Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /26.02.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На осемнадесети февруари 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№19 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците Г.И.Г.
и Б.Б.Т., действуващи чрез
своя проце-суален представител и съдебен адресат адв.Н.Ф. от АК-Тър-говище против
решение №602/30.11.2018г., постановено по гр.д. №627/ 2018г. на Районен
съд-Търговище в частта му, с която на
чл.108 от ЗС спрямо тях е установена на собствеността и са осъдени да
предадат на ищците Н.С.Н. и П.П.Н.,*** владението
върху 138 кв.м. площ, колорирана в
зелен цвят на скица №4 от заключението на вещото лице и отразена в
кадастралната карта на гр.Търговище от 2005г. в УПИ Х-229 в кв.18 с ид.№73626.502.74, като на ищците са
присъдени направените по делото разноски в размер на 910.80 лв.С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивниците молят за отмяна на
решението в посоче-ната осъдителна част и за
отхвърляне изцяло на иска по чл.108 от ЗС.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззивае-мите страни, действуващи
чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. *** оспорват
основателността на въззивната жалба и молят за
потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.108 от ЗС е обоснован с обстоятелствата, че ищците са
собственици на ПИ с ид.№73626.502.75 от 1 300 кв.м. по кадастралната карта
на гр.Търговище, кв.Въбел, част от който- с площ от 140 кв.м. в източната част
на същия грешно е заснета през 1965г. като попадаща в съседния имот на ответниците с ид.№73626.50274 по КК,
но последните оспорват собствеността им и отказват да предадат владението върху
посочената площ.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответ-ниците оспорват иска с възражение, че посочената площ
е тяхна собстве-ност по силата на регулацията,
евентуално-по давностно владение от 1972г.
След преценка на събраните по делото
доказателства въззивният съд прие за установено
следното:
Съгласно заключението на назначената техническа експертиза, ищците са
собственици на ПИ с ид.№73626.502.75, а ответниците-на
съседния ПИ с ид.№73626.502.74 по кадастралната карта
на гр.Търгови-ще, кв.Въбел от 2005г., които по първия
регулационен план от 1925г. са били един общ имот п-л V-316 в кв.35 от около 2 270 кв.м., разделен по желание на
собственика с изменение на плана от 27.02.1965г. на два имо-та:
п-л V-316 от около 1 270 кв.м. в
източната част(дарен на
дъщеря му на 01.03.1965г.) и п-л VII-316 от около
1 000 кв.м. в западната част.Вто-рият регулационен план е одобрен със
заповед №1338/14.09.1965г., като п-л V-316 става п-л ХIII-229 от 1 160 кв.м., а п-л VII-316 става п-л ХII-229 в кв.27 от 1 120кв.м., но
въпреки липсата на основания и процедури за промяна в дворищната и уличната
регулация, вместо вътрешната регу-лационна граница
между двата имота по плана от 1925г. да бъде приета за имотна, то същата погрешно
е изместена на изток, при което площ от 138 кв.м. е отразена като попадаща в
имота на ответниците. Посоченото положение е запазено
и по регулационния план от 1981г., когато само е променена номерацията,
като п-л ХIII-229 става УПИ IХ-499, а п-л ХII-229 става УПИ Х-229 в кв.18,
възпроизведено и в кадастралната карта от 2005г. с посочените идентификатори на
двата съседни имота.
Съгласно
разясненията по т.4 от Тълкувателно решение №8/23.02. 2016г. по т.д.№8/2014г.
на ОСГК на ВКС, по силата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии се
отразяват като имотни в кадастралната карта, поради което в производството по
иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по предходните
планове, като при приложен план регулационните граници се трансформират в
имотни, а неприлагането на дворищнорегулационния план
обуславя прекратя-ването на отчуждителното
му действие (ТР №3/15.03.1993г.
по гр.д.№2/ 1993г. и ТР №3/28.03.2011г. по т.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС) и отразя-ване
в кадастралната карта на правото на собственост в пространствения му обхват по
последния приложен план.
В настоящата
хипотеза, разпоредбата на §72, ал.1 от ППЗПИНМ (отм.) безусловно разпорежда при
изменение на дворищната регулация при грешка в кадастралната основа да се
прилага положението преди регулацията, а чл.33, ал.1 от последващия
ЗТСУ(отм.) допуска запазване на опорочената
регулация, но при определени предпоставки.А именно-за да бъде стабилизирано отчуждителното действие на създаден по грешна кадастрална
основа план е необходимо: 1.придаваемите части да
бъдат заети по установения в закона ред (чрез доброволно отстъпване по
реда на чл.111 от ЗТСУ или принудително- чрез въвод
във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация,
предпоставка за което е плащането на обезщетението за придаваемата
част или пога-сяване по давност на вземането за
обезщетение на правоимащия-чл.134, ал.3 от ЗТСУ), както и 2.владението на приобретателя да е продължило повече от 10 години, които
изисквания са кумулативни.
В конкретния
случай, безспорно е между страните, че ответниците
упражняват фактическата власт върху спорната площ повече от 10 години, но
липсва другото кумулативно условие, а именно това да е ста-нало
по установения в закона ред, поради което регулационните планове от 1965г. и
1981г. не могат да се считат за приложени. При тези обстоя-телства
и съгласно чл.33, ал.1 от ЗТСУ/отм./ и чл.86, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, с
изтичането на сроковете по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждител-ното
действие на регулацията от 1965г. е прекратено автоматично и меродавно за правото на собственост е
положението на имотите по регу-лационния план от 1925г.По
този план спорната площ не попада в сегаш-ния имот с ид.№73626.502.74 на ответниците,
а в имот с ид.№736 26.502. 75 на ищците, които към настоящия
са носители на правото на собстве-ност върху същата,
поради което предявеният ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС е доказан по основание.
При обсъждане на правнорелевантите факти
районният съд е изложил обстойни мотиви, цитирайки задължителна съдебна
практика, включително и относно невъзможността за придобиване по давност на
реални части от чужд урегулиран имот, извън предвидените изключения в ЗПИНМ,
ЗТСУ и ЗУТ, които мотиви се споделят от настоящия състав на въззивната
инстанция и на осн.чл.272 от ГПК въззивният
съд извър-шва препращане към тях.
Предвид горното, обжалваното решение на първоинстанционния
съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемите
страни се присъдят направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 800 лв.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №602/30.11.2018г.,
постановено по гр.д. №627/2018г. по описа на Районен съд-Търговище в обжалваната
му част, на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН:********** и Б.Б.Т.,
ЕГН:**********,*** да заплатят на Н.С.Н., ЕГН:********** и П.П.Н., ЕГН:**********,***-бел направените по делото във
въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв.
В необжалваната му отхвърлителна част решението е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на стра-ните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.