РЕШЕНИЕ
№ 5534
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110111738 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че ответникът С. Г. М. е
собственик на топлоснабдения имот - гр. С., п.к. ..., обл. С.,
общ. К.с., ж.к. „К. с. кв. Б.“, бл..., вх. .., ап.... За имота бил
отреден абонатен номер: .../инст.№ **********. Като
собственик на топлоснабден имот С. М. била потребител на
доставената в имота енергия по силата на Закона за
енергетиката и следвало да заплаща доставките в
съответствие с нормативните разпоредби.
За периода м.05.2020г. до м.04.2022г. потребителя не
заплатил доставките, поради което на 06.11.2023г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ...срещу С. Г. М. за
сумата от 1 666,75 лева, от които 1 383.85 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 06.11.2023г. до
изплащане на вземането, 249,52 лева- мораторна лихва за
забава от 15.09.2021 г. до 20.10.2023г., както и суми за дялово
1
разпределение- 26,46 лева главница за периода м.08.2021г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.11.2023г.. до
окончателното изплащане на вземането, както и 6,92 лева
лихва за периода 15.11.2020г. до 20.10.2023г., като
претендираме и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр.дело №
61079/2023г., по описа на Софийски районен съд, 38 състав е
уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника.Срещу заповедта в срок е постъпило възражение,
поради което ищецът води настоящият установителен иск с
петитум да бъде установено със сила на пресъдено нещо
посоченото в заповедта за изпълнение задължение.
В писмения си отговор ответната страна оспорва
допустимостта и основателността на иска.
Относно допустимостта: Ответникът твърди, че в самото
си възражение е признал задължение в размер на 1303,85лв.
Възражението е неоснователно. Депозираното срещу
заповедта за изпълнение възражение е направено под две
условия. Първото условие е длъжникът да получи
информация за задълженията си по реда на чл. 190 ГПК.
Второто условие е формулирано така : „ ..ако интересът на
монополиста е преимуществен“.....( следва частично
признание).
Възражение срещу заповед за изпълнение под
процесуално или материално условие е недопустимо.
Второто условие по същество е обидна квалификация по
смисъла на чл. 100а ал. 1 ГПК, тъй като изразява съмнение в
равноправното третиране на страните от съда. Доколкото
възражението срещу заповедта е направено по недопустим
начин, то следва или въобще да не се съобразява, или да се
приеме за направено без условие.
Относно основателността: Ответникът възразява както
следва: Твърди, че не дължи лихви върху суми за дялово
разпределение, тъй като в общите условия на ищецът такова
2
задължение не е разписано, а ищецът не е поканил длъжника
да изпълни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, като
подробно обосновава становището си с аргументи от
правната теория и съдебната практика.
Ответникът прави неясно изявление относно
количеството и качеството на доставената енергия, като
оспорва искането на ищеца за назначаване на експертизи.
Прави собствени доказателствени искания.
В отговора се съдържа и искане за присъждане на
разноски по реда на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
В първо заседание ответната страна потвърди
признанието на част от главницата и повтори останалите си
възражения, като заяви, че не оспорва количеството и
качеството на доставената енергия. В ъдебно заседание съдът
разпореди да се издаде изпълнителен лист за сумата
1303,85лв. главница, като за същия размер прекрати
производството.
По отношение на останалата част от претенцията -съдът
я намира за основателна, а направените възражения – за
неоснователни. Задължението за заплащане на услугата
дялово разпределение е част от общото задължение на
потребителя към доставчика на топлинна енергия. За
възникване на това задължение не е необходима отделна
покана.Що се отнася до претенциите залихви, то те се отнасят
до законния тригодишен период, в който лихвата върху
главница от този вид задължение има притезание. Спорните
претенции следва да бъдат уважени, като ответникът плати на
ищеца разноски в размер на 216,68 лева. Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. М. ЕГН
********** дължи на „Т.С.” ЕАД
Сумата 249,52 лева- мораторна лихва върху сумата 1
3
383.85 лева за забава от 15.09.2021 г. до 20.10.2023г., както и
суми за дялово разпределение- 26,46 лева главница за
периода м.08.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
от 06.11.2023г.. до окончателното изплащане на вземането,
както и 6,92 лева лихва за периода 15.11.2020г. до 20.10.2023г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца ищеца
разноски в размер на 216,68 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд вдвуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4