Решение по дело №247/2014 на Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ №

гр. Луковит, 21.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 247/2014г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от М.И.Т. против Ц.В.Ц., П.Г.Ц., Р.Д.Р., Д.Д.Р., Ц.Ц.А., Б.В.В., С.В.М., И.В.Д., Н.Д.М., А.А.Т., Д.А.Т., с която е предявен е иск за съдебна делба на недвижими имоти. В исковата молба се твърди, че страните са наследници на общия наследодател Г. Д. Н. бивш жител ***, починал на 14.02.1981г. Посочва се, че след смъртта оставил в наследство следните земеделски земи нива с площ от 6.460 дка, ІІ категория земя, в местността”Букоров дол”, с идентификатор 015141, в землището на с.Бежаново, нива с площ от 2.097 дка., ІІ категория земя, в местността”Бекярското”, с идентификатор 071026, в землището на с.Бежаново и нива с площ от 5.571 дка., ІІІ категория, в местност „Долна турия”, с идентификатор 044107, в землището на с. Бежаново, че правото на собственост върху нива с идентификатор 015141 и идентификатор 044107 възстановено с влязло в сила решение на ВКС по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а правото на собственост на нива с идентификатор 071026 е възстановено с решение № 28/24.06.1999г. на ОСЗГ Луковит. В исковата молба се твърди, че не е възможно постигане на доброволна делба на изброените имоти, като се предлага такава да бъде извършена по съдебен ред, с определяне на съответните идеални части на собствеността. Изведено е искане в молбата за допускане на съдебна делба. При така наведените твърдения съдът указва, че в тежест на ищеца да докаже: връзката родство, сватовство или преживял съпруг на съделителите със сочения за общ наследодател Г. Д. Н.; възстановяване правото на собственост върху земеделските земи предмет на делба /наличие на актовете, породили възстановяването/. Съдът предоставя възможност на ищеца да вземе становище по доклада и да ангажира доказателства във връзка с разпределяне на доказателствената тежест.

Ищецът М.И.Т. вземат участие в производството лично и с процесуалния представител по пълномощие адв. Г.. В хода на устните състезания последната пледира, че между страните е налице съсобственост върху недвижимите земеделски земи, възникнала от възстановяване в полза на наследниците на Гено Добрев Найденов, като предлага допускане на делбата при посочените в молбата квоти.

Ответниците по исковата молба не вземат участие по делото – лично или чрез процесуален представител.

            Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            От удостоверение за наследници изх. № АО-01-135/28.04.2014г. на Кметство с. Бежаново, Община Луковит, се установява, че Г. Д. Н. е починал на 14.02.1981г. и оставил за свои наследници преживяла съпруга И. Й. Н. /починала на 24.03.1983г./ и три деца – Д. Г. Д. /починал на 29.12.1996г. и оставил за свой наследник, като преживяла съпруга Н. Ц. Д./, П. Г. П. /починала на 05.11.2006г. като вдовица без деца/ и И. Г. Д. /починал на 26.03.2006г. и оставил за свои наследници дъщеря М.И.Т. и преживяла съпруга П. Г. Д., починала на 12.03.2010г/.

От удостоверение за наследници изх. № АО-01-135/28.04.2014г. на Кметство с. Бежаново, Община Луковит е видно, че Н. Ц. Д. /преживялата съпруга на Д. Г. Д./ е починала на 08.12.2000г. като вдовица, без деца и оставила за наследници своите братя и сестри – В. Ц. Р., К. Ц. Д., Р. Ц. Р., Б. Ц. Р. и В. Ц. Д.. Видно от същото удостоверение, В. Ц. Р. е починал на 07.09.1992г. и оставил за наследник сина си Ц.В.Ц./, а К. Ц. Д.е починала на 16.07.1989г. като вдовица, без деца. От удостоверението се установява, че Р. Ц. Р.е починал на 13.03.1960г. и оставил за наследници преживяла съпруга Д. Д. Р., починала на 04.10.1990г. и сина си Д. Р.Ц., починал на 26.04.2006г. и оставил за наследници П. Г. /преживяла съпруга/ и две деца – Р.Д.Р. и Д.Д.Р.. Видно от същото удостоверение, наследници по закон на Б. Ц. Р. /починал на 19.12.1951г./ са синовете му Ц. Б. Ц. /починал 12.08.2002г. и оставил за наследници дъщеря Ц.Ц.А. и преживяла съпруга М. Н. Ц., починала на 01.04.2007г./ и В. Б. Ц. /починал на 12.07.1997г. и оставил за наследници дъщеря Б.В.В. и преживяла съпруга Ц. К. Ц./. От същото удостоверение се установява, че след смъртта на В. Ц. Д. /21.01.1985г./ нейни наследници по закон са трите й деца – К. Д. С. /починала на 23.12.1989г. и оставила за наследници децата С.В.М. и И.В.Д. и преживелия съпруг В. М. С., починал на 14.03.1996г./, Д. Д. П. /починала на 06.10.1995г. и оставила за наследник дъщеря си Н.Д.М./ и Е. Д. Г. /починала на 14.11.2002г. и оставила за наследници синовете си А.А.Т. и Д.А.Т./.

С решение № 28/24.06.1999г. на ОСЗ гр. Луковит, от което неразделна част е скица № К01871/13.06.2014г., на наследниците на Г. Д. Н. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне в землището на с. Бежаново върху Нива с площ 2,097 дка, в местността ”Бекярското”, втора категория, съставляващ имот № 071026 по плана за земеразделяне на землището, при граници: имот № 151006, имот № 071021, № 071028 и имот № 071029.

С решение № 1457/21.10.2002г., по гр.д. № 2334/2001г. на Върховния касационен съд на Република България е отменено решение № 284/24.07.2001г., с което е оставено в сила решение от 30.12.1999г. по гр. д. № 224/99г. на Луковитския районен съд, като вместо него е признато за установено по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от П. Г.П. и И. Г. Д. против Н. Ц. Д., починала и вместо нея конституирани като ответници Ц. Б. Ц., Ц.В.Ц., Д. Р.Ц. и Е.Д. Г., че следните земеделски земи: 1. Нива от шест декара, пета категория, в м. „Голямата локва”, 2. Нива от два декара, трета категория, в м. „Еминовски върх”, 3. Нива от един декар, трета категория в м. „Турия”, 4. Нива от три декара, трета категория, в в. „Турия” и 5. Нива от един декар, в м. „Турия” всичките в землището на с. Бежаново, са принадлежали на общия наследодател Г. Д. Н. към момента на внасянето им в ТКЗС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на три земеделски земи. Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. За основателността на иска за съдебна делба следва да бъде установено, че между страните по делото е налице съсобственост върху вещта, чиято делба се иска.

В случая съдът намира, че между страните по делото е налице съсобственост върху Нива с площ 2,097 дка, в местността ”Бекярското”, втора категория, съставляващ имот № 071026 по плана за земеразделяне на землището, при граници: имот № 151006, имот № 071021, № 071028 и имот № 071029. Същата е възстановена на наследниците на Г. Д. Н., починал на 14.02.1981г., с влязло в сила решения на ОСЗ гр. Луковит, като възстановяването е с план за земеразделяне /с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ/.

Поради това, че Г. Д. Н. е починал на 14.02.1981г., към последната дата е открито наследството му /чл. 1 ЗН/, а кръгът на призованите към наследяване лица ще се определя според разпоредбите на чл. 5–10 ЗН. В конкретния случай призовани към наследяване на Г. Д. Н. са неговите три деца – Д. Г. Д., И. Г. Д. и П. Г. П., както и преживялата му съпруга И. Й. Н., като след смъртта на последната през /24.03.1983г./ към всяко от децата му преминава по ¹/₃ ид.ч. от наследството. Поради това, че Д. Г. Д. умира пръв от трите деца на общия наследодател /29.12.1996г./ и няма низходящи, неговата ¹/₃ ид.ч. от наследството преминава към преживелите И. Д. /негов брат/, П. П. /негова сестра/ и Н. Ц. Д. /негова съпруга/, като първите двама /брата и сестрата/ получават по равно ¹/₉, т.е. по ¹/₁₈ ид.ч., а преживялата му съпруга /Н. Д./ – ²/₉ ид.ч. /чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН/. След смъртта на И. Г. Д. /26.03.2006г./ неговата ¹/₃ ид.ч. от наследството заедно с ¹/₁₈ ид.ч. /частта, наследена от брат му Д. Г./ първоначално преминават поравно към дъщеря му М.И.Т. и преживялата му съпруга П. Д. /чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН/, като след смъртта на последната /12.03.2010г./, се концентрират изцяло в дъщерята М.И.Т., която получава /⁷/₁₈ ид.ч./. След смъртта на П. Г. П. /05.11.2006г./ нейната ¹/₃ ид.ч. от наследството заедно с ¹/₁₈ ид.ч. /частта, наследена от брат й Д. Г./ преминават изцяло към М.И.Т.. П. Г. П. е починала като вдовица, без деца и не е оставила живи братя и сестри, поради което племенницата й, като единствен наследник от четвърти ред, наследява изцяло нейните ⁷/₁₈ ид.ч. /чл. 8, ал. 4 ЗН/. При това положение М.И.Т. притежава ¹⁴/₁₈ ид.ч. от наследството на Г. Д. Н. - ⁷/₁₈ ид.ч. наследени от баща й и ⁷/₁₈ ид.ч., наследени от леля й.

Н. Ц. Д. /преживялата съпруга на Д. Г. Д./ е починала на 08.12.2000г. като вдовица, без деца и възходящи роднини. Към момента на смъртта й нейните братя и сестри /В. Ц. Р., К. Ц. Д., Р. Ц. Р., Б. Ц. Р. и В. Ц. Д./ не са били живи, поради което всеки от тях се замества от низходящите си /чл. 10, ал. 2 ЗН/. Такива низходящи не е оставила единствено сестрата К. Ц. Д.. При това положение ²/₉ ид.ч. от наследството, придобито от Н. Ц. Д. чрез наследяване от съпруга й Д. Г. Д., се придобиват по заместване от низходящите на В. Ц. Р., Р. Ц. Р., Б. Ц. Р. и В. Ц. Д. като наследниците от всяко от четирите колена наследяват в коляното по ²/₃₆ ид.ч. /чл. 10, ал. 3 ЗН/. Разпределението на квотите от съсобствеността във всяко от колената е както следва: Ц.В.Ц., като единствен низходящ на В. Ц. Р. /негов син/ получава ²/₃₆ ид.ч.; Р.Д.Р. и Д.Д.Р. като единствени низходящи на Р. Ц. Р. /негови внуци/ получават по ²/₇₂ ид.ч.; Б.В.В. и Ц.Ц.А. като единствени низходящи на Б. Ц. Р. /негови внучки/ получават по ²/₇₂ ид.ч.; в коляното на В. Ц. Д., заместването се извършва от внуците й, чрез трите й деца /К. Д. С., Д. Д. П. и Е. Д. Г./, като С.В.М. и И.В.Д. /деца на К. С./ получават по ²/₂₁₆ ид.ч., Н.Д.М. /единствено дете на Д. П./ получава ²/₁₀₈ ид.ч. и А.А.Т. и Д.А.Т. /деца на Е. Г./ получават по ²/₂₁₆ ид.ч.

Независимо, че Ц. К. Ц. и П.Г.Ц. са преживели съпруги на В. Б. Ц., респ. на Д. Р.Ц., същите не получават част от наследството на Н. Ц. Д., тъй като съпрузите им като братя на последната, не са я надживели и в този смисъл не е налице наследствена трансмисия. Не могат да получат част от наследството й и по право на заместване. Заместване в наследяването се допуска само на основата на кръвна родствена връзка, поради което преживял съпруг не замества в наследяването /чл. 10, ал. 1 и 2 ЗН/. След като Ц. К. Ц. и П.Г.Ц. не получават част от наследството на Н. Ц. Д., те не са наследници и на общия наследодател Г. Д. Н., а от тук и съсобственици върху имотите, чиято делба се иска. Поради това, че е насочен срещу П.Г.Ц. искът за делба спрямо последната е неоснователен и следва да се отхвърли.

Въпреки изложените съображения за наследяване по закон от общия наследодател и определяне квотите между част съделителите по делото, съдът приема, че те се отнасят до нива с площ от 2.097 дка., ІІ категория земя, в местността”Бекярското”, с идентификатор 071026, в землището на с.Бежаново, но не и до останалите две земеделски земи - нива с площ от 6.460 дка, ІІ категория земя, в местността”Букоров дол”, с идентификатор 015141, в землището на с.Бежаново и нива с площ от 5.571 дка., ІІІ категория, в местност „Долна турия”, с идентификатор 044107, в землището на с. Бежаново. Това е така, защото те не са възстановени, за тях не е настъпил реституционен ефект. Същите земеделски земи не са посочени в съдебното решение на ВКС, с което е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, но дори и да бяха, отново не би могло да се приеме, възстановяване по силата на решението. Влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ няма конститутивно действие за правото на собственост. С него е признато, че правото на собственост е принадлежало на Г. Д. Н. към минал момент – внасянето им в ТКЗС. Ищецът по уважения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ става собственик на спорния земеделски имот не от влизане в сила на решението, а от влизането в сила на решение на ОСЗ, постановено въз основа на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквото в случая не е налице. Поради това по предявен иск за собственост или делба на земеделския имот ищецът не може се легитимира като собственик въз основа само на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ /Р 262-10-ВКС, II г.о. и Р 748-10-ВКС, II г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

По изложените съображение съдът приема, че между страните по делото, с изключение на П.Г.Ц., е налице съсобственост върху нива с площ от 2.097 дка., ІІ категория земя, в местността”Бекярското”, с идентификатор 071026, в землището на с.Бежаново, произтичаща от реституция и наследяване от общия наследодател Г. Д. Н., поради което между тях да бъде допусна делба на същата нива при следните части в съсобствеността: М.И.Т. ¹⁶⁸/₂₁₆ ид.ч.; Ц.В.Ц. ¹²/₂₁₆ ид.ч.; Р.Д.Р. ⁶/₂₁₆ ид.ч.; Д.Д.Р. ⁶/₂₁₆ ид.ч.; Б.В.В. ⁶/₂₁₆ ид.ч.; Ц.Ц.А. ⁶/₂₁₆ ид.ч.; Н.Д.М. ⁴/₂₁₆ ид.ч.; С.В.М. ²/₂₁₆ ид.ч.; И.В.Д. ²/₂₁₆ ид.ч.; А.А.Т. ²/₂₁₆ ид.ч. и Д.А.Т. ²/₂₁₆ ид.ч. Същият земеделски имот следва да се допусне до делба между изброените съделители при посочените квоти.

Искът за делба на останалите два имота /нива с площ от 6.460 дка, ІІ категория земя, в местността”Букоров дол”, с идентификатор 015141, в землището на с. Бежаново и нива с площ от 5.571 дка., ІІІ категория, в местност „Долна турия”, с идентификатор 044107, в землището на с. Бежаново/, а срещу П.Г.Ц. - за всичките имоти, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

ДОПУСКА съдебна делба на Нива с площ 2,097 дка, в местността ”Бекярското”, втора категория, съставляващ имот № 071026 по плана за земеразделяне на землището, при граници: имот № 151006, имот № 071021, имот № 071028 и имот № 071029, която да се извърши между: М.И.Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Ц.В.Ц., с ЕГН **********,***; Р.Д.Р., с ЕГН **********,***; Д.Д.Р. с ЕГН **********,***; Б.В.В., с ЕГН **********,***; Ц.Ц.А., с ЕГН **********,***; Н.Д.М., с ЕГН **********,***; С.В.М., с ЕГН **********,***; И.В.Д., с ЕГН **********,***; .; А.А.Т., с ЕГН **********,*** и Д.А.Т., с ЕГН **********,***, при следните квоти в съсобствеността: за М.И.Т. ¹⁶⁸/₂₁₆ ид.ч., за Ц.В.Ц. ¹²/₂₁₆ ид.ч., за Р.Д.Р. ⁶/₂₁₆ ид.ч., за Д.Д.Р. ⁶/₂₁₆ ид.ч., за Б.В.В. ⁶/₂₁₆ ид.ч., за Ц.Ц.А. ⁶/₂₁₆ ид.ч., за Н.Д.М. ⁴/₂₁₆ ид.ч., за С.В.М. ²/₂₁₆ ид.ч., за И.В.Д. ²/₂₁₆ ид.ч., за А.А.Т. ²/₂₁₆ ид.ч. и за Д.А.Т. ²/₂₁₆ ид.ч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Т. против Ц.В.Ц., П.Г.Ц., Р.Д.Р., Д.Д.Р., Ц.Ц.А., Б.В.В., С.В.М., И.В.Д., Н.Д.М., А.А.Т., Д.А.Т. иск за делба на нива с площ от 6.460 дка, ІІ категория земя, в местността”Букоров дол”, с идентификатор 015141, в землището на с. Бежаново и на нива с площ от 5.571 дка., ІІІ категория, в местност „Долна турия”, с идентификатор 044107, в землището на с. Бежаново, а по отношение на П.Г.Ц., с ЕГН **********,*** и за делба на Нива с площ 2,097 дка, в местността ”Бекярското”, втора категория, съставляващ имот № 071026 по плана за земеразделяне на землището, при граници: имот № 151006, имот № 071021, имот № 071028 и имот № 071029.

Решението може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: