приходната и разходната му част, съответно на изтеглени от банкови сметки на лицето парични средства и внесени по банкови сметки на лицето парични средства. При изключване от приходната част на паричния поток на сумата на изтеглените парични средства от банкова сметка в общ размер на 12 800лв. и изключване от разходната част на паричния поток на сумата на внесени парични средства по същата банка в размер на 845лв. се установява по-голям размер на превишението на разходите над доходите с установен източник със сумата в размер на 11 955лв. Предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 155, ал. 8 от ДОПК обжалваният РА е потвърден от горестоящия административен орган.

В хода на съдебното обжалване не са приети допълнителни доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Основните възражения на жалбоподателя са в няколко насоки: относно неправилно посочена парична сума като начално салдо към 01.01.2022г.; неправилно третиране на посочени в жалбата парични средства като разход; невключване на получена парична сума в брой от дружеството „Пегасус Хорс“ ЕООД като приход.

Съдът констатира, че направените от жалбоподателя възражения са идентични с тези, направени в хода на административното обжалване на РА. Тези възражения са предмет на подробен анализ от горестоящия административен орган и в преобладаващата си част са намерени за неоснователни. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани допълнително писмени и гласни доказателства и не е ангажирано изготвянето на съдебни експертизи с оглед защитната теза на жалбоподателя. При неангажиране на доказателства за опровергаване констатациите в РА, настоящият съдебен състав намира същите за правилни и обосновани, с оглед събраните при ревизията и при предхождащата я проверка доказателства.

По отношение приетия от ревизиращия екип размер на началното салдо на К. , следва да бъдат изложени следните аргументи: твърденията на жалбоподателя са в насока, че към 01.01.2022г. той е разполагал с парична сума в брой в размер на 68 400лв. Като източник на този доход са посочени дарения от баба му В. З. в размер на 9 000лв. и заем в общ размер на 59 400лв. от лицето П. Х. /починала към настоящия момент/. Твърдението на РЛ е подложено на подробен анализ от ревизиращия екип и от горестоящия административен орган, който е направил и допълнителна проверка в ИС на НАП относно декларирани доходи от дарителя и заемодателя и техния източник. Административните органи са направили извод, че не са събрани несъмнени доказателства дарителят и заемодателят да са разполагали с паричните средства, предмет на дарението и заема, двете са свързани лица с жалбоподателя /негова баба и лице, работило по трудово правоотношение в негово дружество „Пегасус Хорс“ ЕООД/ и за доказване на получените парични средства с източник дарение и заем са представени единствено частни документи с недостоверни дати по смисъла на чл. 181 от ГПК, които са съставени за целите на обжалването на РА.

В тази връзка следва да бъде съобразено следното: при анализ на събраните при ПУФО и в хода на ревизията писмени доказателства относно налични парични средства в брой към 01.01. на 2020г., 2021г. и 2022г. при жалбоподателя се констатира, че самият той е декларирал налични парични средства в брой в минимални размери, като същевременно е посочил и източниците на доходи. В хода на ревизионното производство, след запознаване с констатациите от извършената ПУФО е посочен допълнителен източник на парични средства – дарение от близък роднина /баба/, а след издаване на РД е посочен още един допълнителен източник на парични средства /заем/. По отношение на дарението следва да бъде посочено, че са налице единствено декларативни твърдения на жалбоподателя, без конкретика относно фактите кога е получено дарението, изцяло ли е получено или на части и къде и как са съхранявани паричните средства. Независимо от неяснотата относно факта на извършеното дарение, както и декларативното твърдение, че дарителката разполага с паричните средства, предмет на дарението, от спестявания вследствие дългогодишен трудов стаж, противно на твърденията в жалбата в хода на административното обжалване на РА е извършена проверка на В. З. чрез декларирани данни в ИС на НАП. При проверката е констатирано, че дарителката е пенсионер и получава единствено доход от пенсия, като не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да е декларирала доходи от други източници. Предвид непредставянето на каквито и да било доказателства от жалбоподателя в тази насока и неяснота относно времевия момент на дарението, не може да се направи несъмнен извод, че дарителката е разполагала с паричните средства, предмет на дарението, които да предостави на внука си. Предвид неустановения времеви момент на дарението и обхвата на ревизирания период – 2020г. – 2022г. ревизиращият екип е подходил по максимално обективен за РЛ начин, като е приел като налични парични средства към 01.01 на съответната година на декларираните такива от К. в хода на проверката. При извършената съпоставка на парични средства за 2020г. и 2021г. е констатирано превишение на доходите с установен източник над извършените разходи, като сумата, изчислена към 31.12.2020г. е в размер, приблизителен на декларираната такава от лицето като налични парични средства към 01.01.2021г. /около 8 700 в./ и сумата, изчислена към 31.12.2021г. е също в приблизителен размер на декларираната такава от лицето като налични парични средства към 01.01.2022г. /800лв./. От това следва извод, че жалбоподателят е направил опит да обоснове по-голям размер на началното салдо на парични средства към 01.01.2022г. едва след запознаване с резултатите от ПУФО, като единствено е декларирал получено дарение от баба си в размер на 9 900лв., но не е представил никакви доказателства относно факта на предоставянето му.

Същите аргументи са валидни и по отношение получените в заем парични средства, като тук следва да бъде направено уточнението, че доказателства за заемни правоотношения са представени едва с възражението срещу ревизионния доклад и запознаване на жалбоподателя с констатациите в него. Във връзка със заемното правоотношение е установено, че заемодателката е свързано лице с жалбоподателя, същата е работила по трудово правоотношение в неговото дружество „Пегасус Хорс“ ЕООД на 2-часов работен ден и в дружеството, в което е бил собственик и управител „Еван 007“ ЕООД на 4-часов работен ден. При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП по отношение декларираните доходи с установен източник от Х. е установено, че същата е получавала единствено доходи от трудово възнаграждение от посочените дружества в размер по-малък от този на минималната работна заплата и не е декларирала доходи от друг източник, които да й позволят да натрупа значителни парични средства, които да предостави в заем на К. .

По отношение на отказа на приходните органи да признаят сумите по договорите за заем следва да се посочи, че съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД заемът е реален договор, чиито елементите от фактическия състав са съгласие на страните и реалното предаване от заемодателя на заемателя на парите или заместимите вещи. Следователно, доказателствената тежест за пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на договора за заем носи жалбоподателят, защото той извлича благоприятни правни последици от доказването на наличието на сключен договор за заем.

Представените договори за заем са подписани от двете страни, както и разписки за предаване на парите. Формално същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите. За данъчното облагане, обаче, е от съществено значение да се докаже, че реалното изпълнение на тези договори, произхода на средствата и възможността на заемодателя да предостави договорената сума в заем, съответно възможността на заемателя да върне заетата сума. В случая не се установи по безспорен и категоричен начин, че заемодателката е имала възможност да предостави посочените в договорите за заем суми, както и че сумите са фактически предадени на заемателя.

Отделно от това, отново следва да бъде посочено, че договорите за заем и разписките са представени едва с възражението против РД и могат да се приемат за такива, изготвени за обжалването на РА. Следва да бъде съобразен и характера на тези документи като частни писмени документи без достоверна дата. Подписаният частен документ съгласно чл. 180 от ГПК се ползва единствено с формална доказателствена сила – той съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, посочени като негови автори. В конкретния случай нито договорът за заем, нито разписките се ползват с материална доказателствена сила за обстоятелството, че сумите по тях са реално получени. Не са налице доказателства за предаване на сумите, както и доказателства за времето и мястото, в което това е извършено.

По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че правилно ревизиращите органи по приходите са приели, че началното салдо на парични средства на жалбоподателя към 01.01.2022г. възлиза на 800лв., както самият той е посочил в хода на предхождащата ревизията ПУФО.

На следващо място, Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за необосновано невключване в приходната част на паричния поток за 2022г. на сумата в размер на 33 000лв., твърдяна като получена от К. на 17.05.2022г. от собственото му дружество „Пегасус Хорс“ ЕООД. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за опровергаване констатациите на ревизиращия екип относно противоречиви данни за получаване на сумата, отразени в първични документи и вторични счетоводни регистри. Представените от РЛ документи са подложени на подробен анализ, при която е установено, че вторичните счетоводни регистри на сметки 501 и 503 на дружеството „Пегасус Хорс“ ЕООД са частични, без начално и крайно салдо и се различават от вторичните счетоводни регистри на същите счетоводни сметки, представени при ревизията на дружеството. Предвид твърденията на жалбоподателя, че в счетоводството на дружеството са намерили счетоводно отражение не една, а две суми в размер на по 33 000лв., с различни основания за осчетоводяване, в хода на административното обжалване е извършен допълнителен анализ от горестоящия административен орган на данните от взетите счетоводни операции по сметка 499 на дружеството „Пегасус Хорс“ ЕООД, извлечение от която е представена в хода на неговото ревизионно производство и е извършена съпоставка с приложеното към възражението против констатациите в РД извлечение от същата счетоводна сметка. При сравнение на данните в двете извлечения се констатират разминавания в дебитните обороти на сметка 499, като разликата е в размер на 33 000лв., която се претендира от жалбоподателя като получена в брой на 17.05.2022г. Същото несъответствие със сумата в размер на 33 000лв. горестоящият административен орган е констатирал и по отношение на крайните салда по сметка 499 по оборотна ведомост и по регистър кореспонденция на сметка 499. Предвид констатираните несъответствия е направен обоснован извод, че в хода на административното обжалване на РА са изготвени счетоводни регистри с различни данни от тези, представени в хода на ревизията на дружеството „Пегасус Хорс“ ЕООД, с цел обслужване защитната теза на К. за получени в брой парични средства в размер на 33 000лв. Този извод е подкрепен и от обявените данни в отчета за паричните потоци, представляващ част от ГФО за 2022г., публикуван в ТР, в който липсва посочване на парични суми, които дружеството „Пегасус Хорс“ ЕООД следва да възстанови на собствениците като направени в предходен момент допълнителни вноски.

