РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Кубрат, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Д. В.кова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В.кова Гражданско дело №
20223320100119 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.
Ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********,
представлявано от Я. Д., П. С. и Д. Д. – членове на УС на дружеството чрез
юрисконсулт Е.М., като твърди, че в изпълнение на договор за продажба на
ел. енергия за обект на потребление с клиентски ********** и аб. №
**********, находящ се на адрес ***, сключен със З. А. Х., ЕГН **********,
е доставял ел. енергия в обекта на потребление, от която неплатена е тази по
фактури, издадени в периода от 15.03.2021 г. до 15.07.2021 г.; поради това със
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило в
РС – Кубрат на 19.11.2021 г., е поискал от заповедния съд издаването на
заповед за изпълнение на задължението; в производството по цитираното
заявление по ч. гр. дело № 685/2021 г. е издадена Заповед № 304/22.11.2021 г.
срещу ответника, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид
изложеното, като твърди, че с оглед връчването на заповедта чрез
уведомление за залепване, има интерес от установяване на вземането си по
реда на чл. 416 ГПК, моли съда да приеме за установено по отношение на
1
ответника З. А. Х., ЕГН **********, вземането си срещу него по Заповед №
304/22.11.2021 г. за сумите: 334.16 лева (триста тридесет и четири лева,
шестнадесет ст.) – представляваща главница за консумирана ел. енергия по
фактури, издадени в периода от 15.03.2021 год. до 15.07.2021 год., за следния
обект на потребление с клиентски № ********** и аб. № **********,
находящ се на адрес ***, ведно със законната лихва считано от 19.11.2021 г.
до окончателното плащане и сумата 13.78 лева (тринадесет лева, седемдесет и
осем ст.) – представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за
периода от датата след падежа й до 28.10.2021 г., като претендира сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество не се явява, но представя извлечение за фактури и плащания за
периода към 04.07.2022 г. за обект на потребление с клиентски № **********
и аб. № **********, находящ се на адрес ***, като в молба-становище по
хода заявява, че претендираните със заявлението и установителния иск суми
за главница и мораторна лихва са платени, поради което претендира само
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът З. А. Х., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес ***, редовно
уведомен чрез особения си представител, в срока по чл. 131 от ГПК не
депозира писмен отговор. В съдебно заседание се явява особеният му
представител адв. С.В., който заявява, че исковете са допустими и
основателни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 685/2021 г. по описа на РС – Кубрат се
установява, че на кредитора „Енерго – про Продажби“ АД гр. Варна е
издадена заповед за изпълнение срещу З. А. Х., ЕГН ********** за вземане
съвпадащо с посоченото в исковата молба. Поради това, че заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът е предявил
установителен иск за вземането си в законоустановения срок по чл. 415 ГПК.
Според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – про Продажби” АД (ОУ), одобрени с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г.,
2
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и
което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лице
на издръжка на държавния или общински бюджет. В чл. 6, ал. 3 от ОУ е
предвидено, че потребител за стопански нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е дал пред „Енерго – про Продажби” АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок.
Не се оспорва от ответника, че същият е клиент на „Енерго-про
Продажби“ АД с клиентски № ********** и аб. № **********, находящ се на
адрес ***.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща
стойността на ползваната в имота електрическа енергия в сроковете и начина,
определени в тези ОУ. Потребител, който не изпълни задължението си за
заплащане в срок на дължими към ищцовото дружество суми, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
според чл. 38 от ОУ.
От представените по делото Справка за потребление издадена от ищеца
на името на ответника за периода 02.10.2020 г. до 02.12.2021 г. и извлечение
от сметка, се установява, че ответникът дължи сумата от 334.16 лв. главница
за доставена в исковия период и незаплатена ел. енергия и лихва към
28.10.2021 г. в размер на 13.78 лв.
На 22.11.2021 г. по ч. гр. д. № 685/2021 г. по описа на РС-Кубрат е
издадена Заповед № 304 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите: главница в размер на 334.16 лева – представляваща главница
за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 15.03.2021
год. до 15.07.2021 год., за следния обект на потребление с клиентски №
********** и аб. № ********** – ***, ведно със законната лихва считано от
19.11.2021 г. до окончателното плащане; 13.78 лева – представляваща сбора
от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до
28.10.2021 г., както и за разноски по делото: 25.00 лева – държ. такса и 50.00
лева – юриск. възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 11.02.2022 г. „Енерго – Про Продажби” АД в законоустановения
3
срок е предявило настоящия установителен иск, като е представило
доказателства по заповедното производство.
От представеното от процесуалния представител на ищеца извлечение
за фактури и плащания за обект с клиентски № ********** и аб. №
**********, находящ се на адрес *** се установява, че длъжникът е платил
изцяло претендираните с установителния иск суми, предмет на издадената
заповед, като са останали незаплатени само сторените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от
който произтича вземането му, а длъжника (ответник) – възраженията си
срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно
(облигационно или търговско) правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на
облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на Договор за доставка на
електрическа енергия и Общите условия към него. Безспорно се установи, че
ответникът З. А. Х. в периода 02.10.2020 г. – 02.12.2021 г. е консумирал ел.
енергия, която е отчетена по партидата му, за което са издадени следните ф-
ри: ФП0306006473/15.03.2021 г. на стойност 171.22 лева, №
ФП0307158311/14.04.2021 г. на стойност 38.46 лева, №
ЛП3229416890/10.05.2021 г. на стойност 0.77 лева, №
ФП0308313497/14.05.2021 г. на стойност 44.11 лева, №
ФП0308863838/12.06.2021 г. на стойност 39.88 лева, №
ФП0311071358/09.07.2021 г. на стойност 30.76 лв., №
ФП0311130388/15.07.2021 г. на стойност 8.96 лв. С оглед на горното по
делото е доказано, че между страните е сключен договора за продажба на ел.
енергия, като по него ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна,
тъй като представените писмени доказателства освен сключването на
договора установяват и предоставянето на ответника по делото на ел. енергия
4
в съответните количества. С оглед на това и настъпване на падежа на
дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да бъдат възстановени
на ищеца. Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на договора, който
факт, обаче, е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го
твърди. На доказване подлежи само изпълнението на договора.
В хода на процеса, след образуване на заповедното производство и по
време на исковото ответникът е изплатил изцяло задължението си към
„Енерго – Про Продажби” АД за заплащане на дължимите суми по договора
между страните. В този смисъл е и признанието на ищеца в съдебно
заседание. Тези факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед
приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради плащането извършено от
ответника в хода на процеса.
По отношение на разноските:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, направени в
заповедното и в исковото производство, което не се оспорва от ответника. В
случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК (от който момент се счита предявен и
установителния иск по чл. 422 от ГПК), поради което следва да се приеме, че
с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото–арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски. Поради това на ищеца следва да му бъдат
присъдени сторените такива в настоящето производство размер на 475 лв. (от
които 75 лв. внесена държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 300 лв. разноски за депозит за особен представител), както и тези в
заповедното производство в размер на общо 75 лв. (25 лв. платена държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго – про Продажби” АД гр. Варна,
бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК
5
*********, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д. – членове на УС на
дружеството чрез юрисконсулт Е.М., иск срещу З. А. Х., ЕГН **********, с
пост. и наст. адрес *** за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в
размер на 334.16 лева (триста тридесет и четири лева, шестнадесет стот.),
ведно със законната лихвау считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 19.11.2021 г. до окончателното плащане и сумата 13.78 лева
(тринадесет лева, седемдесет и осем стот.), представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до
28.10.2021 г., всички съставляващи неплатени задъжения за ел. енергия по
фактури издадени в периода 15.03.2021 г. – 15.07.2021 г. за обект с клиентски
№ ********** и аб. № ********** – ***, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено в
хода на процеса.
ОСЪЖДА З. А. Х., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби“ АД гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК ********* сумата от
475.00 лева (четиристотин седемдесет и пет лева, нула ст.) – направени
разноски по исковото производство и сумата 75.00 лева (седемдесет и пет
лева, нула ст.) – разноски на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6