№ 39
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20235001000045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр.
2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Обжалвано е Решение № 395 от 30.11.2022 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по търг.д. № 644/2022 г., с което съдът е
потвърдил отказ № ************** от 08.11.2022 г. на длъжностното лице по
регистрацията при АВ по заявление вх. № ************** от 07.11.2022г. на
Н. С. П. за вписване на промени по партидата на „Н. - **“ ООД – гр. П., ЕИК
*********, а именно заличаването на управителя Н. С. П..
Жалбоподателят - Н. С. П. ЕГН **********, представляван от адв. П.
Д., настоява обжалваното решение да бъде отменено като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и бъде постановено друго, с което отказа
на длъжностното лице по регистрация вх. № ************** от 08.11.2022 г.
бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на заявените обстоятелства.
Насрещната страна – АВ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Е. Б. № ** чрез юристконсулт Г. И. е депозирала
писмен отговор, с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е
1
решението на ПОС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени
във въззивната жалба и представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна
в едноседмичен срок от връчване на решението.
С решение № 395 от 30.11.2022г., постановено по т.д. № 644/2022г. по
описа на ОС Пловдив е потвърден отказ № ************** от 08.11.2022 г.
на длъжностното лице по регистрацията при АВ по заявление вх. №
************** от 07.11.2022г. на Н. С. П. за вписване на промени по
партидата на „Н. - **“ ООД – гр. П., ЕИК *********, а именно заличаването
на управителя Н. С. П.. За да стори това, съдът, след справка в ТРРЮЛНЦ е
констатирал, че дружеството има двама управители, които са съдружници
при равни права – Н. С. П. и Г. В. Н., като за последния се съдържат данни, че
е починал. Затова и като е приел, че именно заявителя като единствен
съдружник и управител на дружеството дължи да организира дружествените
работи, така, че да съответстват на интереса на дружеството и доколкото
липсват данни да е сторил това, въпреки, че дружеството е редовно
уведомено е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 141, ал.5 от ТЗ и за
заявителя не е настъпило прекратяване на управителните правомощия, което
да му позволи да инициира вписването на тази промяна.
Жалбата е неоснователна.
От данните съдържащи се общодостъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че
дружеството „Н. - **“ ООД е с двама съдружници – Н. С. П. и Г. В. Н., които
са с равни дялове и двамата управляват същото заедно и поотделно, като
единия от тях, а именно Г. В. Н. е починал на 16.10.2021г.. Уведомлението,
отправено от управителя Н. П. до дружеството е получено от пълномощника
на дружеството К. Г., като същата с подписа си е удостоверила предаването
му на управителя на дружеството на 07.06.2022г.. Казаното съобразено с
факта, че на 16.10.2021г. Г. Н. е починал означава, че уведомлението е
предадено на единствения представляващ дружеството към 07.06.2022г. – Н.
П. т.е. същия е уведомил сам себе си. Следва да се има предвид, че
уведомяването по смисъла на чл. 141, ал.5 от ТЗ е волеизявлението на
напускащия управител да се сведе до знанието на всички съдружници, за да
2
се предприемат необходимите вътрешноорганизационни действия по
заявяване за вписване освобождаването на управителя в търговския регистър
– провеждане на ОСС, съответно избор на нов управител – легитимирано
лице, което да заяви за вписване това обстоятелство. В конкретният случай с
настъпилата смърт на единия от съдружниците Г. Н. на основание чл. 125,
ал.1, т.1 ТЗ е прекратено членственото му правоотношение и след
16.10.2021г. единствен съдружник е останал Н. П., а дружеството е
продължило като ЕООД, като без значение е, че това обстоятелство не е
вписано. Всъщност в този смисъл са и твърденията на жалбоподателя, които
съдът споделя. Фактът, че след смъртта на съдружника Г. Н. не са уредени
последиците от прекратеното му членствено правоотношение – не е решена
съдбата на неговите дялове – дали същите се поемат от наследниците или от
оставащия съдружник, или се намалява капитала на дружеството е
ирелевантен за наложилия се извод. Следва да се има предвид, че се
наследява дружествения дял, а не членствено правоотношение и
наследниците на починалия съдружник могат да прехвърлят дела му, да
поискат да встъпят в дружеството и др., но не и да попълнят персоналния
състав на дружеството по силата на наследственото правоприемство.
След като дружеството няма друг съдружник, то единствения останал
може да има само качеството на едноличен собственик на капитала, който
съгласно чл. 147, ал.1 ТЗ при липса на друго лице, определено за управител
се явява и негов законен представител, който не може да бъде заличен до
избора на друго лице за управител. Така с приложението на чл. 141, ал.5 ТЗ
управителя би могъл да бъде освободен само след като инициира избор на
нов управител. В този смисъл неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че дружеството е бездействало, въпреки че е било надлежно
уведомено от напускащия управител, тъй като именно напускащия управител
е този, който следва да извърши това действие и като не е сторил това не
може да черпи благоприятни за себе си правни последици, произтичащи от
собственото му бездействие.
До същият правен извод е достигнал и решаващия състав на Окръжен
съд, поради което и постановеното от него решение като съобразено с
материалния и процесуален закон следва да бъде потвърдено.
От АВ е заявено искане за присъждане на разноски, което съдът намери
3
за неоснователно, тъй като регистърното производство е вид охранително
производство, в което разноски не се дължат – чл. 541 ГПК, а отговорността
за разноски е типична за спорните производства, в който смисъл е и
практиката на ВКС – Определение № 60407 от 10.11.2021г. на ВКС по ч.т.д.
№ 1739/21г., ІІ т.о..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 395 от 30.11.2022г. постановено по т.д.
№ 644/2022г. описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4