Решение по гр. дело №9466/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20174430109466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                            

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр. П., 09.08.2018 год.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

                                 

П.СКИ  РАЙОНЕН  СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание на 12.07.2018 година, в състав:

                                    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр. д. № 9466 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС.

   Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В.С.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и И.З.Л., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Н.Д., съдебен адрес: *** против  Р.С.А., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: първата ищца и  ответницата Р.С.А. са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в гр.П., а именно: поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед ***на Изп. директор на АГКК, с административен адрес ***, с площ 309 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на имота: ***, ***, ***, ***, ***, с описание съгласно документ за собственост - ***, представляващ: дворно място, в ***цялото с площ от 309 кв.м., представляващо парцел ХVШ-9095, в кв.27 по плана на гр.П., при съседи описани в акта.

 В.С.Л. и Р.С.А. са съсобственици в описания поземлен имот при равни права. Правата на собственост върху имота същите са придобили в резултат на следните прехвърлителни сделки за дарение на недвижим имот: за В.С.Л. - нотариален акт за дарение ***, за Р.С.А. - нотариален акт за дарение ***.

           Преди извършване на горните прехвърлителни сделки, общите наследодатели на страните - С.Г.С.и П.Г.С. (техни родители), са изградили в гореописания поземлен имот сграда (постройка) с предназначение на лятна кухня, представляваща сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед ***на Изп. директор на АГКК, с административен адрес ***, със застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Така описаната сграда на допълващо застрояване не е била предмет на гореописаните две прехвърлителни сделки. След смъртта на общите наследодатели С.Г.С.и П.Г.С., тази сграда е станала част от откритото им наследство и понастоящем е съсобствена между техните наследници, на основание наследяване.

 Със саморъчно завещание от 02.08.2010г. наследодателката П.Г.С. (майка на В.С. и на Р.С.) е завещала на втората ищца И.З.Л. (нейна внучка, дъщеря на В.С.Л.) притежаваните от нея права на собственост от сградата с идентификатор ***, а именно: 4/6 идеални части.

Правата на съсобственост в тази сграда понастоящем са: 1/6 идеална част за В.С.Л., 1/6 идеална част за ответницата Р.С.А., като наследници по закон на ***, и 4/6 идеални части за ищцата И.З.Л., като наследник по завещание на П.Г.С., съгласно обявено саморъчно завещание от 02.08.2010г.

 Като съсобственици с ответницата в описаната обща вещ - сграда с идентификатор ***, не можем да постигнем общо съгласие за начина на ползване на същата. От известно време дори ответницата Р.А. и съпругът й А.А. възпрепятстват и ни лишават от правото на ползване на съсобствения имот. Същите заключиха постройката, без да ни предоставят ключ за нея и понастоящем ние ищците нямаме достъп до сградата.

 С нотариална покана peг. №2328 от 28.06.2017 г. на нотариус peг. №017 на НК, връчена на адресата на 21.07.2017 г., поканихме ответницата Р.С.А. да ни предостави достъп до имота и ключ от него, както и възможност за ползване на същия съобразно правата ни. Ответницата не осигури достъп до съсобствения имот и до настоящия момент ние не можем да ползваме същия.

В гореописания съсобствен поземлен имот с идентификатор ***е изградена и жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***по КККР на гр.П., построена от родителите на В.С. и Р.С.. Понастоящем първият жилищен етаж от тази сграда е собственост на ищцата В.С.Л., придобит по дарение от нейните родители с гореописания нотариален акт за дарение ***, а вторият жилищен етаж е собственост на ответницата Р.С.А., също придобит по дарение от родителите й с нотариален акт за дарение ***.

           На северната фасадна стена на тази двуетажна жилищна сграда е изградена външна чешма. Тази външна чешма е била построена от родителите на ищцата В.С.Л. и на ответницата Р.С.А., преди извършване на горните прехвърлителни сделки. Външната чешма винаги е била ползвана от собствениците на поземления имот и на жилищната сграда. Още от построяването си тази външна чешма е част от общата водопроводната и канализационна инсталации на жилищната сграда и представлява обща част на сградата. След извършване на двете сделки за дарение тази чешма се ползваше общо от страните.

 През 2013г. съпругът на ответницата - А.М.А., без знанието и съгласието и в отсъствието на другия съсобственик, самоволно  откачил захранването на външната чешма от общия контролен водомер и обща инсталация и я прикачил към водопроводното отклонение за своя жилищен етаж и след своя водомер (този за втория жилищен етаж). По този начин външната чешма, представляваща обща част, неправомерно е присъединена към водопроводното отклонение на втория жилищен етаж, като съсобственика В.Л. бе лишена от ползването й. Ответницата и съпругът й от тогава възпрепятстват и забраняват ползването на външната чешма от ищцата и семейството й. На подадени жалби от В.Л. до органите на полицията и прокуратурата бе отговорено, че в случая се касае за гражданско правен спор.

Излага се, че страните не могат да уредят  доброволно спора си относно ползването на външната чешма, която е обща част на жилищната сграда с идентификатор ***и не могат да формират изобщо общо решение относно ползването й.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.32, ал.2 от ЗС :

- да определи начина на ползване между ищците и ответницата Р.С.А. по отношение на гореописания съсобствен недвижим имот - сграда с идентификатор ***- постройка на допълващото застрояване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, и да разпределите ползването между тях, съобразно правата на съсобственост, със законните от това последици;

          - да определи общо ползване между ищцата В.С.Л. и ответницата Р.С.А. на обща част от сграда с идентификатор ***, а именно - външна чешма, изградена на северната фасадна стена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***в процесния поземлен имот, като ответницата възстанови свързването на чешмата към контролен водомер след общия водомер на сградната водопроводна инсталация и общото ползване на същата.

Претендират се  направените по делото разноски.

В хода на делото  ответницата Р.С.А. е починала и като ответници са конституирани наследниците й А.М.А., ЕГН **********,  адрес: ***, Д.А.Б. , ЕГН **********, адрес: *** и М.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес /непосочен/ в И., и тримата представлявани от Адвокатско дружество ***съдебен адрес:***. Същите са депозирали писмен отговор, в който се излага становище относно недопустимост на така предявените искове, както и за неоснователността им.

 По отношение  иска на ищците, касаещ разпределение ползването на външната чешма се излага следното:  Предявеният иск за ползване на обща вещ – чешма - е недопустим, т.к. съгласно изложеното в исковата молба вещта не съществува, а дори и да съществува като обща част на сградата, по естеството и предназначението си служи за общо ползване /чл. 38 от ЗС/, за което обстоятелство не е нужно произнасяне от съда. В самата искова молба се твърди за общо ползване в миналото /докато е съществувала/ от всички собственици.

 По отношение на основателността на този  иск се излага следното:

  -  искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като видът и предназначението на вещта не позволява всички съсобственици да ползват лично реална част от нея. В това производство на съдебна администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота.

  - искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ответниците не ползват и не желаят да ползват имота - нито лично, нито чрез трети лица; установили са не и живеят трайно в други населени места, обстоятелство, което е известно на ищците.

 В тази връзка е заявено, че  ответниците ще предоставят и своя ключ /1 бр./ и предоставят за ползване изцяло от ищците на постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***и застроена площ от 31кв.м. по Кадастралната карта и кадастрални регистри на СГКК гр.П. срещу обезщетение.

 -  ответниците не ползват външната чешма  и не възпрепятстват ползването й от ищците, което да налага произнасяне на съда, още повече че към датата на предявяване на иска вещта не съществува.

 Излага се, че предявеният иск за възстановяване свързването към контролер водомер на обща част от сграда - външна чешма също е  неоснователен. С прекъсване свързването на външната чешма не са извършени неоснователни действия, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което да ограничава и пречи на допустимото пълноценно ползване на жилището - собственост на ищцата В.С. в двуетажната сграда. Когато е съществувала, така наречената „чешма” е представлявала инсталация /водопроводно отклонение/, изградено по северната фасадна стена на двуетажната жилищна сграда завършващо с водопроводна канелка, без изградени други елементи - мивка, ботуш, канал. Заявено е, че прекратяване захранването на чешмата е в интерес на всички собственици в ЕС, т.к. предотвратява проникване на влага в стените на жилищата, както и предотвратява евентуални поражения по северната фасадна стена на сграда, поради замръзване на тръбите на водопроводната инсталация през зимата.

