№ 34
гр. Бургас, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от М. А. П., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 22-0769-001897/01.09.2022 г., издадено от началник на група
в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Р. от БАК,
която поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р.
Ж....., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2022 г., около 20:40 ч., в гр. Бургас, по ул. Ц.........., до кръстовището с ул.
Е.....П....., в посока ул. Ф......., при извършена проверка от служители на сектор Пътна
полиция - гр. Бургас, било установено, че жалбоподателят М. А. П. управлява л.а. М...... с
рег. № ......, собственост на Б.... А. П., който не е регистриран по надлежния ред. МПС било
със служебно прекратена регистрация на 22.03.2022 г., поради изтичане на двумесечния срок
от регистрацията на договора за покупко-продажба.
1
За установеното нарушение по ЗДвП на 06.04.2022 г. свидетелят Е. Д. съставил срещу
жалбоподателя АУАН (л. 9). Преписката била изпратена на РП - Бургас, като с
постановление от 24.08.2022 г. (л. 13) прокурор при БРП постановил отказ да се образува
досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор ПП - Бургас.
На 01.09.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП (л. 14).
Административнонаказващият орган пристъпил към неговото връчване, като го изпратил по
пощата на посочения в акта и в НП адрес в гр. К....., ул. Т........ От приложеното по делото
известие за доставяне (л. 17) се установява, че адресът е посетен, но адресатът се е
преместил; върху гърба на известието има поставени четири печата с различни дати -
23.09.22 г., 26.09.22 г., 27.09.22 г. и 28.09.22 г. От представената по делото докладна записка
от 25.10.2022 г. (л. 19) се установява, че на 25.10.2022 г. същият адрес е бил посетен от
служител на МВР, който е установил, че жалбоподателя М. А. П. не живее в гр. К....., като
имало данни да пребивава в гр. Стара Загора. Направен е нов опит за връчване по пощата
през месец януари 2024 г., с отразени дати и печати на гърба на известието за доставяне (л.
22), като отново е отбелязано „преместен“. Изготвена е нова докладна записка от 01.03.2024
г., от която се установява, че лицето не е установено и по данни на съседи не познават такова
лице.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съдът кредитира
изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не
отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-
дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт
и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да
се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, и да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и
същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. По делото действително още при
2
първото посещение се е установило, че лицето не пребивава на постоянния си адрес, а се е
преместил (л. 17), което обстоятелство се потвърждава и от докладната записка на
полицейския служител (л. 19). Въпреки това, наказващият орган, преди да извърши
отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при условията на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, не е предприел необходимите действия по проверка за наличието на
регистриран друг адрес на жалбоподателя, различен от посочения в АУАН, поради което и
цялата процедура по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е опорочена.
В конкретния случай неправилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
и неправилно е приел, че наказателното постановление е редовно връчено на нарушителя.
Това кара съдът да приеме, че доколкото жалбоподателят е получил препис от издаденото
НП на 25.09.2024 г. (л. 27), а жалбата е подадена на 08.10.2024 г. (л. 5), то
законоустановеният 14 – дневния срок е спазен и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок от постановяването на
отказа да се образува досъдебно производство.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия
собственик на автомобила, както и да се отнема свидетелството за регистрация и да се
свалят регистрационните табели. Липсва такива задължения и в Наредба № І-45/24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни преводни средства
(загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика
от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят М. А. П. е
управлявал процесния автомобил, регистриран на името на М.Д.С и придобит след това от
Б.... А. П., който е бил с прекратена регистрация. Въпреки това, съдът счита, че в конкретния
случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и
извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно
3
нарушение. Това е така по следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
направи извод, че към датата на управление на МПС, жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена от МВР на
22.03.2022 г. Тъкмо напротив, автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните
документи за управление. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал
възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Съобразно изхода на делото и направеното искане (л. 61 - гръб), на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 600 лв., съобразно представеното доказателство за заплатено
адвокатско възнаграждение (л. 59), които да се заплатят от АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001897/01.09.2022 г., издадено от
началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което на
жалбоподателя М. А. П. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на М. А. П., ЕГН
**********, сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5