Решение по дело №351/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 54
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20197270700351
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 10.02.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 351 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от М.А.Р. ***, депозирана срещу Решение № 653/15.11.2019г. по ВАНД № 2358/2019г. на Районен съд - град Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-003169/26.09.2019 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, с което на М.А.Р. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с  чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си касационният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка се релевират доводи, че не е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността му. Обосновава се и тезата за маловажност на санкционираната деятелност, предвид настъпилите в резултат на нарушението минимални щети и ниските му доходи като пенсионер. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание М.Р., редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като аргументира тезата си с маловажност на санкционираната деятелност. Предлага решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

         С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0869-003169/26.09.2019 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, с което на М.А.Р. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр.с  чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 10.09.2019г. в 11.00 часа в гр.Шумен на ул.Петър Делян до № 11, като водач на МПС е управлявал собствения си л.а. „Мерцедес 250 дизел“ с рег.№ ***, като предприемайки маневра, за да навлезе в крайпътна територия /гараж/ не се е убедил, че ще извърши маневрата без да създаде опасност за участниците в движението и ударил с предната дясна част на МПС паркирания вдясно л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***, с което станал причина за ПТП с материални щети. За описаното нарушение на 10.09.2019г. срещу касационния жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA102066/10.09.2019г., за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражение. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства било издадено процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че деянието на касатора съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че оспорващият е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, доколкото преди да започне маневра, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в резултат на което е предизвикал ПТП. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителя правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр.с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и същото не представлява маловажен случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал за установяване на обективната истина по спора. Правилно съдът е приел, че от най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на полицейските служители Й.Й. и Н.Н., които са посетили местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП и са установили последиците от същото, в т.ч. въз основа на обстоятелствата, споделени от самия нарушител. Обосновано съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, доколкото същите са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на дееца обстоятелства, при липса на индиции за евентуална заинтересованост от изхода на делото, както и при липса на каквито и да било доказателства, които да ги опровергават. Обосновано районният съд е отхвърлил като ирелевантна застъпената от оспорващия теза, че причина на ПТП е станал автомобилът, неправилно паркиран пред № 11 на ул.Петър Делян, доколкото посоченото обстоятелство не изключва извода, че деецът е предприел маневра без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и в частност за паркираното МПС, което е довело до ПТП със същото. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация. С оглед на това касационната инстанция намира, че не са налице визираните от М.Р. отменителни основания, чрез които се аргументира становище за порочност на постановеното съдебно решение. Изложените от районния съд мотиви се  споделят напълно от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят, като съдът препраща към тях съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

Напълно се споделят и доводите на въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното административно наказание глоба, доколкото го е определил във фиксирания от законодателя абсолютен размер, при липса на каквито и да било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай, предвид настъпилото в резултат на нарушението ПТП. С оглед на това размерът на наложеното административно наказание се явява определен при съблюдаване на правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на касатора, че размерът на наложената глоба е непосилен за него, тъй като законодателят не е предвидил възможност за определяне на това наказание в по-малък размер, а освен това деянието, за което е санкциониран нарушителят, не притежава по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай на нарушение.

В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 653/15.11.2019г., постановено по ВАНД № 2358/2019г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                           

      2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.02.2020г.