Настоящият съдебен състав констатира, че в жалбата се съдържат твърдения за неправилно включени в разходната част на паричния поток на парични суми за заплатени ЗОВ и ДДФЛ и разходи за консумативи, които не са направени от К. , а съответно от дружествата „Джи 94“ ЕООД и „СИ – 66“ ЕООД. Възраженията преповтарят тези, направени в хода на административното обжалване и в решението на горестоящия административен орган им е даден подробен и обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. В тази връзка, за опровергаване констатациите в РА в хода на съдебното обжалване не се ангажираха други писмени доказателства, освен представените с възражението против РД и не се ангажира изготвянето на съдебна експертиза. Съдът намира за обосновани изводите на горестоящия административен орган, че представените извлечения от банкова сметка в „Пощенска банка“ са частични и не обхващат целия период, за да бъде направен цялостен анализ на движението на парични средства по нея.

На следващо място, Съдът констатира, че в жалбата е изложено и възражение за неправилно третиране на парични средства в приходната и разходната част на паричния поток, свързани с предоставени в заем от лицето на собствените му дружества парични средства в общ размер на 129 100лв. по банков път и възстановени от дружествата на собственика парични средства в общ размер на 91 500лв. отново по банков път. Възраженията са предмет на подробен анализ от ревизиращите органи по приходите в РД, като са изложени аргументи за тяхната неоснователност. Налице е неопровергана констатация, че заемите на двете ФЛ са предоставени от К. през м. 02.2022г., а паричните средства от банковия кредит, отпуснат от „Токуда банк“ са усвоени в по-късен момент – през м. 03.2022г. На стр. 23 от РД /л. 40/ е извършен подробен анализ на внесените от ФЛ парични средства в дружествата през периода 2020г. – 2022г., съответно възстановените на ФЛ парични средства от дружествата за същия период. Декларираните от РЛ данни са съпоставени с данните, декларирани от дружеството „Джи 94“ ЕООД в ГФО за 2020г., 2021г. и 2022г., по-конкретно отчет за паричните потоци, при която съпоставка е констатирано, че данните в справката, предоставена от РЛ се различават от декларираните данни в ГФО за периода от 2020г. до 2022г. По-конкретно, съгласно данните в ГФО /л. 42/ в дружеството са постъпили заемни постъпления през 2020г. в размер на 69 000лв. и са платени заеми в размер на 44 000лв., през 2021г. са постъпили заемни постъпления в размер на 123 000лв. и са платени заеми в размер на 118 000лв. и през 2022г. не са постъпили заемни постъпления и са платени заеми в размер на 4 000лв. При така установените несъответствия и неангажирането на съдебна експертиза в хода на съдебното обжалване, Съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип относно неангажиране на доказателства за изплатени суми от дружествата на ФЛ в размер на около 120 000лв. за трите години в обхвата на ревизирания период, които парични средства да са достатъчни за предоставяне в заем на двете ФЛ – заемополучатели през м. 02.2022г.

По така изложените аргументи, Съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, опровергаващи установените при ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, обосноваващи провеждането й по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Не се ангажираха доказателства опровергаващи констатациите на ревизиращите органи по приходите за превишение на разходите на ФЛ над доходите с установен източник за 2022г. със сумата в размер на 80 230,18лв., която е приета за облагаем доход с неустановен източник по чл. 122 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че математически точно е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10%/ върху общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. В този смисъл, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (в приложимата й редакция) същото възлиза на 1 301,73лв. (хиляда триста и един лев и седемдесет и три стотинки).

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. К. , [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13, против ревизионен акт № Р-16001624003484-091-001 от 05.03.2025г., издаден от С. И. – началник сектор, възложил ревизията, и К. Я. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 143 от 12.05.2025г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - [населено място] относно допълнително установени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022г. в размер на 8 023лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 996,17лв.

ОСЪЖДА Г. А. К. , [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – [населено място] сумата от 1 301,73лв. (хиляда триста и един лев и седемдесет и три стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за постановяването му с препис за страните.

 

Съдия: