№ /17.02.2023 год., гр.
Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на седемнадесети януари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2895 по описа за 2022 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС и чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по жалба от „К.К.63“ ЕООД – гр.Аксаково, обл.Варна, ЕИК ***,
представлявано от управителя К.С.К., против Заповед №232-ФК/05.12.2022г на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на осн.чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр.****, ж.к.“****“ бл.***, вх.* ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател, и забрана
на достъпа до него за срок от 3 (три) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост под формата на липса на
мотиви за продължителността на определения срок, и противоречие с целта на
закона, като излага мотивирани съображения в подкрепа на всяко от тези
основания за претендираната отмяна на ИАА. В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството не се представляват; с молба с.д. №687/17.01.2023г чрез
управителя К.К.поддържат жалбата по изложените в нея съображения, и настоява за
уважаването й.
Ответният административен орган – началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, надлежно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмени
бележки с.д.№ 369/10.01.2023г гл.ю.к. Х.А. оспорва жалбата като неоснователна и
излага аргументи за доказаност на установеното нарушение, за мотивираност на
приложената ПАМ, вкл. и конкретно досежно нейния срок, определен към минимума,
предвиден от законодателя, настоява за отхвърлянето на жалбата и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2022г около 12:40ч служители на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна – инспекторите П. Б. и Р. Р. извършили
проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки в гр.****, ж.к.“****“
бл.*** вх.* (партер), стопанисван от „К.К.63“ ЕООД, където дружеството
осъществява търговската си дейност. В момента на проверката там присъствал
управителят К. К., който обслужвал клиентите. Преди легитимирането си проверяващите
извършили контролна покупка на стоки – сок „Капи“ на ст-ст 1.50лв. и горещ
шоколад на ст-ст 0.60лв, общо 2-10лв, платени във брой. Плащането било
извършено в брой от П. Б. и прието от управителя К. С.. Тъй като за тази
продажба не бил издаден фискален касов бон, нито бележка от кочан с ръчни
касови бележки, проверяващите се легитимирали и пристъпили към проверка. В хода
й било установено, че в обекта е налично, въведено в експлоатация ФУ модел „Datecs DP 150“ с индивидуализирани номер на
устройството и фискалната му памет, регистрирано в ТД на НАП-Варна и с изградена дистанционна връзка, в активен режим; в обекта били
използвани софтуеър за управление на търговската дейност и ПОС – терминал. От
изведения дневен отчет от ФУ в 12:42ч било установено, че разчетената касова
наличност е 241.95лв (вкл. служебно въведени/изведени в касата 200лв.), а
според описа на фактическата касова наличност тя била в размер на 246лв, т.е.
установена била положителна разлика от 4.05лв. От изведения КЛЕН със записи от
0..410 до 0..413 за дата 02.12.2022г било установено, че стойността на
извършената и заплатена в брой продажба на стоки на ст-ст 2.10лв. на
02.12.2022г не е отразена. От изведения КЛЕН от дата 01.12.2022г било
установено, че не е налице хронологичност на записите във фискалната памет на
ФУ – липсвали записи №№ 00…363, 00…364, 00..365, 00..366.
Констатациите си в хода на проверката
инспекторите отразили в съставения ПИП от същата дата, като описали извършените
в хода на проверката действия и събраните доказателства, както и установената
разлика между разчетена и фактическа касова наличност в размер на 4.05лв. За установеното
при проверката административно нарушение - гореописаното нерегистриране на
извършена продажба на ст-ст 2.10лв. чрез издаване на касов бон от ФУ в обекта, или
чрез касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, квалифицирано по чл.25
ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, против дружеството бил
издаден АУАН от 07.12.2022г.; към приключване на съдебните прения по настоящото
дело не е представен и липсват данни за издадено наказателно постановление и
наложена имуществена санкция.
На осн.чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем Заповед №232-ФК/05.12.2022г,
с която административният орган приложил спрямо ЕООД принудителна
административна мярка – запечатване на търговския обект за срок от 3 дни. Според
изложеното в мотивите й, така избраната продължителност на ПАМ органът
съобразил с тежестта на извършеното нарушение (неиздаден касов бон за продажба на ст-ст 2.10лв.); последиците от него (отклонение от данъчното облагане); местонахождението на
търговския обект (в областен град, в голям
квартал със значителен клиентопоток); вид на продаваните
стоки (храна и напитки), работното време на обекта (от 08:00ч до 19:00ч без почивен ден); наличие на други нарушения (констатирана положителна разлика между разчетената
от ФУ касова наличност и фактически установената такава от 4.05лв; установена
липса на хронологичност на записите във фискалната памет на КАФП за
01.12.2022г); други обстоятелства (размерът на неотчетената продажба на
02.12.2022г в размер на 2.10лв. съставлява 4.82% от регистрирания чрез ФУ
оборот към момента на проверката от 43.60лв); наличие на непогасени изискуеми
публични задължения (по ЗДДФЛ, ЗПКО и ЗДДС в
размер на 86.38лв. към 05.12.2022г.).
Освен тези конкретни факти,
административният орган е отчел факта, че с осъщественото нарушение се засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че правилното отчитане на
ФУ, наличието на регистрирано и работещо такова в обекта, съхраняването на
изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или водени във
връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все нормативно
установени задължения на субектите, стопанисващи търговски обекти, което следва
да се изпълнява при съответните предпоставки; че извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, и
организация в търговския му обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство, а целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното
деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Твърди се, че
при неприлагане на ПАМ съществува възможност за извършване на ново нарушение,
от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи
пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално извършени
продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози; отчетена е и
необходимостта от определен срок от време за промяна в организацията на
дейността в обекта. Не на последно място е изложено, че при определяне на срока
на ПАМ е спазен принципа за съразмерност, според който административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; срокът
е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца, а целта й е промяна в начина на
извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване
на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване
на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда за фиска.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, се установява въз основа на писмените доказателства
по административната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното
дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и
разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Следователно условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон или бележка от кочан, което представлява административно нарушение на
чл.185 ал.1 ЗДДС вр.чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Позовавайки се на събраните
убедителни и безпротиворечиви доказателства, съдът в настоящия си състав счита,
че такова административно нарушение, изразяващо се в неотчитане на извършена
продажба на ст-ст 2.10лв., действително е извършен в търговския обект,
стопанисван от дружеството– жалбоподател.
Независимо от горното
обаче съдът в този си състав споделя възражението му за липса на мотиви в
заповедта относно определената продължителност на срока на ПАМ, обективирани в
приетите писмени бележки по делото. Съдът намира, че част от съображенията на
административния орган в тази насока се неотносими към казуса, други са общи, а
конкретизираните такива не са доказателствено обвързани. На първо място
нарушаването на утвърдения ред за данъчна дисциплина чрез неиздаване на касов
бон за реализирана продажба представлява елемент от фактическия състав на
нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, респективно –
основание за прилагане на ПАМ, поради което очевидно не може да служи и като
мотив за определяне на срока й. Тежестта на извършеното нарушение, последиците
му, местонахождението и работното време на търговския обект единствено са
изброени от административния орган, но в заповедта липсва конкретика и анализ
на същите, които да позволят на съда да прецени законосъобразността на извода
на административния орган, че те обосновават определения срок на ПАМ; все в тази
връзка липсва яснота защо и в каква връзка работното време е съобразявано от
административния орган при определяне срока на ПАМ; установената разлика между разчетената и фактическата
наличност от на 4.05лв. не е доказателство за извършени и неотчетени и други
продажби, а размерът й под 2лв. (минус стойността на контролната покупка от
2.10лв.) е напълно възможно да е остатък от ресто при извършени покупки; по
преписката и в хода на съдебното дирене издателят на заповедта не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на неплатени изискуемите
публични задължения в размер на 86.08лв., нито за техния произход, но с оглед
минималния им размер по-скоро представляват доказателство за редовно и добросъвестно
изпълнение на задълженията към държавния и общинския бюджет от страна на ЕООД,
отколкото обратното. На следващо място – целите на ПАМ (да се защити
обществения интерес, да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения, да гарантира еднаквото спазване на законовите норми от всички лица,
да превъзпита нарушителя към спазване на законите вкл. чрез промяна на
организацията на дейността му) са установени от законодателя в чл.22 от ЗАНН и
не могат да бъдат използвани от административния орган чрез дублиране на значението
им и като основания за определяне на срока на ПАМ. Заключението, че в
обекта съществува организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, се преценява като напълно произволно. В тази връзка - твърденията,
че при неприлагане на ПАМ съществува възможност за извършване на ново
нарушение, и то при липса на доказателства за каквито и да било предходни
наказания, наложени с влезли в сила НП на ЕООД-жалбоподател, са изцяло
декларативни, поради което съдът не следва да съобразява правните си изводи с
тях.
При прилагането на
ПАМ по реда на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, т.е. при наличие на материалноправните предпоставки,
установени с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ. При определяне на
продължителността на ПАМ обаче органът действа в условията на оперативна
самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на закона, поради
което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да бъде приложена
за конкретно избрания от него срок. Поради това липсата на мотиви или
недостатъчните мотиви в това отношение имат стойност на особено съществено
процесуално нарушение, защото те касаят продължителността на мярката с оглед
целта на закона, а именно – налагане чрез властта на държавата на конкретно
поведение с неблагоприятни последици на съответния правен субект, независимо от
неговата воля. Същевременно липсата на мотиви относно срока, за който се
прилага ПАМ, съставлява и нарушение на императивното изискване на чл.59 ал.2
т.4 от АПК, тъй като обективно лишава съда от възможност на извърши проверка за
законосъобразност на оспорения акт, и поради това е основание за
незаконосъобразност на същия по см.чл.146 ал.3 от АПК. Констатираното нарушение
– липса на мотиви относно продължителността на ПАМ, е особено съществено, то е
неотстранимо в настоящата съдебна фаза на производството, и поради това
съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна.
В допълнение –
запечатване на търговски обект за 3 дни за неотчетена продажба на ст-ст 2.10лв.
според настоящия съдебен състав е твърде далеч от принципа на съразмерност
конкретно относно изискването за справедливост. Самото административно
нарушение, предмет на АУАН, според настоящия съдебен състав представлява
маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, и макар този въпрос да не подлежи на
преценка в настоящото производство, в което основание за прилагане на ПАМ е
единствено установяването на осъществено административно нарушение, той следва
да бъде отчетен при определяне срока на ПАМ. Издателят на оспорения акт
действително е коментирал, че стойността на неотчетената продажба съставлява
по-малко от 5% от регистрирания в деня на проверката оборот до момента на
извършването й – измерението на това съотношение към вредата за фиска според
настоящия състав на съда доказва становището за маловажност на установеното
административно нарушение, което е редно да повлече отпадане на
административнонаказателната отговорност, ерго – и на основанието за прилагане
на ПАМ.
В заключение и само
за пълнота на изложението – в никой от приложимите специални закони – ЗДДС и
ЗАНН, а също и в АПК издаването на АУАН и/или НП не е предвидено като
положителна процесуална предпоставка за издаване на заповед за ПАМ, понеже
производствата по ЗАНН и по АПК са самостоятелни, отделни и никое от тях не е
преюдициално спрямо другото. Поради това издаването на оспорената заповед за
ПАМ преди издаване на АУАН или НП против дружеството не представлява
процесуално нарушение, съотв. и самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС за преустановяване на ПАМ след заплащане на
определената с НП санкция е приложима в различна фаза на производството – при
изпълнение на влязлата в сила заповед за прилагане на мярката, а не в тази по
оспорването на нейната законосъобразност преди влизането й в сила, каквото е
настоящото, поради което възражението в този смисъл е неоснователно. Същевременно
при евентуално заплащане на определената с НП имуществена санкция, в
правомощията на административния орган е да прецени ефективното изпълнение на
ПАМ след влизане в сила на настоящата заповед.
При този изход на
делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, а ЕООД-жалбоподател не е поискало такива.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителни
административни мерки №232-ФК/05.12.2022г на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на
осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка –
запечатване на стопанисвания от К.К.63“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, търговски обект
– магазин за хранителни стоки в гр.****, ж.к.“****“ бл.***, вх.* (****), и забрана
на достъпа до него за срок от 3 (три) дни.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: