Присъда по дело №62/2024 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 5
Дата: 20 март 2025 г.
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20244510200062
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Бяла, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
СъдебниБОЙКА М. АНЧЕВА
заседатели:ПЕНКА Д. ХАРАЛАМПИЕВА-
ПЕТРОВА
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
и прокурора Д. Ал. К.
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Наказателно дело от общ характер
№ 20244510200062 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Г. Е., роден на .г. в с.Р., обл.В.Т., живущ в с.Р. обл.В.Т.
ул."Х.Б." № ..., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер,
за
ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2022г. по ПП I-5 гр.Русе – гр.Велико Търново, в
района на километър 60+300, в землището на с.П. К. обл.Р. при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „А.“, с рег.№ ........, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице – на М. Д. М. от с.Р., обл.В. Т., изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради подкожна колекция от кръв
вдясно теменно; рана на езика, кръвонасядане в областта на гръдната кост, кръвонасядане в
областта на лява, предна, горна спина илиака; счупване на таза в областта на лява илиачна
кост, голяма колекция от кръв в меките тъкани по съседство със счупване на лява илиачна
кост; посткръвозагубна анемия, наложила кръвопрелИ.не и клинични данни за дихателна
недостатъчност, наложили интензивно лечение; и на З. И. С., от с.Р., обл.В.Т., изразяващо се
в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, за срок повече от тридесет дни,
поради счупване на пета предкиткова кост на лява ръка, поради което и на основание чл.343,
ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2 вр. с ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.54 и чл.36 от НК го
1
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, се ОТЛАГА с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, като го признава за НЕВИНОВЕН в това да е нарушил правилата за
движение по пътищата чл.20, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК
го ОПРАВДАВА по тази част от обвинението.
ЛИШАВА подсъдимия М. Г. Е., със снета по делото самоличност, от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в законна сила на основание чл.343г, вр. чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2 вр. с ал.1,
б.“б“, пр.2 вр. чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК.
ОСЪЖДА М. Г. Е., с установена по делото самоличност да заплати в полза на
държавата сумата в размер на 1 347,60лв. – разноски за експертизи на досъдебното
производство, по сметка на ОДМВР – Русе.
ОСЪЖДА М. Г. Е., с установена по делото самоличност да заплати по сметка на
Районен съд – Бяла сумата в размер на 3 102,70лв. разноски в съдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд – Русе.
Председател: __________/п/_____________
Заседатели:
1.________/п/_______________
2.__________/п/_____________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 5 от 20.03.2025г. по НОХД № 62/2024г. по описа на
Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу М. Г. Е. от с.Р,
обл.В.Т., за това, че на 04.08.2022г., по ПП I-5 гр.Русе - гр.В. Т., в района на км 60+300, в
землището на с.П.К., обл.Русе, при управление на МПС - лек автомобил, марка "...."”, с рег.
№ ............., нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”,
- чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие“
- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП — „ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - на
М. Д. М. от с.Р, обл.В.Т., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник, за срок повече от тридесет дни и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради подкожна колекция от кръв в дясно теменно; рана на езика; кръвонасядане в
областта на гръдната кост; кръвонасядане в областта на лява, предна, горна спина илиака;
счупване на таза в областта на лява илиачна кост; голяма колекция от кръв в меките тъкани
по съседство със счупване на лява илиачна кост; посткръвозагубна анемия, наложила
кръвопрелИ.не и клинични данни за дихателна недостатъчност, наложили интензивно
лечение и на З. И. С., от с.Р, обл.В.Т., изразяващо се в трайно затрудняване на движенията
на ляв горен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради счупване на пета предкиткова
кост на лява ръка - престъпление по чл.343, ал.З, пр.3, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.„б”, пр.2 вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението и пледира за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като при определяне на наказанието
бъдат взети предвид чистото му съдебно минало и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид, че са причинени телесни повреди на две лица, пледира за налагане
на наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години и шест
месеца. На основание чл.343г от НК да бъде наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, както и да му бъдат възложени в
тежест всички разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо
неговия подзащитен. Излагат се съображения, че в производството редица факти всяват
съмнение и не позволяват да се достигне до безпротиворечив и категоричен извод за
виновността на подсъдимия. Сочи се, че причината за настъпване на ПТП не се дължи на
умишлено поведение на подсъдимия, а на някаква трета причина. Именно тази трета
причина всява съмнение, че ПТП е било възможно да настъпи по друг начин, както сочили
вещите лица, но не били налице такИ. данни, които да бъдат съобразени.
Подсъдимият М. Е. дава обяснения, в които сочи, че не е виновен за настъпилото ПТП.
Посочва, че докато управлявал автомобила, насрещно движещ се автомобил е изпреварил,
навлизайки в неговата лента. Той натиснал леко спирачките, за да може насрещно
движещият се автомобил да се изтегли и след като се разминали, усетил два последователни
1
удар отзад, следствие на които изгубил управление над автомобила и за да предотврати
настъпването на верига от катастрофи, влязъл в канавката.
В последната си дума заявява, че е водач от 40-50г. и не е виновен за настъпилото
ПТП.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. Г. Е. е роден на 08.07.1955г. в с.Р, обл.В.Т., живущ в с.Р, обл.В.Т.,
ул.“Х. Б.“ № ., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер,
ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и се води на
отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.
На 04.08.2022г., подсъдимия Е., заедно със св. М. М. и св. З. С., и тримата от с.Р,
обл.В.Т., предприели пътуване до с.Ц., обл.Р., където извършвали ремонтни дейности в
частен дом. Тримата се качили в притежавания от св. С. л.а. марка "...."“ с рег.№ ..............
Автомобилът бил управляван от подс. Е., тъй като св. С. не притежавал СУМПС. Св. С.
седнал на предна дясна седалка, до водача, а св. М. седнал на задна дясна седалка. Подс. Е.
управлявал автомобила по главен път I-5, гр.В. Т.– гр.Р., в посока гр.Русе. В землището на
с.П.К., км 60+300, на десен завой, подс. Е. задействал спирачната уредба, при което се
нарушило устойчивото движение на автомобила и същият се отклонил наляво, напуснал
платното за движение, преминал през банкета вляво, по посока на движението и навлязъл в
терена край пътя, където се ударил с предната си част леко косо в канавката. При удара се
получили деформации по предната му част, по-масивни вдясно, откъснала се предната
броня с облицовката, предната регистрационна табела и декоративният тас на предно дясно
колело. Под действието на инерционните сили, автомобилът продължил да се завърта на
дясната си страна, като задната част се повдигнала нагоре, след което се преобърнал върху
терена на предната си лява страна, като се подпрял на предната лява колона, предния ляв
калник и предния капак.
В същото време, зад управлявания от подс. Е. автомобил, се движил л.а. марка "Ф." с
рег.№ ..............., управляван от св. Б. Н.. Същият възприел стоп-светлините на движещият се
пред него автомобил и също задействал спирачната уредба на управляваното от него МПС,
но предвид малката дистанция между двата автомобила, предприел маневра, за да избегне
удар с него и се отклонил надясно, навлязъл в банкета вдясно, по посоката си на движение,
където се ударил в мантинелата и получил увреждания по предна дясна част на автомобила.
След този удар, автомобилът се завъртял по посока на часовата стрелка и спрял на пътната
лента за насрещно движение. Св. Н. излязъл от автомобила и видял, че л.а. "...."“ бил
обърнат в канавката и се притекъл на помощ. В това време спрели и други преминаващи
автомобили, сред които и св. Р.. С общи усилия те обърнали автомобила на гумите си и
извели лицата от автомобила. Св. Р. подал сигнал на тел.112 и след това на място пристигнал
екип на Спешна помощ. Св. С. и св. М. били откарани в МБАЛ „Юлия Вревска“ гр.Бяла за
оказване на медицинска помощ, а по-късно св.М. бил транспортиран до УМБАЛ „Канев“АД
гр.Русе за лечение. Малко след това пристигнал на място и екип на РУ – Бяла, които
запазили местопроизшествието. Св. С. регулирал движението, а св. Т. извършил проверка на
двамата водачи с техническо средство за наличие на алкохол, като и двете проби били
отрицателни.
По делото била назначена съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че на
св. М. М. са причинени следните травматични увреждания: трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни и разстройство на
здравето, временно опасно за живота, поради подкожна колекция от кръв в дясно теменно;
рана на езика; кръвонасядане в областта на гръдната кост; кръвонасядане в областта на лява,
предна, горна спина илиака; счупване на таза в областта на лява илиачна кост; голяма
колекция от кръв в меките тъкани по съседство със счупване на лява илиачна кост;
посткръвозагубна анемия, наложила кръвопрелИ.не и клинични данни за дихателна
недостатъчност, наложили интензивно лечение. На св. З. С., трайно затрудняване на
2
движенията на ляв горен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради счупване на пета
предкиткова кост на лява ръка.
Изготвена е техническа експертиза, чрез която са били възпроизведени на хартиен
носител аудиозаписи на телефонни разговори с тел.112.
Назначена била автотехническа експертиза, съгласно заключението на която,
причината за настъпване на ПТП, е задействане на спирачната система на л.а. "...."“ и
завИ.не на ляво под остър ъгъл в насрещното платно. Водачът на л.а. "Ф." допуснал
дистанция по-малка от допустимата и забелязвайки автомобила пред него, който бил със
задействани спирачки, предприема маневра да избегне удара. Предвид липсата на отразени
деформации по задната част на л.а. "...."“ в огледния протокол, е направен извод, че между
двата автомобила не е имало съприкосновение. Скоростта на л.а. "...."“ непосредствено
преди настъпване на ПТП е била 68,18 км/ч, а тази на л.а. "Ф." – 69,34 км/ч. Посочено е, че
двата автомобила се движат практически с една и съща скорост. За да бъде предотвратено
настъпване на ПТП водачът на л.а. "...."“ не е трябвало да задейства спирачната система на
автомобила и да навлиза в насрещната лента, а водачът на л.а. "Ф." е следвало да спазва
подходяща дистанция, като при 11,60м двата автомобила биха се разминали безаварийно.
В хода на разследването и след направено искане от страна на защитника, е била
назначена допълнителна автотехническа експертиза, по която е дадено заключение относно
получените увреждания по двата автомобила. В заключението се сочи, че уврежданията от
дясната страна на л.а. "...."“ – деформации по преден десен калник, десни гуми, заден десен
калник и колонка, задни десни светлини, са следствие на удар в ската след канавката,
падането и приплъзването на дясната страна на автомобила в канавката и излизане от нея.
След челния удар автомобилът се приплъзва по дясната си страна, а движението е
преустановено на банкета на пътното платно, в посока гр.Велико Търново.
Механизмът на получените увреждания на л.а. "Ф." в предната част са следствие
действията на водача, който след като забелязва, че спирачките на автомобила пред него са
задействани, извИ. волана вдясно и също задейства спирачната система, опитвайки се да
избегне удара между двата автомобила. Автомобилът без да остави следи на пътното платно
се удря в мантинелата и се завърта в насрещната лента. Съприкосновението между двата
автомобила било избегнато, като показанията на водача съответстват на механизма на
произшествието.
В съдебната фаза, в хода на съдебното следствие, бе назначена допълнителна тройна
автотехническа експертиза, съгласно заключението на която, механизма на настъпилото
ПТП е следния: на 04.08.2022г., през деня, л.а. "...."“, управляван от подс. Е., се движил по
път I-5 (в участъка между гр.Б. и гр.В. Т.) със скорост около 90 км/ч. По същото време, зад
л.а. "...."“ се движил л.а. "Ф.", управляван от св. Н., със скорост около 100 км/ч. В района на
км 60+400 в землището на с.П.К., обл.Р., поради действия на водача с органите за
управление, се нарушило устойчивото движение на л.а. "...."“ и той се отклонил наляво,
напуснал е платното, преминал през банкета вляво, по посоката си на движение и навлязъл в
терена край пътя, където с последващи удари и преобръщане получил деформациите
установени по делото. В резултат на произшествието М. М. и З. С., пътници в л.а. "...."“, са
получили травматични увреждания подробно описани по делото.
По същата причина – действия на водача с органите за управление, се нарушило
устойчивото движение на л.а. "Ф.", той се отклонил надясно, навлязъл в банкета вдясно, по
посоката си на движение, където се ударил в мантинелата, при което получил деформациите
установени по делото.
Скоростта на движение на л.а. "...."“ непосредствено преди произшествието е била
около 90 км/ч, а тази на л.а. "Ф." – около 100 км/ч.
В заключението се сочи, че не е имало съприкосновение между двата автомобила.
Според изходните данни, л.а. "...."“ се е завъртял около вертикалната си ос, около края на
десен, по посока към гр.Б. завой. Така се нарушило устойчивото му движение, автомобилът
се отклонил наляво, по посоката си на движение, преминал през левия в същата посока
3
банкет и се ударил с предната си част леко косо в канавката. При този удар са се получили
деформациите в предната му част, по-масивни вдясно, откъснала се предната броня с
облицовката, предната регистрационна табела и декоративният тас на предното дясно
колело. Под действието на инерционните сили, автомобилът продължил да се завърта на
дясната си страна, като задната част се повдигнала нагоре. При това завъртане са се
получили протрИ.нията по предната дясна врата с наслояване от бежово-кафяв цвят,
драскотините по задната дясна врата и деформациите по задния десен калник, които са
насочени отпред назад и отдясно наляво. Най-вероятно, при това завъртане и
съприкосновението на купето на автомобила с терена, с намиращите се в него дървета и
храсти, се е счупил външният разсейвател на задните десни блок светлини, облицовката на
задната броня се отделила от мястото си на закрепване вдясно (в долната част там е с
разкъсване на материала и вбита растителност), както и деформацията в горната част на
задната дясна колона. По всички деформирани детайли от купето на л.а. "...."“ вдясно има
следи от триене и наслоявания с бежово-кафяв цвят (от терена, дърветата и храстите през
които е преминал). След като са се получили деформациите по задната дясна страна на
автомобила, той се е преобърнал върху терена на предната си лява страна, като се подпрял
на предната лява колона, предния ляв калник и предния капак. По л.а. "...."“ няма
увреждания по задната част от съприкосновение с друг автомобил (по предната част на л.а.
"Ф." има следи от протрИ.не с тъмен и син цвят, а л.а. "...."“ е маслено зелен).
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага следните
съображения:
На първо място съдът счита, че следва да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия
досежно причината за ПТП, а именно, че св. Н. го е ударил с управлявания от него
автомобил, отзад. В тази насока бяха развити и съображения от защитника, в които се сочи,
че първоначалните свидетелски показания от пострадалите лица, потвърждавали
твърденията на подсъдимия. Следва да се отбележи, че в действителност, при
първоначалния разпит на пострадалото лице З. С., същият е посочил, че на един от завоите е
усетил два удара отзад, като в последващ разпит се е отрекъл от тези показания. Именно
поради тази причина не бе уважено и искането за прочитане показанията на свидетеля, тъй
като противоречието е било отстранено още на досъдебното производство. Така, само
обясненията на подсъдимия представляват източник на сведенията за наличие на удар от
движещият се зад него автомобил. Същите обаче се опровергават както от свидетелските
показания на св. М., св. С., св. Н., така и от заключенията по назначените в хода на
наказателното производство допълнителна АТЕ и допълнителната тройна АТЕ. Вещите лица
са категорични, че по двата автомобила липсват следи от съприкосновение между тях. От
друга страна, при изслушването на вещото лице изготвило АТЕ на досъдебното
производство, същото посочва, че двата автомобила са се движили практически с еднаква
скорост, като дори да бе имало някакво съприкосновение, то не би довело до промяна
траекторията на автомобила. Тук е мястото да се обсъдят и твърденията на подсъдимия, че
след настъпването на ПТП, св. Н. казвал „Боже, какво направих?“. Тези твърдения също
остават изолирани от доказателствената съвкупност, като нито един от разпитаните
свидетели, включително и полицейските служители, не е чувал подобни изрази да са били
употребявани от св. Н..
На следващо място, в показанията на св. Н. се съдържат сведения за наличие на трети
автомобил – черен джип "...."“, неустановен модел, с неустановена регистрация, който
изпреварвал в насрещната лента, движейки се срещу автомобилите управлявани от него и
подс. Е.. Впоследствие в обясненията си и самият подсъдим посочва, че възприел
изпреварващия автомобил и леко чукнал спирачките, за да може изпреварващият автомобил
4
да се изтегли, след което усетил два удара отзад. При втория удар изгубил управлението над
автомобила и той тръгнал на лявата си страна, като за да избегне верига от катастрофи,
преценил че е по-добре да влезе в канавката. Тази теза е възприета и от защитника, който в
пледоарията си развИ. подробни съображения, като възможна причина за настъпване на
ПТП, създадената опасност за движението, „породено от опасното шофиране на насрещно
движещият се автомобил "...."“, за който има категорични данни“. Именно това наложило
силното натискане на спирачките от подс. Е., следствие на което загубил управлението над
автомобила. Съдът намира обаче, че не са налице категорични данни за наличието на такъв
изпреварващ автомобил, поради което и не го възприема като част от фактическата
обстановка. Сведенията за този неизвестен автомобил се появяват едва в хода на съдебното
следствие, близо две години след произшествието, след като са проведени множество
разпити и следствени действия, включително АТЕ. Показанията на св. Н. дадени на
досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, които са много по-близки по
време на настъпилото ПТП не съдържат подобни сведения, като запитан свидетеля заявява,
че поддържа показанията дадени на ДП. В показанията на пострадалите лица, както и
обясненията на подсъдимия, преди даването на показания от св. Н., са в смисъл, че са се
движили в колона от автомобили и пред тях е имало други коли и тирове. Така, единствен
източник на сведения за наличие на изпреварващ автомобил черен джип "...."“, неустановен
модел и с неустановена регистрация, представляват показанията на св. Н., които съдът не
кредитира, тъй като не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. Възможна
причина за това са, може би, твърденията на подсъдимия, че именно този свидетел е
предизвикал ПТП и това е израз на някаква защитна реакция, но нито това, нито пък самите
сведения могат да бъдат обективно проверени, поради което представляват само едно
абстрактно предположение. Поради това и вещите лица са дали отговор в експертизата, че
технически е възможно конкретната пътно-транспортна ситуация да се е развила по
описания от свидетеля начин, но липсват данни, за да се направят изчисления и да се
определи категорично дали е била създадена опасност за движението от неустановения
автомобил черен джип "...."“.
Защитникът в пледоарията си поставя акцент, че загубата на управление над
автомобила не се дължи на умишлено поведение на подсъдимия, а на „някаква трета
причина“, която всява съмнение и следва да бъде отчетена от съда. Най-напред следва да се
уточни, че престъплението, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност
е за непредпазливо причиняване на съставомерен резултат и за умисъл въобще не може да
става дума. На следващо място, простото посочване за наличие на „някаква трета причина“
по никакъв начин не обосновава съмнение в обвинението, тъй като не се сочат признаци на
конкретна причина, която да бъде обсъдена, като евентуална и възможна, и да позволява на
съда да бъде анализирана за отражението в действителността и дали е създала
непосредствена опасност за движението, която подсъдимият не е могъл да съобрази. При
липсата на обективни находки, от които да се направи извод за възможно наличие на друга
причина за ПТП, не може да се твърди, че е налице съмнение. Тук следва да се посочи, че
именно липсата на обективни находки е причината вещите лица да изключват като възможна
причина за ПТП да е рязка загуба на налягане в задната дясна гума. При изслушването си
посочват, че ако тя се е спукала преди настъпване на произшествието, би оставила следа по
асфалта, а такава от огледния протокол и направените снимки не се установява.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От обективна страна, на 04.08.2022г. по ПП I-5 гр.Р. – гр..Т. в района на километър
60+300, в землището на с.П.К., обл.Р., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка "...."“, с рег.№ ............., нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице – на М. Д. М. от с.Р, обл.В.Т., и на З. И. С., от с.Р, обл.В.Т..
Изпълнителното деяние било осъществено чрез действие, изразяващо се в управление
5
на моторно превозно средство, при което са нарушени правилата за движение, поради
действия на водача с органите за управление, при което било нарушено устойчивото
движение на автомобила и именно това е станало причина за вредоносния резултат -
причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице. Еднопосочна е съдебната
практика, че нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е нарушена, когато водачът на МПС, на
основание неправилно боравене с уредите за управление на автомобила или погрешно
боравене с тях, допусне отклоняване на движението на автомобила от указаното в закона и
наруши императивните правила, регламентирани в ЗДвП или ППЗДвП (напр. Решение №
122 от 3.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 1027/2022 г., I н. о., НК; Решение № 81 от 1.09.2020 г.
на ВКС по н. д. № 261/2020 г., I н. о., НК).
Съдът счита, че неправилно в обвинението е вменено извършването на нарушения на
правилата за движение по чл.20, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което го оправда по
тази част на обвинението.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП гласи - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”. И двата варианта на този текст въвеждат
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално
допустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност.
В конкретния случай липсват данни причина за ПТП да е управлението с несъобразена
скорост и нарушаването на това правило да е в причинна връзка с настъпилия резултат. Без
съмнение, за да има извършено престъпление по наказателния закон, трябва така
осъщественото нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат (Решение № 222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г., II н.
о., НК).
Аналогично е възприетото и по отношение на правилото на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП -
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“. По делото безпротиворечиво
е установено, че причина за ПТП са действия на водача с органите за управление, при което
било нарушено устойчивото движение на автомобила, следствие на което автомобилът се
отклонил наляво, по посоката си на движение, преминал през левия в същата посока банкет
и се ударил с предната си част леко косо в канавката. Тоест, навлизането на автомобила в
лентата за насрещно движение е следствие на нарушаване устойчивото му движение, а не от
нарушаване правилата за движение. До този извод се достига и от изслушването на вещото
лице изготвило първоначалните АТЕ, което посочва, че след задействането на спирачките,
независимо как се върти волана, МПС се движи в посоката, в която е било насочено в
момента. ТакИ. следи има оставени косо на лявата лента на платното за движение. Също
така, липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение на правилата
за движение с настъпилия резултат.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,
тъй като подсъдимият, като водач на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата,
като не осъществявал непрекъснат контрол над управляваното от него МПС, следствие на
което загубил контрол над него и се нарушило устойчивото му движение на пътя.
По описаните съображения съдът прие, че подсъдимият Е. е виновен по повдигнатото
му обвинение и за него следва да му бъде наложено съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало. Не са налице отегчаващи
обстоятелства, поради което съдът намира, че наказанието следва да бъде ориентирано към
минимума. Предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление е лишаване от
свобода от една до шест години лишаване от свобода. С оглед целите залегнати в чл.36 от
6
НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една година. След като
съобрази нормата на чл.66, ал.1 от НК, съдът намери, че са налице предпоставките за
условно осъждане на подсъдимия, като счита, че за постигане целите на наказанието и за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи така наложеното наказание, поради
което и изтърпяването му бе отложено с изпитателен срок от три години.
По изложените съображения, на основание чл.343г, вр. чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2 вр.
с ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК, на подсъдимия се налага и наказание
лишаване от право на управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
В тежест на подсъдимия следва да се възложат и разноските направени по: досъдебното
производство за експертизи в размер на 1 347,60 лева в полза на държавата, платими по
сметка на ОДМВР – Русе и 3 102,70 лева разноски в съдебното производство, платими по
сметка на Районен съд – Бяла.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/


7
Съобщи за изтекли лични данни