Излага се, че за изграждане на подобно съоръжение е необходимо строително разрешение съгласно ЗУТ и  не може да се вменява задължение за поемане на общи разходи  за изразходвана вода само от ответниците. Същите не са съгласни консумираната вода да бъде отчитана на техния контролен водомер.

В заключение е  изложено становище, че исковете са недопустими, респ. – неоснователни. Претендират се разноски и са направени искания по доказателствата.

В о.с.з. ищците не се явяват, представляват се от адв.Д., който поддържа исковата молба. Изявленията на лицето З.Л. съдът не взема под внимание, т.к. същият не е страна по делото и не е изслушан в качеството на свидетел.

 В о.с.з.  ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

 Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 БЕЗСПОРНО по делото е, че страните са съсобственици на описаната в обстоятелствената част на исковата молба постройка на допълващо  застояване при посочените в исковата молба прав. Не се спори, че на северната фасадна стена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***е изградена външна чешма.

Разпоредбата на чл.32 от ЗС урежда института на т.нар. „временна делба” или „разпределение на ползването”. Чрез този способ, който има поначало договорен характер, на всеки отделен съсобственик се предоставя пълната възможност да използва такава част от съсобствената вещ, която съответства на правата му. Начинът на използване на общата вещ може да бъде определен било от всички съсобственици чрез постигната между тях спогодба, било от мнозинството в правата. Когато споразумение не може да бъде постигнато, както и в случай, че решенето на мнозинството е вредно за общата вещ или накърнява правата на тези с по-малка по права квота, законът допуска съсобствениците да отнесат въпроса за разпределението на ползването пред съда. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ инж.С.С. се установява , че  няма вариант за разпределение ползването на съсобствената сграда на допълващо застрояване с идентификатор ***. със застроена площ от 31 кв.м. при правата на собственост на страните по делото. В о.с.з. вещото лице заявява, че за да се извърши разпределение на ползването са необходими значителни преустройства. Страните не са направили нито  изявление за съгласие за извършване на такива значителни преустройства, нито са поискали поставяне на допълнителна задача към вещото лице или искане за изготвяне на  друго заключение. Предвид така установеното, а и с оглед изразеното становище от ответниците, че не се противопоставят ищците да ползват съобразно правата си тази постройка, искът по отношение същата е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

         По отношение разпределение ползването на външната чешма: на първо място следва да се отбележи, че по делото не се доказва същата да представлява  /според твърденията в исковата молба/  обща част от сградата с идентификатор ***От заключението на вещото лице се установява, че канализационната  тръба от чешмата  е свързана с общия канал на жилищната сграда, а водопроводната инсталация минава през водомера на  ответниците. През последните 5 години потребяваната от външната чешма вода действително е отчитана на водомера на ответниците по партида ***, т.к. захранването й  минава през техния водомер. Т.к. по делото не се събраха доказателства за това  тази чешма да представлява  обща част и да е  изградена законно, то предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и  доказан и по отношение тази вещ. В последното проведено о.с.з. пълномощникът на ищците прави искане ответниците да бъдат осъдени да преустановят ползването на тази чешма /т.к. това създава неудобства за страните, причинява влага и т.н. - изявление от предходно с.з./. От една страна, не е направено изменение основанието на предявения иск, а от друга - касае се за изцяло нова, непредявена до момента искова претенция, по която съдът не следва да се произнася, т.к. би  излязъл извън рамките на  спора.

С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и доказан.

При този изход на спора на ищците не се дължат разноски. Такива не следва да се присъждат и на ответниците, въпреки направеното искане. Няма представени доказателства за направени такива, няма и представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, съдът                                                   

Р      Е      Ш       И :

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.32 ал.2 от ЗС от В.С.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и И.З.Л., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника  адв. Н.Д., съдебен адрес: *** против А.М.А., ЕГН **********,  адрес: ***, Д.А.Б. , ЕГН **********, адрес: *** и М.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес /непосочен/ в И., и тримата представлявани от Адвокатско дружество ***съдебен адрес:***, всички  в качеството им на наследници на починалата в хода на делото Р.С.А., ЕГН **********, иск за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот - сграда с идентификатор ***- постройка на допълващото застрояване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,  и  на външна чешма, изградена на северната фасадна стена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***в процесния поземлен имот, като НЕОСНОВАТЕЛН  и  НЕДОКАЗАН.

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез П.ски районен съд пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: