Решение по адм. дело №405/2025 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.

Образувано е по жалба на Г. М. О. от [населено място] река, община Шумен, област Шумен, [улица], депозирана срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], потвърдена с Решение № 30-49876#1/11.07.2025г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], с която, считано от 01.05.2025г., е прекратена отпуснатата на Г. М. О. месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

В жалбата е изразено несъгласие с оспорената заповед и са изложени твърдения за нейната незаконосъобразност, поради постановяването й въз основа на ново Експертно решение № 90438/11.02.2025 г. на ТЕЛК при „МБАЛ - Кубрат“ЕООД, с което е намален процентът трайно намалена работоспособност (ТНР) на лицето и което не му било връчено по предвидения в закона ред, като по тази причина Г. О. бил лишен от възможността да го обжалва. Сочи, че е узнал за експертното решение от органите на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] по повод съобщаването на заповедта за прекратяване на отпуснатата му финансова подкрепа.

В проведените открити съдебни заседания оспорващият, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си, като изрично заявява, че жалбата му е насочена срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място] и желае нейната отмяна. Продължава да твърди, че не е обжалвал Експертно решение № 90438/11.02.2025 г. на ТЕЛК, тъй като същото не му е връчено, както и, че ще го обжалва, когато го получи по официален ред. В хода на устните състезания отправя искане за отмяна на заповедта, с която е прекратена месечната му помощ, тъй като ответникът я е издал без да разполага с доказателства, че Експертното решение на ТЕЛК, с което е определен по-малък процент на ТНР, не е връчено на освидетелстваното лице.

Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – [населено място], редовно призован, се явява лично в проведените открити съдебни заседания и оспорва основателността на жалбата, като отправя искане за нейното отхвърляне.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че с Експертно решение (ЕР) № 1520 от заседание № 097/18.06.2018г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“ АД на Г. М. О. е била определена 76 % трайно намалена работоспособност, за срок до 01.06.2020г. Няма спор, че ЕР № 1520 от заседание № 097/18.06.2018г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“ АД е влязло в сила на 26.07.2018г. Няма спор и, че в рамките на срока, определен с горепосоченото ЕР на ТЕЛК, оспорващият е навършил възрастта по чл.68 от КСО и по силата на чл.26, ал.3 от ЗХУ е придобил правата по закона пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок.

Със Заявление - декларация вх. № 3ХУ-ИО/ДН/1348/06.10.2023 г. жалбоподателят сезирал директора на ДСП – [населено място] с искане за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, както и за отпускане на месечна финансова подкрепа въз основа на представено ЕР на ТЕЛК № 1520 от зас. №097/18.06.2018г., с определена степен на трайно намалена работоспособност – 76 %, пожизнено.

По подаденото Заявление била извършена индивидуална оценка от ДСП – [населено място], като била констатирана необходимостта от предоставяне на месечна финансова подкрепа, съгласно чл. 70, т. 2 от ЗХУ, поради което със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/18.10.2023 г. на директора на ДСП – [населено място] на Г. О. била отпусната такава в размер на 75,60 лева, считано от от 01.10.2023 г. до 31.10.2028 г.

С последваща Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/25.01.2024 г. на директора на ДСП – [населено място] размерът на отпуснатата на Г. О. месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ бил увеличен на 78,90 лева, считано от от 01.01.2023 г. до 31.10.2028 г.

Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/23.01.2025 г. на директора на ДСП – [населено място] размерът на отпуснатата на Г. О. месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ бил увеличен на 95,70 лева, считано от от 01.01.2025 г. до 31.10.2028 г.

При извършена контролна справка в електронната база данни на издадените експертни решения на ТЕЛК, от органите на ДСП – [населено място] било установено, че по отношение на Г. М. О. е налице издадено ново ЕР № 90438/11.02.2025г., с което му е определена 64% трайно намалена работоспособност. Видно от приложената разпечатка от електронната система, въпросното ЕР на ТЕЛК е със срок от 2 години, изтичащ на 01.02.2027г. Отразено е и, че ЕР е връчено на адресата му на 25.04.2025г. и е влязло в сила.

Въз основа на установеното преосвидетелстване на Г. О., със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП – [населено място] била прекратена отпуснатата на лицето месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.05.2025г., с мотив – „ново ЕР на ТЕЛК № 90438/11.02.2025г.“ Заповедта била издадена „за директор на ДСП – [населено място]“ от Н. Х. П. – началник отдел „ИОХУСУ“ при ДСП – [населено място], съгласно Заповед № 2705-РД01-0065/27.05.2025г.

Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП – [населено място] била съобщена на Г. О. на 17.06.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставянето й с обратна разписка.

Несъгласен със същата, Г. О. я оспорил пред директора на РДСП – [населено място] с жалба (наименувана опровержение), заведена с вх.№ 2705-94М-00-1511/26.06.2025г.

С Решение № 30-49876#1/11.07.2025г., постановено в производство по чл.97, ал.1 от АПК, директорът на РДСП – [населено място] отхвърлил жалбата на Г. О.. За да постанови този правен резултат горестоящият административен орган посочил, че на оспорващия е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ на основание ЕР № 1520 от заседание № 097/18.06.2018г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“ АД, с което му е определена 76 % трайно намалена работоспособност с пожизнен срок. При извършена проверка от ДСП – [населено място] в Информационната система за контрол на медицинска експертиза за наличие на ново експертно решение било установено, че такова е налице – ЕР на ТЕЛК № 90438 от зас.№ 29/11.02.2025г., като в посочената система е отразено и, че новото ЕР на ТЕЛК е влязло в сила. Доколкото е налице преосвидетелстване на лицето с ново ЕР на ТЕЛК и оспорващият не е подал заявление за изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите, е прието, че са налице предпоставките на чл.66, ал.5 от ППЗХУ за прекратяване на месечната финансова подкрепа, поради промяна на обстоятелствата. Решение № 30-49876#1/11.07.2025г. е подписано с електронен подпис от директора на РДСП – [населено място], като от представения по делото документ на електронен носител е установено, че същото е подписано в срока на валидност на издадения електронен подпис, видно от положения подпис и печат от системния администратор на ШАдмС.

Решение № 30-49876#1/11.07.2025г. било съобщено на оспорващия на 04.08.2025г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка.

Несъгласен със същото, на 15.08.2025г. Г. О. подал жалба срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП – [населено място] чрез административния орган до Административен съд – гр.Шумен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото е изискана информация от ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен“АД относно това дали е било обжалвано ЕР № 90438/11.02.2025г. Видно от писмо рег.№ ДА-01-3019/19.11.2025г. председателят на ТЕЛК І състав при „ МБАЛ-Шумен“АД е отговорил, че разполага само с достъп до дигитализирана информационна база данни, според която няма данни ЕР № 90438/11.02.2025г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Кубрат“ЕООД да е било обжалвано. С цитираното писмо е представено и заверено копие от въпросното ЕР на ТЕЛК, в което фигурира отметка, че е влязло в сила на 11.06.2025г.

Аналогична информация е изискана и от РКМЕ при РЗИ-[населено място], като с писмо рег.№ ДА-01-3079/25.11.2025г. директорът на РЗИ – [населено място] е отговорил, че според данните, съдържащи се в Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ), за ЕР № 90438/11.02.2025г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Кубрат“ЕООД е посочено: „върнато второ писмо с ЕР“ с дата 25.04.2025г., крайна дата на обжалване – 09.05.2025г. Посочено е, че в ИСКМЕ не се визуализира да е подадена жалба срещу ЕР, както и, че според данните в нея, същото е влязло в сила на 11.06.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.65, ал.5 от ППЗХУ, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след проведен административен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваната № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП – [населено място] е издадена в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги, отпускане на месечна финансова подкрепа или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, като по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. От това следва, че и прекратяването на финансовата подкрепа е в правомощията на същия орган. Оспорваният акт е издаден от Н. П. – началник на отдел „ИОХУСУ“ при ДСП – [населено място], определена да изпълнява функциите на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] по време на неговото отсъствие при платен годишен отпуск, командировка и отпуск за временна неработоспособност, съгласно Заповед № 2705-РД01-0065/27.05.2025 г. на директора на ДСП – [населено място]. По делото е приложена и Заповед № 27-РД-02-0048 от 22.05.2025г. за командироване на директора на ДСП – [населено място] за периода от 02.06.2025г. до 04.06.2025г., удостоверяваща факта на отсъствието му поради командировка в деня на издаване на обжалваната заповед. Поради това съдът приема, че същата е издадена от материално компетентен административен орган, притежаващ и съответната териториална компетентност, предвид факта, че оспорващият е с настоящ адрес [населено място] река, община Шумен, област Шумен, при условията на валидно възникнало заместване.

Заповедта е постановена в предписаната от закона писмена форма и формално притежава всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата са посочени фактически и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които според административния орган обосновават прекратяване на отпуснатата за жалбоподателя финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 2 от ЗХУ. Въпрос на преценка за материалната законосъобразност на акта е дали възприетото от органа е в съответствие със закона.

Обжалваната заповед обаче е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ - месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането, като съгласно чл. 70 от ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18–годишна възраст, както следва: т. 1 - от 50 до 70 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност; т. 2 - от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност; т. 3 - над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност; т. 4 - над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност и т. 5 - над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия – в размер 57 на сто от линията на бедност.

Съобразно чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ, заповедта по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ се издава в 10-дневен срок от изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. В чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ е посочено, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

От своя страна разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ указва, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 от закона, по ред, определен с правилника за прилагането на закона, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в ЕР за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Нова индивидуална оценка на потребностите, съобразно чл. 26, ал. 5 от ЗХУ, може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при: издаване на ново ЕР от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото ЕР (1) и промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2 от ЗХУ (2).

В чл. 66, ал. 5 от ППЗХУ е посочено, че месечната финансова подкрепа се прекратява в следните две хипотези: извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗХУ (1) и промяна в обстоятелствата, при които е отпусната (2).

В настоящия случай в заповедта, не е конкретизирана коя от двете хипотези на чл. 66, ал. 5 от ППЗХУ е приел органа, но с оглед изложените мотиви и липсата на извършена нова индивидуална оценка на потребителя, очевидно е възприето от органа наличието на основанието по чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, а именно - промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечната финансова подкрепа на жалбоподателя (видно и от мотивите в решението на горестоящия орган). В този смисъл спорният по делото въпрос се свежда до това настъпила ли е към 03.06.2025 г. - датата на издаване на оспорения акт, промяна в обстоятелствата, при които на същия е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ и съответно налице ли е основание по смисъла на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ за нейното прекратяване.

В случая предоставената на оспорващия месечна финансова подкрепа по реда на ЗХУ се основава на издадено Експертно решение № 1520 от заседание № 097/18.06.2018г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“ АД, с което на Г. М. О. е определена ТНР от 76 %, чийто срок за целите на подпомагането по ЗХУ е пожизнен. Впоследствие при извършена служебна справка в електронната база данни, съдържаща информация за всички издадени ЕР на ТЕЛК, органите на ДСП – [населено място] са установили, че по отношение на оспорващия е издадено и влязло в сила ново ЕР на ТЕЛК № 90438/11.02.2025г., с което му е определена 64% ТНР, считано от 01.02.2025г. Именно наличието на ново ЕР на ТЕЛК, намаляващо процента ТНР на оспорващия, е прието като основание за прекратяване на отпуснатата финансова подкрепа, поради „промяна в обстоятелствата“ по смисъла на чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ.

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по ал. 3, е 5 години от датата на издаването й (чл.26, ал.4 от ЗХУ). В ал.5 от същия законов текст е разписано, че нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при: издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение (т.1) или промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2 (т.2). Според чл.26, ал.6 от ЗХУ, при промяна на обстоятелствата, въз основа на които е предоставена подкрепа по чл. 25, ал. 2, директорът на дирекция "Социално подпомагане" служебно изготвя нова индивидуална оценка на потребностите.

В случая очевидно е налице хипотезата на чл.26, ал.5, т.1 от ЗХУ, доколкото е налице издадено ново ЕР на ТЕЛК, с което е променен процента на ТНР на оспорващия, от което следва, че спрямо същия е следвало да бъде изготвена нова оценка на потребностите, при това служебно, съгласно изискването на чл.26, ал.6 от ЗХУ, а не по искане на лицето, както е посочено в мотивите на горестоящия административен орган. В подкрепа на този извод е и факта, че и след издаване на новото ЕР на ТЕЛК, ТНР на Г. О. продължава да е повече от 50%, в която хипотеза на същия се дължи финансова подкрепа, макар и в размера, предвиден в чл.70, т.1 от ЗХУ. Това обаче би било основание за изменение на размера на финансовата подкрепа, но не и такова за нейното пълно прекратяване.

В този смисъл, като е прекратил отпуснатата на оспорващия финансова подкрепа, без извършване на нова оценка на индивидуалните потребности, директорът на ДСП – [населено място] е нарушил специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в ЗХУ и ППЗХУ и това нарушение е съществено, тъй като е рефлектирало върху формираното в обжалвания акт властническо волеизявление по начин, че ако не е било допуснато, би се стигнало до властническо волеизявление с друго съдържание.

Актът противоречи и на материалноправните разпоредби на чл.66, ал.5 от ЗХУ, доколкото в настоящата хипотеза не са били налице предпоставките на чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ за прекратяване на финансовата подкрепа поради промяна в обстоятелствата, при които е била отпусната, тъй като такава промяна би била налице единствено в случай, че се касае за промяна, която не налага извършване на нова индивидуална оценка. Същевременно не са налице и материалноправните предпоставки, визирани в чл.66, ал.5, т.1 от ППЗХУ, доколкото не е налице нова оценка на индивидуалните потребности на заявителя.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена и при несъблюдаване целта на закона. На първо място, директорът на ДСП – [населено място] не се е съобразил с императивните разпоредби на чл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗХУ, според които, законът има за цел да се създадат условия за социално приобщаване на хората с увреждания и да се предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства, в т. ч. чрез социално-икономическа защита по чл. 4, т. 3, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 6 от ЗХУ под формата на финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, подлежаща на постоянно изплащане до настъпване на предвидено от закона основание за нейното прекратяване. Следвало е органът да се съобрази и с Конвенцията за правата на хора с увреждания (приета от Общото събрание на ООН на 13.12.2006 г. (Резолюция A/RES/61/106), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12/10.02.2012 г. и издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37/15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г.). Органът не е съобразил, че евентуално направеното с ЕР на ТЕЛК преосвидетелстване не би довело до пълна липса на критериите, необходими за отпускане на месечната финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ. Анализът на посочените разпоредби в тяхната съвкупност показва, че като социално-икономическа защита финансовата подкрепа по чл. 70 от ЗХУ се полага ежемесечно на лицата, чийто вид на увреждане или степен на намалена работоспособност налагат финансова подкрепа за покриването на съответните допълнителни разходи. Уредбата отговаря на целта по чл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗХУ да се създадат условия и гаранции за социална интеграция на хората с увреждания чрез тази подкрепа като форма на социално-икономическа защита по чл. 5, ал. 2, т. 6 от ЗХУ. Тази подкрепа е дължима от държавата, докато съответното правоимащо лице с трайно увреждане по §. 1, т. 2 от ДР на ЗХУ има нужда от нея поради вида на увреждането си по § 1, т. 2 от ДР на ЗХУ и/или степента на намалената си работоспособност. В случая изменението на степента на трайно намалена работоспособност, предвид възрастта и спецификата на здравословното състояние на оспорващия, не е такова, което да води до преминаване под процента нормативен минимум за правото на месечно финансово подпомагане. Хората с уреждания се ползват със засилената защита на държавата. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото. Тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови текстове на действащата нормативна уредба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и оспореният акт следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правно значими обстоятелства, при спазване изискванията на ЗХУ и ППЗХУ.

За изчерпателност следва да се отбележи, че доводите на оспорващия, че ЕР на ТЕЛК не му е връчвано и не е влязло в сила, са ирелевантни в настоящото съдебно производство. Видно от представеното от председателя на ТЕЛК, І състав при „МБАЛ-Шумен“АД и от директора на РЗИ – [населено място] ЕР № 90438/11.02.2025г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Кубрат“ЕООД, в същото изрично е отразено, че е влязло в сила на 11.06.2025г. Същите данни се съдържат и в електронната система, до която достъп имат органите на Агенция за социално подпомагане и от която по делото е приложена заверена за вярност разпечатка, като и в писмата на председателя на ТЕЛК, І състав при „МБАЛ-Шумен“АД и на директора на РЗИ – [населено място]. Всички документи са приобщени към доказателствения материал без оспорване от страните. При наличието на надлежно удостоверяване на факта на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК от компетентния за това орган, директорът на ДСП – [населено място], както и съдът, следва да се съобразят с така удостовереното обстоятелство.

От друга страна обаче, още в жалбата си до директора на РДСП – [населено място] оспорващият ясно е изразил несъгласие с ЕР на ТЕЛК и е заявил, че ще го обжалва. Тази теза поддържа и впоследствие в съдебното производство по оспорване на заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП - [населено място], наред с доводите за незаконосъобразност на самата заповед. Съгласно чл.112, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за здравето обаче, решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване пред НЕЛК в 14 дневен срок от съобщаването им, а решенията на НЕЛК – пред съответния административен съд. Т.е. решенията на ТЕЛК могат да се обжалват само пред НЕЛК. От това следва, че в качеството си на горестоящ административен орган, единствено НЕЛК може да се произнесе по възраженията на оспорващия за нередовно съобщаване на ЕР на ТЕЛК, респективно за незаконосъобразност на същото, в производство по чл.81 и следващите от АПК. Ето защо съдът намира, че копие от Опровержение № 2705-94М-00-1511/26.06.2025г., подадено срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП - [населено място] от Г. М. О. до директора на РДСП – [населено място], в частта му досежно съдържащите се в него възражения за ненадлежно връчване и незаконосъобразност на ЕР № 90438/11.02.2025г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Кубрат“ЕООД, следва да се изпрати по подведомственост на НЕЛК – [населено място].

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, както и чл.130, ал.4 от АПК, Административен съд – гр.Шумен

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. М. О. от [населено място] река, община Шумен, област Шумен, [улица], Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], потвърдена с Решение № 30-49876#1/11.07.2025г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], с която, считано от 01.05.2025г., е прекратена отпуснатата на Г. М. О. месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ИЗПРАЩА препис от Опровержение № 2705-94М-00-1511/26.06.2025г., подадено до директора на РДСП – [населено място] от Г. М. О., срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП - [населено място], в частта му, в която са изложени възражения за ненадлежно връчване и незаконосъобразност на ЕР № 90438/11.02.2025г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Кубрат“ЕООД, на ТЕЛК – [населено място], по подведомственост.

Решението в частта му, с която се отменя Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/1348/ФП/03.06.2025г. на директора на ДСП - [населено място], потвърдена с Решение № 30-49876#1/11.07.2025г. на директора на РДСП -[населено място], както и делото се връща като преписка за ново произнасяне, подлежи на обжалване с касационна жалба от страните по делото пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Решението в частта му, имаща характер на определение, с която копие от Опровержение № 2705-94М-00-1511/26.06.2025г., подадено от Г. М. О., се изпраща на Национална експертна лекарска комисия – [населено място], подлежи на обжалване с частна жалба от страните и от НЕЛК – [населено място] пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните и на ТЕЛК – [населено място], по реда на чл.137 от АПК, във вр. с чл.138, ал.3 от АПК.