Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1917
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.Л.“
ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: *******,
срещу отказ № 20190530175116-2/12.09.2019 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства,
заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че Агенцията по вписванията
няма правомощия да издава задължителни указания по прилагането на ЗМИП.
Поддържа, че изложените от длъжностното лице по регистрацията аргументи се
основават на неправилно тълкуване на законовите разпоредби. Твърди, че по
отношение на „Б.-Х.“ АД, посочено като действителен собственик на основание
изключението на § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП като публично дружество по смисъла на чл.
110 ЗППЦК, се прилагат специфичните законови изисквания, регламентирани в
специалния закон ЗППЦК и в подзаконовите актове, свързани с него. Посочва, че
действията на длъжностното лице не съответстват на принципа за прилагане на
еднакви критерии при равни условия по закон – чл. 2а, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, след като
е допуснато вписване при аналогични обстоятелства по партидата на други юридически
лица. Предвид
изложеното иска да се отмени обжалвания отказ и да се дадат указания на Агенция
по вписванията да извърши исканото вписване, заявено по партидата на „Т.Л.“
ЕООД.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно действителните
собственици по партидата на „Т.Л.“ ЕООД.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМИП, § 2 от ДР на ЗМИП и чл. 61, ал. 1 ЗМИП
действителните собственици са физически лица. Съгласно чл. 67, ал. 50 от
Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – в раздел
„Действителни собственици“ при вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП група „Действителни собственици – физически лица“ съдържа единствено поле
№ 550 „Действителни собственици – физически лица“, в която се посочват
индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици. Посочва,
че дал указания на заявителя да представи декларация по чл. 63, ал. 1 и чл. 4 ЗМИП с посочено физическо лице – действителен собственик, които не били
изпълнени. Ето защо счита, че следва да бъде отказано вписване по процесното
заявление.
В чл. 59, ал. 1 ЗМИП е предвидено,
че идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на
клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез
събиране на конкретно изброени справки и документи. Съгласно ал. 4 на чл. 59 ЗМИП, за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се
събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична
информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за
производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно
действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър
БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица
или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол“.
В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено,
че учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят
за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от
допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или
еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или
еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако
действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в
регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по
партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други
правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако
тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията
на Република България.
Съгласно дадената легална дефиниция
в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени
условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е
посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане
на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
В § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е
предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при
условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен
собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите
действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
В разглеждания случай заявителят „Т.Л.“
ЕООД е подал заявление Б7 по образец, в което е попълнил данните, съобразно
представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, приложена към жалбата в
нотариално заверен вид. Не се спори, а същото е видно и от извършената от съда
справка, че „Б.-Х.“ АД е публично дружество, чийто акции се търгуват на регулиран
пазар. Следователно е приложимо цитираното по-горе изключение на § 2, ал. 1, т.
1 от ДР на ЗМИП и дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в
съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността. В подкрепа на този извод е изрично предвиденото в цитираната
по-горе разпоредба на чл. 59, ал. 4 ЗМИП, съгласно която за клиентите –
юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се
подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира
информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или
аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република
България.
При съобразяване приложимите
разпоредби и наличието на изключение по § 2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП,
установената приложимост на специални правила по отношение на публичните
дружества и тяхната персонална структура, то е достатъчно да се посочи
публичното акционерно дружество като действителен собственик.
В конкретния случай заявителят е
посочил именно наличието на публично дружество „Б.-Х.“ АД, която притежава
97,36 % от акциите в капитала на „Б.-БТ“ АД, а последното притежава 100 % от
дружествените дялове в капитала на „Т.Л.“ ЕООД, с което е изпълнил задължението
си по отношение заявяване на действителния собственик. Липсва основание да се приложи
§ 2, ал. 5 на ДР на ЗМИП, каквито мотиви са изложени в обжалвания отказ, тъй
като по отношение на заявителя не се касае за изчерпване на всички възможни
средства за установяване на действителния собственик предвид приложимите строги
изисквания за оповестяване, нито има основание за съмнения относно
действителния собственик.
Съдът споделя довода на
жалбоподателя, че атакуваният отказ е в противоречие с провъзгласения в чл. 2а,
т. 3 ЗТРРЮЛНЦ принцип, че регистрацията, воденото, съхраняването и достъпът до
търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел се
осъществяват чрез прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон,
доколкото в търговския регистър е извършено вписване при същите обстоятелства
по отношение на други дружества – например: „С.-Б.“ АД, с ЕИК: *******.
Предвид изложените съображения и
доколкото със заявлението и към жалбата са представени редовни от външна страна
документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че
постановеният отказ следва да се отмени и да се дадат указания за извършване на
вписване на заявените обстоятелства.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Т.Л.“ ЕООД, вписан в търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК: *******, отказ № 20190530175116-2/12.09.2019
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
извърши вписване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на
основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/
по партидата на дружеството.
УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски
регистър да извърши вписване на обстоятелствата по заявление Б7 с вх. № 20190530175116
по партидата на „Т.Л.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: