Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 524

28.06.2023 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:        1.  ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

           2.  ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла И.

Прокурор: Елеонора И.

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1256 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН, вр. чл.61, ал.1 от ЗАНН (в редакцията преди изм. ДВ бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)                    

            Образувано е по касационна жалба от ОДМВР Хасково Сектор „Пътна полиция“, представляван от Началника на сектора Д. Х. Ч., срещу Решение №177 от 02.11.2021 г., постановено по АНД №948 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

В жалбата се твърди, че решението било постановено при неправилно прилагане на закона. В мотивите си първоинстанционният съд бил приел, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като г-жа Т. не била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от нея МПС поради липса на сключена застраховка „ГО“. Направените изводи от съда по отношение на необходимостта от това жалбоподателят да е знаел за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и необходимостта от умисъл за извършването на административното нарушение, се считат за погрешни. Твърди се, че тези факти били без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка била налице и значителна по обем съдебна практика.

Претендира се обжалваното решение да бъда отменено, като се потвърди отмененото с него наказателно постановление.

Ответникът, Т.Ж.Т., чрез пълномощника си адв.И.А., в съдебно заседание и писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба, и претендира същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

            С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №21-1253-000814 от 19.07.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Т.Ж.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            Административното наказание е наложено за това, че на 13.03.2021 г. в 07.50 часа, на конкретно място в гр.Хасково, Т.Ж.Т. управлява лек автомобил Мазда 323Ф с рег.№*******, лична собственост, като при извършената проверка в масивите на МВР се установило, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

            Районният съд е установил фактическата обстановка, като от показанията на разпитаните свидетели С., Т. и М. е приел за установено, че при извършената на 13.03.2021 г. проверка на водача Т.Ж.Т., контролните органи са установили – от направена на място справка със служебния таблет и след справка в архивите на МВР, че управляваният от нея автомобил е със служебно прекратена регистрация за това, че няма застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът е приел за безспорно установено, че на 13.03.2021 г. около 7.50 часа Т.Ж.Т. е управлявала собствения си лек автомобил Мазда 323ф с рег.№******* в гр.Х., до сватбен салон „Мега“, на бул*** в посока към ж.к***, и че това МПС е било с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“ още преди момента на проверката и към момента на проверката. По тази причина Гаранционен фонд е изпратил уведомление по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането на Сектор ПП при ОДМВР Хасково и с оглед чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на МПС е била служебно прекратена. Приел е за безспорно установено, че на посочената в НП дата Т. е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП изисква собственикът на МПС, в случая водачът Т.Т., да се уведоми за служебно прекратената регистрация, а в административната преписка липсва каквото и да било доказателство за нейното уведомяване. Въз основа на това е приел, че жалбоподателката не е знаела, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация, регистрационните табели са били на автомобила, и като не е знаела за служебно прекратената регистрация, Т. е нямало как да действа виновно, защото не може да формира интелектуалния компонент на вината – предвиждането на последиците от деянието. Съдът е посочил, че без вина няма отговорност и е отменил като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

            Настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.          

            Оспореният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите и правни изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

            Административнонаказателната отговорност се ангажира при доказано  административно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат, и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана  административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

            В разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

            По делото е безспорно установено, че на 13.03.2021 г. Т.Ж.Т. е управлявала собствения си лек автомобил с рег.№*******, който автомобил към тази дата е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП (след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането), предвид което от обективна страна е бил осъществен съставът на вмененото на водача административно нарушение.  

            Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказва административното нарушение да е осъществено и от субективна страна.

            За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

            Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респективно и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

            В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.1 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), при несключване на застраховка „Гражданска отговорност“, или при изтичане на срока такава да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно лице, след уведомяването му от Гаранционния фонд, че е налице предвидената в нормата на чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането хипотеза, и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна система за регистрация на моторните превозни средства. Собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване, съответно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила. Именно поради това законът е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и изричното правило на чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8 от приложимата Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

            В процесния случай в представените с административнонаказателната преписка доказателства не са приложени такива, от които да се установи по безспорен начин, че собственикът на управляваното МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на същото, каквото задължение вменява на компетентните органи разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

            Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в §2, т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не  се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Следователно преки доказателства, или верига от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е била служебно прекратена, не са налице по делото. 

            Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че наличието на субективния елемент на нарушението се явява без значение в случая, както и позоваването на изброената съдебна практика.

            Именно поради формираната в страната противоречива практика по прилагане на закона, към настоящия момент е постановено Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. №3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

            Разглежданата в настоящото производство хипотеза е идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че водачът Т.Ж.Т. незаконосъобразно е била наказана с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание, тъй като липсват доказателства като собственик на управляваното от нея моторно превозно средство да е била уведомена за служебно прекратената регистрация.  

            Поради липсата на доказателства, установяващи наличието на субективния елемент – вината, деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП в случая се явява несъставомерно, съответно наказателното постановление е било издадено незаконосъобразно.

            Като е достигнал до този извод и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със закона, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

            При този изход на спора, основателна по чл.63д, ал.1 от ЗАНН е своевременно заявената от ответника претенция в негова полза да се присъдят разноски за производството, платими от касатора. За настоящата инстанция направените разноски са в размер на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2022 г.

            Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №177 от 02.11.2021 г., постановено по АНД №948 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Т.Ж.Т., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

            Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                   

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                                                  

 

 

                                                                             2.