№ 9
гр. Свиленград, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200883 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-1253-000914 от
11.04.2025 година на Началник Отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР –
Хасково, с което на Д. А. Г. с ЕГН ********** от
**************************, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 400 лв. (204.54 евро).
Жалбоподателят Д. А. Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен и неправилен.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат Н.
П. иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен, тъй като не било извършено нарушението и тъй като
липсвал субективният елемент от състава на нарушението.
1
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Отдел „Охранителна полиция” в
ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 23.03.2025 година около 13.50 часа свидетелят С. А. С. (служител в
Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”
(„КПДГПА”) в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към Отдел „Охранителна
полиция” при ОДМВР – Хасково) и колегата му П. И. И. се намират при
изпълнение на служебните си задължения на автомагистрала (АМ) „Марица”
– А-4 (път Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”), при км.
82+400, което е на територията на община Любимец, област Хасково, където
спират за проверка, движещото се в посока АМ „Тракия”, моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Каптива” с
държавен регистрационен номер ********** – собственост на А.С.С. с ЕГН
********** от град Харманли, област Хасково (видно от Справката за
собствеността на автомобила) и управляван от жалбоподателя Г.; при която
проверка полицейските служители констатират липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на проверката, за
процесния лек автомобил след справка в системата на МВР – АИС ПП.
Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор, потвърждава
в показанията си разпитания свидетел С. А. С..
На посочената дата в 13.53 часа, предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, С. А. С. - Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР
2
– Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), предвид
констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите към
датата и часа на проверката и в кръга на службата си, съставя против
жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GА и № 3377613. Това
процесуално действие извършва и с участието на колегата си П. И. И.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС, което не е
собственост на водача, при неизпълнение на задължението за сключване на
валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа
на проверката, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му,
изрично посочвайки и качеството на нарушителя като ползвател на МПС. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя - нарушителя Г., който сочи, че няма възражения
против констатациите, изложени в него, което е вписано в съответната графа
на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Охранителна полиция” в
ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-1253-000914 на 11.04.2025
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и налага на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и негов ползвател,
административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на дата 09.09.2025 година и на дата 16.10.2025
година, видно от Разписките, инкорпорирани във връчените документи и
надлежно оформени – датирани и подписани. От Справката за
нарушител/водач и от Картона на НП, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), е видна датата на връчване
на обжалвания акт – 09.09.2025 година, а от Писмо с рег.№ 125300-19971 от
04.11.205 година – 16.10.2025 година. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
3
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково да издават съответно
АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите по делото Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, Заповед № 1253з-26 от
19.01.2022 година на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково и Заповед №
8121к-11209 от 16.09.2022 година на Министъра на МВР, видно от което
Живко Ванчев И. е назначен на длъжността „Началник на Отдел
„Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ –
Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт -
Заповед. АУАН за нарушения по чл. 638, ал. 3 от КЗ се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП – не се спори по делото,
че С. А. С. заема длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР
– Хасково”.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, на
което не е собственик, във връзка с чието използване няма сключен и
действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400
лв.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от
която има множество наложени наказания за различни нарушения на ЗДвП и
КЗ с влезли в сила Електронни фишове и НП.
Налична е по делото и Справка от Гаранционния фонд, от която е видно,
че за процесното МПС има сключена от собственика А.С.С. задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в 13.50 часа на
23.03.2025 година в ЗК „Левинс” АД, като полицата поражда действие от 14.22
часа на 23.03.2025 година и че промяната, т.е. информацията за сключена и
действаща застраховка е създадена/променена на 24.03.2025 година в 08.00
часа. В този смисъл са и служебно извършените справки в общодостъпния и
публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.
4
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено
на 19.12.2025 година свидетел С. А. С.. Съдът кредитира за достоверни
писмените доказателствени източници по тяхното съдържание, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на
полицейския служител, които са безпротиворечиви, логични, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се
установява свидетелят С. А. С. да има личностно отношение към
жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени
документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се
кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозирането й в Регистратурата на Районен съд – Харманли (, т.е. считано
дори от най-ранната дата, налична по делото относно връчването на
обжалваното НП), срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд
5
(след изпращане на делото по компетентност от Районен съд – Харманли). Ето
защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоби
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач,
от Писмо с вх.рег.№ 11029 от 24.11.2025 година, приложено в приобщеното
АНД № 940/2025 година на Районен съд - Свиленград и от Картона на НП. Ето
защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично. Фактът, че в НП е посочено погрешно, че
подлежи на обжалване пред Районен съд – Хасково, не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като пред компетентния Съд има
надлежно депозирана Жалбата (макар и изпратена по компетентност от
Районен съд – Харманли), която ще бъде разгледана в образуваното въз основа
на нея административнонаказателно производство пред Районен съд -
Свиленград.
6
Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля И., но
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и служебен адрес е
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Действително е налице несъотвестие в АУАН, тъй като от една страна е
посочено, че деянието е извършено на път Стара Загора – Хасково – ГКПП
„Капитан Андреево”, а от друга – на АМ „Марица”, но в случая Съдът счита,
че мястото е точно и коректно посочено, а именно: АМ „Марица”, при км.
82+400, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН, т.е. Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно основание
да доведе до отмяна на обжалвания акт. Отделно от това в НП е посочено
точно и ясно мястото на нарушението. От друга страна видно от Решение №
959 от 31.12.2018 година на Министерския съвет и Списъка на
републиканските пътища съгласно Приложение № 1 към посоченото
Решение, АМ „Марица” е обозначена с номер А-4 и с наименование на пътя:
Пловдив - Стара Загора – Харманли – Свиленград – граница Турция, което
съвпада с посоченото в АУАН – път Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан
Андреево”.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма и изписването на
относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ.
7
разделил правната норма, не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 23.03.2025 година актосъставителят С. А. С. заема
длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към
Сектор „ПП” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково”, т.е.
бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят С. С. безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по КЗ. Лицето, подписало
НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел
„Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково”, за което обстоятелство има
налични писмени доказателства, а е и служебно известно на Съда и деянието е
извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково, т.е. в рамките на
обслужваната територия.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено
8
легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът,
че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят –
полицейски служител С. С., е категоричен, че именно Г. е бил водач на
процесното пътно превозно средство, тъй като именно той го е управлявал и
на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение,
не е посочила подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно
заседание. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради
което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в §
1, т. 34 от ДР на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това
е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение.
Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира липсата на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача
– лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл,
тази админиситративнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и
диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за
поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като е
предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната
разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от
задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която е
задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
9
(както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).
АМ „Марица”, при км. 82+400, е път, отворен за обществено ползване.
Противното нито се твърди, нито се установява по делото. Съгласно чл. 2, ал.
1, изречение второ от ЗДвП пътят, който не е отворен за обществено ползване,
трябва да бъде нарочно обозначен, но не такъв е процесният случай, поради
което е доказано, че нарушението е извършено на място, попадащо в
хипотезата на чл. 683, ал. 3 от КЗ.
По делото има данни, че процесното МПС не е спряно от движение, както
и че е регистрирано на територията на Република България, видно от
Справката за собствеността на автомобила. Доводи в обратната насока няма
наведени.
Свидетелските показания, кредитирани от Съда, обосновават изводи
относно това че към дата 23.03.2025 година в 13.53 часа, жалбоподателят Г. -
несобственик, е управлявал лек автомобил и за това МПС не е имало сключен
и действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която
констатация полицейските служители правят след справка в системата на
МВР – АИС ПП. Същевременно от информацията, получена от Гаранционния
фонд става ясно, че данните относно сключената на 23.03.2025 година в 13.50
часа и пораждаща действие в 14.22 часа на 23.03.2025 година застраховка за
процесното МПС са въведени, включително в системата на МВР, на
24.03.2025 година в 08.00 часа. Т.е. след съпоставка на всички налични по
делото доказателства става ясно, че Г. е управлявал лекия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Осъщественото от Г. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и
по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото
жалбоподателят като водач на МПС, който го ползва е бил длъжен и е
следвало да знае изискването и задължението за сключване, респ. валидност
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи
необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да
предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа преди
предприемането на управленито на процесното МПС, а такава възможност е
имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил по-голямо
внимание, най-малко с оглед обстоятелството че е можел да направи справка в
10
интернет-сайта на Гаранционния фонд, който е сайт е общодостъпен.
Предвид изложеното наведените от адвокат П. в Писмената му молба
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП, касаещи
неизвършване на процесното деяние и липсата на субективния елемент, са
неоснователни.
Независимо от изложеното, т.е. установяването на извършено
нарушение, в случая следва да се приеме, че Жалбата е основателна като се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН като се отмени
НП и се предупреди нарушителят, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на Съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Т.е.
Съдът намира че макар и формално деянието, извършено от Д. Г. да
осъществява признаците на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, същото
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира че при издаване на НП АНО е
подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за
обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички
обстоятелства, касаещи нарушението.
При преценката си в настоящия случай относно маловажност на случая
Съдът съобрази събраните доказателства и възприетата фактическа
обстановка, както и взе предвид критериите, визирани в разпоредбата на § 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а именно: такъв случай, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
В процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които предвидената в закона санкция -
Глоба във фиксиран размер от 400 лв., се явява несъразмерно тежка и
несъответстваща на характера на извършеното деяние.
На първо място, това е обстоятелството, че от представените по делото от
страна на Гаранционния фонд документи по безспорен начин се установява, че
11
към момента на проверката на 23.03.2025 година в 13.50 часа и на съставяне на
АУАН на същата дата в 13.53 часа, процесният автомобил се е движил без
действаща застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като Застрахователна
полица е сключената в 13.50 часа на 23.03.2025 година към ЗК „Левинс” АД,
но е следвало да влезе в сила, т.е. била е с покритие от 14.22 часа на същата
дата, обстоятелство което не се оспорва от страните по делото. Доколкото
обаче Застрахователният договор е бил сключен при извършване на
проверката и преди съставяне на АУАН и е влязъл в сила 29 минути след
съставяне на АУАН и около половин час спрямо времето на проверката, Съдът
счита, че макар и формално да са осъществени признаците на
административнонакзателния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ е налице
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Действително, обществената опасност при този вид нарушения се
изразява в риска при увреждане на трети лица да бъде препятствано
имущественото удовлетворяване на евентуално претърпени вреди от тях. Но
на следващо място в конкретния случай не се установяват причинени щети на
хора или имущество или да е създаден риск за сигурността на движението,
нито жалбоподателят да е бил невнимателен при управлението на автомобила.
Т.е. от нарушението не са настъпили никакви вредни последици. По делото от
страна на АНО също не са ангажирани доказателства и дори не са изложени
твърдения, да са произлезли някакви вредни последици от нарушението.
От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на
извършената проверка не са установени други нарушения.
При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, сочещи на
невисока степен на обществена опасност на деянието и на дееца и отличаващи
този случай като маловажен в сравнение с други обичайни нарушения по чл.
638, ал. 3 от КЗ, мотивирали нормотвореца да регламентира и санкционира
процесното деяние като нарушение, Съдът счита че разгледаното нарушение
следва и може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и да не се ангажира административнонаказателната отговорност
на нарушителя. В конкретния случай защитените с нормата на чл. 638, ал. 3 от
КЗ обществени отношения не са увредени в такава степен, оправдаваща
реализирането на административнонаказателната отговорност на
12
жалбоподателя чрез налагането на финансова санкция, като отправянето на
предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН в случая се явява достатъчно за
постигането на преследваните цели, като Съдът приема, че отправянето на
предупреждение по реда на ЗАНН в случая се явява достатъчно за постигане
на преследваните цели.
Предвид неприлагането на тази разпоредба от наказващия орган и с оглед
правомощията на Съда в настоящото производство - да провери изцяло
правилността на обжалвания акт, обжалваното НП подлежи на отмяна поради
неправилно приложение на закона при издаването му. Съдът намира, че по
този начин биха се изпълнили целите на наказанието - да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така
както визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън вече посочената
завишена обществена опасност на деянието по принцип, не се установиха.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда за прилагане на чл. 63, ал.
2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, то се излагат следните съображения:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, поради което не би съставлявало
маловажен случай. Това би било така както поради неговия формален
характер, така и поради наличието не само на смекчаващо (не е правил опити
да осуети или възпрепятства проверката), но и на отегчаващо (наложените
други множество санкции за нарушения на правилата за движение по
пътищата и за застраховането, които явно не са изиграли своя поправителен и
превъзпитателен ефект) обстоятелства.
Административното наказание „Глоба” в размер на 400 лв. би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не би съществува, предвид фиксирания размер на санкцията,
поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за
определянето й под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП
13
административно наказание Съдът би намерил за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
За пълнота следва да се посочи, че сумата следва да бъде посочена и в
евро, тъй като посочената парична единица от 01.01.2026 година е
официалната в страната, като до края на месец януари и двете валути за
законно платежно средство и съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона
за въвеждане на еврото в Република България: „В съответствие с чл. 6 - 9 от
Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите
правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на
официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно
за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване,
предвидени в този закон.”.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 2,
вр.ал. 4 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОТМЕНЯ НП № 25-
1253-000914 от 11.04.2025 година на Началник Отдел „Охранителна полиция”
в ОДМВР – Хасково, с което на Д. А. Г. с ЕГН ********** от
**************************, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 204.54 евро (400
лв.); като ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Д. А. Г., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия Съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14